Убиецът на бащата на Илияна Йотова умря в затвора, не дочака помилване /снимка/
Мъжът, който преди 14 година умъртви бащата на вицепрезидентката Илияна Йотова, е умрял в софийския затвор преди седмица, научи “24 часа”. Там той изтърпяваше 16-годишна присъда за гибелта на кмета на Сливница доктор Малин Тодоров.
Името на 88-годишния Илия Стоянов изплува още веднъж в медиите в сряда. Тогава самата Йотова описа покъртителната история, че получила молба от него за опрощение преди 5 месеца. Тя даже нямала сили да отвори досието, с цел да не научи нови детайлности към убийството на татко си. Вицепрезидентката решила, че е най-добре комисията по помилването и президентът да решат по какъв начин да постъпят.
Илия Стоянов, който е роден през 1929 година, умрял вечерта на 16 октомври в софийска болница.
В килията му прилошало, надзирателите повикали Бърза помощ. Медиците го откарали в здравното заведение, където умрял.
Той пуснал следващата молба за опрощение две години преди да му изтече 16-годишната присъда, което трябваше да стане през 2019 година
Стоянов бе най-възрастният жител на софийския затвор, а евентуално и в цялата страна, настояват надзиратели. Зад решетките старецът не работил заради напредналата си възраст, по тази причина и наказването му не било понижено. При трудещите се пандизчии два дни се пресмятат като три.
Стоянов попада в ареста на 23 август 2003 година Първо е в килия в следствието, а от февруари 2004 година - в софийския затвор.
Основните му причини да изиска да излезе на независимост били напредналата възраст и влошеното здраве. Твърдял, че на тези години нямало по какъв начин да извърши друго закононарушение, а в пандиза се поправил. Това са общоприети претекстове, които пандизчиите показват в молбите си.
“Истината обаче бе, че дядото до последно не промени чепатия си характер”, обясниха осведомени. Той пускал от време на време молби за предварително условно освобождение и опрощение. Тази, която стигнала до Йотова, била една от многото.
Веднъж, когато подавал следващото искане за освобождение, по този начин се разгневил, че почнал да псува наред чиновниците, които придвижват документите.
“Все беше ядосан, мърморещ, мрънкащ, не мълчеше и на по-младите затворници”, настояват хора от пандиза. Те обаче не му обръщали внимание заради напредналата му възраст.
В коридорите на пандиза старецът се движел с бастун. Той имал всички типични промени на хората на неговата възраст - старческа деменция, забавени реакции, измършавял слух, което обаче не му пречело от време на време да подвига кавги и да влиза в спорове със съкилийниците си.
Като омразник го разказват и съседите му в Сливница преди 14 година Вероятно точно характерът му, а и внушението, че бащата на Йотова, който тогава е кмет на Сливница, му пречел да се добере до противоречив парцел, са повода да се нахвърли върху доктор Тодоров. На младини Стоянов работел като баничар на Женския пазар. Имал и апартамент в София и дребна къща в Сливница, където ходел през уикенда.
Кървавата свада се разиграла в утринния пътнически трен София-Сливница на 21 август 2003 година Убиецът, който тогава бил на 74 години, се качил в мотрисата на Централна гара, а родителят на вицепрезидентката - в Костинброд.
Свидетели описват по-късно, че във влака Стоянов изглеждал под напрежение и злобен. В едната си ръка държал вестник, а с другата се подпирал на бастун. Гневът му повишен, когато видял на гарата в Костинброд, че в първия вагон се качил внушителен мъж на възраст. Д-р Тодоров видял две познати лекарки и седнал до тях.
Когато мотрисата наближила гарата в Сливница, Стоянов, който до тогава бил в последния вагон, тръгнал постепенно към първия, подкрепяйки се на бастуна си.
Приближил се до кмета и ненадейно замахнал към него с ръката, в която държал вестника. Никой от хората, които седели в близост, не забелязал добре скритата кама, която пронизала гърдите на градоначалника.
Сащисаният доктор Тодоров даже не съумял да простене, когато острието се забило още два пъти в корема му, настояват по-късно очевидците.
Кръвта бликнала и напоила бялата му риза. Двете лекарки, които седели против него, запищели. Старецът замахнал още един път с ножа, само че кметът съумял да го хване. Острието разпорило дланта му и от нея също бликнала кръв. Вбесен, че не е довършил жертвата си, Стоянов хванал с две ръце бастуна си и почнал да постанова с него кмета. Една от дамите съумяла да хване бастуна. Тогава към тях се насочил млад мъж, който чул писъците.
“Спрете бе, хора, ще се избиете! ", изкрещял той и избутал встрани дядото.
Нападателят обаче не се отказал и още веднъж замахнал с бастуна си. В този миг електричката пристигнала на гарата в Сливница. Тичешком пристигнали началникът на влака и кондукторът, които помогнали на ранения мъж да слезе от влака. Едва тогава доктор Тодоров почувствал уязвимост и примрял. В този миг Стоянов слязъл от влака и употребявал паниката, с цел да изчезне. Повече никой не го видял.
Д-р Тодоров бил откаран в “Пирогов”, където на идващия ден умрял. Според правосъдните лекари гибелта му настъпила от остра кръвозагуба и рани в региона на сърцето и дебелото черво.
В издирването на беглеца с бастуна се присъединили служители на реда от София и региона, рота жандармеристи и следово куче, които 42 часа търсили Стоянов. Разследващите даже считали, че дядото може и да се е самоубил, осъзнавайки какво е сторил.
Той бил арестуван в нощта против 23 август 2003 година от двама магистрални служители на реда до Хераковското ханче, което се намирало на пътя София - Драгоман. Те забелязали контур на мъж, който се спотайвал в храстите до пътя. Униформените доближили и видели, че е възрастен човек, облечен в тъмни облекла. Ризата и панталонът му били изцапани с тиня и плява. Поискали му персоналната карта и разбрали, че това е търсеният палач.
При разпитите Стоянов твърдял, че не се е укривал, а се бил прибрал в дома си в София. Полицаите обаче били уверени, че лъже, тъй като били създали засада на жилището му в центъра на София, а дядото изобщо не се появил там. Той се крил в изоставени кошари.
Според проверяващите главната причина, заради която старецът протегнал ръка на доктор Тодоров, бил парцел в центъра на Сливница зад хотел “Краснодарск”. На това място до 1976 година Стоянов имал къща. Заради градежа на хотела тя била бутната, а той бил заплатен с двустаен апартамент в града. По-късно продал жилището и си купил парцел в края на града, където построил дребна къща. От 2001 година обаче старецът почнал да упорства да му бъде върнат парцелът, който в действителност имал доста притежатели.
По време на реституцията общината дала парцела на кмета като обезщетение за негови земи, върху които в града била издигната поликлиниката.
Това станало причина Стоянов да изпитва зверска ненавист към доктор Тодоров. Той отхвърля да е умъртвил градоначалника, твърди, че двамата били другари, приказва безредно и комплицирано.
По време на делото пенсионерът се държи прекомерно необичайно. Пред правосъдната зала ръси захар срещу уроки. Твърди, че била за враговете му. Преди да чуе присъдата в Софийския областен съд, припада.
На всички молби за предварително освобождение Стоянов получавал отвод. Той умрял, без да е напускал пандиза през последните 14 г.
Името на 88-годишния Илия Стоянов изплува още веднъж в медиите в сряда. Тогава самата Йотова описа покъртителната история, че получила молба от него за опрощение преди 5 месеца. Тя даже нямала сили да отвори досието, с цел да не научи нови детайлности към убийството на татко си. Вицепрезидентката решила, че е най-добре комисията по помилването и президентът да решат по какъв начин да постъпят.
Илия Стоянов, който е роден през 1929 година, умрял вечерта на 16 октомври в софийска болница.
В килията му прилошало, надзирателите повикали Бърза помощ. Медиците го откарали в здравното заведение, където умрял.
Той пуснал следващата молба за опрощение две години преди да му изтече 16-годишната присъда, което трябваше да стане през 2019 година
Стоянов бе най-възрастният жител на софийския затвор, а евентуално и в цялата страна, настояват надзиратели. Зад решетките старецът не работил заради напредналата си възраст, по тази причина и наказването му не било понижено. При трудещите се пандизчии два дни се пресмятат като три.
Стоянов попада в ареста на 23 август 2003 година Първо е в килия в следствието, а от февруари 2004 година - в софийския затвор.
Основните му причини да изиска да излезе на независимост били напредналата възраст и влошеното здраве. Твърдял, че на тези години нямало по какъв начин да извърши друго закононарушение, а в пандиза се поправил. Това са общоприети претекстове, които пандизчиите показват в молбите си.
“Истината обаче бе, че дядото до последно не промени чепатия си характер”, обясниха осведомени. Той пускал от време на време молби за предварително условно освобождение и опрощение. Тази, която стигнала до Йотова, била една от многото.
Веднъж, когато подавал следващото искане за освобождение, по този начин се разгневил, че почнал да псува наред чиновниците, които придвижват документите.
“Все беше ядосан, мърморещ, мрънкащ, не мълчеше и на по-младите затворници”, настояват хора от пандиза. Те обаче не му обръщали внимание заради напредналата му възраст.
В коридорите на пандиза старецът се движел с бастун. Той имал всички типични промени на хората на неговата възраст - старческа деменция, забавени реакции, измършавял слух, което обаче не му пречело от време на време да подвига кавги и да влиза в спорове със съкилийниците си.
Като омразник го разказват и съседите му в Сливница преди 14 година Вероятно точно характерът му, а и внушението, че бащата на Йотова, който тогава е кмет на Сливница, му пречел да се добере до противоречив парцел, са повода да се нахвърли върху доктор Тодоров. На младини Стоянов работел като баничар на Женския пазар. Имал и апартамент в София и дребна къща в Сливница, където ходел през уикенда.
Кървавата свада се разиграла в утринния пътнически трен София-Сливница на 21 август 2003 година Убиецът, който тогава бил на 74 години, се качил в мотрисата на Централна гара, а родителят на вицепрезидентката - в Костинброд.
Свидетели описват по-късно, че във влака Стоянов изглеждал под напрежение и злобен. В едната си ръка държал вестник, а с другата се подпирал на бастун. Гневът му повишен, когато видял на гарата в Костинброд, че в първия вагон се качил внушителен мъж на възраст. Д-р Тодоров видял две познати лекарки и седнал до тях.
Когато мотрисата наближила гарата в Сливница, Стоянов, който до тогава бил в последния вагон, тръгнал постепенно към първия, подкрепяйки се на бастуна си.
Приближил се до кмета и ненадейно замахнал към него с ръката, в която държал вестника. Никой от хората, които седели в близост, не забелязал добре скритата кама, която пронизала гърдите на градоначалника.
Сащисаният доктор Тодоров даже не съумял да простене, когато острието се забило още два пъти в корема му, настояват по-късно очевидците.
Кръвта бликнала и напоила бялата му риза. Двете лекарки, които седели против него, запищели. Старецът замахнал още един път с ножа, само че кметът съумял да го хване. Острието разпорило дланта му и от нея също бликнала кръв. Вбесен, че не е довършил жертвата си, Стоянов хванал с две ръце бастуна си и почнал да постанова с него кмета. Една от дамите съумяла да хване бастуна. Тогава към тях се насочил млад мъж, който чул писъците.
“Спрете бе, хора, ще се избиете! ", изкрещял той и избутал встрани дядото.
Нападателят обаче не се отказал и още веднъж замахнал с бастуна си. В този миг електричката пристигнала на гарата в Сливница. Тичешком пристигнали началникът на влака и кондукторът, които помогнали на ранения мъж да слезе от влака. Едва тогава доктор Тодоров почувствал уязвимост и примрял. В този миг Стоянов слязъл от влака и употребявал паниката, с цел да изчезне. Повече никой не го видял.
Д-р Тодоров бил откаран в “Пирогов”, където на идващия ден умрял. Според правосъдните лекари гибелта му настъпила от остра кръвозагуба и рани в региона на сърцето и дебелото черво.
В издирването на беглеца с бастуна се присъединили служители на реда от София и региона, рота жандармеристи и следово куче, които 42 часа търсили Стоянов. Разследващите даже считали, че дядото може и да се е самоубил, осъзнавайки какво е сторил.
Той бил арестуван в нощта против 23 август 2003 година от двама магистрални служители на реда до Хераковското ханче, което се намирало на пътя София - Драгоман. Те забелязали контур на мъж, който се спотайвал в храстите до пътя. Униформените доближили и видели, че е възрастен човек, облечен в тъмни облекла. Ризата и панталонът му били изцапани с тиня и плява. Поискали му персоналната карта и разбрали, че това е търсеният палач.
При разпитите Стоянов твърдял, че не се е укривал, а се бил прибрал в дома си в София. Полицаите обаче били уверени, че лъже, тъй като били създали засада на жилището му в центъра на София, а дядото изобщо не се появил там. Той се крил в изоставени кошари.
Според проверяващите главната причина, заради която старецът протегнал ръка на доктор Тодоров, бил парцел в центъра на Сливница зад хотел “Краснодарск”. На това място до 1976 година Стоянов имал къща. Заради градежа на хотела тя била бутната, а той бил заплатен с двустаен апартамент в града. По-късно продал жилището и си купил парцел в края на града, където построил дребна къща. От 2001 година обаче старецът почнал да упорства да му бъде върнат парцелът, който в действителност имал доста притежатели.
По време на реституцията общината дала парцела на кмета като обезщетение за негови земи, върху които в града била издигната поликлиниката.
Това станало причина Стоянов да изпитва зверска ненавист към доктор Тодоров. Той отхвърля да е умъртвил градоначалника, твърди, че двамата били другари, приказва безредно и комплицирано.
По време на делото пенсионерът се държи прекомерно необичайно. Пред правосъдната зала ръси захар срещу уроки. Твърди, че била за враговете му. Преди да чуе присъдата в Софийския областен съд, припада.
На всички молби за предварително освобождение Стоянов получавал отвод. Той умрял, без да е напускал пандиза през последните 14 г.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ