Дойче веле: Как Борисов загуби тази партия шах
" Магията " на премиера към този момент не работи. На хората им писна от ръководство с безкрайни циркове и лобистки закони. Пируети на Борисов като настоящия се показват за върховен пилотаж, само че в действителност са каша от недомислици и неточности - коментира Даниел Смилов съобщи " Дойче веле ":
След лятото ГЕРБ и Борисов се оказаха в комплицирана, съвсем изгубена шахматна позиция. " Магията " на премиера към този момент несъмнено не работи и на хората взе да им писва от ръководство с безкрайни кавги и циркове, гарнирани с лобистки закони. Рутинната корупция в държавните поръчки, които отиват за избраници, както и реверансите към най-различни стопански ползи даже лишиха човешки животи. Защото в случай че държавното управление бе имало кураж да се опълчи на транспортния отрасъл след предходните произшествия и да вкара наложителни защитни колани, нещастието при Своге най-вероятно нямаше да е с тези размери. Същото важи и за контрола (по-скоро неналичието му) върху пътното строителство.
Цената на политическата уязвимост е ясна – с цел да оцелее държавното управление, то би трябвало да не се конфронтира и да прави непрекъснато взаимни отстъпки. Борисов тиражира и политически правилен етикет на тези взаимни отстъпки – " балансиране ". По този метод в неговото трето държавно управление са " уравновесени " ползите на Движение за права и свободи и Пеевски (медии, правосъдна власт, 500 милиона за язовири, димящи цигари и т.н.), огромните производители на горива, пишман приватизаторите на БМФ и прочие Тези " салда " се трансформират в извънредно комплицирана система от уравнения, която все още няма правилно решение.
И защото Борисов няма съдържателно потребен ход, той реши да учуди и плени публиката с рискована тройна жертва на пешки за връщане на политическата самодейност. Заради нещастието в Своге не бе нужно трима министри да подават оставка: задоволително би било политическата отговорност да се поеме от един министър, като Ивайло Московски бе очевидният претендент за тази роля. Широтата на замаха на Борисов, при който (поне временно) паднаха и още две глави, приказва за театрална упоритост: да се сътвори усещане, че министър председателят е още веднъж в мощна позиция и управлява нещата.
Защо жертвата е неверна композиция
Жертвата обаче се оказа слаб ход по следните аргументи:
1. Когато се прави сериозен ремонт на кабинета, би трябвало ясно да се назове основанието и новата посока. Когато Иван Костов смени 10 свои министри, беше ясно защо го прави: огромна част от тях се бяха заиграли със противоречиви стопански ползи. Т.е. смисълът на този ремонт беше антикорупционен. Какво цели Борисов с тройната жертва не е ясно. По-добър надзор върху публичните поръчки? Ако е по този начин, тези министри ли са най-слабите звена в системата? Или може би нова политика по пътна сигурност, доколкото досегашната е неуспех? И двете вероятни учредения за промяната на министри са годни, само че казусът е, че нито Борисов, нито ГЕРБ са ги артикулирали. А когато казусът не е ясно дефиниран, не можем да чакаме и някакво негово решение. Затова формулировки от рода на министрите не са " отговорни ", само че понасят " политическа отговорност " звучат кухо и неубедително.
2. За да има смисъл даването на жертва, би трябвало дейностите на всички останали фигури по дъската да са напълно координирани. Като начало ходът на Борисов се оказа некоординиран с неговия обоз – така наречен патриоти – които подвигнаха дребен скандал в полевата кухня. Задачата на " патриотите " в това ръководство е да не подвигат доста звук и да не пречат. Затова и Валери Симеонов вярно се насочи към надзор на децибелите в своята активност. На този декор тракането на патриотични сини каски, тенджери, тигани и друга посуда в тила стресна премиера и парламентарната му група. И по изпитан към този момент модел главните сили на ГЕРБ дадоха леко на заден, заплашвайки Борисов да остане самичък левент на коня. В резултат на тези маневри настъпи подозрение дали жертвата ще е тройна и дали въобще ще се състои. Много евентуално е тя да се окаже двойна или даже единична – приказва се, че министър Николай Нанков най-вероятно ще резервира поста си. Но това единствено по себе си би било ново бламиране на премиера, както в случаите с неприетите оставки на министрите Бисер Петков и Теменужка Петкова. Сигурно Борисов и ГЕРБ ще се опитат да показват тези пируети като върховен пилотаж. Но в действителност те са си една каша от недомислици и неверни преценки.
3. Ефективността на жертвите в последна сметка зависи от новите министри, които ще дойдат след отстранените. ГЕРБ си разреши цяла седмица, без да внесе и капчица изясненост по този въпрос – единственото, което се знае, е, че Лиляна Павлова, Цветан Цветанов и Румяна Бъчварова няма да са измежду новите имена. Този съспенс единствено ускорява чувството за уязвимост и неустойчивост. И удостоверява хипотезата, че ходът е чиста премиерска импровизация, некоординирана нито с съдружните сътрудници, нито със личната парламентарна група.
4. Една сполучлива държавна промяна би трябвало да постави завършек на въпросите за промяна на други министри. Тройната жертва на Борисов прави противоположното – тя отваря въпроса за други бъдещи промени. Ясно е, че към този момент няма особена логичност да имаме министър на европейското председателство. Също по този начин е доста евентуално Министерството на правораздаването да смени титуляра си. В този смисъл, вместо да " затвори " казуса за състава на държавното управление си, Борисов като че ли се приготвя да разисква, приема и отхвърля държавни оставки до Нова година. А това е гаранция само за плаваща непоклатимост, което е политически правилният израз за неустойчивост.
Българска социалистическа партия играе без кралица
ГЕРБ изиграха слаб ход, само че Българска социалистическа партия са на път изцяло да го проспят. Това е по този начин, тъй като те по принцип играят без кралица. Корнелия Нинова, която би трябвало да е дамата в социалистическия тим, от време на време се изживява като консервативна кралица и нанася съществени вреди на своите. Така да вземем за пример Сергей Станишев може и да е цар на ПЕС, само че е под непрекъсната блокада със закани за мат от Нинова и нейното обграждане. В консервативния си порив тя опразва центъра на дъската и потегля на лов за гласоподаватели в периферията ѝ, като се конкурира с сходните на АТАКА по хомофобия, ксенофобия, путинофилия и соцносталгия. Каквито и неточности да прави ГЕРБ, при такава самоубийствена тактика на съперниците им те не са решаващи.
Социалистите имат и други лични проблеми. Не може да претендираш за различна икономическа политика, когато главен представител по тези въпроси ти е Румен Гечев – индивидът с особени заслуги за най-големия банкрут на страната през последните 30 години. Като прибавим и случая с Бенчо Бенчев, става известно, че неналичието на кралица не е единственият проблем на алените. Аматьорщинитe в играта на Българска социалистическа партия очевидно карат президента Радев да се дистанцира от тях. В последното си изявление той не поддържа настояванията на левицата за нов избор и загатна, че самичък ще бъде опция на настоящето ръководство. Както множеството от поръчките му дотук, и това може да бъде поставено в графата " неразбираеми планове и отсрочени закани за дейности ".
Идат ли избори
ГЕРБ са потвърдили, че постоянно могат да произведат предварителни избори – умишлено или не. Сезонът стартира турбулентно и не е изключено след сделките за нов основен прокурор да осъмнем в догадка на предварителни избори, извършени евентуално дружно с европейските. Така или другояче страната влиза в предизборна акция. С оглед на това извънпарламентарната съпротива в лицето на " Демократична България " няма време за удобно партийно строителство и структуриране на съдружните връзки. От основна значимост е да се избегне основаването на различен десен различен политически състезател, който да разцепи вота за извънпарламентарната десница. Инженерите на ГЕРБ несъмнено към този момент са почнали да заваряват сходни мюрета и да пробват да ги пуснат на вода. Затова е значимо демократичната общественост да се консолидира през този сезон и да предложи ясна дясноцентристка управническа опция на ГЕРБ.
В този смисъл, даже и да няма предварителни избори, всички ще се държат като че ли те са директно идни. А политиката е постоянно въпрос на самосбъдващи се пророчества.
След лятото ГЕРБ и Борисов се оказаха в комплицирана, съвсем изгубена шахматна позиция. " Магията " на премиера към този момент несъмнено не работи и на хората взе да им писва от ръководство с безкрайни кавги и циркове, гарнирани с лобистки закони. Рутинната корупция в държавните поръчки, които отиват за избраници, както и реверансите към най-различни стопански ползи даже лишиха човешки животи. Защото в случай че държавното управление бе имало кураж да се опълчи на транспортния отрасъл след предходните произшествия и да вкара наложителни защитни колани, нещастието при Своге най-вероятно нямаше да е с тези размери. Същото важи и за контрола (по-скоро неналичието му) върху пътното строителство.
Цената на политическата уязвимост е ясна – с цел да оцелее държавното управление, то би трябвало да не се конфронтира и да прави непрекъснато взаимни отстъпки. Борисов тиражира и политически правилен етикет на тези взаимни отстъпки – " балансиране ". По този метод в неговото трето държавно управление са " уравновесени " ползите на Движение за права и свободи и Пеевски (медии, правосъдна власт, 500 милиона за язовири, димящи цигари и т.н.), огромните производители на горива, пишман приватизаторите на БМФ и прочие Тези " салда " се трансформират в извънредно комплицирана система от уравнения, която все още няма правилно решение.
И защото Борисов няма съдържателно потребен ход, той реши да учуди и плени публиката с рискована тройна жертва на пешки за връщане на политическата самодейност. Заради нещастието в Своге не бе нужно трима министри да подават оставка: задоволително би било политическата отговорност да се поеме от един министър, като Ивайло Московски бе очевидният претендент за тази роля. Широтата на замаха на Борисов, при който (поне временно) паднаха и още две глави, приказва за театрална упоритост: да се сътвори усещане, че министър председателят е още веднъж в мощна позиция и управлява нещата.
Защо жертвата е неверна композиция
Жертвата обаче се оказа слаб ход по следните аргументи:
1. Когато се прави сериозен ремонт на кабинета, би трябвало ясно да се назове основанието и новата посока. Когато Иван Костов смени 10 свои министри, беше ясно защо го прави: огромна част от тях се бяха заиграли със противоречиви стопански ползи. Т.е. смисълът на този ремонт беше антикорупционен. Какво цели Борисов с тройната жертва не е ясно. По-добър надзор върху публичните поръчки? Ако е по този начин, тези министри ли са най-слабите звена в системата? Или може би нова политика по пътна сигурност, доколкото досегашната е неуспех? И двете вероятни учредения за промяната на министри са годни, само че казусът е, че нито Борисов, нито ГЕРБ са ги артикулирали. А когато казусът не е ясно дефиниран, не можем да чакаме и някакво негово решение. Затова формулировки от рода на министрите не са " отговорни ", само че понасят " политическа отговорност " звучат кухо и неубедително.
2. За да има смисъл даването на жертва, би трябвало дейностите на всички останали фигури по дъската да са напълно координирани. Като начало ходът на Борисов се оказа некоординиран с неговия обоз – така наречен патриоти – които подвигнаха дребен скандал в полевата кухня. Задачата на " патриотите " в това ръководство е да не подвигат доста звук и да не пречат. Затова и Валери Симеонов вярно се насочи към надзор на децибелите в своята активност. На този декор тракането на патриотични сини каски, тенджери, тигани и друга посуда в тила стресна премиера и парламентарната му група. И по изпитан към този момент модел главните сили на ГЕРБ дадоха леко на заден, заплашвайки Борисов да остане самичък левент на коня. В резултат на тези маневри настъпи подозрение дали жертвата ще е тройна и дали въобще ще се състои. Много евентуално е тя да се окаже двойна или даже единична – приказва се, че министър Николай Нанков най-вероятно ще резервира поста си. Но това единствено по себе си би било ново бламиране на премиера, както в случаите с неприетите оставки на министрите Бисер Петков и Теменужка Петкова. Сигурно Борисов и ГЕРБ ще се опитат да показват тези пируети като върховен пилотаж. Но в действителност те са си една каша от недомислици и неверни преценки.
3. Ефективността на жертвите в последна сметка зависи от новите министри, които ще дойдат след отстранените. ГЕРБ си разреши цяла седмица, без да внесе и капчица изясненост по този въпрос – единственото, което се знае, е, че Лиляна Павлова, Цветан Цветанов и Румяна Бъчварова няма да са измежду новите имена. Този съспенс единствено ускорява чувството за уязвимост и неустойчивост. И удостоверява хипотезата, че ходът е чиста премиерска импровизация, некоординирана нито с съдружните сътрудници, нито със личната парламентарна група.
4. Една сполучлива държавна промяна би трябвало да постави завършек на въпросите за промяна на други министри. Тройната жертва на Борисов прави противоположното – тя отваря въпроса за други бъдещи промени. Ясно е, че към този момент няма особена логичност да имаме министър на европейското председателство. Също по този начин е доста евентуално Министерството на правораздаването да смени титуляра си. В този смисъл, вместо да " затвори " казуса за състава на държавното управление си, Борисов като че ли се приготвя да разисква, приема и отхвърля държавни оставки до Нова година. А това е гаранция само за плаваща непоклатимост, което е политически правилният израз за неустойчивост.
Българска социалистическа партия играе без кралица
ГЕРБ изиграха слаб ход, само че Българска социалистическа партия са на път изцяло да го проспят. Това е по този начин, тъй като те по принцип играят без кралица. Корнелия Нинова, която би трябвало да е дамата в социалистическия тим, от време на време се изживява като консервативна кралица и нанася съществени вреди на своите. Така да вземем за пример Сергей Станишев може и да е цар на ПЕС, само че е под непрекъсната блокада със закани за мат от Нинова и нейното обграждане. В консервативния си порив тя опразва центъра на дъската и потегля на лов за гласоподаватели в периферията ѝ, като се конкурира с сходните на АТАКА по хомофобия, ксенофобия, путинофилия и соцносталгия. Каквито и неточности да прави ГЕРБ, при такава самоубийствена тактика на съперниците им те не са решаващи.
Социалистите имат и други лични проблеми. Не може да претендираш за различна икономическа политика, когато главен представител по тези въпроси ти е Румен Гечев – индивидът с особени заслуги за най-големия банкрут на страната през последните 30 години. Като прибавим и случая с Бенчо Бенчев, става известно, че неналичието на кралица не е единственият проблем на алените. Аматьорщинитe в играта на Българска социалистическа партия очевидно карат президента Радев да се дистанцира от тях. В последното си изявление той не поддържа настояванията на левицата за нов избор и загатна, че самичък ще бъде опция на настоящето ръководство. Както множеството от поръчките му дотук, и това може да бъде поставено в графата " неразбираеми планове и отсрочени закани за дейности ".
Идат ли избори
ГЕРБ са потвърдили, че постоянно могат да произведат предварителни избори – умишлено или не. Сезонът стартира турбулентно и не е изключено след сделките за нов основен прокурор да осъмнем в догадка на предварителни избори, извършени евентуално дружно с европейските. Така или другояче страната влиза в предизборна акция. С оглед на това извънпарламентарната съпротива в лицето на " Демократична България " няма време за удобно партийно строителство и структуриране на съдружните връзки. От основна значимост е да се избегне основаването на различен десен различен политически състезател, който да разцепи вота за извънпарламентарната десница. Инженерите на ГЕРБ несъмнено към този момент са почнали да заваряват сходни мюрета и да пробват да ги пуснат на вода. Затова е значимо демократичната общественост да се консолидира през този сезон и да предложи ясна дясноцентристка управническа опция на ГЕРБ.
В този смисъл, даже и да няма предварителни избори, всички ще се държат като че ли те са директно идни. А политиката е постоянно въпрос на самосбъдващи се пророчества.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ