Как изглежда Москва по времето на Лев Толстой
Макар и писателят да не живее непрекъснато в столицата, той има дом в нея и градът заема едно от централните места в романа „Война и мир“.
Лев Толстой е роден и прекарва огромна част от живота си в своето фамилно имение Ясная поляна край Тула. И като млад, и на напреднала възраст, обаче, той постоянно посещава Москва и прекарва дълги интервали от време в нея. Ще се опитаме да погледнем града през очите на съветския публицист.
Първият адрес на Толстой в Москва е на ул. „Плющиха“, близо до Новодевическия манастир. Още като дете той се разхожда тук и доста обича това място. Днес близо до площада „Девичие поле“ е повдигнат монумент на писателя.
Най-ранната фотография на Толстой – по този начин наподобява той като млад (1848 година, тук той е на 20 години).
Държавен музей „Л.Н. Толстой“
Толстой постоянно посещава имението на ул. „Поварска“, което в миналото е благосъстоятелност на негови родственици – семейство Боде-Лоличеви. Смята се, че точно тази постройка е разказана в романа „Война и мир“ като къщата на Ростови.
А тази къща на ул. „Воздвиженска“ №9 оцелява по време на войната през 1812 година и огромния московски пожар. Тя също е посещавана чест от писателя, а образът ѝ е запечатан като Къщата на Болконски в романа „Война и мир“.
През 1836 година е взето решение голямата цар-камбана, потърпевша при пожар още през XVIII в., да бъде сложена като монумент на фундамент в Кремъл и да я видят се стичат тълпи от любопитни гости. Малкият Толстой, който за първи път идва в Москва през 1837 година, може би е един от тях.
През 1839 година публично започва строителството на бъдещия храм „Христос Спасител“ в памет на войната от 1812 година. 11-годишният Толстой става очевидец на това събитие – и надали знае, че ще се популяризира по целия свят точно с романа си за тази война (снимка от 1880-те).
Оттогава храмът е опустошен и издигнат отначало, а ландшафтът в близост се е трансформирал радикално. А ето и постройката на Болшой спектакъл, издигната през 1856 година, която се е трансформирала малко от тези времена.
Това е московската къща на Толстой в Хамовники, която той купува през 1882 година и прекарва тук всяка зима чак до 1901 година. Той не гори от предпочитание да остава в Москва, само че отсам му е по-удобно да работи с издателствата, а и децата му учат в университета.
Лев Толстой с децата си
В московския си дом писателят основава към 100 творби, в това число по-късните си шедьоври „Възкресение“, повестите „Кройцерова соната“, „Смъртта на Иван Илич“, „Холстомер“, „Хаджи Мурат“ и трактатите „Моята вяра“. На фотографията е писателят в кабинета на къщата си в Хамовники.
В тази къща Толстой не живее непрекъснато, само че прекарва зимите от 1882 година до 1901 година. Днес тук се намира къщата-музей на Толстой.
В Голямата зала на къщата в Хамовники се одобряват доста посетители, има и доста музика – тук е пял самият Фьодор Шаляпин, а музикални творби са изпълнявали и Сергей Рахманинов, и Николай Римски-Корсаков.
Толстой става очевидец на строителството на още едно емблематично здание в Москва – през 1883 година в този замък в съветски жанр е открит Историческият музей. Червената кирпичена постройка по този начин хармонично се вписва в ансамбъла на Кремъл и Червения площад, че неосведоменият човек даже не подозира, че тя е издигната 100 години по-късно.
През 1893 година вместо стихийния пазар, който Достоевски безспорно е посещавал, на Червения площад е издигнато същинско архитектурно знамение – търговски редици в псевдоруски жанр. Днес това е ГУМ-ът – един от най-известните магазини в града.
И в Ясная поляна, и в Москва Толстой се радва на голям брой фенове. Той се среща тук и с известни хора, в това число с художника Иля Репин, който е създател на не един портрет на писателя, както и със скулптора Паоло Трубецки, който на фотографията работи по бюст на Толстой.
Живата легенда Толстой постоянно може да бъде забелязан по какъв начин се разхожда из града – да вземем за пример, на тази фотография той е на разходка със своя секретар Владимир Чертков.
Държавен музей „Л.Н. Толстой“
През 1896 година се състои тържествената коронация на Николай II – по този случай целият град е декориран необикновено охолно и да гледа тържеството в Москва идва дамата на Толстой с дребните му деца.
Самият той, прочут със своите съвсем анархични възгледи, остава в Ясная поляна и написа в дневника си: „Четох за коронацията и се ужасих от съзнателната неистина към хората“, след това той разяснява и трагичната крах на хора в блъсканицата на Ходинското поле: „Страшно събитие в Москва, починали са 3000 души“. На фотографията е украсената къща на Пашков против кремъл.
Между другото, лелята на Толстой – Александра Андреевна Толстая, е прислужница в императорския двор. Тя нерядко пази „анархиста“ Толстой пред самия император.
Александра Андреевна ТолстаяСвободни източници
През 1890-те в Москва е издигната една от най-необикновените къщи – имението на търговеца Арсений Морозов в неомавритански жанр на „Воздвиженка“. Сега то се употребява за приеми на държавното управление на Русия, а тогава му се подиграва цяла Москва. Шумът не подминава и Толстой, който го отразява в романа си „Възкресение“: минавайки около постройката, героят Нехлюдов си мисли за строителството на „глупав непотребен замък от някой малоумен и непотребен човек“.
Толстой познава другите лица на Москва – и парадно украсена, и просешка. На фотографията е Сухаревският пазар и към този момент несъществуващата Сухаревска кухня. Това място граничи с най-порочния регион на Москва – Хитровка, която в предишното гъмжи от асоциални детайли и нарушители.
Като цяло, Толстой не обича Москва… и неведнъж споделя, че там царува разврат и мизерия. „Воня, камъни, лукс, мизерия. Разврат. Сбирщина от злодеи, които ограбват народа, набрали бойци и съдии, с цел да пазят оргиите им. И пируват. Народът няма какво друго да прави, с изключение на да се възползва от пристрастеностите на тези хора и да си взема назад заграбеното от тях“, написа в дневника си Толстой. На фотографията – скитници.
И въпреки всичко, модерна Москва мощно се разграничава от Москва в очите на Толстой – да вземем за пример, в руските времена е свалена стената на „китай город“, която е още едно барикада, с изключение на Кремъл. И да се влезе в центъра на града може единствено през избрани порти – на фотографията е една от тях: Владимирската врата на Лубянка.
През 1870-те години в Москва е пуснат първият конно-железен път, който съставлява вагон, теглен от кон. Лев Толстой обожава всички механически новости – и несъмнено, на драго сърце се вози на вагона. „Гледах с учудване и наслада по какъв начин Л.Н. (Толстой) с учудване, „по младежки“ (на 72 г.), с цялостна скорост скочи на вагона <…>. На площадката на вагона беше цялостно с народ, по тази причина на Л.Н. му се наложи дълго да стои, до момента в който пасажерите не се поместиха и не му отстъпиха място“, спомня си през 1900 година историкът Николай Николски.
И най-после – една шокираща фотография – Лев Толстой в зоопарка в Москва! Един от най-старите в Европа, Московският зоопарк е учреден през 1864 година и съществува и до през днешния ден.
създател: АЛЕКСАНДРА ГУЗЕВА
източник: bg.rbth.com
Лев Толстой е роден и прекарва огромна част от живота си в своето фамилно имение Ясная поляна край Тула. И като млад, и на напреднала възраст, обаче, той постоянно посещава Москва и прекарва дълги интервали от време в нея. Ще се опитаме да погледнем града през очите на съветския публицист.
Първият адрес на Толстой в Москва е на ул. „Плющиха“, близо до Новодевическия манастир. Още като дете той се разхожда тук и доста обича това място. Днес близо до площада „Девичие поле“ е повдигнат монумент на писателя.
Най-ранната фотография на Толстой – по този начин наподобява той като млад (1848 година, тук той е на 20 години).
Държавен музей „Л.Н. Толстой“ Толстой постоянно посещава имението на ул. „Поварска“, което в миналото е благосъстоятелност на негови родственици – семейство Боде-Лоличеви. Смята се, че точно тази постройка е разказана в романа „Война и мир“ като къщата на Ростови.
А тази къща на ул. „Воздвиженска“ №9 оцелява по време на войната през 1812 година и огромния московски пожар. Тя също е посещавана чест от писателя, а образът ѝ е запечатан като Къщата на Болконски в романа „Война и мир“.
През 1836 година е взето решение голямата цар-камбана, потърпевша при пожар още през XVIII в., да бъде сложена като монумент на фундамент в Кремъл и да я видят се стичат тълпи от любопитни гости. Малкият Толстой, който за първи път идва в Москва през 1837 година, може би е един от тях.
През 1839 година публично започва строителството на бъдещия храм „Христос Спасител“ в памет на войната от 1812 година. 11-годишният Толстой става очевидец на това събитие – и надали знае, че ще се популяризира по целия свят точно с романа си за тази война (снимка от 1880-те).
Оттогава храмът е опустошен и издигнат отначало, а ландшафтът в близост се е трансформирал радикално. А ето и постройката на Болшой спектакъл, издигната през 1856 година, която се е трансформирала малко от тези времена.
Това е московската къща на Толстой в Хамовники, която той купува през 1882 година и прекарва тук всяка зима чак до 1901 година. Той не гори от предпочитание да остава в Москва, само че отсам му е по-удобно да работи с издателствата, а и децата му учат в университета.
Лев Толстой с децата си
В московския си дом писателят основава към 100 творби, в това число по-късните си шедьоври „Възкресение“, повестите „Кройцерова соната“, „Смъртта на Иван Илич“, „Холстомер“, „Хаджи Мурат“ и трактатите „Моята вяра“. На фотографията е писателят в кабинета на къщата си в Хамовники.
В тази къща Толстой не живее непрекъснато, само че прекарва зимите от 1882 година до 1901 година. Днес тук се намира къщата-музей на Толстой.
В Голямата зала на къщата в Хамовники се одобряват доста посетители, има и доста музика – тук е пял самият Фьодор Шаляпин, а музикални творби са изпълнявали и Сергей Рахманинов, и Николай Римски-Корсаков.
Толстой става очевидец на строителството на още едно емблематично здание в Москва – през 1883 година в този замък в съветски жанр е открит Историческият музей. Червената кирпичена постройка по този начин хармонично се вписва в ансамбъла на Кремъл и Червения площад, че неосведоменият човек даже не подозира, че тя е издигната 100 години по-късно.
През 1893 година вместо стихийния пазар, който Достоевски безспорно е посещавал, на Червения площад е издигнато същинско архитектурно знамение – търговски редици в псевдоруски жанр. Днес това е ГУМ-ът – един от най-известните магазини в града.
И в Ясная поляна, и в Москва Толстой се радва на голям брой фенове. Той се среща тук и с известни хора, в това число с художника Иля Репин, който е създател на не един портрет на писателя, както и със скулптора Паоло Трубецки, който на фотографията работи по бюст на Толстой.
Живата легенда Толстой постоянно може да бъде забелязан по какъв начин се разхожда из града – да вземем за пример, на тази фотография той е на разходка със своя секретар Владимир Чертков.
Държавен музей „Л.Н. Толстой“ През 1896 година се състои тържествената коронация на Николай II – по този случай целият град е декориран необикновено охолно и да гледа тържеството в Москва идва дамата на Толстой с дребните му деца.
Самият той, прочут със своите съвсем анархични възгледи, остава в Ясная поляна и написа в дневника си: „Четох за коронацията и се ужасих от съзнателната неистина към хората“, след това той разяснява и трагичната крах на хора в блъсканицата на Ходинското поле: „Страшно събитие в Москва, починали са 3000 души“. На фотографията е украсената къща на Пашков против кремъл.
Между другото, лелята на Толстой – Александра Андреевна Толстая, е прислужница в императорския двор. Тя нерядко пази „анархиста“ Толстой пред самия император.
Александра Андреевна ТолстаяСвободни източници
През 1890-те в Москва е издигната една от най-необикновените къщи – имението на търговеца Арсений Морозов в неомавритански жанр на „Воздвиженка“. Сега то се употребява за приеми на държавното управление на Русия, а тогава му се подиграва цяла Москва. Шумът не подминава и Толстой, който го отразява в романа си „Възкресение“: минавайки около постройката, героят Нехлюдов си мисли за строителството на „глупав непотребен замък от някой малоумен и непотребен човек“.
Толстой познава другите лица на Москва – и парадно украсена, и просешка. На фотографията е Сухаревският пазар и към този момент несъществуващата Сухаревска кухня. Това място граничи с най-порочния регион на Москва – Хитровка, която в предишното гъмжи от асоциални детайли и нарушители.
Като цяло, Толстой не обича Москва… и неведнъж споделя, че там царува разврат и мизерия. „Воня, камъни, лукс, мизерия. Разврат. Сбирщина от злодеи, които ограбват народа, набрали бойци и съдии, с цел да пазят оргиите им. И пируват. Народът няма какво друго да прави, с изключение на да се възползва от пристрастеностите на тези хора и да си взема назад заграбеното от тях“, написа в дневника си Толстой. На фотографията – скитници.
И въпреки всичко, модерна Москва мощно се разграничава от Москва в очите на Толстой – да вземем за пример, в руските времена е свалена стената на „китай город“, която е още едно барикада, с изключение на Кремъл. И да се влезе в центъра на града може единствено през избрани порти – на фотографията е една от тях: Владимирската врата на Лубянка.
През 1870-те години в Москва е пуснат първият конно-железен път, който съставлява вагон, теглен от кон. Лев Толстой обожава всички механически новости – и несъмнено, на драго сърце се вози на вагона. „Гледах с учудване и наслада по какъв начин Л.Н. (Толстой) с учудване, „по младежки“ (на 72 г.), с цялостна скорост скочи на вагона <…>. На площадката на вагона беше цялостно с народ, по тази причина на Л.Н. му се наложи дълго да стои, до момента в който пасажерите не се поместиха и не му отстъпиха място“, спомня си през 1900 година историкът Николай Николски.
И най-после – една шокираща фотография – Лев Толстой в зоопарка в Москва! Един от най-старите в Европа, Московският зоопарк е учреден през 1864 година и съществува и до през днешния ден.
създател: АЛЕКСАНДРА ГУЗЕВА
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ