„Индия, къде се пъхаш?“ и „Австралия, мамят те“
Мъж на име Ашли Телис учи Индия по какъв начин да живее и с кого да дружи. Всъщност това е типична, само че забележителна обява (в американското списание Foreign Affairs) и е забележителна със своята откровеност, в случай че не и по-лошо - елементарност. А в случай че прочетете още една публикация незабавно след нея - за това с кого Австралия би трябвало да дружи - резултатът ще бъде мощен. Но за Австралия ще приказваме малко по-късно.
Ашли Телис (сега от злобно - демократичния фонд „ Карнеги “) може и да не е звезда, само че той е бил отпред на Държавния департамент в една доста забавна история при започване на 2000-те, когато Съединени американски щати взеха решение да „ простят “ на Индия неочаквания ѝ нуклеарен статут и започнаха процеса на опитомяване на азиатската мощ. А в този момент този човек тъмно декларира: това, което виждаме през днешния ден, не е това, което искахме.
Това е сходно на чувството отпреди към 10 години, когато няколко сходни американски мислители почтено признаха: четвъртвековната тактика по отношение на Китай се е провалила. Китай не е станал нито част, нито съдружник, нито сътрудник на Запада. Но се е трансформирал в стратегически съперник. С това горчиво недоволство стартира систематичен поврат на цялата политика на Съединени американски щати освен в Азия, само че и в света.
Телис не е първият, който споделя: същото се случва и с Индия, неверните хора са на власт, те вървят в неверна посока, не там, където би трябвало. „ Там “ е към категоричен съюз със Съединени американски щати, а не към някаква многополярност и сегашната ви „ стратегическа автономност “.
И не е първият човек, който се пробва да натисне цяла Индия (почти милиард и половина души) до земята, понижавайки самочувствието ѝ по всевъзможен вероятен метод: каква мощ си ти, накъде отиваш? Заглавието на публикацията е „ Заблудите за индийската велика мощ “, а останалата част от текста е за всичко неприятно, което става в страната.
Струва си да се помни, че неслучайно всички в този момент се интересуват от Индия. Според разнообразни оценки светът е навлязъл в десетилетие на невзискателност и въздържаност, неистовият стопански напредък се забавя и единствената страна, на която е съдбоносен шестпроцентен напредък всяка година, е Индия. Индонезия е идната, а останалите (дори Китай) ще бъдат зад тях. И в самата Индия, несъмнено, те знаят това, гордеят се и се готвят.
И тогава Ашли Телис излиза и споделя, че без значение какъв брой храниш слона, драконът въпреки всичко си остава по-голям. Китайската стопанска система в този момент е пет пъти по-голяма от индийската и даже в случай че слонът продължи да наддава със своите шест %, драконът отново ще бъде два пъти по-силен най-малко доникъде на века.
Числата могат да бъдат оспорвани, само че това, което следва, е ревю в прав текст на същността на цялата политика на Съединени американски щати по отношение на Индия: ние имаме потребност от вас, с цел да сдържате Китай и да го тормозите по всевъзможен метод, а вие имате потребност от нас, тъй като Китай е по-силен от вас и тормозът върху него ще бъде рисков за вас, в случай че не сте с нас. Вижте по-долу нещо сходно за Австралия. Но първо, една дреболия.
Тази дреболия е краят на публикацията след дълга рецензия към актуалните управляващи в Делхи по отношение на тяхната идеология и вътрешна политика: вие, жители, в този момент станахте като тръмпистка Америка и с това всичко ще бъде още по-лошо за вас - никакви общи демократични полезности, едно голо изчисление на ползи. А ползата е единствено един: да се натиска Китай. Ето какъв брой комплицирано и тъжно стана всичко по американско-индийското направление.
И по този начин, на Индия се споделя, че се забърква в нещо неправилно и че би трябвало да се държи като... ами, да вземем за пример Австралия. И какво общо има това с Индия? Всъщност Австралия е живото въплъщение на това, към което дърпат индийците. Така да се каже, приключеният артикул на връзката с „ верните “ сътрудници.
Австралия е по-западна от всевъзможен Запад в доста връзки, в това число военно (тоест, по отношен
Ашли Телис (сега от злобно - демократичния фонд „ Карнеги “) може и да не е звезда, само че той е бил отпред на Държавния департамент в една доста забавна история при започване на 2000-те, когато Съединени американски щати взеха решение да „ простят “ на Индия неочаквания ѝ нуклеарен статут и започнаха процеса на опитомяване на азиатската мощ. А в този момент този човек тъмно декларира: това, което виждаме през днешния ден, не е това, което искахме.
Това е сходно на чувството отпреди към 10 години, когато няколко сходни американски мислители почтено признаха: четвъртвековната тактика по отношение на Китай се е провалила. Китай не е станал нито част, нито съдружник, нито сътрудник на Запада. Но се е трансформирал в стратегически съперник. С това горчиво недоволство стартира систематичен поврат на цялата политика на Съединени американски щати освен в Азия, само че и в света.
Телис не е първият, който споделя: същото се случва и с Индия, неверните хора са на власт, те вървят в неверна посока, не там, където би трябвало. „ Там “ е към категоричен съюз със Съединени американски щати, а не към някаква многополярност и сегашната ви „ стратегическа автономност “.
И не е първият човек, който се пробва да натисне цяла Индия (почти милиард и половина души) до земята, понижавайки самочувствието ѝ по всевъзможен вероятен метод: каква мощ си ти, накъде отиваш? Заглавието на публикацията е „ Заблудите за индийската велика мощ “, а останалата част от текста е за всичко неприятно, което става в страната.
Струва си да се помни, че неслучайно всички в този момент се интересуват от Индия. Според разнообразни оценки светът е навлязъл в десетилетие на невзискателност и въздържаност, неистовият стопански напредък се забавя и единствената страна, на която е съдбоносен шестпроцентен напредък всяка година, е Индия. Индонезия е идната, а останалите (дори Китай) ще бъдат зад тях. И в самата Индия, несъмнено, те знаят това, гордеят се и се готвят.
И тогава Ашли Телис излиза и споделя, че без значение какъв брой храниш слона, драконът въпреки всичко си остава по-голям. Китайската стопанска система в този момент е пет пъти по-голяма от индийската и даже в случай че слонът продължи да наддава със своите шест %, драконът отново ще бъде два пъти по-силен най-малко доникъде на века.
Числата могат да бъдат оспорвани, само че това, което следва, е ревю в прав текст на същността на цялата политика на Съединени американски щати по отношение на Индия: ние имаме потребност от вас, с цел да сдържате Китай и да го тормозите по всевъзможен метод, а вие имате потребност от нас, тъй като Китай е по-силен от вас и тормозът върху него ще бъде рисков за вас, в случай че не сте с нас. Вижте по-долу нещо сходно за Австралия. Но първо, една дреболия.
Тази дреболия е краят на публикацията след дълга рецензия към актуалните управляващи в Делхи по отношение на тяхната идеология и вътрешна политика: вие, жители, в този момент станахте като тръмпистка Америка и с това всичко ще бъде още по-лошо за вас - никакви общи демократични полезности, едно голо изчисление на ползи. А ползата е единствено един: да се натиска Китай. Ето какъв брой комплицирано и тъжно стана всичко по американско-индийското направление.
И по този начин, на Индия се споделя, че се забърква в нещо неправилно и че би трябвало да се държи като... ами, да вземем за пример Австралия. И какво общо има това с Индия? Всъщност Австралия е живото въплъщение на това, към което дърпат индийците. Така да се каже, приключеният артикул на връзката с „ верните “ сътрудници.
Австралия е по-западна от всевъзможен Запад в доста връзки, в това число военно (тоест, по отношен
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ