Магистърската програма на Американския университет в България по администрация и

...
Магистърската програма на Американския университет в България по администрация и
Коментари Харесай

Рейтинг 2024: Магистърска програма на АУБ дава най-висок доход

Магистърската стратегия на Американския университет в България по администрация и ръководство дава най-голям междинен облагаем приход за приключилите - 9697 лева месечно. Тя е и единствената, която разрушава хегемонията на информатиката и математиката в направленията, които подсигуряват най-хубаво възнаграждение. Това демонстрира тазгодишният Рейтинг* на университетите 2024 година (https://rsvu.mon.bg), показан през днешния ден в МОН.

На второ място измежду магистърските стратегии е информатика и компютърни науки в СУ - 7869 лева, и в Нов български университет - 7200 лева Сред бакалаврите водач още веднъж е информатиката в Софийския университет. Тази година приключилите я могат да чакат 6738 лева, или с 269 лева повече от м.г. 

Рейтинговата система записва продължаващи трендове за възстановяване на реализацията на приключилите на пазара на труда. Уви, огромните разлики в междинните равнища на приходи, безработица и приложение на добитото висше обучение на дипломиралите се според от приключеното професионално направление и съответния университет не се стопяват и тази година.

В рейтинга т.г. за първи път се разгласяват данни за реализацията на приключилите по другите образователно-квалификационни степени. Те демонстрират изрично, че по-високата степен на висше обучение води до по-добри шансове за сполучлива реализация на пазара на труда - на позиции за висшисти или по предопределение работят над 85% от приключилите магистърски стратегии след приблизително обучение и близо 70% от приключилите магистърски стратегии след добита степен на висше обучение, до момента в който същото се отнася до едвам 51% от бакалаврите. Магистрите като цяло се отличават и с по-високи приходи, по-висок дял на обезпечените и по-ниска безработица в съпоставяне със приключилите бакалавърски стратегии.

Друга любопитна оригиналност в рейтинговата система е включването на знаци, измерващи каузи на студентите първо потомство, който е индикативен за достъпността и включващия темперамент на висшето обучение. Близо 37% от интервюираните студенти декларират, че идват от фамилии, в които нито един от двамата родители няма по-високо от приблизително обучение, а под 2% - че идват от фамилии, в които родителите имат единствено главно или по-ниско обучение.

Най-голям дял студенти първо потомство, идващи от фамилии с оптимално достигнато приблизително обучение от родителите, има в направленията материали и материалознание - 65%, обществени действия - 61% и педагогика - 57%. На последващо място се подрежда направлението изследване и рандеман на потребни изкопаеми - с 56%, като това е и направлението с максимален дял студенти, идващи от фамилии с оптимално достигнато главно обучение на родителите - близо 13%. Най-малък дял студенти първо потомство има в стоматология и биотехнологии (13%), математика - 15%, медицина и театрално и кино изкуство (17%).

" Рейтингът т.г. демонстрира възстановяване на качеството на работните места, на които се осъществят студентите. Безработицата остава на същите равнища като м.г., само че делът на реализацията на позиции, за които се изисква висше обучение, се усилва. Т.е. осъществя се еднакъв дял висшисти, само че все по-често на по-качествени работни места и с по-високи приходи, което демонстрира една зрялост на пазара на труда ", разяснява Георги Стойчев от " Отворено общество ". 

Средният облагаем приход на приключилите т.г. нараства, достигайки до 2523 лева (2200 лева за м.г.).

Най-висок междинен облагаем приход получават приключилите военно дело - 5248 лева и информатика и компютърни науки - 4512 лева, следвани от тези, които са приключили математика (3707 лева.), металургия (3599 лева.), информационна и компютърна техника (3530 лева.), национална сигурност (3452 лева.), изследване, рандеман и обработка на потребни изкопаеми, енергетика, публично здраве и електротехника, електроника и автоматика - сред 3000 и 4000 лева. 

На дъното са посоки като ветеринарна медицина - с 1476 лева облагаем приход на приключилите, хранителни технологии (1622 лева.), изобразително изкуство (1748 лева.), стоматология (1753 лева.) и музикално и кино изкуство (1756 лева.). Педагогиката носи на приключилите я (т.е. бъдещите учители) приход, по-нисък от междинния - 1896 лева.

Разбивката по посоки и висши учебни заведения демонстрира, че на върха с най-високи приходи е информатиката (бакалавърска степен) в СУ, в Нов български университет и в АУБ - надлежно носеща по 6738 лева, 5767 лева и 5666 лева приход. Следва математиката в СУ, която носи на приключилите я 5387 лева, както и информатика във Варненския свободен университет " Ч. Храбър " - 4884 лева (както нагоре бе маркирано, във връзка с магистрите). Най-ниски приходи могат да чакат приключилите педагогика в Техническия университет в София - едвам 1190 лева, изобразително изкуство в Академията за музикално и танцово изкуство в Пловдив - 1197 лева науки за земята в Югозападния университет - 1206 лева.

Делът на приключилите, които не се обезпечават в страната, също остава на достигнатото през м.г. рекордно ниско ниво от 14%. Най-голям дял (над 94%) от приключилите се обезпечават в България измежду тези, които са се обучавали в доктрина и ръководство на образованието, фармация и горско стопанство, а минимален - измежду приключилите превоз мореплаване и авиация и изобразително изкуство (под 72%).

Безработицата измежду българските жители, приключили висше обучение в България през предходните 5 година, се задържа на ниво от малко над 2% (2.18 на сто), като за приключилите магистърски стратегии след приблизително обучение това ниво е едвам към 1%. Най-ниска безработица (под 1%) се следи измежду приключилите военно дело, медицина, математика, фармация, стоматология, металургия и доктрина и ръководство на образованието, а най-висока - измежду приключилите обществени действия - 3.8%, а също и социология и химически науки - по 3.18% безработица. Интересно, при педагогиката, която е търсена компетентност, се регистрира висока безработица - 3.13%.

Разбивката по посоки демонстрира, че нулева безработица има при приключилите военно дело във Висшето военно-въздушно учебно заведение " Г. Бенковски " в Долна Митрополия, както и архитектура и администрация и ръководство в Академията на Министерство на вътрешните работи. Най-голяма безработица пък се регистрира при театрално и кино изкуство в Пловдивския университет (8.7%), социология във Великотърновския университет (7.7%) и публични връзки и осведомителни науки в Шуменския университет (7.6%).

Делът на наетите висшисти, които през първите 5 година след завършването си работят на позиция, за която се изисква висше обучение, нараства до 61% от 59% през м.г.

Най-висока степен на приложение на добитото висше обучение (над 90%) се следи измежду приключилите военно дело, медицина, стоматология и доктрина и ръководство на образованието, а най-ниска ­- измежду приключилите туризъм (26%), хранителни технологии (29%) и изобразително изкуство (31%).

По посоки в съответния университет с най-високо приложение на добитата тапия (бакалавър) се отличават военното дело в Националния боен университет " В. Левски " във Велико Търново (99%) и архитектурата в Академията на Министерство на вътрешните работи (98%), а най-ниско приложение на висшето обучение - общото инженерство в Университета по хранителни технологии в Пловдив (едва 10.8%).

Въпреки позитивните трендове Рейтингът за поредна година демонстрира, че съществуват огромни разлики в междинните равнища на приходи, безработица и приложение на добитото висше обучение на дипломиралите се според от приключеното професионално направление, както и според от приключеното съответно висше учебно заведение даже и в границите на едно и също професионално направление. Завършилите туризъм в Софийския университет да вземем за пример могат да се надяват на 2460 лева заплата, до момента в който младежите с тапия по същата компетентност, само че от Икономическия университет Варна - на едвам 1534 лева При това направление реализацията на позиции, изискващи висше обучение, е 34%, в случай че то е приключено в СУ, и едвам 17% - в случай че дипломата е от Аграрния университет в Пловдив.

* Рейтинговата система на висшите учебни заведения в България през 2024 година е актуализирана и данните в нея са обновени по поръчка на МОН от консорциум " ИОО-С ", формиран от Институт " Отворено общество " - София и Сирма Груп. Тя съпоставя представянето на 51 упълномощени висши учебни заведения, предлагащи образование в България в границите на 52 професионални посоки на основата на десетки индикатори, измерващи разнообразни аспекти на образователния развой, научната активност, образователната среда, обществените условия, достъпността на образованието, престижа и районната значителност на висшите учебни заведения, както и реализацията на приключилите на пазара на труда.
Източник: econ.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР