Най-сините магии се правят на Еньовден: Никой не може да устои на мома, която си е измила лицето с такава отвара
Магическата мощ на билките е най-голяма рано заран на Еньовден. Вярванията са, че на празника, който означаваме всяка година на 24 юни, слънцето свети и топли изключително, отдава цялата си сила и стартира да клони към зимата.
Денят е обвързван с поверия за слънцето, водата, лечебните растения и по тази причина е и празник на билкарите и фармацевтите. В него е съчетана лечебна мощност на тревите, мистичност, само че и рискова мощ, в случай че бъдат употребявани от магьосници, с цел да създадат зло. На този ден Църквата отбелязва рождението на св. Йоан Кръстител. Най-големи са честванията в село Делчево, където годишно се организира специфичен фестивал, отдаден на билките. На празника идват хора от цялата страна.
Още вечерта преди Еньовден стартират празниците с ритуала мълчана вода. Млади девойки потеглят към най-високата околност Вълчова тайфа и носят гърнета. По пътя ги пълнят с вода от 3 разнообразни извора или чешми. През цялото време мълчат, с цел да не се наруши магическата ѝ мощ.
На върха потапят в гърнетата китка и ги обгръщат в червени кърпи. След това се хващат за ръце и вършат компактен кръг към съдовете с вода, обикалят 3 пъти, с цел да го „ заключат “. Водата остава на яснина – под звездите, цяла вечер. На сутринта на Еньовден преди изгрев-слънце от селото потегля към Вълчова тайфа факелно шествие от млади девойки. На върха изгарят сложено сламено плашило и посрещат изгрева. Търкалят се по тревата, с цел да поемат от вълшебната мощ на росата. Берат разнообразни билки, с цел да създадат еньовски венец.
В него би трябвало да се вплетат 77 и половина билки.
77-те са за разнообразни заболявания, а половината е за непознатата болест, гласи преданието. Трябва да има звъника (кантарион), бял и жълт равнец, босилек, именуван още ангелското цвете, мащерка, пелин, мушкато, маслодайни рози, седефче, което пък се назовава магическо, дяволско цвете, тъй като е с доста мощна неприятна миризма и от него бяга даже и дяволът. Само в буковата гора над Делчево пораства розовото еньовче. То е с доста мощна миризма и цъфти навръх Еньовден. С него се закичват и вратите на къщите.
След края на фестивала еньовският венец се пази до идната година.
Билките по него изсъхват, само че не губят силата си и се употребяват при болест най-много на децата. Когато се наложи, се откъсва китка и с нея се прекадява.
Вярванията са свързани и с доста прочувствени терзания на момите. В този ден те могат да си създадат любовни отвари, каквито подготвят и магьосниците. Прави се бяла магия за обич от босилек, розмарин, роза и джинджифил.
Екстрактите притеглят и се има вяра, че никой не може да устои на мома, която си е измила лицето с такава запарка. Валерианът пък може да отблъсне нежелателен момък. Направена на този ден черна магия е с голямо влияние и мъчно може се скапе. Иманярите също почитат Еньовден. Сред тях пък битува поверието, че в нощта против празника там, където е заровено злато, от мястото излиза и свети синьо зарево и пламък. Само в тази нощ жълтиците не се пазят и могат да бъдат взети, без това да носи злощастие на новия им собственик. Тогава е моментът да стартират да копаят, с цел да им излезе шансът.
Инфо: Ретро
