Защо сме развили пристрастеност към Фейсбук?
Макар и Facebook да е все по-критикуван, малко на брой консуматори закриват сметките си поради клопката на логаритмите и обществения напън, акцентират специалисти, които се тревожат от непрозрачността на обществените мрежи, написа Франс прес, представена от Българска телеграфна агенция.
След експлоадирането на абсурда с неразрешеното потребление на персонални данни от английската компания "Кеймбридж Аналитика " с предизборна цел, потребителите на Facebook "са шокирани, само че не и сюрпризирани ", сподели Ерик Баумер, учител по осведомителни науки в американския университет Лихай.
"Дали това ще ги подтикне да изоставен Facebook вечно е обособен въпрос ", добави той.
През 2014 година Facebook към този момент бе подложен на рецензии за скрито манипулиране на страстите на свои консуматори посредством анкета за "емоционалната болест ". Това накара компанията да промени разпоредбите за осъществяване на такива допитвания, само че не спря разрастването й.
В интернет "почти сме привикнали персоналните ни данни да се употребяват с меркантилна цел ", означи френската социоложка в региона на медиите Натали Надо-Албертини. "Но да се употребяват в предизборна акция ни смущава доста повече, тъй като тук се визира региона на идеалите, полезностите и концепциите ", сподели тя.
Тя обаче не чака всеобщо овакантяване на консуматори. "Фейсбук е придобил толкоз централно място в нашата социализация и взаимоотношения, че въпреки и да е допустимо човек да се откаже от тази и други обществени мрежи, това допуска да станеш малко нещо обществен маргинал ", счита тя и загатва "социалната заръка " да се присъединиш към този уебсайт, в който към този момент са се записали два милиарда души.
Изследване на зависимостта от тази обществена мрежа "показа, че хората са привлечени от Facebook не безусловно поради обществената връзка, а поради развита привързаност - някои консуматори ни споделиха, че инстинктивно натискат клавиша "Ф ", откакто са влезнали в интернет ", сподели Ерик Баумер, който е създател на това проучване за Корнелския университет.
Кои са механизмите на тази привързаност? "Фейсбук борави с прочувствения аспект като ни излага на информации, които постановат импулсивна, а не рационална реакция. Те също по този начин прелестно знаят какъв вид информация ще се популяризира стремително ", изясни Оливие Ерцшайд, теоретичен служащ в осведомителните науки в университета в Нант.
"Въпросът, който поражда е: когато един ден Facebook реши да манипулира информацията по една или друга тематика, ще бъдем ли в положение да засечем това? Не е несъмнено ", предизвестява специалистът, който счита, че Facebook има техническия потенциал да го направи.
Този риск е упоменат и от психолога от Оксфордския университет Андрю Пжибилски с прилика с "Властелина на пръстените " на Толкин и вълшебния му пръстен, който покварява простосмъртните.
"Днес, когато учени и откриватели работят с Facebook, те би трябвало да осъзнават, че това е малко като да дадеш пръстена на Фродо ", сподели той.
Според него проучванията на данните и количествената логика на психиката са минали своята "Опенхаймерова точка ", по името на един от бащите на американската атомна бомба - откакто към този момент съществува едно извънредно рисково оръжие, какво да го вършим?
"Трябва да подсигуряваме, че проучванията съблюдават етични правила и се правят в полза на обществото ", счита ученият, който е изпратил на Facebook предложение в този смисъл. Самият той е закрил акаунта си.
Обществеността към този момент от ден на ден внимава какви персонални данни споделя обществено, само че "проблемът е къде поставяш курсора " сред нещата, които споделяш с всички и тези, които са единствено за близки хора, означи Натали Надо-Албертини, която предлага най-младите да бъдат ограмотени по какъв начин да работят в интернет, "за да излязат от това доверчиво отношение, в което човек си споделя, че всичко ще е наред без да е изключително наясно какво рискува ".
Младите консуматори обаче са склонни да изоставят Facebook в интерес на други мрежи, акцентира Ерик Баумер, който съжалява за "непрозрачността на обществените медии " (Фейсбук има Инстаграм и УатсАп, Google има ЮТюб), която може да заблуди хората, които си мислят, че заобикалят Facebook.
Според Оливие Ерцшайд едно допустимо решение е да се разработят други възможности на Facebook, тъй като "днес знаем по какъв начин да изградим обществени мрежи, които почитат персоналния живот ".
След експлоадирането на абсурда с неразрешеното потребление на персонални данни от английската компания "Кеймбридж Аналитика " с предизборна цел, потребителите на Facebook "са шокирани, само че не и сюрпризирани ", сподели Ерик Баумер, учител по осведомителни науки в американския университет Лихай.
"Дали това ще ги подтикне да изоставен Facebook вечно е обособен въпрос ", добави той.
През 2014 година Facebook към този момент бе подложен на рецензии за скрито манипулиране на страстите на свои консуматори посредством анкета за "емоционалната болест ". Това накара компанията да промени разпоредбите за осъществяване на такива допитвания, само че не спря разрастването й.
В интернет "почти сме привикнали персоналните ни данни да се употребяват с меркантилна цел ", означи френската социоложка в региона на медиите Натали Надо-Албертини. "Но да се употребяват в предизборна акция ни смущава доста повече, тъй като тук се визира региона на идеалите, полезностите и концепциите ", сподели тя.
Тя обаче не чака всеобщо овакантяване на консуматори. "Фейсбук е придобил толкоз централно място в нашата социализация и взаимоотношения, че въпреки и да е допустимо човек да се откаже от тази и други обществени мрежи, това допуска да станеш малко нещо обществен маргинал ", счита тя и загатва "социалната заръка " да се присъединиш към този уебсайт, в който към този момент са се записали два милиарда души.
Изследване на зависимостта от тази обществена мрежа "показа, че хората са привлечени от Facebook не безусловно поради обществената връзка, а поради развита привързаност - някои консуматори ни споделиха, че инстинктивно натискат клавиша "Ф ", откакто са влезнали в интернет ", сподели Ерик Баумер, който е създател на това проучване за Корнелския университет.
Кои са механизмите на тази привързаност? "Фейсбук борави с прочувствения аспект като ни излага на информации, които постановат импулсивна, а не рационална реакция. Те също по този начин прелестно знаят какъв вид информация ще се популяризира стремително ", изясни Оливие Ерцшайд, теоретичен служащ в осведомителните науки в университета в Нант.
"Въпросът, който поражда е: когато един ден Facebook реши да манипулира информацията по една или друга тематика, ще бъдем ли в положение да засечем това? Не е несъмнено ", предизвестява специалистът, който счита, че Facebook има техническия потенциал да го направи.
Този риск е упоменат и от психолога от Оксфордския университет Андрю Пжибилски с прилика с "Властелина на пръстените " на Толкин и вълшебния му пръстен, който покварява простосмъртните.
"Днес, когато учени и откриватели работят с Facebook, те би трябвало да осъзнават, че това е малко като да дадеш пръстена на Фродо ", сподели той.
Според него проучванията на данните и количествената логика на психиката са минали своята "Опенхаймерова точка ", по името на един от бащите на американската атомна бомба - откакто към този момент съществува едно извънредно рисково оръжие, какво да го вършим?
"Трябва да подсигуряваме, че проучванията съблюдават етични правила и се правят в полза на обществото ", счита ученият, който е изпратил на Facebook предложение в този смисъл. Самият той е закрил акаунта си.
Обществеността към този момент от ден на ден внимава какви персонални данни споделя обществено, само че "проблемът е къде поставяш курсора " сред нещата, които споделяш с всички и тези, които са единствено за близки хора, означи Натали Надо-Албертини, която предлага най-младите да бъдат ограмотени по какъв начин да работят в интернет, "за да излязат от това доверчиво отношение, в което човек си споделя, че всичко ще е наред без да е изключително наясно какво рискува ".
Младите консуматори обаче са склонни да изоставят Facebook в интерес на други мрежи, акцентира Ерик Баумер, който съжалява за "непрозрачността на обществените медии " (Фейсбук има Инстаграм и УатсАп, Google има ЮТюб), която може да заблуди хората, които си мислят, че заобикалят Facebook.
Според Оливие Ерцшайд едно допустимо решение е да се разработят други възможности на Facebook, тъй като "днес знаем по какъв начин да изградим обществени мрежи, които почитат персоналния живот ".
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ