Видях какво се случва след смъртта! Тази жена се върна от мъртвите и после разказа...
Мъж, който е стигал до отвъдното, разкрива невероятни прекарвания във времето, когато е бил сред живота и гибелта. Той разкрива нещо необикновено:
Реших да пиша тук по отношение на нещо, което ми се случи неотдавна, и нещо, което на първо място ме накара да премисля визиите си за живота след гибелта, и като цяло за нашето битие след нашият край. Просто имам възприятието, че би трябвало да го споделя с някой, тъй като ми се коства значимо от позиция на това, че всеки таи в себе си неопределеност по отношение на това, което ще му се случи след неговата гибел.
Няколко часа преди настъпването на новата година бях на прием в ресторант с другари, когато внезапно се почуствах неприятно, зави ми се свят, и след това научих, че незабавно след тези ми последни мемоари от действителният живот съм примрял. Известно време виждах единствено черно пред очите си, не чувах нищо, само че странното беше, че осъзнавах, че сега живея. Изведнъж някак си черният цвят пред очите ми закупи един по-светъл колорит, и обкръжи формата на тунел на няколко метра пред мен. Вече можех да вървя, усещах краката си, усещах и ръцете си, само че нищо друго от тялото си. Нямаше друго към мен, единствено въпросното очертание на тулел, обкръжен от черен мрак. Чувствах, че това е моят край, и не ми остана нищо друго с изключение на да продължа по тунела.
Вървях доста, само че не усещах никаква отмалялост у мен. Тунела нямаше край, сякаш вървях в бездънна чисто тъмна яма.
След известно време пред мен обаче се откри доста ярка, ярка светлина, каквато не бях виждал в никакъв случай до в този момент. Нищо не се чуваше. Продължих напред, право към светлината. След малко тази светлина стана по-малко ярка, и ясно видях, че тунела е разграничен на две елементи, безусловно като дуло на пушка, видяно начело. Пред тези две разделения стоеше доста висока жена с доста светла бяла коса, облечена в тога, и държаща книга. С пръст ми уточни десният вход на двупосочният тунел. Продължих напред, а светлината внезапно още веднъж стана ярка. Когато влязох в тунела, от лявата му страна видях по какъв начин сходно на медузи – бели и черни, някакви неща плуват сякаш в безтегловност, и се придвижват по коридори, минаващи през огромна врата. Това беше нещо неповторимо. Стигнах до огромна, извънредно висока и обемиста врата – черна! Пред нея стоеше черно създание с дълга тога, което застана тъкмо пред мен. Портата се отвори, а от вътре виждах единствено златна светлина – светлина с жълт колорит, какъвто не съм виждал в никакъв случай в действителният живот. Крачех към портата, и внезапно всичко свърши. Събудих се в Бърза помощ. Разбрах, че границите на кръвното ми са се изравнили, и съм бил в безсъзнание повече от 2 часа. Помних ясно всичко това, което ми се случи, и не можех да допускам, че съм го претърпял.
Източник: spodeli.eu
Реших да пиша тук по отношение на нещо, което ми се случи неотдавна, и нещо, което на първо място ме накара да премисля визиите си за живота след гибелта, и като цяло за нашето битие след нашият край. Просто имам възприятието, че би трябвало да го споделя с някой, тъй като ми се коства значимо от позиция на това, че всеки таи в себе си неопределеност по отношение на това, което ще му се случи след неговата гибел.
Няколко часа преди настъпването на новата година бях на прием в ресторант с другари, когато внезапно се почуствах неприятно, зави ми се свят, и след това научих, че незабавно след тези ми последни мемоари от действителният живот съм примрял. Известно време виждах единствено черно пред очите си, не чувах нищо, само че странното беше, че осъзнавах, че сега живея. Изведнъж някак си черният цвят пред очите ми закупи един по-светъл колорит, и обкръжи формата на тунел на няколко метра пред мен. Вече можех да вървя, усещах краката си, усещах и ръцете си, само че нищо друго от тялото си. Нямаше друго към мен, единствено въпросното очертание на тулел, обкръжен от черен мрак. Чувствах, че това е моят край, и не ми остана нищо друго с изключение на да продължа по тунела.
Вървях доста, само че не усещах никаква отмалялост у мен. Тунела нямаше край, сякаш вървях в бездънна чисто тъмна яма.
След известно време пред мен обаче се откри доста ярка, ярка светлина, каквато не бях виждал в никакъв случай до в този момент. Нищо не се чуваше. Продължих напред, право към светлината. След малко тази светлина стана по-малко ярка, и ясно видях, че тунела е разграничен на две елементи, безусловно като дуло на пушка, видяно начело. Пред тези две разделения стоеше доста висока жена с доста светла бяла коса, облечена в тога, и държаща книга. С пръст ми уточни десният вход на двупосочният тунел. Продължих напред, а светлината внезапно още веднъж стана ярка. Когато влязох в тунела, от лявата му страна видях по какъв начин сходно на медузи – бели и черни, някакви неща плуват сякаш в безтегловност, и се придвижват по коридори, минаващи през огромна врата. Това беше нещо неповторимо. Стигнах до огромна, извънредно висока и обемиста врата – черна! Пред нея стоеше черно създание с дълга тога, което застана тъкмо пред мен. Портата се отвори, а от вътре виждах единствено златна светлина – светлина с жълт колорит, какъвто не съм виждал в никакъв случай в действителният живот. Крачех към портата, и внезапно всичко свърши. Събудих се в Бърза помощ. Разбрах, че границите на кръвното ми са се изравнили, и съм бил в безсъзнание повече от 2 часа. Помних ясно всичко това, което ми се случи, и не можех да допускам, че съм го претърпял.
Източник: spodeli.eu
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ