&format=webp)
Кръвта на колтана: Как минералът финансира войната в Конго и намира място в джоба ви
Мъже с гумени ботуши газят в рядка тиня и носят тежки чували. Наблизо други мъже, въоръжени с автомати, ги следят непрестанно. Когато чувалите бъдат отнесени където би трябвало, суровината в тях ще се преработи, а след това ще се продаде против 300 $ за кг.
Това се случва всеки ден в Рубая – място в източната част на Демократична република Конго, за което евентуално 90% от хората в западните страни не са чували. Но същите тези хора може би носят в джоба си парченце от Рубая. Защото там се добиват към 15% от колтана в света – материал, който намира необятно приложение във всички типове електроника. Вече е ясно, че той е извънредно скъп. Дотолкова, че за него се убива.
Годината е 2024. Районът на Рубая, където са съсредоточени колтановите мини, е високомерен от бунтовническата формация М23. Те са нещо като въоръженото крило на етноса тутси и получават сериозна поддръжка от прилежаща Руанда, където също има огромна общественост тутси. Крайната цел на М23 е събаряне на постоянното държавно управление в Република Конго. Но в това време имат потребност от пари, с цел да се финансират. Тук смисъла на колтана е извънредно.
Тъй като управляват два близки до границата с Руанда града – Гома и Букаву – М23 може безпроблемно да взима добивите от Рубая и да ги продава в прилежащата страна. Според отчет на Организация на обединените нации, представен от Reuters, месечно бунтовниците печелят по към 800 хиляди $ от незаконната търговия с колтан.
Руанда, естествено, отхвърля присъединяване в това, както и поддръжка за М23. Симпатиите към бунтовническата формация обаче са съвсем наложителни на кланов принцип. Управляващите в Руанда също са тутси. От десетилетия те са в сериозен спор с другата огромна общественост – хуту. През 1994 година хуту в Руанда се пробват да избият тутсите и това остава в историята като Геноцидът в Руанда. Смята се, че тогава са починали над 500 хиляди души. След това тутси си връщат властовите позиции и тактиката им е да поддържат тутси в прилежащите страни и да работят срещу ползите на хуту.
През март публицисти от Reuters посещават Рубая и разказват видяното като пчелен кошер-лабиринт. До всяка дупка за рандеман на колтан е изкопан и дребен басейн, в който продукцията се измива. Дотам се стига по кални пътища, в които даже джиповете постоянно засядат. И се постанова да се върви километри пешком.
Работниците в колтановите мини са хиляди. Те получават мизерни пари и се спускат в 15–20-метрови дупки за по 12 часа. Но пък някои от копачите са удовлетворени. Като 23-годишния Паскал Мигуша Нсабимана, който споделя, че до момента в който регионът е бил под контрола на конгоанската войска, обстановката е била по-зле.
„ Много ни тормозеха, постановяваха разнообразни налози и постоянно не плащаха на копачите “, споделя той.
И прибавя, че в този момент е по-добре, тъй като надницата към този момент е малко над 5 $. Важна детайлност е, че до момента в който приказва тези неща, до него седи въоръжен въстаник от М23.
Печалбите от колтановите мини на процедура удължават военния спор в Република Конго, споделят пък от Организация на обединените нации. Тези пари не отиват при локалните хора. Вместо това те получават дребни суми, а в мините постоянно работят и деца.
От 2010 година Организация на обединените нации, разнообразни представители на добивната промишленост и неправителствени организации се пробват да прекратят този кървясъл рандеман на колтан, споделя Грегъри Мтембу-Салтер, специалист по въпросите на Република Конго и някогашен чиновник на Организация на обединените нации. Днес може да се каже, че са се провалили.
Ситуацията в Република Конго обаче не пречи на редица огромни бизнеси да обмислят по какъв начин биха могли да завоюват от тамошните находища. Сред тях са и американски компании. Тексаският управител на хедж фондове Джентри Бийч, ръководител на капиталовата компания „ America First Global “, е част от консорциум, стремящ се да контракти правата върху мината в Рубая. Според източник на „ Ройтерс “, групата на Бийч е предложила на конгоанското държавно управление да придобие мажоритарен дял в мината, като страната ще резервира 30%.
Навлизането на американски компании е изключително забавно в подтекста на мирните договаряния сред формалната власт в Конго и бунтовниците. Те се пробват да се спогодят с посредничеството на Катар. Президентът Доналд Тръмп твърди, че поддържа тези старания. От друга страна, Съединени американски щати са медиатори на договаряния сред Конго и Руанда. Американското предложение е за милиардни вложения в добива, в случай че сраженията спрат. Наскоро американското финансово министерство наложи наказания на участници в хипотетична противозаконна търговия с колтан. Сред тях бе „ Парако-ФФ “ – конгоанска проправителствена въоръжена формация, която управлява Рубая до идването на М23 през 2024 година Санкции за М23 обаче няма, като оправданието е, че те са в листата още от 2013 година, когато стартира спорът в Република Конго.
Сега всички погледи са обърнати към Доха, където М23 и конгоанското държавно управление може би ще се спогодят посредством посредничеството на катарските дипломати. Те са известни с постигането на единодушие сред враждуващи страни. Но историята е посочила, че когато става дума за Африка, мир не се реализира толкоз елементарно.
Това се случва всеки ден в Рубая – място в източната част на Демократична република Конго, за което евентуално 90% от хората в западните страни не са чували. Но същите тези хора може би носят в джоба си парченце от Рубая. Защото там се добиват към 15% от колтана в света – материал, който намира необятно приложение във всички типове електроника. Вече е ясно, че той е извънредно скъп. Дотолкова, че за него се убива.
Годината е 2024. Районът на Рубая, където са съсредоточени колтановите мини, е високомерен от бунтовническата формация М23. Те са нещо като въоръженото крило на етноса тутси и получават сериозна поддръжка от прилежаща Руанда, където също има огромна общественост тутси. Крайната цел на М23 е събаряне на постоянното държавно управление в Република Конго. Но в това време имат потребност от пари, с цел да се финансират. Тук смисъла на колтана е извънредно.
Тъй като управляват два близки до границата с Руанда града – Гома и Букаву – М23 може безпроблемно да взима добивите от Рубая и да ги продава в прилежащата страна. Според отчет на Организация на обединените нации, представен от Reuters, месечно бунтовниците печелят по към 800 хиляди $ от незаконната търговия с колтан.
Руанда, естествено, отхвърля присъединяване в това, както и поддръжка за М23. Симпатиите към бунтовническата формация обаче са съвсем наложителни на кланов принцип. Управляващите в Руанда също са тутси. От десетилетия те са в сериозен спор с другата огромна общественост – хуту. През 1994 година хуту в Руанда се пробват да избият тутсите и това остава в историята като Геноцидът в Руанда. Смята се, че тогава са починали над 500 хиляди души. След това тутси си връщат властовите позиции и тактиката им е да поддържат тутси в прилежащите страни и да работят срещу ползите на хуту.
През март публицисти от Reuters посещават Рубая и разказват видяното като пчелен кошер-лабиринт. До всяка дупка за рандеман на колтан е изкопан и дребен басейн, в който продукцията се измива. Дотам се стига по кални пътища, в които даже джиповете постоянно засядат. И се постанова да се върви километри пешком.
Работниците в колтановите мини са хиляди. Те получават мизерни пари и се спускат в 15–20-метрови дупки за по 12 часа. Но пък някои от копачите са удовлетворени. Като 23-годишния Паскал Мигуша Нсабимана, който споделя, че до момента в който регионът е бил под контрола на конгоанската войска, обстановката е била по-зле.
„ Много ни тормозеха, постановяваха разнообразни налози и постоянно не плащаха на копачите “, споделя той.
И прибавя, че в този момент е по-добре, тъй като надницата към този момент е малко над 5 $. Важна детайлност е, че до момента в който приказва тези неща, до него седи въоръжен въстаник от М23.
Печалбите от колтановите мини на процедура удължават военния спор в Република Конго, споделят пък от Организация на обединените нации. Тези пари не отиват при локалните хора. Вместо това те получават дребни суми, а в мините постоянно работят и деца.
От 2010 година Организация на обединените нации, разнообразни представители на добивната промишленост и неправителствени организации се пробват да прекратят този кървясъл рандеман на колтан, споделя Грегъри Мтембу-Салтер, специалист по въпросите на Република Конго и някогашен чиновник на Организация на обединените нации. Днес може да се каже, че са се провалили.
Ситуацията в Република Конго обаче не пречи на редица огромни бизнеси да обмислят по какъв начин биха могли да завоюват от тамошните находища. Сред тях са и американски компании. Тексаският управител на хедж фондове Джентри Бийч, ръководител на капиталовата компания „ America First Global “, е част от консорциум, стремящ се да контракти правата върху мината в Рубая. Според източник на „ Ройтерс “, групата на Бийч е предложила на конгоанското държавно управление да придобие мажоритарен дял в мината, като страната ще резервира 30%.
Навлизането на американски компании е изключително забавно в подтекста на мирните договаряния сред формалната власт в Конго и бунтовниците. Те се пробват да се спогодят с посредничеството на Катар. Президентът Доналд Тръмп твърди, че поддържа тези старания. От друга страна, Съединени американски щати са медиатори на договаряния сред Конго и Руанда. Американското предложение е за милиардни вложения в добива, в случай че сраженията спрат. Наскоро американското финансово министерство наложи наказания на участници в хипотетична противозаконна търговия с колтан. Сред тях бе „ Парако-ФФ “ – конгоанска проправителствена въоръжена формация, която управлява Рубая до идването на М23 през 2024 година Санкции за М23 обаче няма, като оправданието е, че те са в листата още от 2013 година, когато стартира спорът в Република Конго.
Сега всички погледи са обърнати към Доха, където М23 и конгоанското държавно управление може би ще се спогодят посредством посредничеството на катарските дипломати. Те са известни с постигането на единодушие сред враждуващи страни. Но историята е посочила, че когато става дума за Африка, мир не се реализира толкоз елементарно.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ