Мъжете заемат 68,8% от ръководните длъжности на най-високо управленско ниво
Мъжете заемат 63,5% от управителните длъжности на високо и приблизително управническо равнище, а дамите - 36,5%. В държавните предприятия и комерсиалните сдружения с мажоритарно държавно присъединяване 72,5% от ръководителите са мъже. Това демонстрира проучване на Националния статистически институт, озаглавено Равнопоставеност сред дамите и мъжете в ръководството 2021 година В него са обхванати 22 163 управителни длъжности на високо и приблизително управническо равнище в законодателната, изпълнителната и правосъдната власт и в други структури отвън тях. Мъжете заемат 68,8% от управителните длъжности на най-високо управническо равнище, а дамите са най-добре показани на равнище " заместник-ръководител " - 41,1%. Най-висок условен дял на управителни длъжности, заети от дами, се следи в институциите на правосъдната власт – 53%, а най-нисък в законодателната власт - 24,2%. В края на 2021 година 28,3% от общинските съветници и 29,3% от кметовете в страната са дами. В държавните предприятия и комерсиалните сдружения с мажоритарно държавно присъединяване мъжете заемат 72,5% от управителните длъжности. Над 50% от ръководителите в профилираните териториални администрации, научните организации и публичните медии са дами.
Народното събрание В относителен проект сред следените категории в проучването, дамите на управителни длъжности са най-слабо показани в институциите на законодателната власт (24,2%). От Национален статистически институт означават, че нНиският им условен дял в тази категория зависи и от разпределението по пол на лицата, участващи в акциите за избор на народни представители. По данни на ЦИК на парламентарните избори, извършени на 14 ноември 2021 г, дамите претенденти са 1515, или 29,9% от общо 5062 претенденти, като определените дами народни представители съставляват 23,8% от общо 240 народни представители. Към 31 декември 2021 година делът на дамите народни представители в националния парламент е 22,5 на 100, като това е най-ниската регистрирана стойност в интервала сред 2018 и 2022 година Балансирано присъединяване на дамите и мъжете на управителни длъжности в законодателната власт се следи само при служба " заместник-председател на Народното събрание ", където дамите са 42,9%, а мъжете 57,1% от общо 7 заети позиции. Относителният дял на дамите измежду българските представители в Европейския парламент е по-висок, само че непосредствен до този в националния парламент. По данни на Европейския институт за тъждество сред половете към последното тримесечие на 2021 година дамите от квотата на България съставляват 29,4% от всички български членове, с което страната ни се подрежда на 22-ро място измежду страните членки на Европейския съюз. За същия интервал в Екологичен потенциал с най-хубава представеност на дамите са страни като Швеция и Финландия, всяка от които с 57,1% дами представители, следвани от Люксембург, Словения, Дания и Латвия, при които половината от националните им представители са дами.
Централната администрация Към края на 2021 година в централната администрация на изпълнителната власт дамите на управителни длъжности съставляват 39,2% от всички ръководители, а делът им в териториалната администрация е 34%. Данните демонстрират, че дамите имат по-голям условен дял в управленията на изпълнителните организации (63,8%) и профилираните териториални администрации (64,8%) и по-малко присъединяване в ръководството на обособените министерства, където 72,6% от управителния състав се състои от мъже, показват от Национален статистически институт. Прегледът по тип административни структури и длъжностни равнища разкрива, че дамите по-често заемат длъжности като " заместник-ръководител " и " друга управителна служба " и са по-слабо показани като ръководители на най-високото равнище на ръководство в съответната институция. Показателен образец за това е разпределението на управителните длъжности в регионалните администрации, където на най-високото длъжностно равнище дамите са 7,1%, а на най-ниското - 68,6%. В органите на локалното самоуправление (общинските съвети) към 31 декември 2021 година от общо 5128 общински съветници 1 451, или 28,3%, са дами. В районен аспект най-хубава представеност на дамите в състава на общинските препоръки има в областите Враца (37,8%), Перник (37%), София (35,1%), а най-ниска в Благоевград (21,1%), Разград (22,4%), Кърджали (22,7%).
Съдебната система Данните демонстрират, че над половината от управителните длъжности в структурите на правосъдната система се заемат от дами. Паритетно присъединяване на двата пола се записва и по обособените длъжностни равнища, като на служба " заместник-ръководител " 57,1% от позициите са заети от дами. Към края на 2021 година броят на съдиите в страната е 1868, от които две трети са дами. В съпоставяне с миналата година общият брой на съдиите понижава с 317, души или 14,5%, само че съотношението сред половете остава без изменение. Най-висок условен дял на дамите съдии се следи в административните (77,9%) и висшите съдилища (74,7%)
Наука, обучение и държавни предприятия Във висшите учебни заведения и научните организации данните демонстрират уравновесено присъединяване на двата пола в ръководството, като в научните организации дамите заемат 59,8% от управителните длъжности. Аналогични резултати се регистрират и в подкатегория " Държавни и публични структури ", където относителният дял на дамите в институциите и организациите отвън законодателната, изпълнителната и правосъдната власт ( " Други институции и организации " ) е 58,5%. По-слаба представеност на дамите се записва в ръководството на държавните предприятия и комерсиалните сдружения, в които 27,5% от управителните постове се заемат от дами. Прегледът на данните по длъжностни равнища демонстрира, че най-вече дами заемат най-високото длъжностно равнище " началник " във висшите учебни заведения и научните организации (47,2%), а минимум - в държавните предприятия и комерсиалните сдружения (21,9%). На длъжностните равнища " заместник-ръководител " и " друга управителна служба " относителният дял на дамите е максимален в категорията " Държавни и публични структури " - надлежно 47,7% и 59,7%. Един от основните знаци на европейско равнище, който се употребява за наблюдаване на равнопоставеността сред дамите и мъжете в ръководството, е " Висши управителни длъжности, заети от дами ". Чрез него се регистрира делът на дамите в управителните съвети/бордовете на най-големите сдружения, листвани на фондовата борса. През 2021 година измежду страните от Европейски Съюз България заема шесто място по условен дял на дамите ръководители в следените сдружения, показва Национален статистически институт.
Данните от извършеното през септември 2021 година броене на популацията регистрират уравновесено присъединяване на половете в ръководството, като дамите ръководители са 40,1%, а мъжете – 59,9%. Резултатите демонстрират, че делът на дамите ръководители през 2021 година е повишен с 3,2 процентни пункта по отношение на 2011 година През 2021 година най-голям условен дял на дами ръководители се следи във възрастовите групи 20-29 и 50-59 навършени години надлежно 43,2% и 41,1%. По стопански действия дамите ръководители са най-добре показани в секторите " Хуманно опазване на здравето и обществена работа " (74,9%) и " Образование " (71,5%), а най-слабо в " Строителство " (17,7%), " Добивна индустрия " (18,3%) и " Селско, горско и рибно стопанство " (24,2%).
Народното събрание В относителен проект сред следените категории в проучването, дамите на управителни длъжности са най-слабо показани в институциите на законодателната власт (24,2%). От Национален статистически институт означават, че нНиският им условен дял в тази категория зависи и от разпределението по пол на лицата, участващи в акциите за избор на народни представители. По данни на ЦИК на парламентарните избори, извършени на 14 ноември 2021 г, дамите претенденти са 1515, или 29,9% от общо 5062 претенденти, като определените дами народни представители съставляват 23,8% от общо 240 народни представители. Към 31 декември 2021 година делът на дамите народни представители в националния парламент е 22,5 на 100, като това е най-ниската регистрирана стойност в интервала сред 2018 и 2022 година Балансирано присъединяване на дамите и мъжете на управителни длъжности в законодателната власт се следи само при служба " заместник-председател на Народното събрание ", където дамите са 42,9%, а мъжете 57,1% от общо 7 заети позиции. Относителният дял на дамите измежду българските представители в Европейския парламент е по-висок, само че непосредствен до този в националния парламент. По данни на Европейския институт за тъждество сред половете към последното тримесечие на 2021 година дамите от квотата на България съставляват 29,4% от всички български членове, с което страната ни се подрежда на 22-ро място измежду страните членки на Европейския съюз. За същия интервал в Екологичен потенциал с най-хубава представеност на дамите са страни като Швеция и Финландия, всяка от които с 57,1% дами представители, следвани от Люксембург, Словения, Дания и Латвия, при които половината от националните им представители са дами.
Централната администрация Към края на 2021 година в централната администрация на изпълнителната власт дамите на управителни длъжности съставляват 39,2% от всички ръководители, а делът им в териториалната администрация е 34%. Данните демонстрират, че дамите имат по-голям условен дял в управленията на изпълнителните организации (63,8%) и профилираните териториални администрации (64,8%) и по-малко присъединяване в ръководството на обособените министерства, където 72,6% от управителния състав се състои от мъже, показват от Национален статистически институт. Прегледът по тип административни структури и длъжностни равнища разкрива, че дамите по-често заемат длъжности като " заместник-ръководител " и " друга управителна служба " и са по-слабо показани като ръководители на най-високото равнище на ръководство в съответната институция. Показателен образец за това е разпределението на управителните длъжности в регионалните администрации, където на най-високото длъжностно равнище дамите са 7,1%, а на най-ниското - 68,6%. В органите на локалното самоуправление (общинските съвети) към 31 декември 2021 година от общо 5128 общински съветници 1 451, или 28,3%, са дами. В районен аспект най-хубава представеност на дамите в състава на общинските препоръки има в областите Враца (37,8%), Перник (37%), София (35,1%), а най-ниска в Благоевград (21,1%), Разград (22,4%), Кърджали (22,7%).
Съдебната система Данните демонстрират, че над половината от управителните длъжности в структурите на правосъдната система се заемат от дами. Паритетно присъединяване на двата пола се записва и по обособените длъжностни равнища, като на служба " заместник-ръководител " 57,1% от позициите са заети от дами. Към края на 2021 година броят на съдиите в страната е 1868, от които две трети са дами. В съпоставяне с миналата година общият брой на съдиите понижава с 317, души или 14,5%, само че съотношението сред половете остава без изменение. Най-висок условен дял на дамите съдии се следи в административните (77,9%) и висшите съдилища (74,7%)
Наука, обучение и държавни предприятия Във висшите учебни заведения и научните организации данните демонстрират уравновесено присъединяване на двата пола в ръководството, като в научните организации дамите заемат 59,8% от управителните длъжности. Аналогични резултати се регистрират и в подкатегория " Държавни и публични структури ", където относителният дял на дамите в институциите и организациите отвън законодателната, изпълнителната и правосъдната власт ( " Други институции и организации " ) е 58,5%. По-слаба представеност на дамите се записва в ръководството на държавните предприятия и комерсиалните сдружения, в които 27,5% от управителните постове се заемат от дами. Прегледът на данните по длъжностни равнища демонстрира, че най-вече дами заемат най-високото длъжностно равнище " началник " във висшите учебни заведения и научните организации (47,2%), а минимум - в държавните предприятия и комерсиалните сдружения (21,9%). На длъжностните равнища " заместник-ръководител " и " друга управителна служба " относителният дял на дамите е максимален в категорията " Държавни и публични структури " - надлежно 47,7% и 59,7%. Един от основните знаци на европейско равнище, който се употребява за наблюдаване на равнопоставеността сред дамите и мъжете в ръководството, е " Висши управителни длъжности, заети от дами ". Чрез него се регистрира делът на дамите в управителните съвети/бордовете на най-големите сдружения, листвани на фондовата борса. През 2021 година измежду страните от Европейски Съюз България заема шесто място по условен дял на дамите ръководители в следените сдружения, показва Национален статистически институт.
Данните от извършеното през септември 2021 година броене на популацията регистрират уравновесено присъединяване на половете в ръководството, като дамите ръководители са 40,1%, а мъжете – 59,9%. Резултатите демонстрират, че делът на дамите ръководители през 2021 година е повишен с 3,2 процентни пункта по отношение на 2011 година През 2021 година най-голям условен дял на дами ръководители се следи във възрастовите групи 20-29 и 50-59 навършени години надлежно 43,2% и 41,1%. По стопански действия дамите ръководители са най-добре показани в секторите " Хуманно опазване на здравето и обществена работа " (74,9%) и " Образование " (71,5%), а най-слабо в " Строителство " (17,7%), " Добивна индустрия " (18,3%) и " Селско, горско и рибно стопанство " (24,2%).
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ