Притча за верните приятели
Мъж и неговото куче вървели по доста дълъг път. От дългото странствуване и двамата се изтощили. Изведнъж пред себе си видели величествени врати, зад които се показвали красиви цветя и ручеи.
- Какво е това? - попитал пътешественикът пазача на портата.
- Това е Рая. Ти към този момент си мъртъв можеш да влезеш и да си починеш същински.
- Има ли вода?
- Колкото искаш - чисти фонтани, прохладни басейни.
- А ще ми дадат ли храна?
- Колкото поискаш.
- А кучето?
- Съжалявам, с кучета не може! То би трябвало да остане тук.
Пътешественикът траял нататък. Скоро стигнал до една плантация. На портата също имало надзирател.
- Може ли да пием вода тук? - попитал индивидът с кучето пазача на фермата.
- Да, на двора има бунар.
- А кучето ми?
- До кладенеца има поилка.
- А дали ще ви се откри малко храна?
- Да, ще те нахраним.
- А за кучето?
- Ще се откри кокал.
- Какво е това място?
- Това е Рая.
- Но пазачът на портата, около който минах преди да стигна тук, ми сподели, че Раят е там.
- Лъже! Там е Адът.
- Но по какъв начин търпите това?
- Те са ни доста потребни, тъй като до Рая доближават единствено тези, които не изоставят приятелите.
