Пъшо Конов и Петър Джурков - ревнивите пазители на джаз музиката в Пловдив
Магичен празник на джаза и 75-годишнината на Пъшо Конов и Петър Джурков въодушеви публиката в Bee Bop Cafе. Емблемите на формацията „ Бели, Зелени и Червени ” бяха посетители на Plovdiv Jazz Fest, където описаха вълнуващи истории за дългия си път на сцена.
Прочетете още
„ През 80-те години на 20 в. те бяха единствената избавителна опция да се насладим на импровизационната музика ”, означи първоначално уредникът на фестивала Мирослава Кацарова и призна, че с цел да ги слуша, е бягала и от учебно заведение.
Зам.-кметът по просвета Пламен Панов разкри, че има персонална и доста прочувствена връзка с артистите, тъй като татко му Дочо Панов е свирил с тях. Той им връчи цветя и приветствени адреси.
„ Имахме концепция да създадем концерт за годишнината на Пъшо и Джурката с присъединяване на български музиканти, които са работили с тях и с „ Бели, Зелени и Червени ”. Те обаче не желаеха да влязат в светлината на прожекторите в този момент, а публиката да ги помни от най-силните им години. Мира обаче ни убеди, че би трябвало да бъдат почетени ”, описа Веселин Койчев, който също е част от групата.
Той добави, че групировката има два съществени интервала. Първият е от основаването ѝ през 1971 година от Веселин Николов, в който интензивно концертират и записват две дългосвирещи плочи. Отбелязват голям триумф, свирят и на фестивала в Нюпорт, което си невиждан пробив.
Във втория интервал след напускането на Веселин Николов първоначално са като сирачета и търсят нов път. След това с новата групировка издават албума „ Нови лица ” и се отдават на просветителска и педагогическа активност с отварянето на Нов музкален център и джаз ателие, където образоват млади музиканти.
„ Трябва да подчертаем, че „ Бели, Зелени и Червени ” е най-дълго просъществувалата групировка в България, а Петър Джурков и Пъшо Конов са в нея от самото ѝ основаване до края ”, сподели още Койчев.
„ Началото беше мъчно. Нямаше ноти, всичко изпълнявахме на слух. Спомням си, че като отидохме за присъединяване на фестивала в Нюпорт видях образованите музиканти по какъв начин свирят, хора, които са учили да свирят тъкмо това. Бяха хубави времена, като се изключи че правехме музика, ние и споделяхме, бяхме едно семейство. За да свириш джаз, би трябвало да си откровен ”, описа Петър Джурков.
На срещата участва и режисьорът Николай Поляков, който режисира първия концерт на групата в Пазарджик.
„ Много ми е вълнуващо да ви срещна още веднъж. Онзи интервал остави знак, които има особена стойност в живота ми. Много от моите представления са с ваша музика. Спомням си спектакъла „ Хоро ”. Веселин Николов написа една доста комплицирана комбинация за цигулка и три тъпана. Наложи се да извикаме музиканти от оркестъра на Иван Спасов, с цел да я изпълнят. Спомням си и момента, когато разбрах, че ще отпътуват за присъединяване в Нюпорт и си дадох ясна сметка какъв брой високо са се качили в изкуството си ”, описа Поляков и пожела здраве и доста музика на двамата юбиляри.
За претърпяното в Нюпорт описа Пъшо Конов: „ Фестивалът се организираше на 52-а улица в Ню Йорк, на три подиуми. Мястото не е инцидентно – там са се намирали най-вече джаз питейни заведения. Свирехме на сцена Б. Нашият триумф се дължеше на обстоятелството, че не вървяхме в традицията да свирим американски джаз, а правехме авторска музика с детайли от фолклора. Отличавахме се. ”
Той си показа по какъв начин при предишно тяхно присъединяване на конгрес в Рино през 1976 година си купил албум на Джако Пасториъс, а три години по-късно свирили на една и съща сцена.
Музикантът описа по какъв начин Веселин Николов е съумял да им извоюва формален статут.
„ Взимахме по 120 лева заплата, а когато ни редуцираха през 2000 година, тя бе набъбнала до 140 лева ”, разсмя публиката Конов.
Гостите на срещата научиха и една извънредно значима роля на „ Бели, Зелени и Червени ” – те стават катализатор за появяването и на други трупи.
„ В Бяла Петьо Парчето направи група „ Русе ”. В Сопот проведоха джаз фестивал, а Симеон Щерев възвърне групата „ Джаз фокус ”, която се беше разпаднала след напускането на Милчо Левиев. През 2006 година чествахме 35-годишнината си с концерт с всички музиканти, свирили с „ Бели, Зелени и Червени ”, описаха двамата актьори.
Веселин Койчев пък напомни, че след 80-те години музикантите от именитата групировка интензивно преподават в Нов музикален център. Именно от тези занимания гения си развиват модерни одобрени музиканти като Мирослав Турийски, Борислав Леков, Асен Дойкин, Петър Салчев, Милен Кокушаров, Мартин Ташев, Пламен Карадонев.
„ Големите актьори Петър Конов и Петър Джурков пазеха ревностно джаз музиката и предаваха любовта към нея на всички свои почитатели ”, сподели още Койчев.
На въпрос по какъв начин са избрали музиката за свое занятие Джурков сподели, че е имало опция да бъде състезател или електроинженер, само че Веселин Николов и Васил Чардаклиев станали причина да свири.
Пъшо Конов пък означи, че джазът го е превзел поради възприятието за независимост, възприятие с каквото е свирил до последната си изява, а тя е с комбинация, написана за него и Джурков.
„ Изсвирихме я през 2006 година и композицията се споделя „ Играта свърши ” – много пророческо заглавие ”, сподели той.
На финала на срещата двамата юбиляри получиха от Веселин Койчев премия за повсеместен принос.
Прочетете още
„ През 80-те години на 20 в. те бяха единствената избавителна опция да се насладим на импровизационната музика ”, означи първоначално уредникът на фестивала Мирослава Кацарова и призна, че с цел да ги слуша, е бягала и от учебно заведение.
Зам.-кметът по просвета Пламен Панов разкри, че има персонална и доста прочувствена връзка с артистите, тъй като татко му Дочо Панов е свирил с тях. Той им връчи цветя и приветствени адреси.
„ Имахме концепция да създадем концерт за годишнината на Пъшо и Джурката с присъединяване на български музиканти, които са работили с тях и с „ Бели, Зелени и Червени ”. Те обаче не желаеха да влязат в светлината на прожекторите в този момент, а публиката да ги помни от най-силните им години. Мира обаче ни убеди, че би трябвало да бъдат почетени ”, описа Веселин Койчев, който също е част от групата.
Той добави, че групировката има два съществени интервала. Първият е от основаването ѝ през 1971 година от Веселин Николов, в който интензивно концертират и записват две дългосвирещи плочи. Отбелязват голям триумф, свирят и на фестивала в Нюпорт, което си невиждан пробив.
Във втория интервал след напускането на Веселин Николов първоначално са като сирачета и търсят нов път. След това с новата групировка издават албума „ Нови лица ” и се отдават на просветителска и педагогическа активност с отварянето на Нов музкален център и джаз ателие, където образоват млади музиканти.
„ Трябва да подчертаем, че „ Бели, Зелени и Червени ” е най-дълго просъществувалата групировка в България, а Петър Джурков и Пъшо Конов са в нея от самото ѝ основаване до края ”, сподели още Койчев.
„ Началото беше мъчно. Нямаше ноти, всичко изпълнявахме на слух. Спомням си, че като отидохме за присъединяване на фестивала в Нюпорт видях образованите музиканти по какъв начин свирят, хора, които са учили да свирят тъкмо това. Бяха хубави времена, като се изключи че правехме музика, ние и споделяхме, бяхме едно семейство. За да свириш джаз, би трябвало да си откровен ”, описа Петър Джурков.
На срещата участва и режисьорът Николай Поляков, който режисира първия концерт на групата в Пазарджик.
„ Много ми е вълнуващо да ви срещна още веднъж. Онзи интервал остави знак, които има особена стойност в живота ми. Много от моите представления са с ваша музика. Спомням си спектакъла „ Хоро ”. Веселин Николов написа една доста комплицирана комбинация за цигулка и три тъпана. Наложи се да извикаме музиканти от оркестъра на Иван Спасов, с цел да я изпълнят. Спомням си и момента, когато разбрах, че ще отпътуват за присъединяване в Нюпорт и си дадох ясна сметка какъв брой високо са се качили в изкуството си ”, описа Поляков и пожела здраве и доста музика на двамата юбиляри.
За претърпяното в Нюпорт описа Пъшо Конов: „ Фестивалът се организираше на 52-а улица в Ню Йорк, на три подиуми. Мястото не е инцидентно – там са се намирали най-вече джаз питейни заведения. Свирехме на сцена Б. Нашият триумф се дължеше на обстоятелството, че не вървяхме в традицията да свирим американски джаз, а правехме авторска музика с детайли от фолклора. Отличавахме се. ”
Той си показа по какъв начин при предишно тяхно присъединяване на конгрес в Рино през 1976 година си купил албум на Джако Пасториъс, а три години по-късно свирили на една и съща сцена.
Музикантът описа по какъв начин Веселин Николов е съумял да им извоюва формален статут.
„ Взимахме по 120 лева заплата, а когато ни редуцираха през 2000 година, тя бе набъбнала до 140 лева ”, разсмя публиката Конов.
Гостите на срещата научиха и една извънредно значима роля на „ Бели, Зелени и Червени ” – те стават катализатор за появяването и на други трупи.
„ В Бяла Петьо Парчето направи група „ Русе ”. В Сопот проведоха джаз фестивал, а Симеон Щерев възвърне групата „ Джаз фокус ”, която се беше разпаднала след напускането на Милчо Левиев. През 2006 година чествахме 35-годишнината си с концерт с всички музиканти, свирили с „ Бели, Зелени и Червени ”, описаха двамата актьори.
Веселин Койчев пък напомни, че след 80-те години музикантите от именитата групировка интензивно преподават в Нов музикален център. Именно от тези занимания гения си развиват модерни одобрени музиканти като Мирослав Турийски, Борислав Леков, Асен Дойкин, Петър Салчев, Милен Кокушаров, Мартин Ташев, Пламен Карадонев.
„ Големите актьори Петър Конов и Петър Джурков пазеха ревностно джаз музиката и предаваха любовта към нея на всички свои почитатели ”, сподели още Койчев.
На въпрос по какъв начин са избрали музиката за свое занятие Джурков сподели, че е имало опция да бъде състезател или електроинженер, само че Веселин Николов и Васил Чардаклиев станали причина да свири.
Пъшо Конов пък означи, че джазът го е превзел поради възприятието за независимост, възприятие с каквото е свирил до последната си изява, а тя е с комбинация, написана за него и Джурков.
„ Изсвирихме я през 2006 година и композицията се споделя „ Играта свърши ” – много пророческо заглавие ”, сподели той.
На финала на срещата двамата юбиляри получиха от Веселин Койчев премия за повсеместен принос.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ