Трагедията с прегазения от шведа Веджин колоездач просто няма край ВИДЕО
Мъжът е неподвижен, трите деца са глухонеми, майката няма право на пенсия, фамилията живее с няколко десетки лв. на месец, 24Родопи.
Изнемогващата родопчанка е нямала средства даже да погребе сина си, прегазен на пътя за „ Маказа “ до момента в който се прибира към родната махала с велосипед.
Тежката орис на една фамилия, живееща надалеч от света, от погледите, само че не и от ударите на битието…
Само преди дни Окръжният съд в Кърджали постанови условна присъда на шведския жител Веждин С., който през юни предходната година блъсна с автомобила си и умъртви 37-годишен велосипедист по пътя за „ Маказа “.
За Елмаз и Мустафа Али, този ден се оказва призрачен, тъй като губят сина си Месут. Фаталното произшествие прекатурва така и така изпълнената им със страдалчество орис. Нещо повече, нямат пари даже да погребат сина си.
„ Един лев нямахме. Брат ми оказа помощ за всичко. И мевлид направи, и погребението. Една стотинка не е желал от мен. Нямах опция да погреба сина си “, изрича през сълзи пред екип на 24rodopi.com покрусената майка.
Неволите ги следват през целия им живот. И трите им деца, в това число починалото момче, се раждат глухонеми. А преди четири години брачният партньор на Елмаз получава инсулт, в резултат на който е на половина неподвижен.
„ Ако не ми оказва помощ дамата, съм жив зян “, споделя мъчно и през сълзи Мустафа. Съпругата му се пробва да го успокои, само че и тя не съумява да сдържи сълзите си.
Разчитат само на пенсията на Мустафа и тази на болната им щерка, защото Елмаз към момента няма нужните години за пенсия.
„ Един лев нямам помощ. Само с на мъжа ми пенсията – 230 лв.,този месец дадоха и 50 лв. нарастване. Но като платя ток, вода и 120 лева за медикаменти за Мустафа, оставаме с 30-40 лева Дъщерята взема 130 лева пенсия по болест, и за отопление й дават, толкова “, изяснява Елмаз.
Въпреки неколкократните молби, не е утвърдена и за персонален помощник на брачна половинка си.
“85% е неговата неработоспособност в ТЕЛК решението. Казаха, че няма право на непозната помощ, а той не може самичък да се оправя, не може! “, споделя дамата, ам брачният партньор удостоверява думите й.
Казват, че макар компликациите се оправят някак…
„ По малко, по малко се оправяме, другояче не може. Ах, къде умря синът ми, той доста ни помагаше! Дърва носеше, с това-онова, а в този момент - няма го, няма кой да ни оказва помощ по този начин “, споделя бащата.
Семейството живее много отдалечено, в махала „ Мразовец “ на момчилградското село Горско Дюлево.
„ В тази махала живее единствено още едно семейство, само че всички денем са на работа. В другата махала са останали четири фамилии “, показва Елмаз.
Сякаш името на махалата и ориста им са преплетени. Но мразовитата орис не ги пречупва, а на помощ постоянно се отзовава братът на Елмаз.
„ Когато ми е нужна помощ се обаждам на брат ми и той носи от каквото имаме потребност, единствено брат ми, никой друг… “, изрича старата жена.
Въпреки тежката участ, ни изпращат с усмивка, благопожелание за здраве и гостоприемното „ Заповядайте още веднъж! “.
Изнемогващата родопчанка е нямала средства даже да погребе сина си, прегазен на пътя за „ Маказа “ до момента в който се прибира към родната махала с велосипед.
Тежката орис на една фамилия, живееща надалеч от света, от погледите, само че не и от ударите на битието…
Само преди дни Окръжният съд в Кърджали постанови условна присъда на шведския жител Веждин С., който през юни предходната година блъсна с автомобила си и умъртви 37-годишен велосипедист по пътя за „ Маказа “.
За Елмаз и Мустафа Али, този ден се оказва призрачен, тъй като губят сина си Месут. Фаталното произшествие прекатурва така и така изпълнената им със страдалчество орис. Нещо повече, нямат пари даже да погребат сина си.
„ Един лев нямахме. Брат ми оказа помощ за всичко. И мевлид направи, и погребението. Една стотинка не е желал от мен. Нямах опция да погреба сина си “, изрича през сълзи пред екип на 24rodopi.com покрусената майка.
Неволите ги следват през целия им живот. И трите им деца, в това число починалото момче, се раждат глухонеми. А преди четири години брачният партньор на Елмаз получава инсулт, в резултат на който е на половина неподвижен.
„ Ако не ми оказва помощ дамата, съм жив зян “, споделя мъчно и през сълзи Мустафа. Съпругата му се пробва да го успокои, само че и тя не съумява да сдържи сълзите си.
Разчитат само на пенсията на Мустафа и тази на болната им щерка, защото Елмаз към момента няма нужните години за пенсия.
„ Един лев нямам помощ. Само с на мъжа ми пенсията – 230 лв.,този месец дадоха и 50 лв. нарастване. Но като платя ток, вода и 120 лева за медикаменти за Мустафа, оставаме с 30-40 лева Дъщерята взема 130 лева пенсия по болест, и за отопление й дават, толкова “, изяснява Елмаз.
Въпреки неколкократните молби, не е утвърдена и за персонален помощник на брачна половинка си.
“85% е неговата неработоспособност в ТЕЛК решението. Казаха, че няма право на непозната помощ, а той не може самичък да се оправя, не може! “, споделя дамата, ам брачният партньор удостоверява думите й.
Казват, че макар компликациите се оправят някак…
„ По малко, по малко се оправяме, другояче не може. Ах, къде умря синът ми, той доста ни помагаше! Дърва носеше, с това-онова, а в този момент - няма го, няма кой да ни оказва помощ по този начин “, споделя бащата.
Семейството живее много отдалечено, в махала „ Мразовец “ на момчилградското село Горско Дюлево.
„ В тази махала живее единствено още едно семейство, само че всички денем са на работа. В другата махала са останали четири фамилии “, показва Елмаз.
Сякаш името на махалата и ориста им са преплетени. Но мразовитата орис не ги пречупва, а на помощ постоянно се отзовава братът на Елмаз.
„ Когато ми е нужна помощ се обаждам на брат ми и той носи от каквото имаме потребност, единствено брат ми, никой друг… “, изрича старата жена.
Въпреки тежката участ, ни изпращат с усмивка, благопожелание за здраве и гостоприемното „ Заповядайте още веднъж! “.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ