Магистралите и тунелите са мираж: Как в България екологичните процедури

Магистралите и тунелите са мираж: Как в България екологичните процедури да не престават по 5, 10 и повече години?
За какво създаване на автомагистрали,
мостове на Дунав, тунели, язовири или разширението на ПАВЕЦ Чаира може да се приказва в нашата страна, когато екологичните оценки и тези за влияние върху околната среда (ОВОС),
свързани с разрешенията
за тяхното строителство, не престават 5, 10, 15, а в някои случаи – повече от 20 години? Това написа в своя публикация ekonovini.bg.
В нашата страна, под натиска
на зелените неправителствени организации, е основано такова законодателство, че процедурите по възлагане, разработване и приемане на екологичните оценки и тези за влияние върху околната
среда (ОВОС) се точат с години.
В някои случаи, като този с Автомагистрала „ Струма “ през Кресненското дефиле, това лиши съвсем 20 години. Основно пострадали от бавния и ленив развой са значимите за хората и бизнеса инфраструктурни планове от национално значение – автомагистрали, тунели, мостове, язовири, енергийни обекти, жп инфраструктура,
ски зони и редица други.
Примерите са доста. Освен този за Автомагистрала „ Струма “, повече от 20 години продължава тъгата с тунела под Шипка.

За да спре тунела под Шипка, Тома Белев го вкарал в резерват

Същото е с тунела „ Петрохан “, Автомагистрала „ Черно море “, изключително значимата за чистотата на въздуха в София автомагистрала „ Рила “, мостовете на Дунав.

Десетилетия лишава единствено изборът на мястото или трасето, по което да минава автомагистралата, тъй като имало зони по „ Натура “.
Как да няма, откакто под
натиска на еколозите България е измежду европейските рекордьори по „ Натура “ – над 35% от територията на страната. Общо 340 предпазени зони за птици и местообитания с повърхност от 41 000 кв. километра. Средното за Европа е под 18%. А парите от Европейския съюз и бюджета, дадени за екология и биоразнообразие – без никакъв действителен резултат – от 2007 година до момента
гонят 2 (два) милиарда лв..
Няма страна в Европа с толкоз дълги бюрократични екологични процедури, както е в нашата. До Коронавирус рецесията в Гърция имаше сходни периоди, само че те взеха ограничения неотложно и ги понижиха до 5 месеца. Преди дни и швейцарците, с величествен референдум, загърбиха екологията и гласоподаваха в
изгода на развиването на стопанската система.
Същевременно няма страна от Европейския съюз, чиято администрация да е толкоз податлива на екологичния напън, както е у нас. След всеки, даже и мижав митинг от зелените, под паника се стопират планове, трансформира се законодателството или се уволняват специалисти –
единствено и единствено да се угоди на еколозите.
Тази реакция на институциите и парите, които им се отпускат, дадоха самочувствие и усилиха апетита на зелените за повече и повече въздействие. За да усилят натиска, еколозите сътвориха десетки взаимосвързани сякаш цивилен Неправителствени организации, които след това прераснаха в политическата партия „ Зелено придвижване “, част
от обединението „ Демократична България “.
После им бе обещано за еднолично ръководство и Министерството на околната среда и водите. Даже Борислав Сандов стана и вицепремиер по климата – измислена служба,
с цел да се задоволят неговото его
и упоритостите на зелените за власт и пари. Само за 8 месеца в Министерство на околната среда и водите Сандов и Белев направиха такива бели, че ще отнеме години да се оправят вредите от тях.

ДВУИНСТАНЦИОННОТО ОБЖАЛВАНЕ – ОРЪЖИЕТО В РЪЦЕТЕ НА ЗЕЛЕНИТЕ

Възможността, дадена на екологичните неправителствени организации да могат да апелират на две правосъдни инстанции екологичните оценки и Оценка на въздействието върху околната среда на обектите от национално значение, е средството, с което се постанова екорекетът в нашата страна. Зелените се възползват от това и без никакви ограничавания изнудват страната, общините и бизнеса. Затова е блокирано строителството на автомагистрали, тунели и язовири и доста общински планове.

През 2017 година кабинетът на Борисов-3 съумя да прокара законови промени, които съществено ограничиха опциите на еколозите да бавят и саботират построяването на инфраструктурните обекти от национално значение. Тогава се позволи зелените отново да могат да подават тъжби против Оценка на въздействието върху околната среда и Европейска общност, само че единствено на една инстанция – пред Върховния административен съд, като срокът за изговаряне от съда бе избран до 6 месеца. След тази смяна внезапно понижа екорекетът над огромните планове.

ПРЕЗ 2022 Г. ЗЕЛЕНИТЕ ПРОМЕНИХА ЗАКОНА

Първият законопроект, който Министерството на околната среда и водите под управлението на Борислав Сандов прокара през Министерски съвет и Народното събрание, беше връщането на двуинстанционното обжалване. Това стана факт през юни 2022 година Тогава Народното събрание отсрочи и одобри влизането в действие на тази смяна да е след 2 години – от 1 юли 2024 година Смяташе се, че за този интервал всички екологични оценки и Оценка на въздействието върху околната среда на обещаните 5 моста на Дунав, автомагистрали, жп линии и така нататък ще минат. Нищо сходно не се случи.

През април 2024 година Народното събрание събра кворум, анулира решението от 2022 година и утвърди закона във типа от 2017 година Впоследствие президентът Румен Радев, вместо да отбрани националния интерес, наложи несъгласие на измененията.

КАКВО ТРЯБВА ДА съдебна експертиза НАПРАВИ?

Министерският съвет и министър председателят Росен Желязков би трябвало да предложат на актуалното Народно заседание нужните промени в Закона за запазване на околната среда, с цел да се отпушат блокираните инфраструктурни планове. Ако това не се направи, ще останем страната с минимум автомагистрали и най-вече жертви на пътя в Европейски Съюз. Страшно, срамно и унизително.