Игра на думи в отбраната
Макар и с месец и нещо забавяне от посочения в закона период, държавното управление одобри Доклада за положението на защитата и Въоръжените сили за 2017 година По-паметливите знаят, че за 2016 година четохме два такива отчета. Първият, спазвайки законовия период до края на март, беше признат и импортиран в Народното събрание от служебното държавно управление на Огнян Герджиков. Почти незабавно откакто изпълнителната власт се смени, той беше изтеглен. През септември пристигна вторият, към този момент на третото държавно управление на Бойко Борисов, отчет за положението на защитата и въоръжените сили през 2016 година
Едва ли необятната общност ще се задълбае толкоз доста, с цел да прочете всички раздели за обособените типове въоръжени сили и обезпечавания. Това няма да го създадат и множеството политици, в това число и тези от Народното събрание, които в края на краищата би трябвало да гласоподават отчета. Сигурно е обаче, че оценката за положението на армията ще направи усещане и ще бъде коментирана. Тя ще би трябвало да провокира и съответните ограничения, в това число финансови.
Каква е обаче оценката за предходната година? Изводът на държавното управление е, че българските въоръжени сили са в положение да извършват дилемите си, само че със усложнения и нараснал риск. Основните установени проблеми са свързани с некомплекта военнослужещи, който е достигнал 20% от щатния състав и визира в най-голяма степен Сухопътните войски; незадоволителното ресурсно осигуряване; усложненията по поддържането и развиването на отбранителните качества.
Доста познато звучи, което е най-малкото обезпокоително. Такава оценка държавните управления дават в отчетите си от 2013 година насам. Преди това написаното имаше най-много описателен темперамент. Кое, обаче, е тревожното? Това е непрекъснатото повторение всъщност на една и съща оценка. Дори и буквално. Или игра на думи, с цел да се сътвори по-различно усещане. Тази игра откри израз и при изтеглянето на въпросния отчет през предходната година. Служебното държавно управление смяташе, че въоръжените сили са в положение единствено отчасти да извършват конституционните си отговорности. Редовното размени отчасти със усложнения и ограничавания. Какво се промени? Въпросът е риторичен.
Да се върнем на повторенията. Тук нещата са доста интресни. В отчета за 2013 година написа, че въоръжените сили извършват дилемите си „ с цената на в допълнение натоварване и опасности за живота и здравето на персоналния състав “. За 2014 година – „ Българските въоръжени сили са в положение да изпълнят предоставените им задачи и задания с известни ограничавания. Това обаче се реализира с цената на в допълнение натоварване и опасности за живота и здравето на персоналния състав “. За 2015 година четем, че въоръжените ни сили извършват отговорностите си, само че с „ редица усложнения, свързани с продължителния финансов дефицит и положението на въоръжението и бойната техника. “ За 2016 година „ Българските въоръжени сили са в положение със усложнения и нараснал риск да извършват дилемите си. “ За предходната година отново в основата на оценката на положението на въоръжените сили са усложненията и покачвания риск.
Да оставим това, че всяко последващо държавно управление, сякаш преписва от отчета на предходното. Независимо от коя политическа мощ е. Това, както споделят, е бял дерт. По-важното е, че от 2013 година в положението на въоръжените ни сили няма смяна. Поне за това свидетелстват оценките в отчетите. Още по-важното, т.е. тревожното, е, че го няма подобрението.
Приемаме, че и повторението на оценките не е толкоз ужасно. Лошото е, че те са правилни. Къде е повода? В отговор на този въпрос бихме могли да приведем данните за Република България в „ Годишния отчет на генералния секретар на НАТО за 2015 година “. Те изясняват доста от нещата, които се случват и ще се случват с нашата войска. Заделеният % от брутния вътрешен артикул за защита в нашата страна за интервала 2007-2014 година спада от 2,3% на 1,35 %. За 2015 година отделените от Република България разноски за защита са в размер на 1,20% от Брутният вътрешен продукт или 599 млн. щ. д., при предстоящ Брутният вътрешен продукт от 53 милиарда щ.д. Днес с всички сили (или не с всички) гоним двата %. В Националния проект на държавното управление за осъществяване на тази задача, сложена от срещата на върха на НАТО в Уелс през септември 2014 година, намираме, че през 2018 година са отделени 1,55 на 100 от Брутният вътрешен продукт за защита, а двата % ще стигнем чак през… 2024 година
Две неща би трябвало бързо да се решат. Първото, да се отстранен рестриктивните мерки, за които са отговорни незадоволителните средства за защита и тяхното нерационално систематизиране за хонорари, прехрана и финансови разноски. Второто, да преодолеем аргументите за покачвания риск на военната специалност, който е обвързван най-много с ниската мотивация и остарялата бойна техника и въоръжение. Тогава ще намерим по-различни формулировки за положението на защитата и въоръжените сили. Да с надяваме и по-оптимистични.
Прогнозата
Почти несъмнено е, че депутатите няма да извърнат нужното внимание на Доклада за положението на защитата и Въоръжените сили през 2017 година Вниманието им към този момент е обладано от капиталовите планове за рационализация. Все отново това са 3,2 милиарда лв. за самолети и бойни машини. Очаква се скоро към тях да се прибави още един милиард за патрулните кораби. Проследете разискването и гласуването на отчета в пленарна зала, която ще видите, че ще е полупразна.
Едва ли необятната общност ще се задълбае толкоз доста, с цел да прочете всички раздели за обособените типове въоръжени сили и обезпечавания. Това няма да го създадат и множеството политици, в това число и тези от Народното събрание, които в края на краищата би трябвало да гласоподават отчета. Сигурно е обаче, че оценката за положението на армията ще направи усещане и ще бъде коментирана. Тя ще би трябвало да провокира и съответните ограничения, в това число финансови.
Каква е обаче оценката за предходната година? Изводът на държавното управление е, че българските въоръжени сили са в положение да извършват дилемите си, само че със усложнения и нараснал риск. Основните установени проблеми са свързани с некомплекта военнослужещи, който е достигнал 20% от щатния състав и визира в най-голяма степен Сухопътните войски; незадоволителното ресурсно осигуряване; усложненията по поддържането и развиването на отбранителните качества.
Доста познато звучи, което е най-малкото обезпокоително. Такава оценка държавните управления дават в отчетите си от 2013 година насам. Преди това написаното имаше най-много описателен темперамент. Кое, обаче, е тревожното? Това е непрекъснатото повторение всъщност на една и съща оценка. Дори и буквално. Или игра на думи, с цел да се сътвори по-различно усещане. Тази игра откри израз и при изтеглянето на въпросния отчет през предходната година. Служебното държавно управление смяташе, че въоръжените сили са в положение единствено отчасти да извършват конституционните си отговорности. Редовното размени отчасти със усложнения и ограничавания. Какво се промени? Въпросът е риторичен.
Да се върнем на повторенията. Тук нещата са доста интресни. В отчета за 2013 година написа, че въоръжените сили извършват дилемите си „ с цената на в допълнение натоварване и опасности за живота и здравето на персоналния състав “. За 2014 година – „ Българските въоръжени сили са в положение да изпълнят предоставените им задачи и задания с известни ограничавания. Това обаче се реализира с цената на в допълнение натоварване и опасности за живота и здравето на персоналния състав “. За 2015 година четем, че въоръжените ни сили извършват отговорностите си, само че с „ редица усложнения, свързани с продължителния финансов дефицит и положението на въоръжението и бойната техника. “ За 2016 година „ Българските въоръжени сили са в положение със усложнения и нараснал риск да извършват дилемите си. “ За предходната година отново в основата на оценката на положението на въоръжените сили са усложненията и покачвания риск.
Да оставим това, че всяко последващо държавно управление, сякаш преписва от отчета на предходното. Независимо от коя политическа мощ е. Това, както споделят, е бял дерт. По-важното е, че от 2013 година в положението на въоръжените ни сили няма смяна. Поне за това свидетелстват оценките в отчетите. Още по-важното, т.е. тревожното, е, че го няма подобрението.
Приемаме, че и повторението на оценките не е толкоз ужасно. Лошото е, че те са правилни. Къде е повода? В отговор на този въпрос бихме могли да приведем данните за Република България в „ Годишния отчет на генералния секретар на НАТО за 2015 година “. Те изясняват доста от нещата, които се случват и ще се случват с нашата войска. Заделеният % от брутния вътрешен артикул за защита в нашата страна за интервала 2007-2014 година спада от 2,3% на 1,35 %. За 2015 година отделените от Република България разноски за защита са в размер на 1,20% от Брутният вътрешен продукт или 599 млн. щ. д., при предстоящ Брутният вътрешен продукт от 53 милиарда щ.д. Днес с всички сили (или не с всички) гоним двата %. В Националния проект на държавното управление за осъществяване на тази задача, сложена от срещата на върха на НАТО в Уелс през септември 2014 година, намираме, че през 2018 година са отделени 1,55 на 100 от Брутният вътрешен продукт за защита, а двата % ще стигнем чак през… 2024 година
Две неща би трябвало бързо да се решат. Първото, да се отстранен рестриктивните мерки, за които са отговорни незадоволителните средства за защита и тяхното нерационално систематизиране за хонорари, прехрана и финансови разноски. Второто, да преодолеем аргументите за покачвания риск на военната специалност, който е обвързван най-много с ниската мотивация и остарялата бойна техника и въоръжение. Тогава ще намерим по-различни формулировки за положението на защитата и въоръжените сили. Да с надяваме и по-оптимистични.
Прогнозата
Почти несъмнено е, че депутатите няма да извърнат нужното внимание на Доклада за положението на защитата и Въоръжените сили през 2017 година Вниманието им към този момент е обладано от капиталовите планове за рационализация. Все отново това са 3,2 милиарда лв. за самолети и бойни машини. Очаква се скоро към тях да се прибави още един милиард за патрулните кораби. Проследете разискването и гласуването на отчета в пленарна зала, която ще видите, че ще е полупразна.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ