Златото изглежда по този начин заради релативистичен ефект
Макар и считано за скъпо от хората, златото не е толкоз вълнуващо, защото е много нереактивно с огромна част от детайлите, с които може да се съчетава.
Хората въпреки всичко обичат редкия метал частично поради неговата необичайност и нереактивност (идеалната валута), както и заради неповторимия му ослепителен цвят, който го прави привлекателно, когато е направено в бижута. Но какво му придава този неповторим искра, който ние, хората, толкоз доста обичаме? Оказва се, че с цел да се отговори на този въпрос, са нужни малко квантова механика и щипка релативност на Айнщайн.
Златото има тежко ядро (79 протона) и един уединен електрон в най-външната електронна обвивка. На пръв взор то би следвало да има много сходни свойства със среброто и неговите 47 протона и електрона и уединен електрон в най-външната или „ валентна “ обвивка. И въпреки всичко среброто (Ag) е по-реактивно от златото (нещо, което учените откриват едвам след много дълъг интервал на изследвания).
Химичната разлика сред среброто и златото е изследвана години наред, се изяснява в публикация по тематиката от 1978 година „ Изглежда, че тя е най-вече релативистичен резултат. “
Поради огромния брой позитивно заредени протони в ядрото на златото, негативно заредените електрони на най-вътрешните обвивки се придърпват по-близо до ядрото, в сравнение с в среброто. Те се намират извънредно близо до атома и с цел да не попаднат в него, би трябвало да се движат към ядрото със скорост над половината от тази на светлината в свитите най-вътрешни обвивки.
Докато прехвърчат с релативистична скорост, придобивайки ефикасна релативистична маса, двете най-външни електронни обвивки (също привлечени към тежкото ядро) са малко по-близо една до друга вследствие на това релативистично стесняване. Съответно при попадане на светлинни фотони е нужна малко по-малко сила, с цел да премине електронът в по-високо енергийно положение.
При среброто силата, нужна за този удар, е в ултравиолетовата периодичност, което значи, че забележимата светлина не се гълтам по време на прехода, а се отразява, което придава сребристия му тип. При златото обаче силата, нужна за изхвърляне на електрона в по-високо енергийно положение, е по-ниска, във забележимата синя светлина. Синята светлина се гълтам, само че останалата част от забележимия диапазон се отразява назад, като аленото и зеленото се комбинират, с цел да се получи жълто-златният цвят, който толкоз обичаме да зяпаме.
Източник: IFLScience
