COVID-19 засяга и мозъка
Макар да е на първо място болест на дихателните пътища, COVID-19 може да засегне и мозъка. Неврологичните резултати на заболяването, които се демонстрират от началото на пандемията, към този момент са доказани от нови проучвания даже при леките форми, съобщи Агенция Франс Прес.
Наблюдават се "лоши последствия, свързани със SARS-Cov-2 ", вируса причиняващ COVID-19, в мозъците на хора, инфектирани преди месеци, настояват учени в сп. "Нейчър ". Изследването е значимо, тъй като обезпечава най-солидните доказателства до момента, че COVID-19 може да има продължителни последствия върху мозъка, изключително върху сивото вещество, където са невроните.
Идеята не е нова. Още при започване на 2020 година редица лекари установяваха неврологични проблеми у пациентите с COVID-19. Оттогава доста проучвания потвърдиха това. Някои демонстрираха, че пропорцията на когнитивни проблеми е по-висока у боледували от COVID-19. Други напряко следиха мозъци на пациенти и установяваха аномалии.
Първата категория проучвания обаче не може да потвърди директна причинно-следствена връзка. Вторите пък бяха осъществени с дребен брой пациенти, наранени тежко. В някои случаи резултатите бяха от аутопсии на умряли.
Публикуваното в този момент проучване е с доста по-категорични резултати. Включени са стотици хора, като е прегледано положението на мозъка, без значение дали наранени или не от COVID-19.
Повечето боледували от COVID-19 не са били приети в болница. Изследването затова наблюдава неврологичните резултати от Ковид, който не е бил тежък, какъвто прекарват множеството хора.
За всеки случай експертите имат насочна точка отпреди заболяването. Всички пациенти са имали нагледно проучване на мозъка, от време на време правено години по-рано в границите на събиране на данни от английската Биобанка.
При боледувалите от COVID-19 мозъкът всеобщо се смалява. Средно след месеци загубите, или лезиите са от 0,2% до 2 % мозъчна тъкан над следеното при неболедували. За съпоставяне при обикновено стареене мозъкът се смалява с от 0,2 до 0,3 % годишно, изяснява Гуенел Дуо, началник на проучването.
Не би трябвало обаче да мислим, че вирусът систематично стига до мозъка и визира необратимо невроните. Най-засегнати от COVID-19 са зоните в мозъка, свързани с обонянието. Липсата на подушване е и един от най-честите признаци на заболяването, евентуално тъй като вирусът нападна обонятелния нерв, или тъй като това е имунен отговор на инфекцията.
Хипотезите са няколко. Възможно е до мозъка да доближава инфектиране, да вземем за пример по обонятелния канал. То може да е провокирано от самия вирус, или от реакцията на организма.
Възможно е също загубата на подушване да визира мозъка.
"Известно е, че продължителна загуба на обонянието... води до смаляване на сивото вещество в региона от мозъка, обвързван с него ", изясни Дуо. Този резултат е обратим. "Можем да мислим, че с връщането на обонянието, тези мозъчни аномалии стават по-малко изразени с времето ".
Свиване на сивото вещество поради COVID-19 е следено също в региони на мозъка, които управляват страстите и паметта.
Изследването е осъществено, когато във Англия е преобладавал разновидността Алфа.
Наблюдават се "лоши последствия, свързани със SARS-Cov-2 ", вируса причиняващ COVID-19, в мозъците на хора, инфектирани преди месеци, настояват учени в сп. "Нейчър ". Изследването е значимо, тъй като обезпечава най-солидните доказателства до момента, че COVID-19 може да има продължителни последствия върху мозъка, изключително върху сивото вещество, където са невроните.
Идеята не е нова. Още при започване на 2020 година редица лекари установяваха неврологични проблеми у пациентите с COVID-19. Оттогава доста проучвания потвърдиха това. Някои демонстрираха, че пропорцията на когнитивни проблеми е по-висока у боледували от COVID-19. Други напряко следиха мозъци на пациенти и установяваха аномалии.
Първата категория проучвания обаче не може да потвърди директна причинно-следствена връзка. Вторите пък бяха осъществени с дребен брой пациенти, наранени тежко. В някои случаи резултатите бяха от аутопсии на умряли.
Публикуваното в този момент проучване е с доста по-категорични резултати. Включени са стотици хора, като е прегледано положението на мозъка, без значение дали наранени или не от COVID-19.
Повечето боледували от COVID-19 не са били приети в болница. Изследването затова наблюдава неврологичните резултати от Ковид, който не е бил тежък, какъвто прекарват множеството хора.
За всеки случай експертите имат насочна точка отпреди заболяването. Всички пациенти са имали нагледно проучване на мозъка, от време на време правено години по-рано в границите на събиране на данни от английската Биобанка.
При боледувалите от COVID-19 мозъкът всеобщо се смалява. Средно след месеци загубите, или лезиите са от 0,2% до 2 % мозъчна тъкан над следеното при неболедували. За съпоставяне при обикновено стареене мозъкът се смалява с от 0,2 до 0,3 % годишно, изяснява Гуенел Дуо, началник на проучването.
Не би трябвало обаче да мислим, че вирусът систематично стига до мозъка и визира необратимо невроните. Най-засегнати от COVID-19 са зоните в мозъка, свързани с обонянието. Липсата на подушване е и един от най-честите признаци на заболяването, евентуално тъй като вирусът нападна обонятелния нерв, или тъй като това е имунен отговор на инфекцията.
Хипотезите са няколко. Възможно е до мозъка да доближава инфектиране, да вземем за пример по обонятелния канал. То може да е провокирано от самия вирус, или от реакцията на организма.
Възможно е също загубата на подушване да визира мозъка.
"Известно е, че продължителна загуба на обонянието... води до смаляване на сивото вещество в региона от мозъка, обвързван с него ", изясни Дуо. Този резултат е обратим. "Можем да мислим, че с връщането на обонянието, тези мозъчни аномалии стават по-малко изразени с времето ".
Свиване на сивото вещество поради COVID-19 е следено също в региони на мозъка, които управляват страстите и паметта.
Изследването е осъществено, когато във Англия е преобладавал разновидността Алфа.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ