Мъже комици бол, но жените, способни да ни разсмеят, са

Мъже комици бол, само че дамите, способни да ни разсмеят, са ъгъл. Албена Михова е една от тях. Тя ни забавлява още от 90-те години, когато се подвизаваше в шоуто на Слави – „ Хъшове “. През новия век пък сме я гледали в скечове на „ Господари на ефира “, „ Пълна лудница “, в излъчвания като „ Маскираният артист “ и сериала на Нова тв и Маги Халваджиян „ Полицаите от края на града “. Щатна актриса е в Сатиричния спектакъл.

На Разпети петък комедиантката от Варна стана на 50 години, а няколко дни по-късно разкри детайлности за кариерата и персоналния си живот. Какво сподели Михова, можете да прочетете в изявлението.

- Албена, на Разпети петък, 18 април, станахте на 50. Празнувахте ли?
- В първите минути на 18 април – незабавно след среднощ, получих подарък от сина ми Мартин и приятелката му Мадлен, както и от децата от актьорската ми школа и доста другари се сетиха за мен и ме поздравяваха няколко дни за рождения ден. Сутринта На Разпети петък тръгнахме със сина ми за Къщата ни в село Добродан. Обикновено вземаме дистанцията за към час, само че този път ни лиши 4 часа. Пристигайки, разтоварихме багажа си и почистихме дома и градината. След това си направихме барбекю и отпразнувахме фамилно юбилея ми. 

- Често ли ходите в селския си дом? 
-В последно време имам доста работа и не мога  да вървя толкоз постоянно, колкото ми се желае. Преди рождения ми ден бяхме с Марти в Добродан за Коледа. Градината там е прелестна. дворът е 500 квадрата. Кося му тревата, като от време на време и синът ми оказва помощ. Първо минавам с тример, по-късно с електрическа косачка. Грижа се и за цветята. Сега плануваме да отрежем няколко дървета.

- Преди време претърпяхте интервенция на тазобедрена става. Физическата работа в градината не е ли противопоказна за вас?
- Възстанових се след интервенцията и нямам проблем да окосявам и да работя в градината. Когато се наложи пия един диклофенак за болката в кръста и всичко е окей. Наскоро скъсах менискус, само че това си е бял дерт спрямо тазобедрената става. Имахме турне и белята стана, до момента в който разтоварвах багажа – стъпих погрешно. На 17 май би трябвало да ме оперират. Дано всичко да е наред, тъй като не съм от тези, които обичат да стоят на едно място.

- Правейки си равносметка около юбилея, има ли защо да съжалявате?
- Важното е, че съм постигнала своите триумфи и фантазии. Всички компликации в живота ги
одобрявам като уроци. В момента се усещам способна и мощна. Вече няма по какъв начин някой да ми наведе главата, както се е случвало преди.

- Как преодолявате компликациите в персонален и професионален проект?
- Имам доста мощен гняв – той ми оказва помощ да преживея сложните моменти. Три дни трае, а през това време може и да поплача. Не съм отмъстителна, само че постоянно давам на индивида насреща да разбере, че е прекалил. Държа се огледално с този, който се пробва да ме унизи или обиди. Откакто родителите ми починаха, съм си построила защитна мрежа и няма по какъв начин да разреша на някой да ме пречупи.

- Вдигате пи. кръвно, когато избухвате?
- Изчервявам се от яд. Променям се външно и крещя доста с мощния си глас. Случва се от време на време да не кажа нищо – да задържа в себе си, само че по-късно да става неприятно. Има хора, които ме нервират съзнателно, и това ме напряга. Щастлив и ухилен човек съм и когато някой се опита да премине границата, се нервирам. Съучениците ми ме помнят като най-шантавата в класа. С мен те постоянно се забавляваха, само че в последните години станах мнителна. Когато има струпване, след него идва огромното експлоадиране. Зодия Овен съм и не трябва да се застава против мен. Империята отвръща на удара, когато се постанова (смее се).

- На 50 какви грижи полагате за външния си тип?
- Тази нова мода по всякакви процедури е напряко ужасна. По-млади дами от мен по този начин се суетят по външния си тип, че даже и аз се улових, че се чудя дали да не се поопъна малко към веждите (смее се). Не, към този момент не съм толкоз суетна, а нямам и задоволително свободно време за това. Лекарите ми не разрешават да отивам на фитнес след интервенцията на тазобедрената става. Единствено плавам в басейн. Морско чадо съм и обичам водата. Колкото до питателните режими и диетите, не съблюдавам никакви, само че и нямам доста време за ястие. Сутрин си препичам две филийки черен самун и си ги намазвам с масло и сирене. Случва се по-късно нищо да не хапна денем. Нямам потребност да смъквам килограми. В критическата съм, само че това се отразява единствено на настроението ми. Коремът ми спада от плуването. Между другото, съвсем всички артисти сме с нередовни стомаси.

- Мислили ли сте в миналото да си биете инжекции за намаляване или да се подлагате на интервенция за унищожаване на част от стомаха?
- Против инжекциите за намаляване съм. Те могат да доведат и до ракови кафези. Някои хора смъкват килограми и с пръстени на стомаха, само че аз не мисля, че съм дебела и затлъстяла. Чувствам се добре и съм удовлетворена от килограмите си.

- Каква е ориста на родния ви дом във Варна?
- Продадох го, когато синът ми беше на 2-3 години. Учех във ВИТИЗ и не можех да подкрепям дома си във Варна. С парите от продажбата му си купих жилище в София. Бях самотна майка и щеше да ми е мъчно да заплащам свободен наем. Бащата на Марти стартира да ни оказва помощ на по-късен стадий. Явно по този начин го е усетил.

- Искало ли ви се е да имате и още деца?
- Да, желаех да имам 3 в този живот, само че не ми се случи. Явно по този начин ми е било писано. Надявам се в идващия си живот да съм с повече деца и къщата ми да е цялостна. Но пък като знам по какъв начин се гледа едно дете, напряко се чудя по какъв начин бих се справила с 3. Марти беше див като за тризнаци. Разказваше ми играта.

- С приятелката му мислят ли за женитба? Увещавате ли ги за внуче? 
- Те са си гаджета и нямат потребност от такива натискания. Живеят си добре и се обичат. Не ги запитвам за женитба и дете. Самата аз не бързам да ставам баба. Разбира се, в случай че се случи, ще се веселя и ще оказвам помощ на драго сърце за внучето.

- Зарадвахте ли се, когато синът ви реши да става артист? 
- Марти в никакъв случай не е желал да става артист, само че по стичане на събитията пое по този път. След като направих театралната школа, го виках да ми оказва помощ. Случвало се е да го употребявам за някои функции и по този начин потегли в специалността.

- Актьорската ви школа на назад във времето ли е сега?
- Неблагодарна е тази работа, а има и текучество. Някои родители постъпват безконтролно и не водят постоянно децата на занятия. Последният месец и половина не съм стъпвала в школата, тъй като имах няколко министър председатели в Сатиричния спектакъл и добре че Мартин и Мадлен ме заместваха.

- Търсят ли ви да се снимате във филми и сериали?
- За сериали – не. Имам възприятието, че в малкия екран в този момент се въртят едни и същи артисти. Накрая ще си направя снимачна площадка и ще си се фотографирам на воля (смее се). Преди известно време поканиха мен и деца от актьорската ми школа за детски филм от вида на „ Таралежите се раждат без бодли ”.

- Ако се откажете от актьорството, с какво ще се занимавате?
- Мога да работя много неща. Навремето бях певица във Варна. Пеех с тайфа, която направихме с мои братовчеди. След това станах детска учителка, само че ми беше извънредно скучно, когато децата спяха. Изкарах по този начин 2 месеца и взех решение да аплайвам за актриса. Завърших компетентност „ Кукли ” във ВИТИЗ. Това обучение ми дава много благоприятни условия за работа. Отворих си актьорската школа, знаейки, че съм способна сама да си изпипвам декорите. Правя и арт свещи. Ако някой желае, може да си купи – имам страница в инстаграм. Не че са мои, но в действителност са превъзходни!

- Появи ли се мъж в живота ви?
- Тази тама е забравена за мен. Работя доста, а когато имам свободно време, виждам да си отпочина. Ако се появи мъж в живота ми, той ще ми спре активността. Ще се наложи да му обръщам внимание и да му отстранявам време, с което просто не разполагам. Не излизам на никое място – единствено работя и пътувам по турнета. Ама по този начин си ми е доста добре!

-Плакали ли сте в миналото за мъж?
- За мъж - не, само че поради мъж съм плакала – когато ме е тормозел. След като сме се разделяли, съм била най-щастливият човек, че душманинът към този момент не е в живота ми. Токсичните връзки би трябвало да се приключват на часа, а не да се търпи.

- Какво не бихте дали прошка на индивида до вас?
- Имах доста тиха и бърза разлъка с човек, с който живях дълго. Дори не се ядосах, когато затворих вратата след него. Със сина ми си плеснахме победоносно ръцете и по-късно спах толкоз добре, че като се разсъниха, се чудех на себе по какъв начин съм търпяла толкоз време въпросния господин. Сега не бих разрешила някой да ме манипулира и да си играе с мен. Това към този момент завърши.

- Ходили ли сте на врачки?
- Да, преди време съм ходила няколко пъти. Посещавах такива, които приказват с покойници. Казаха ми доста забавни неща. Понякога чувствам наличие – това нормално се случва при по-сензитивните хора. Виждам даже кораби на извънземни. От много време съм си наумила да отида при някоя контактьорка, която да ме свърже с починалите ми родители, само че от работа все не ми остава време. Вярвам, че майка ми и татко ми са към мен, оказват помощ ми и ме пазят.

- В къщата ви в село Добродан усещате ли наличие на духове?
- В парцела ми в Добродан няма духове. Къщата е безспорна чиста. Аурата й беше добра, когато я купувах – по тази причина и сключих договорката. Няма там никакви натоварвания от умряли хора. Когато отида на село, се усещам прелестно.

- Продължавате ли към момента да палите пожари в дома си?
- Случва се. Правейки свещи, ги запалвам да ги тествам и от време на време стават бели. Вече обаче не не помня храната в печката, когато сготвям. Пораснала съм.

- Някога обирана ли сте?
- Не, популярност богу. Какво да ми откраднат? Книгите? Аз не съм от тези хора, които имат тежки техники. Преди години, когато живеех във Варна, се притеснявах, че може и да ме оберат и сложих бележки на вратите в жилището: „ Тука няма нищо “, „ Тука има единствено облекла “, „ Тук ще намерите само книги “… Никой не се изкуши.

- Шофирате ли? Изпадали ли сте в стресови обстановки на пътя?
- Нямам брошура. Иска ми се да стана водач, въпреки че малко се опасявам, като виждам по какъв начин нападателно се кара по пътищата. Преди време с Христо Мутафчиев и Петър Калчев пътувахме за Варна със театър на спектакъл „ Зад канала ”. Валеше проливен дъжд и една кола ни изпревари с гневна скорост. Минути по-късно я видяхме в канавката. Спряхме и отидохме да оказваме помощ. Поставихме на потърпевшия турникет. Той остана да чака кола за спешна помощ и полиция, а ние потеглихме, само че на идващия завой забелязахме друга кола в канавка. Пак спряхме и съобщихме на служителите на реда за мъжа, на който бяхме оказали първа помощ, а те ни дадоха отговор, че тази злополука не им е в региона. Ядосахме се и започнахме да звъним на 112 и къде ли още не. Бях се разтреперила от нерви, а след това на представлението във Варна бях разсеяна и добре че феновете не го 
схванаха.
Източник: Уикенд