Лято, скрито в чифт нови гуменки ♥ Рей БРЕДБЪРИ
Магията на детството и лятото, което прекосяваш с „ Лекокрили Пружинени Обувки за Тенис “ и вълшебното „ Вино от глухарчета “.
(Ray Bradbury and Robert Bloch, 1977)
Беше юни и времето да се купуват специфични обувки, безшумни като летен дъжд по тротоара, беше отминало. Юни и тази пръст, набъбнала с неудържима мощност, и всичко и на всички места в разгар! Тревата към момента прииждаше откъм полята, обгръщаше плочниците, изхвърляше къщите на брега. Всеки момент към този момент градът можеше да се преобърне и да потъне, без даже да разклати листенцата на детелините и на тревите. А Дъглас седеше тук, заложник на мъртвия цимент и алените тухлени улици, некадърен даже да помръдне.
– Татко! – заекна той. – Ей там откъм гърба, на онази витрина, тези кремави „ Лекокрили Пружинени Обувки за Тенис “…
Баща му не се и обърна.
– А можеш ли да ми кажеш за какво са ти нови гуменки? Можеш ли?
– Ами…
Защото въплъщаваха това, което чувстваш всяко лято, когато хвърлиш тежките обувки и за пръв път хукнеш необут в тревата. Онова, което изпитваш зиме, когато измъкнеш крайници отдолу под топлите завивки, оставиш студения вятър през отворения прозорец да духне върху тях ненадейно, държиш ги дълго време така, а сетне отново ги мушнеш под юргана – ледени като снежни тухли. Гуменките – това бе все едно за пръв път лете да нагазиш в мързеливите води на рекичката и да видиш нозете си там, долу, два сантиметра по-напред от тялото ти, пречупени от отражението във водата.
– Татко – въздъхна Дъглас – просто не мога да ти го обясня.
Производителите на гуменки знаеха тъкмо какво им би трябвало на момчетата и какво търсят. В подметките напъхваха среда от мек и бухнал самун, навиваха пружини и жилави треви, калени и сушени в пустошта. А вътре някъде в меките стелки на обувките скриваха влакно от най-тънките, най-жилавите мускули на елен. Хората, които произвеждаха гуменки, несъмнено дълго са гледали по какъв начин ветровете брулят дървесата и по какъв начин реките се оттичат в езерата. Каквото и да беше това нещо, то беше прикрито в гуменките и се зовеше лято.
Дъглас се опита да изрази всичко това с думи.
– Добре де – отвърна татко му, – но въпреки всичко не мога да схвана какво им е на старите ти гуменки? Защо не ги измъкнеш тях от килера?
Горките момчетии от Калифорния, намерения си Дъглас, които през цялата година носеха единствено гуменки и не разбираха какво е да хвърлиш зимата от нозете си, да смъкнеш оловните кожени обувки, прогизнали от сняг и дъжд, и да се втурнеш необут на открито, а сетне да завържеш първите нови гуменки за това лято, което е даже по-приятно, в сравнение с да си необут. Магията се криеше таман в тези нови гуменки. Тя можеше и да се скапе към първи септември, само че в този момент, в края на юни, имаше още доста магия и с едни нови гуменки можеш да прескачаш и през дървета, че и през цели къщи. Поискаш ли, с тях можеш да прелетиш над здания, тротоари и кучета.
– Как не разбираш – отчая се Дъглас: – Просто не мога да нося миналогодишните.
Защото миналогодишните бяха вътрешно мъртви. Чудесни бяха, когато ги подноси предходната година. Но в края на лятото, в края на всяко лято ти разбираш, става ти ясно, че с тях към този момент не можеш да прескачаш реки, дървета и къщи, че към този момент са мъртви. А в този момент започваше ново лято и той усещаше, че този път, с тези нови гуменки, ще може да прави всичко, всичко…
Изкачиха стълбите пред дома им.
– Започни да си събираш пари – посъветва го татко му – и след пет-шест седмици…
– Дотогава лятото ще свърши!
Когато загасиха лампата и Том заспа, Дъглас се взря в нозете си, долу там, в края на леглото, огряни от лунната светлина, освободени от тежките стоманени обувки, облекчени от огромните зимни топузи.
– Убедителни аргументи, би трябвало да измисля аргументи, с цел да желая гуменките…
Като да вземем за пример, че по хълмовете край града е цялостно с негови приятели, които подлудяват кравите, които са истински барометри за атмосферните промени, препичат се на слънце и се обелват като календари всеки ден, с цел да поемат ново слънце. Да ги настигнеш, самият ти ще би трябвало да си по-бърз от катерица и лисица. А пък градът гъмжи от врагове, раздразнени от жегата, злопаметни за всяко зимно счепкване и всякоя засегнатост. Намери си другар, закопай враговете! Това бе мотото на компанията „ Лекокрили Пружинени Обувки за Тенис “. Нима светът ти се изплъзва? Нима не можеш да го стигнеш? Желаеш ли да си нащрек, да бъдеш всеки път нащрек? Купи си Лекокрилки! Лекокрилки!
Дъглас подвигна касичката си и чу по какъв начин безшумно прозвъняват монетите в нея.
Искаш ли нещо, рече си той, ще би трябвало самичък да си го осигуриш. Затова, до момента в който още е нощ, дай да потърсим пътечката през гората…
В центъра на града витрините на магазините започнаха да гаснат една след друга. В прозореца духна вятър. Сякаш река се стичаше надолу и нозете му желаеха да се спуснат с течението.
В съня си чуваше по какъв начин един заек тича, тича, тича в дълбоката топла трева.
От: „ Вино от глухарчета “, Рей Бредбъри, превод дами Божилова, изд. „ Народна юноша “, 1979 година
Снимка: Рей Бредбъри през 1977 година, commons.wikimedia.org
