Макар българската армия да няма нито една загубена битка в

Макар българската войска да няма нито една изгубена борба в Първата международна война, София е измежду победените в унищожителния спор. Заради надмощието на бойците ни пи Дойран, както и поради упоритостите да възроди Византийската империя, гръцкият министър председател Елевтериос Венизелос предлага проект за изтриване на страната ни посредством териториалната й делба сред Гърция, Сърбия и Румъния. До този съдбовен край не се стига единствено поради гневната отбрана на България от американския президент по това време Томас Удроу Уилсън.

 

Той се опълчва и на откъсването на големи територии с българи и даването им на съседите. Подписаният от Александър Стамболийски Ньойски контракт реже от България Западните околности – Царибродско, Босилеградско, елементи от Трънско и Кулско минават под властта на Сърбо-Харватско-Словенската страна, която получава и град Струмица с неговата местност. Южна Добруджа става част от Румъния, а Беломороска Тракия е сложена под контрола на съдружниците, като нейното бъдеще остава за решение на по-късен стадий.

 

Чл. 48 планува стопански достъп на България до Егейско море, само че единствено година по-късно на конференцията в Сан Ремо Беломорска Тракия е предадена на Гърция.

България е задължена да изплати 2 милиарда и 250 млн. златни франка с рента от 9 % или общо за 37 години сумата възлиза на съвсем 5 милиарда златни франка. В период от 5 години естествените запаси от мините край Перник би трябвало да се изнасят за Сърбо-Хърватско-Словенската страна. Освен репарациите, клаузите на контракта плануват спомагателни финансови тежести: окупационен дълг, прехрана на смесените арбитражни съдилища, комисиите по разоръжаването и репарациите, реституции и други По подигравка на ориста България още веднъж би трябвало да поеме и част от османския дълг.

 

Американският президент Томас Уилсън, който предвожда делегацията на Вашингтон на Парижката мирна конференция, осуетява проекта „ Венизелос “ за заличаване на българската страна. Заявява, че в случай че се стигне до подялбата на един народ със независима страна и минало, той ще напусне конференцията. При разискването на окончателния контракт е прочетен отчет на делегацията от Съединени американски щати, в който се споделя: „ Американската делегация счита, че ще бъде нецелесъобразно да се наложи на една нация за тя да бъде осъдена, загубата на територия, върху която тя има обективни етнически и стопански искания “.

 

Уилсън пази позицията, че Беломорска Тракия, Южна Добруджа и Западните околности би трябвало да останат в рамките на българската страна, което не се случва. Президентът на Щатите е мощно засегнат от държанието на спечелилите от Антантата и напуща Парижката мирна конференция. Завръща се в Съединени американски щати, поради миролюбивото си държание няколко години по-късно е почетен с Нобелова премия за мир.

 

На Парижката мирна конференция през 1919 година след края на Първата международна война Томас Уилсън показва своя проект за следвоенното устройство на света. Планът обаче среща гневна опозиция от страните победителки от Антантата и множеството от 14-те му точки не са признати. Една от тях е, че държавните граници, би трябвало да се дефинират не от имперски ползи, а от правилото на националното самоопределяне. "

 

„ Макар че позицията, отстоявана от Съединени американски щати на Парижката мирна конференция, не можа да бъде прокарана, за нас, българите, остана най-малко удовлетворението, че на тази конференция беше повдигнат един влиятелен глас в отбрана на българските национални ползи ”, отбелязва Цочо Билярски. Той обобщава част от страшните последици за България от Ньойския контракт: „ Останалите отвън държавните граници българи бяха подложени на жестока денационализация,  като към свободната част от родината поеха големи, безкрайни бежански потоци от българи: от Егейска Македония – 26 753 фамилии, от Турция – 15 542 фамилии, от Вардарска Македония – 7419 фамилии, и от Добруджа – 5329 фамилии. Към тях би трябвало да прибавим и голямата емиграция от Русия, прогонените арменци и евреи.

 

Макар и ограбена и осакатена, България си оставаше „ обетована ” гостоприемна земя освен за своите рожби, само че и за чужденците. Още беше в действие и параграфът от Търновската конституция, който постановяваше, че всеки плебей, стъпил на българска земя, става свободен. Гърция и Сърбия въобще не се съобразиха с подписаните от техните представители контракти за отбрана на малцинствените права на българите от Егейска и Вардарска Македония, като Никола Пашич най-цинично и обществено заявяваше, че след десетина години в Македония няма да остане нито един българин.

 

Проточи се и завръщането на българските заложници, останали във противников плен след солунското помирение. Демилитаризацията вървеше също с цялостна мощ под зорките очи на Съюзническата комисия. Макар че към 150 000 български бойци и офицери бяха оставени в заложничество и тяхното връщане в родината се проточи във времето, армията беше сведена до безвреден най-малко от 20 000 души “.

 

Томас Уилсън е историк, ректор на Пристънския университет, преди да стане президент. Той е посочен като четвъртия измежду 5-те най-велики държавни глави. Пред него са Ейбрахам Линкълн, Джордж Вашингтон и Франклин Рузвелт. Ликът му е върху банкнотата с най-голям номинал от 100 000 $. Независимо от това личността му и заслугите на Томас Уилсън се омаловажават. Приписва му се основаването на расистката организация „ Ку-клус клан “, до момента в който той е уверен пацифист.

 

На 8.01.1918 година произнася фамозната си тирада за „ 14-те точки “, като предлага основаването на Обществото на народите – международна миротворческа организация, която да оказва помощ за опазване на териториалната целокупност и политическата самостоятелност на нациите.

 

Обществото на нациите, в което Съединени американски щати в никакъв случай не влиза, е предходник на Организацията на обединените народи. Уилсън остава в историята и с дейно антитръстово антимонополно законодателство. Той поддържа даването на изборни права на дамите, със закон понижава лихвата по заемите за фермерите, вкарва ограничения за възбрана на детския труд и закон за основаване на система за трудови компенсации, със закон покачва надниците и усъвършенства изискванията на труд на железопътните служащи, укрепва и уголемява армията и флота.

Инфо: Уикенд

Тагове: Томас Уилсън Никола Пашич Византийската империя Елевтериос Венизелос Томас Удроу Уилсън президент САЩ