Мъжете са ключът към справянето с проблема с насилието над

Мъжете са ключът към оправянето с казуса с насилието над дами: " Не е задоволително да си споделяме, че " не всички мъже го вършат " и да си измием ръцете от казуса, който дружно създадохме ".

Думите принадлежат на държавния началник на Шотландия - 38-годишният Хумза Юсаф, наследил ръководството от дългогодишната председателка на Шотландската национална партия Никола Стърджън.

Той е най-младият първи министър на страната си и е първият мохамеданин на поста. Роден в семейство на пакистански имигранти в Глазгоу, Юсаф е служил като министър на правораздаването и опазването на здравето, преди да поеме ръководството на Шотландия след рецесията към оставката на Стърджън.

В публикация за " Гардиън " той самичък взема решение да " нападна " казуса, който провокира прекалено много мъже да се отнасят с ненавист, тормоз или физическо принуждение по отношение на дамите - и да трансформират токсични инфлуенсъри като Андрю Тейт в модели на подражателство.

Публикацията му беше посрещната с разнородни мнения - в това число рецензии поради генерализираното прекачване на виновност върху мъжете. Акцията на Юсаф въпреки всичко е един от дребното случаи, в които мъже на властова политическа позиция повдигат тематиката за домашното принуждение и насилието против дами, като приказва за световен публичен проблем, който има потребност от решение.

Юсаф категорично акцентира, че приказва освен в качеството си на първи министър, само че и като татко на две девойки. Дава образец и със личното си детство:

" Спомням си удивлението от първия път, в който по-голямата ми сестра сподели по какъв начин стиска мощно ключовете в джоба си, в случай че върви сама в тъмното. Удивление, тъй като, като мъже, ние просто не мислим по същия метод.

А каква е повода? Много обикновена: мъжете карат дамите да изпитват прекалено много неустановеност в общностите ни ", споделя той.

Премиерът на Шотландия обръща внимание, че обстановката не е неповторима за една страна - новините за жени-жертви на тормоз, гонене, принуждение, физическа кавга, изнасилвания или убийства по целия свят заливат медиите непрекъснато.

Тезата му е, че " няма мъж, който да няма виновност за проблематично държание, дейности или думи по отношение на дамите, под една или друга форма " - самият той признава, че не прави изключение от общото предписание, било то поради груби смешки, които е разказвал като юноша, било то поради бездействието си по отношение на хора, чието държание по отношение на дами е било унизително.

Затова Юсаф упорства, че " мъжете не могат да бъдат пасивни наблюдаващи, веднага като нашите дейности предизвикват такава болежка, страдалчество и злощастие - би трябвало да заемем позиция ".

Той се обръща и към всички мъже с публично въздействие - " това е огромна опция да покажат същинско водачество по този проблем ".

" Независимо дали сме в политиката, в службата, на работната площадка, в учебно заведение, в заведенията или в нашите лични всекидневни, всички ние като мъже можем да създадем освен това, с цел да се оправим с проблематичното държание на наши другари, сътрудници и родственици. Но не е задоволително единствено да им четем проповеди или лекции. Благочестивият метод към токсичната неустрашимост няма да реши този проблем, нито ще накара дамите да се усещат по-защитени, което е по-важното.

Ако размахването на пръст е единствената ни реакция, ще продължаваме да не разбираме за какво мъжете и младите момчета гравитират към хората като Тейт - и няма да разберем какво стои зад техния яд. Като мъже, ние би трябвало да слушаме, би трябвало да се учим, само че и би трябвало да покажем на младите момчета и на по-възрастните мъже по какъв начин наподобява позитивната мъжка еднаквост ", споделя Юсаф.

Първият министър на Шотландия не дава съответни оферти за построяването на тази положителна еднаквост - само че приканва мъжете да помислят повече, да бъдат почтени и да проявят воля за смяна на държанието си, тъй че да се образува " световно придвижване на мъжете, искащи да станат позитивни ролеви модели за своите синове, внуци, племенници, другари и сътрудници ".

Статията на Хумза Юсеф предизвика спор, в който " Гардиън " не се колебае да извади на напред във времето и рецензиите към мнението му.

" Не е задоволително единствено да поискате от мъжете да помислят. Повечето мъже така и така са на страната на искащите да прекратят страданието на дамите и девойките, само че доста от тях не осъзнават по какъв начин езикът или дейностите, на които не обръщат внимание, могат да бъдат интерпретирани. Наистина би трябвало да приказваме за проблемите, да образоваме мъжете и момчетата за държанието, което кара дамите да се усещат неловко, само че спецификата е по-важна от това да внушаваме виновност на мъжете като цяло ", написа в едно от писмата - част от полемиката.

" Укоряването на мъжете - и основаването на усещане, че женомразието е " нормата " - не оказва помощ на никого. Хората реагират на позитивното отношение и на образците, които могат да бъдат следвани ", написа още създателят.

Друг коментатор показва, че в случай че първият министър желае да построи " по-здраво, по-сигурно и по-равноправно общество ", няма по какъв начин да остане единствено на равнището на морализирането. " Като гласоподавател в Шотландия избирам той да предложи тактики за по-сигурно, по-здраво и по-добре образовано общество, в което токсичната неустрашимост мъчно ще откри " другари ", написа в коментара.

Писмото на Хумза Юсаф е предизвикало реакция и от страна на проф. Пол Гилбърт от университета в Дерби, в който съществува и проучвателен център, занимаващ се с въпросите на състраданието.

" Разбира се, Хумза Юсаф е прав, когато споделя, че всеки мъж има отговорност за справяне с вредоносното държание. Но това е единствено върхът на айсберга, тъй като ние се сблъскваме с просвета на токсично съревнование - тя разрешава безсърдечната неучтивост да се счита за лесния път към водачеството, властта и благосъстоянието ", написа Гилбърт.