ВКС: Отпада поръчителството след крайния падеж на главното задължение
Магистратите от Върховен касационен съд постановиха тълкувателно решение за задължението на поръчителя и след падежа на главното обвързване , което е обвързвано с приложението на член 147, алинея 1 от Закона за отговорностите и договорите. По тълкувателното дело е подадено изключително мнение.
Общото заседание на гражданска и комерсиална гилдия на Вишия касационен съд реши, че при уговорено погасяване на основното обвързване на обособени погасителни вноски с разнообразни падежи, шестмесечният период по член 147, алинея 1 от Закона за отговорностите и договорите стартира да тече от настъпване на изискуемостта на целия дълг, в това число в догадка на предварителна дължимост.
Според Чл. 147. От Закона за отговорностите и договорите поръчителят остава длъжен и след падежа на основното обвързване, в случай че кредиторът е предявил иск срещу длъжника в течение на шест месеца. Това предписание се ползва и в тази ситуация, когато поръчителят категорично е лимитирал своето обезпечение до периода на основното обвързване.
Енергийният министър припомня на отстранените шефове на БЕХ, че още имат отговорности
Твърденията им за риск пред енергийната система - непросветеност или опит за дестабилизация
Продължението на периода, обещано от кредитора на длъжника, няма деяние по отношение на поръчителя, в случай че той не е дал единодушието си за това .
Тълкувателното дело е формирано, откакто с определение по т. д. № 2625/2018 година състав на Второ комерсиално поделение на Върховен касационен съд на съображение член 292 от Граждански процесуален кодекс е спрял производството по делото и е предложил на Общо събрание на гражданските и търговски колегии да постанови тълкувателно решение поради установена спорна процедура на Върховен касационен съд по въпроса: " При уговорено погасяване на основното обвързване на обособени погасителни вноски с разнообразни падежи, от по кое време тече шестмесечният период по член 147, алинея 1 Закон за задълженията и договорите - от датата на падежа за всяка вноска или от настъпване на изискуемостта на целия дълг, в това число в догадка на предварителна дължимост ? ".
Нормата на член 147, алинея 1 от Закона за отговорностите и договорите гласи, че поръчителят остава длъжен и след падежа на основното обвързване , в случай че кредиторът е предявил иск срещу длъжника в течение на шест месеца.
Според едното мнение шестмесечният период тече от датата на падежа на всяка вноска и в случай че кредиторът бездейства и не предявява иск против основния дебитор в границите на този период, с приключването му се приключва задължението на поръчителя за заплащане на тази вноска, т. е. преклудира се отговорността му за съответната част от основното обвързване.
С другото мнение с член 147, алинея 1 от Закон за задълженията и договорите се регламентира преустановяване на поръчителството заради безучастие на кредитора по контракта след крайния падеж на основното обвързване, а не с оглед падежа на обособените вноски. Шестмесечният период тече от момента на настъпване на предварителната дължимост на дълга, без да се прави разграничаване по отношение на вноските с настъпил и ненастъпил падеж все още на оповестяване на предварителната дължимост.
Нарастват необслужваните отговорности на семействата
Домакинствата с най-вече отговорности са от Плевен
Според О бщото заседание на гражданската и комерсиалната гилдия на Върховен касационен съд вярно е второто мнение за отпадане на поръчителството след крайния падеж на главното обвързване. В претекстовете се показва, че член 147, алинея 1 от Закон за задълженията и договорите урежда едно от специфичните учредения за преустановяване на поръчителството по право - в случай че кредиторът не предяви иск против длъжника в шестмесечен период от падежа на основното обвързване.
" Разпоредбата пази ползите на поръчителя, който е приел да дава отговор персонално, с цялото си имущество и по предписание безплатно за осъществяването на непознато обвързване, и в същото време глоби кредитора, в случай че той не упражнява навреме правата си по обезпечението ", пишат висшите съдии.
Поставеният пред Общо събрание на гражданските и търговски колегии въпрос е обвързван с съответна догадка на преустановяване на поръчителството по реда на член 147, алинея 1 от Закон за задълженията и договорите - когато основният дълг е паричен и когато погасяването му става посредством заплащането на обособени вноски с разнообразни, авансово уговорени падежи, а отговорът му изхожда от естеството на паричния дълг като единно и изцяло обвързване. В претекстовете се припомня трайно откритата практиката на Върховен касационен съд, че при разсрочването на едно парично обвързване, което по естеството си е еднократно (плащане на цена, връщане на заем), респективно при ангажимента заплащането да се прави на вноски с разнообразни падежи, не се касае за периодически заплащания по смисъла на член 111, б. " в " от Закон за задълженията и договорите.
При реализирано единодушие заплащането на дължимата сума да е разграничено на погасителни вноски с падежи на избрани дати, обособените вноски не стават автоматизирано общ брой от обособени, от време на време дължими заплащания, пишат магистратите.
" Задължението продължава да бъде единствено едно и крайният период за погасяването му е падежът на последната разсрочена вноска или моментът, в който е оповестена предварителната дължимост. Поради липса на независимо (извън това на основното задължение) съображение за заплащане на обособените вноски, техният падеж е ирелевантен за приложението на член 147, алинея 1 Закон за задълженията и договорите ", се споделя в тълкувателното решение. Върховните съдии акцентират, че в посочения смисъл е и граматическото пояснение на наредбата, в която термините " падеж ", " основно обвързване ", " иск " се употребяват в само число.
В претекстовете се споделя още: " Ако срокът по член 147, алинея 1 от Закон за задълженията и договорите се ползва за всяка разсрочена вноска поотделно, може да се стигне до обстановка, в която поръчителят ще дава отговор при по-облекчени условия или в по-малък размер от основния дебитор , без това да е уговорено в контракта за обезпечение. Ако се одобри, че шестмесечният период за предявяване на желае срещу основния дебитор тече от падежа на всяка погасителна вноска и че кредиторът е задължен, с цел да резервира правата си против поръчителя, да води обособен иск против длъжника за всяка вноска, приложното поле на поръчителството като тип персонално поръчителство би било безпричинно лимитирано, а функционалностите му - обезсмислени. Възможно е при дълготрайни контракти погасителният проект да съдържа огромен брой вноски, в това число такива, дължими през шест или повече месеци . В този случай кредиторът би бил заставен да води поредност от искове против основния дебитор, чийто брой може да е еднакъв на броя на погасителните вноски, с цел да резервира правата си против поръчителя, което би натоварило страните с неоправдани разходи. Не на последно място, обезпеченият по реда на член 138 и сл. Закон за задълженията и договорите заемодател, който е дал на длъжника опцията да издължава престацията си на части и по този начин се е отказал от едно свое преимущество, обезпечено от закона, не трябва да бъде поставян в по-неблагоприятно състояние от кредитора, който не е разсрочил задължението на длъжника. "
Общото заседание на гражданска и комерсиална гилдия на Вишия касационен съд реши, че при уговорено погасяване на основното обвързване на обособени погасителни вноски с разнообразни падежи, шестмесечният период по член 147, алинея 1 от Закона за отговорностите и договорите стартира да тече от настъпване на изискуемостта на целия дълг, в това число в догадка на предварителна дължимост.
Според Чл. 147. От Закона за отговорностите и договорите поръчителят остава длъжен и след падежа на основното обвързване, в случай че кредиторът е предявил иск срещу длъжника в течение на шест месеца. Това предписание се ползва и в тази ситуация, когато поръчителят категорично е лимитирал своето обезпечение до периода на основното обвързване.
Енергийният министър припомня на отстранените шефове на БЕХ, че още имат отговорности
Твърденията им за риск пред енергийната система - непросветеност или опит за дестабилизация
Продължението на периода, обещано от кредитора на длъжника, няма деяние по отношение на поръчителя, в случай че той не е дал единодушието си за това .
Тълкувателното дело е формирано, откакто с определение по т. д. № 2625/2018 година състав на Второ комерсиално поделение на Върховен касационен съд на съображение член 292 от Граждански процесуален кодекс е спрял производството по делото и е предложил на Общо събрание на гражданските и търговски колегии да постанови тълкувателно решение поради установена спорна процедура на Върховен касационен съд по въпроса: " При уговорено погасяване на основното обвързване на обособени погасителни вноски с разнообразни падежи, от по кое време тече шестмесечният период по член 147, алинея 1 Закон за задълженията и договорите - от датата на падежа за всяка вноска или от настъпване на изискуемостта на целия дълг, в това число в догадка на предварителна дължимост ? ".
Нормата на член 147, алинея 1 от Закона за отговорностите и договорите гласи, че поръчителят остава длъжен и след падежа на основното обвързване , в случай че кредиторът е предявил иск срещу длъжника в течение на шест месеца.
Според едното мнение шестмесечният период тече от датата на падежа на всяка вноска и в случай че кредиторът бездейства и не предявява иск против основния дебитор в границите на този период, с приключването му се приключва задължението на поръчителя за заплащане на тази вноска, т. е. преклудира се отговорността му за съответната част от основното обвързване.
С другото мнение с член 147, алинея 1 от Закон за задълженията и договорите се регламентира преустановяване на поръчителството заради безучастие на кредитора по контракта след крайния падеж на основното обвързване, а не с оглед падежа на обособените вноски. Шестмесечният период тече от момента на настъпване на предварителната дължимост на дълга, без да се прави разграничаване по отношение на вноските с настъпил и ненастъпил падеж все още на оповестяване на предварителната дължимост.
Нарастват необслужваните отговорности на семействата
Домакинствата с най-вече отговорности са от Плевен
Според О бщото заседание на гражданската и комерсиалната гилдия на Върховен касационен съд вярно е второто мнение за отпадане на поръчителството след крайния падеж на главното обвързване. В претекстовете се показва, че член 147, алинея 1 от Закон за задълженията и договорите урежда едно от специфичните учредения за преустановяване на поръчителството по право - в случай че кредиторът не предяви иск против длъжника в шестмесечен период от падежа на основното обвързване.
" Разпоредбата пази ползите на поръчителя, който е приел да дава отговор персонално, с цялото си имущество и по предписание безплатно за осъществяването на непознато обвързване, и в същото време глоби кредитора, в случай че той не упражнява навреме правата си по обезпечението ", пишат висшите съдии.
Поставеният пред Общо събрание на гражданските и търговски колегии въпрос е обвързван с съответна догадка на преустановяване на поръчителството по реда на член 147, алинея 1 от Закон за задълженията и договорите - когато основният дълг е паричен и когато погасяването му става посредством заплащането на обособени вноски с разнообразни, авансово уговорени падежи, а отговорът му изхожда от естеството на паричния дълг като единно и изцяло обвързване. В претекстовете се припомня трайно откритата практиката на Върховен касационен съд, че при разсрочването на едно парично обвързване, което по естеството си е еднократно (плащане на цена, връщане на заем), респективно при ангажимента заплащането да се прави на вноски с разнообразни падежи, не се касае за периодически заплащания по смисъла на член 111, б. " в " от Закон за задълженията и договорите.
При реализирано единодушие заплащането на дължимата сума да е разграничено на погасителни вноски с падежи на избрани дати, обособените вноски не стават автоматизирано общ брой от обособени, от време на време дължими заплащания, пишат магистратите.
" Задължението продължава да бъде единствено едно и крайният период за погасяването му е падежът на последната разсрочена вноска или моментът, в който е оповестена предварителната дължимост. Поради липса на независимо (извън това на основното задължение) съображение за заплащане на обособените вноски, техният падеж е ирелевантен за приложението на член 147, алинея 1 Закон за задълженията и договорите ", се споделя в тълкувателното решение. Върховните съдии акцентират, че в посочения смисъл е и граматическото пояснение на наредбата, в която термините " падеж ", " основно обвързване ", " иск " се употребяват в само число.
В претекстовете се споделя още: " Ако срокът по член 147, алинея 1 от Закон за задълженията и договорите се ползва за всяка разсрочена вноска поотделно, може да се стигне до обстановка, в която поръчителят ще дава отговор при по-облекчени условия или в по-малък размер от основния дебитор , без това да е уговорено в контракта за обезпечение. Ако се одобри, че шестмесечният период за предявяване на желае срещу основния дебитор тече от падежа на всяка погасителна вноска и че кредиторът е задължен, с цел да резервира правата си против поръчителя, да води обособен иск против длъжника за всяка вноска, приложното поле на поръчителството като тип персонално поръчителство би било безпричинно лимитирано, а функционалностите му - обезсмислени. Възможно е при дълготрайни контракти погасителният проект да съдържа огромен брой вноски, в това число такива, дължими през шест или повече месеци . В този случай кредиторът би бил заставен да води поредност от искове против основния дебитор, чийто брой може да е еднакъв на броя на погасителните вноски, с цел да резервира правата си против поръчителя, което би натоварило страните с неоправдани разходи. Не на последно място, обезпеченият по реда на член 138 и сл. Закон за задълженията и договорите заемодател, който е дал на длъжника опцията да издължава престацията си на части и по този начин се е отказал от едно свое преимущество, обезпечено от закона, не трябва да бъде поставян в по-неблагоприятно състояние от кредитора, който не е разсрочил задължението на длъжника. "
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ