Христо Кърджилов: Комиксът трудно проби и намери място в изкуството
Макар и в онлайн формат, в Столичната библиотека се организира комикс-студио в събота от 12.00 до 13.30 часа на художника Христо Кърджилов.
Темата е " Пипи чества рождения си ден ". Инициативата се организира със съдействието на Кралство Швеция в България по случай 75-ата годишнина от излизането на книгата на Астрид Линдгрен.
Христо Кърджилов е един от основателите на първото в България списание за комикси " Дъга " през 1978 година
Той е занаятчия на графиката, притежател на влиятелни награди, който насочва предизвикването да пресича условните граници сред другите изкуства на живописта и словото. Има огромен интерес към комикс-студиото от септември до момента:
" Аз и сътрудниците от Библиотеката бяхме доста сюрпризирани, тъй като ползата от ден дневно пораства. Комиксът е част от огромно графично изкуство, той e обвързван и с текста, не е илюстрация, само че по този начин или другояче те съжителстват в едно изобразително пространство, което е доста по-добре, в сравнение с както знаем, че децата са изкушени от телевизия, телефони, филми, игри и докосването до това изкуство доста ме радва. Децата, когато идват, сформират свои истории, разделят ги в полетата, които са предопределени за обособените моменти на историята и си вписват и самия текст, което надгражда визията единствено за обрисуване на някаква история ", сподели в предаването " Закуска на тревата " художникът Христо Кърджилов.
Едно дете на 7-8 година преоткрива комикса, няма по какъв начин да се завърне, то преоткрива комикса, тъй като завръщането може да бъде на възраст, когато си докоснал великото списание " Дъга ".
" Комиксът малко мъчно проби и откри своето място в изобразителното изкуство, тъй като то беше по-скоро подминавано като част от публицистиката на периодическия щемпел, а пък в България доста по-късно откри своето самопризнание ", добави Христо Кърджилов.
Има и още нещо - комиксът е висока графична просвета, разяснява художникът:
" Изображението има чувство и за плътност на полутоновете на крайните, полярни точки сред черното и бялото, тъй като първоначално комикса е бил черно-бял, само че точно това свиване на художествените похвати го прави доста богат. Има изключителни мостри на графично умеене, на чувство за плътност и висок живописен усет. Въпреки, че комиксът много мъчно откри своето място в жанровете на изобразителното изкуство. В България комикса е развъртян от началото на 20-и век и има хубави мостри на огромни български художници, които след това са развили своята кариера в друга, нова посока в изящното изкуство и като графици, и като живописци - Илия Бешков, Стоян Велев, и още български художници, които са оставили своята диря освен в комикса, само че и в другите жанрове на изобразителното изкуство ", посочи Христо Кърджилов.
Темата е " Пипи чества рождения си ден ". Инициативата се организира със съдействието на Кралство Швеция в България по случай 75-ата годишнина от излизането на книгата на Астрид Линдгрен.
Христо Кърджилов е един от основателите на първото в България списание за комикси " Дъга " през 1978 година
Той е занаятчия на графиката, притежател на влиятелни награди, който насочва предизвикването да пресича условните граници сред другите изкуства на живописта и словото. Има огромен интерес към комикс-студиото от септември до момента:
" Аз и сътрудниците от Библиотеката бяхме доста сюрпризирани, тъй като ползата от ден дневно пораства. Комиксът е част от огромно графично изкуство, той e обвързван и с текста, не е илюстрация, само че по този начин или другояче те съжителстват в едно изобразително пространство, което е доста по-добре, в сравнение с както знаем, че децата са изкушени от телевизия, телефони, филми, игри и докосването до това изкуство доста ме радва. Децата, когато идват, сформират свои истории, разделят ги в полетата, които са предопределени за обособените моменти на историята и си вписват и самия текст, което надгражда визията единствено за обрисуване на някаква история ", сподели в предаването " Закуска на тревата " художникът Христо Кърджилов.
Едно дете на 7-8 година преоткрива комикса, няма по какъв начин да се завърне, то преоткрива комикса, тъй като завръщането може да бъде на възраст, когато си докоснал великото списание " Дъга ".
" Комиксът малко мъчно проби и откри своето място в изобразителното изкуство, тъй като то беше по-скоро подминавано като част от публицистиката на периодическия щемпел, а пък в България доста по-късно откри своето самопризнание ", добави Христо Кърджилов.
Има и още нещо - комиксът е висока графична просвета, разяснява художникът:
" Изображението има чувство и за плътност на полутоновете на крайните, полярни точки сред черното и бялото, тъй като първоначално комикса е бил черно-бял, само че точно това свиване на художествените похвати го прави доста богат. Има изключителни мостри на графично умеене, на чувство за плътност и висок живописен усет. Въпреки, че комиксът много мъчно откри своето място в жанровете на изобразителното изкуство. В България комикса е развъртян от началото на 20-и век и има хубави мостри на огромни български художници, които след това са развили своята кариера в друга, нова посока в изящното изкуство и като графици, и като живописци - Илия Бешков, Стоян Велев, и още български художници, които са оставили своята диря освен в комикса, само че и в другите жанрове на изобразителното изкуство ", посочи Христо Кърджилов.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ