Йордан Бозов пред Sportal.bg: България не може без Везенков, той ни е най-важен
Мъжкият народен тим по баскетбол се класира на ЕвроБаскет 2022 , откакто победи с една точка (66:65) Латвия в предпоследния си мач от квалификациите в Рига. Играчите на селекционера Росен Барчовски се завръщат в европейския хайлайф след 10-годишно неявяване. Това породи доста въпросителни, а ние от Sportal.bg взехме решение да потърсим някогашния национал Йордан Бозов, с който да разнищим тематиката.
- Какви страсти сътвори във Вас мачът с Латвия, който класира България на ЕвроБаскет 2022?
- Ще стартира с това, че за нас, в случай, че сме отсъствали 10 години от европейската сцена, е огромно нещо. Нещо, което ще е много положително за българския баскетбол, откакто и два клубни български тима (б.а. Рилски състезател и Балкан) се класираха напред във ФИБА Къп. Сега това, което направи националният тим е черешката на тортата. Но това, което стана нощес не е инцидентно и не е плод на един мач. Това беше най-важният мач, който трябваше да се завоюва, само че с цел да доближат те до мач за класиране са си свършили работата преди този момент. Имаха и победи преди този момент, а и аз персонално мисля, че щяхме да се класираме още по-лесно, в случай че беше остарялата система без „ балони” и имахме домакинство.
- А по какъв начин Ви се стори самият мач?
- Мисля, че момчетата играха над 100% през задачите 40 минути. Бяха съсредоточени, тъкмо това, което най-вероятно треньорите са желали от тях – да държат неизменност през целия мач. Имаше една разлика, която се отвори, само че там те демонстрираха темперамент, не се пречупиха и съумяха да се върнат. За множеството хора, които схващат малко или доста от баскетбол, се знае, че баскетболът е много психически спорт. Обикновено, за домакина или за тима, който би трябвало да завоюва, когато резултатът е еднакъв или води с 2 точки е доста мъчно да завоюва. Латвия имаше доста класни играчи, само че се вижда, че и те в тези минути и в решителни набези се пречупват. Беше доста хубаво, че ние успяхме в последните минути да сме равни с тях, да нямат удобна преднина от 5 -6-7 точки и аз бях уверен, че в случай че се задържат до края на мача ще го спечелим, както и стана. Но просто всички извадиха необикновен темперамент и необикновено сърце в този мач. Познавайки баскетболистите и треньорите, си знаех, че те ще наподобяват по този метод в този мач, тъй като ние българите сме такива. Липсва ни като чели малко повече класа, само че сме непримирими и в такива сложни моменти се сплотяваме.
- Върнахте ли се обратно във времето, гледайки мача?
- (Смее се) Всички у дома бяхме доста щастливи в края на мача. Все отново това е народен тим на България. Какъвто и спорт да е всички би трябвало да се гордеят. Не единствено хората, които се занимават с баскетбол в България би трябвало да бъдат горди с това, което стана нощес. Да съм се върнал обратно...не доста, тъй като аз доста от дълго време бях в националния тим и не съм имал подобен мач, в който е трябвало в един мач да се класираме. Да, мога да направя някаква параленост на един наш дуел във Варна, който се игра против Израел, само че не беше чак толкоз трагичен. Наистина, още по-сладко беше, че в последните секунди спечелихме. Може би може да се прави някакъв паралел с това, което стана с футболистите, по какъв начин се класираха във Франция на международното състезание. Имах посетители нощес у дома и споделих, че може би би трябвало да се появи някой Емо Костадинов в нашия тим и да стане това знамение. Макар, че не е знамение. Момчетата играха прелестно и всеки човек, който схваща от баскетбол знае, че нощес те заслужаваха да са тимът, който би трябвало да продължи напред.
- Павлин Иванов ли беше Емил Костадинов в този случай?
- Да, той е. Ние доста се радваме, че той е част от Рилски състезател. Всички играха необикновено. Всички, които се появиха на игрището нощес се показаха по най-хубавия метод. Нямаше по какъв начин да се случи по различен метод, в случай, че против себе си имаш по-класен противник с по-скъпи играчи, играещи в по-добри шампионати. Трябваше всички да дадат всичко от себе си.
- Като човек, който гледа с по-професионално око, усетихте ли неналичието на Александър Везенков?
- Тази липса постоянно ще съществува, тъй като той е най-хубавият ни баскетболист, играл в случай че не се неистина на най-високо равнище до в този момент. Ние не сме имали до този миг баскетболист в Евролигата, който да играе толкоз години поред. Със сигурност в снощния мач момчетата съумяха да компенсират неговата липса в тези 40 минути. Но в един по-дълъг цикъл – квалификационен или както ще бъде европейското състезание, ние не можем без него. Той би трябвало да бъде част от този тим и да бъде водачът на този тим. Но през вчерашния ден в тези 40 минути те се оправиха, съумяха да компенсират, само че той несъмнено ни е най-съществен.
- България към този момент може да се похвали с още двама играчи в едно от най-силните шампионати – испанското. Константин Костадинов и Емил Стоилов ще са понатрупали опит и ще си партнират с Везенков. Така явно заявяваме някакви упоритости за ЕвроБаскет 2022.
- Това е пътят, такива млади баскетболисти да излизат в такива потвърдени баскетболни школи в Европа и след това да дават всичко, което са научили за националния тим. Това не е единствено пътят за нас, това е по принцип пътят и за целия Източен блок, за страните от Източна Европа. Хората, които сме около баскетбола можем да бъдем щастливи от това, че има млади момчета, които се вижда, че имат огромно бъдеще в баскетбола. Щом те са били селектирани от тези клубове, които са на доста високо равнище, те селектират най-талантливите деца от цяла Европа, ние можем да бъдем горди. Това е хубаво, че българският баскетбол в лицето на националния тим има бъдеще. Хубаво е това, че високи играчи ще бъдат водещите, хората, които ще дърпат тима, водачите. Ако си произведем и един български плеймейкър отсега нататък или двама, ще имаме един доста порядъчен тим.
- Сочат Борислав Младенов за един подобен предстоящ плеймейкър, даже селекционерът Росен Барчовски загатна, че той има място в националния тим. Конкретно за Борислав се приказва, че е по-талантлив от татко си Георги Младенов.
- Със сигурност ще би трябвало да бъдат забелязани, допускам всички баскетболисти, които играят на открито – млади и надарени. Гледал съм Борислав в деяние. Момчето има капацитет, има заложби – баскетболни и физически. Надявам се другата позиция, която всички знаем, че куца, с изключение на високите, на плеймейкърската позиция един ден да имаме и българин. Макар че се вижда и друго. Дий Бост, с изключение на с баскетболните си качества е много сериозен като човек. Всеки път, когато е бил извикан се е отзовавал и изключително нощес в мача видяхме, че той пламтя наедно с всички други, а няма никакви български корени. Мисля, че ние сигурно сме случили на един доста стойностен човек, освен баскетболист.
- Как си обяснявате това, че той е ужасно харесван от българските баскетболни почитатели, които пък по принцип не обичат натурализираните играчи в националния тим?
- Най-верятно той ги е спечелил по някакъв метод със своето съществено отношение и с това, че не е просто тук поради паспорта. Всички знаем, че американските баскетболисти взимат паспорт, тъй като играят със статут на европейци, това е едно облекчение за тях. Но се вижда, че той тъкмо с отношението си и с това, че се раздава на 100%, гори дружно с другите на пейката и на игрището, по никакъв метод не проличава, че той няма български корени.
- От тази позиция по какъв начин гледате на натурализирането на център в националния тим? Не изяждат ли чужденците хляба на българските играчи?
- Говорейки към този момент за мъжки народен тим, нещата са малко по-различни. Всички знаем какво е равнището, на което би трябвало да презентират играчите на всички позиции. Виждайки, че множеството баскетболни народи го вършат в Европа, мисля, че не е съдбовно на някоя позиция, на която куцаме да се натурализира подобен човек. Пак споделям, изключително, в случай че той е с позитивни качества като темперамент и носи своята баскетболна класа. Не може да се мине без това нещо. Ние не сме баскетболна нация, която създава от всяко едно потомство по един добър център, по един добър плеймейкър, които да играят на съществено европейско равнище. Ние нямаме такива играчи. Ако се замислите, без да наскърбявам никого, ние имаме Александър Везенков, който е на най-топ равнището, по-късно младите момчета, които са излезли като дребни от България. Нямаме други играчи, които да се върнат и да дърпат националния тим напред.
- Да засегнем една друга тематика. Колко мощен темперамент би трябвало да си, с цел да се върнеш в националния тим, откакто забъркаха името ти в скандал по много афектиран метод и да изиграеш подобен мач против Латвия? Визирам Деян Карамфилов.
- Деян, като се изключи че съгласно мен сега е най-хубавият български плеймейкър, което се дължи и доста положителната игра на Рилски състезател тази година, той е доста стойностен и като човек. След всички тези неща, които станаха в предния „ балон” той беше там, даде всичко от себе си в подготвителния развой на лагера и нощес изигра доста мощен мач.
- Как селекционерът Росен Барчовски реализира този триумф с класирането на европейско състезание за трети път?
- Със сигурност би трябвало да питате него. Аз не мога да кажа по какъв начин го реализира, тъй като не съм в неговите обувки. Ние можем да се радваме, че България има подобен умел треньор, от който останалите млади треньори би трябвало да се учат, би трябвало да попиват от него, тъй като се вижда, че когато цифрите не лъжат, няма друга истина. Всеки път, когато той е бил отпред на националния тим, тимът се е класирал и даже имаме победи.
- Какво очаквате от мача с Босна и Херцеговина? Мач без значение за класирането, само че пък с голямо значение за дебютантът Константин Костадинов, който най-сетне ще забележим на паркета.
- Не чакам кой знае какъв брой баскетболно да се надиграват на игрището. Естествено, желае ми се да видя Константин Костадинов. Бях очевидец на контролата на България с Рилски състезател. Той има необикновен капацитет и физически, и се вижда, че е теоретичен на доста баскетболни неща. И най-интересното е, че на този стадий, на който той е доста по-млад от останалите това не си проличава. Това значи, че той има баскетболно бъдеще. И сигурно ще играе в идващия мач, само че от самия мач не чакам нещо доста особено, предвид на това, че двата тима са се класирали. Ние от една страна сме чествали, сигурен съм, познавайки момчетата (смее се). Това, по този начин и би трябвало да бъде. Но въпреки това те ще са на гребена на вълната, прочувствено заредени към момента и съгласно мен ще изиграят позитивно последния мач.
- Какви страсти сътвори във Вас мачът с Латвия, който класира България на ЕвроБаскет 2022?
- Ще стартира с това, че за нас, в случай, че сме отсъствали 10 години от европейската сцена, е огромно нещо. Нещо, което ще е много положително за българския баскетбол, откакто и два клубни български тима (б.а. Рилски състезател и Балкан) се класираха напред във ФИБА Къп. Сега това, което направи националният тим е черешката на тортата. Но това, което стана нощес не е инцидентно и не е плод на един мач. Това беше най-важният мач, който трябваше да се завоюва, само че с цел да доближат те до мач за класиране са си свършили работата преди този момент. Имаха и победи преди този момент, а и аз персонално мисля, че щяхме да се класираме още по-лесно, в случай че беше остарялата система без „ балони” и имахме домакинство.
- А по какъв начин Ви се стори самият мач?
- Мисля, че момчетата играха над 100% през задачите 40 минути. Бяха съсредоточени, тъкмо това, което най-вероятно треньорите са желали от тях – да държат неизменност през целия мач. Имаше една разлика, която се отвори, само че там те демонстрираха темперамент, не се пречупиха и съумяха да се върнат. За множеството хора, които схващат малко или доста от баскетбол, се знае, че баскетболът е много психически спорт. Обикновено, за домакина или за тима, който би трябвало да завоюва, когато резултатът е еднакъв или води с 2 точки е доста мъчно да завоюва. Латвия имаше доста класни играчи, само че се вижда, че и те в тези минути и в решителни набези се пречупват. Беше доста хубаво, че ние успяхме в последните минути да сме равни с тях, да нямат удобна преднина от 5 -6-7 точки и аз бях уверен, че в случай че се задържат до края на мача ще го спечелим, както и стана. Но просто всички извадиха необикновен темперамент и необикновено сърце в този мач. Познавайки баскетболистите и треньорите, си знаех, че те ще наподобяват по този метод в този мач, тъй като ние българите сме такива. Липсва ни като чели малко повече класа, само че сме непримирими и в такива сложни моменти се сплотяваме.
- Върнахте ли се обратно във времето, гледайки мача?
- (Смее се) Всички у дома бяхме доста щастливи в края на мача. Все отново това е народен тим на България. Какъвто и спорт да е всички би трябвало да се гордеят. Не единствено хората, които се занимават с баскетбол в България би трябвало да бъдат горди с това, което стана нощес. Да съм се върнал обратно...не доста, тъй като аз доста от дълго време бях в националния тим и не съм имал подобен мач, в който е трябвало в един мач да се класираме. Да, мога да направя някаква параленост на един наш дуел във Варна, който се игра против Израел, само че не беше чак толкоз трагичен. Наистина, още по-сладко беше, че в последните секунди спечелихме. Може би може да се прави някакъв паралел с това, което стана с футболистите, по какъв начин се класираха във Франция на международното състезание. Имах посетители нощес у дома и споделих, че може би би трябвало да се появи някой Емо Костадинов в нашия тим и да стане това знамение. Макар, че не е знамение. Момчетата играха прелестно и всеки човек, който схваща от баскетбол знае, че нощес те заслужаваха да са тимът, който би трябвало да продължи напред.
- Павлин Иванов ли беше Емил Костадинов в този случай?
- Да, той е. Ние доста се радваме, че той е част от Рилски състезател. Всички играха необикновено. Всички, които се появиха на игрището нощес се показаха по най-хубавия метод. Нямаше по какъв начин да се случи по различен метод, в случай, че против себе си имаш по-класен противник с по-скъпи играчи, играещи в по-добри шампионати. Трябваше всички да дадат всичко от себе си.
- Като човек, който гледа с по-професионално око, усетихте ли неналичието на Александър Везенков?
- Тази липса постоянно ще съществува, тъй като той е най-хубавият ни баскетболист, играл в случай че не се неистина на най-високо равнище до в този момент. Ние не сме имали до този миг баскетболист в Евролигата, който да играе толкоз години поред. Със сигурност в снощния мач момчетата съумяха да компенсират неговата липса в тези 40 минути. Но в един по-дълъг цикъл – квалификационен или както ще бъде европейското състезание, ние не можем без него. Той би трябвало да бъде част от този тим и да бъде водачът на този тим. Но през вчерашния ден в тези 40 минути те се оправиха, съумяха да компенсират, само че той несъмнено ни е най-съществен.
- България към този момент може да се похвали с още двама играчи в едно от най-силните шампионати – испанското. Константин Костадинов и Емил Стоилов ще са понатрупали опит и ще си партнират с Везенков. Така явно заявяваме някакви упоритости за ЕвроБаскет 2022.
- Това е пътят, такива млади баскетболисти да излизат в такива потвърдени баскетболни школи в Европа и след това да дават всичко, което са научили за националния тим. Това не е единствено пътят за нас, това е по принцип пътят и за целия Източен блок, за страните от Източна Европа. Хората, които сме около баскетбола можем да бъдем щастливи от това, че има млади момчета, които се вижда, че имат огромно бъдеще в баскетбола. Щом те са били селектирани от тези клубове, които са на доста високо равнище, те селектират най-талантливите деца от цяла Европа, ние можем да бъдем горди. Това е хубаво, че българският баскетбол в лицето на националния тим има бъдеще. Хубаво е това, че високи играчи ще бъдат водещите, хората, които ще дърпат тима, водачите. Ако си произведем и един български плеймейкър отсега нататък или двама, ще имаме един доста порядъчен тим.
- Сочат Борислав Младенов за един подобен предстоящ плеймейкър, даже селекционерът Росен Барчовски загатна, че той има място в националния тим. Конкретно за Борислав се приказва, че е по-талантлив от татко си Георги Младенов.
- Със сигурност ще би трябвало да бъдат забелязани, допускам всички баскетболисти, които играят на открито – млади и надарени. Гледал съм Борислав в деяние. Момчето има капацитет, има заложби – баскетболни и физически. Надявам се другата позиция, която всички знаем, че куца, с изключение на високите, на плеймейкърската позиция един ден да имаме и българин. Макар че се вижда и друго. Дий Бост, с изключение на с баскетболните си качества е много сериозен като човек. Всеки път, когато е бил извикан се е отзовавал и изключително нощес в мача видяхме, че той пламтя наедно с всички други, а няма никакви български корени. Мисля, че ние сигурно сме случили на един доста стойностен човек, освен баскетболист.
- Как си обяснявате това, че той е ужасно харесван от българските баскетболни почитатели, които пък по принцип не обичат натурализираните играчи в националния тим?
- Най-верятно той ги е спечелил по някакъв метод със своето съществено отношение и с това, че не е просто тук поради паспорта. Всички знаем, че американските баскетболисти взимат паспорт, тъй като играят със статут на европейци, това е едно облекчение за тях. Но се вижда, че той тъкмо с отношението си и с това, че се раздава на 100%, гори дружно с другите на пейката и на игрището, по никакъв метод не проличава, че той няма български корени.
- От тази позиция по какъв начин гледате на натурализирането на център в националния тим? Не изяждат ли чужденците хляба на българските играчи?
- Говорейки към този момент за мъжки народен тим, нещата са малко по-различни. Всички знаем какво е равнището, на което би трябвало да презентират играчите на всички позиции. Виждайки, че множеството баскетболни народи го вършат в Европа, мисля, че не е съдбовно на някоя позиция, на която куцаме да се натурализира подобен човек. Пак споделям, изключително, в случай че той е с позитивни качества като темперамент и носи своята баскетболна класа. Не може да се мине без това нещо. Ние не сме баскетболна нация, която създава от всяко едно потомство по един добър център, по един добър плеймейкър, които да играят на съществено европейско равнище. Ние нямаме такива играчи. Ако се замислите, без да наскърбявам никого, ние имаме Александър Везенков, който е на най-топ равнището, по-късно младите момчета, които са излезли като дребни от България. Нямаме други играчи, които да се върнат и да дърпат националния тим напред.
- Да засегнем една друга тематика. Колко мощен темперамент би трябвало да си, с цел да се върнеш в националния тим, откакто забъркаха името ти в скандал по много афектиран метод и да изиграеш подобен мач против Латвия? Визирам Деян Карамфилов.
- Деян, като се изключи че съгласно мен сега е най-хубавият български плеймейкър, което се дължи и доста положителната игра на Рилски състезател тази година, той е доста стойностен и като човек. След всички тези неща, които станаха в предния „ балон” той беше там, даде всичко от себе си в подготвителния развой на лагера и нощес изигра доста мощен мач.
- Как селекционерът Росен Барчовски реализира този триумф с класирането на европейско състезание за трети път?
- Със сигурност би трябвало да питате него. Аз не мога да кажа по какъв начин го реализира, тъй като не съм в неговите обувки. Ние можем да се радваме, че България има подобен умел треньор, от който останалите млади треньори би трябвало да се учат, би трябвало да попиват от него, тъй като се вижда, че когато цифрите не лъжат, няма друга истина. Всеки път, когато той е бил отпред на националния тим, тимът се е класирал и даже имаме победи.
- Какво очаквате от мача с Босна и Херцеговина? Мач без значение за класирането, само че пък с голямо значение за дебютантът Константин Костадинов, който най-сетне ще забележим на паркета.
- Не чакам кой знае какъв брой баскетболно да се надиграват на игрището. Естествено, желае ми се да видя Константин Костадинов. Бях очевидец на контролата на България с Рилски състезател. Той има необикновен капацитет и физически, и се вижда, че е теоретичен на доста баскетболни неща. И най-интересното е, че на този стадий, на който той е доста по-млад от останалите това не си проличава. Това значи, че той има баскетболно бъдеще. И сигурно ще играе в идващия мач, само че от самия мач не чакам нещо доста особено, предвид на това, че двата тима са се класирали. Ние от една страна сме чествали, сигурен съм, познавайки момчетата (смее се). Това, по този начин и би трябвало да бъде. Но въпреки това те ще са на гребена на вълната, прочувствено заредени към момента и съгласно мен ще изиграят позитивно последния мач.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ