Магазините, цените и хората, това е тема, която никога не

ИСТИНА или ЛЪЖА? Храним ли се с ОТРОВНИ зеленчуци и „канцерогенно“ месо?

Магазините, цените и хората, това е тематика, която в никакъв случай не напуща битието на българина. Храним ли се с отровни зеленчуци и „ канцерогенно “ месо, също се трансформира в епицентър на бурни разисквания и протестни акции.

Яне Янев, някогашен народен представител,председател на политическата партия „ Ред, правда и правдивост “ и агроинженер по обучение и сегашен говедовъд, гостува на 23-ти февруари в предаването „ Денят с Георги Любенов “ по Българска национална телевизия.

Конкретен мотив за диалога бе протестът на питателните вериги или, по думите на самия водещ – „ концепцията, която седи зад него, а точно – високите цени “. Основният въпрос гласеше: Какво се случва от производителя до щанда?

През февруари придвижване „ Системата ни убива “, Федерацията на потребителите в България и Обединени пенсионерски съюзи оповестиха обществен протест на всички хранителни магазини.

Организаторите обявиха, че България е най-бедната страна в Европейски Съюз, а цените на артикули като масло, мляко, сирене и месо в задгранични търговски вериги са по-високи в България, в сравнение с в страните, в които тези вериги са ситуирани.

Като отзив по тематиката се състоя и изявлението с близо 15-минутна дълготрайност, в което Яне Янев изрече поредност от смущаващи изказвания за качеството на животинските.

ИСТИНА или ЛЪЖА? Храним ли се с ОТРОВНИ зеленчуци и „ канцерогенно “ месо?

Основното обръщение, което гостът – производител насочи към телевизионната публика, бе, че всеобщият консуматор яде извънредно нискокачествена храна, купена от питателните вериги, импортирана извън в ущърб на българските животновъди, преработватели и производители. Друго терзание на Янев бе неналичието на надзор, отчетност и изясненост за какво българското отглеждане на животни не се осъществя като капацитет на българския хранителен пазар.

Твърденията на Янев се оказаха вкусни за редица родни медии, които побързаха да ги мултиплицират в своите уеб сайтове, като последва и отзив в обществените мрежи.

Поради сензитивния темперамент на тематиката и нейната директна относимост към всекидневието на българските жители БНР направи опит да наблюдава достоверността на част от изказванията на Яне Янев, изразени в ефирен ефир и публикувани от много други медии.

БАБХ е органът, до който се допитахме за отговор, за качеството на месните и растителни артикули, достигащи до потребителите у нас. Агенцията е институцията, натоварена с отговорността да следи за качеството на храните, питателните добавки и напитките; растителната отбрана и торовете, фотосанитарния надзор, контрола на фуражите, граничния надзор на първични материали и артикули от растителен и скотски генезис, както и върху ветеринарната медицина и хуманното отношение върху животните.

БАБХ изпрати обстоен формален отговор по всички проблематични точки.

„ Във връзка с направените в общественото пространство изказвания за сигурността и проследяемостта на храните в България, Българската организация по сигурност на храните (БАБХ) изрично декларира, че публикуваната информация е погрешна, подвеждаща и всяваща излишно напрежение в обществото, като основава и съмнение към родните производители. Българските жители могат да бъдат спокойни – системата за надзор на храните в страната е в цялостно сходство с европейските стандарти. БАБХ твърди, че на българския пазар се оферират безвредни храни “.

Ето и инспекцията на обстоятелствата:

ТВЪРДЕНИЕ: „ Огромна част от вносното месо е на по 15-20 години и е смляно на големи пратове от по 1 звук и от него се вършат „ български “ салами. Огромна част от тези храни са тиха, само че сигурна отрова “, споделя Яне Янев.

ОТГОВОР: От БАБХ акцентират, че България ползва единните правила на формален надзор по цялата агрохранителна верига, написани в Регламент (ЕС) 2017/625 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2017 година. Въпросните правила касаят формалния надзор и гаранциите за използването на законодателството в региона на храните и фуражите, разпоредбите за опазването на здравето на животните и хуманното отношение към тях, здравето на растенията и продуктите за растителна отбрана и на всички подпомагащи нормативни актове.

Това в особена степен се отнася и за контрола на първични материали и храни с генезис други страни членки на Европейски Съюз и трети страни.

„ При осъществявания формален надзор в месопреработвателните предприятия, инспекторите ревизират произхода и периодите на валидност на влаганите първични материали. Резултатите от тези инспекции изрично отхвърлят изказванието за потребление в производството на първични материали, добити 15-20 години обратно. За всяка пратка месо с генезис трети страни се прави инспекция за сходство на първа граница на Европейски Съюз, а на пратките в границите на вътреобщностна търговия – в обекта на разтоварване на територията на България. Всички колета са съпроводени с нужните документи за генезис, съдържащи данни за периодите им на валидност. Представят се и доказателства за температурните условия за превоз и предпазване “, споделят от БАБХ.

ТВЪРДЕНИЕ: „ Няма проследяемост. Няма действителни инспекции, които да открият произхода. Значи гърците лапат хубаво чисто месо, а ние лапаме канцерогенните меса на по 30 години. И способените органи не могат да видят документите. “ (Яне Янев)

ОТГОВОР: „ Редовно се правят инспекции и по сигнали от медии, държавни и неправителствени организации и консуматори, като при тях има съответно подозрение и данни, свързани с производител или търговец, тип и естество на подозрението и други съответни подозрения. В случай, че бъде открито противоречие според от тежестта се ползват административни наказания, заличаване на несъответстващите артикули, както и прекратяване активността на обектите “.

БАБХ твърди потребителите, че няма бизнес оператор, който да е попречил контролния орган за осъществяване на инспекция в обект.

Що се отнася до сравнението, което Янев прави с южната ни съседка, прилагаме данни на Евростат от 2023 година за селскостопанската продукция – отглеждането на животни и месопроизводството в Европа.

Според статистиката по-голямата част от добитъка в Европа се отглежда единствено в няколко от държавите-членки.

Испания съставлява към една четвърт от популациите на прасета (25,4%) и овце (23,6%) в Европейски Съюз през 2023 година, до момента в който Гърция има сходен дял от популацията на кози в Европейски Съюз (25,8%), а Франция има малко по-малък дял (22,8%) от популацията на говеда.

През 2023 година Гърция е на 10-то място в класацията за отглеждане на животни в Европа. България – на 17-то.

Вероятно гръцките животновъди съумяват да задоволят потребностите на своя локален пазар в по-голяма степен от тези в България, само че общата наклонност за Европейски Съюз е спад в популацията на селскостопанските животни, отглеждани за месо. Дали в Гърция се яде по-качествено месо е изказване, което мъчно предстои на доказване с наличните точни данни.

ТВЪРДЕНИЕ: „ България няма право да внася от Турция препарати за растителна отбрана и ветеринарно-медицински лекарства. Обаче има право да внася зеленчуци, които се пръскат с какво ли не там в Турция. Те влизат тук и ние ги лапаме. Препаратите, с които се пръскат в Турция, са на основата на динитроортокрезоловите съединения. Забранени са в Европейски Съюз, само че зеленчуците, които са пръскани с тях идват от Турция и ние го лапаме, даваме ги на нашите деца. “ (Яне Янев)

ОТГОВОР: „ БАБХ прави формален надзор на национално равнище посредством стратегии за надзор на останки от пестициди във и върху храни от растителен и скотски генезис. Тези стратегии се приготвят и извършват годишно, обхващайки комерсиалната мрежа, в това число локално произвеждане, храни с генезис от страни членки на Европейски Съюз и трети страни, измежду които и Турция. “

От контролния орган допълват, че за гарантиране на по-строг надзор проби се взимат и на самите гранични контролно-пропускателни пунктове при въвеждането на плодове и зеленчуци с генезис от трети страни, в това число Турция.

БАБХ следва Регламент Европейски Съюз 2019/1793, в границите на който е очакван и надзор върху наличието на останки от пестициди в този вид артикули.

Проверките включват осъществяване на 100% документален надзор, инспекция за еднаквост, физическа инспекция с включено взимане на проби за лабораторен разбор с избрана периодичност в законодателен акт, в това число за останки от пестициди, микотоксини и други

ТВЪРДНЕИЕ: „ България е в долна, мъртва точка във връзка с производството на мляко и на млечни артикули, на плодове и зеленчуци…97,3% от говеждото месо е вносно. “ (Яне Янев)

ОТГОВОР: Във връзка с това изказване се свързахме за отговор с Националния Съюз на говедовъдите в България. В коментар по телефона предствител на НСГБ дефинира казаното от Яне Янев във връзка с качеството на месните първични материали и артикули, като „ мъчно за доказване “.

За сметка на това обаче статистиката, обвързвана с броя на говедата, отглеждани в България през 2024 година, от една страна, демонстрира притеснителна наклонност за застой в бранша, въпреки това, навежда на мисълта за разминаване сред опциите на българското отглеждане на животни и това, което доближава до българския пазар като артикули родно произвеждане.

Годишната информация, оповестена в формалния уебсайт на НСГБ, за броя на животните към 1 ноември 2024 година, когато стартира и стопанската 2025 година, гласи:

Броят на говедата от всички категории е 538 400, като разликата от 2023 година е доста дребна, единствено -2.7%.

„ Ако не се промени нещо по повод реализацията на продукцията, метода на търгуване, селекцията, резултатите (по отношение производството – месо и мляко), ще бъдат същите, като предходната година или по-ниски “, написа в разбора.

Броят на животните, оставени за месо, от които ще бъдат и закланите, е едвам 18 600. Това надали ще помогне кой знае какъв брой на пазара на месо у нас, установи създателят на оповестения материал.

Анализът приключва с прогноза:

„ Бъдещето, определяно от цифрите – е тъмно (…) НСГБ неколкократно е внасял оферти, по отношение на стимулиране производството на разплоден материал и угоени говеда. Засега, доколкото знаем, няма резултат, само че пристигна времето, когато тези оферти ще бъдат прегледани.Относно месото. Ще продължим да си го внасяме, тъй като нямаме задоволително наше произвеждане. С 8000 т произвеждане на месо годишно, мъчно ще се изпълнят магазините и преработката “.

Броят на животните не е единственият проблем, който регистрират хората в бранша.

При съществуване на 500 000 говеда при започване на 2024 година, съгласно данните са заклани 35 900 – цифра, която анализаторът от НСГБ дефинира като „ смешна “. Спрямо споделените данни е ясно, че съществува разминаване по веригата на българското месопроизводството.

Към датата на разбора към момента няма точна информация за износа и вноса на говеждо месо през 2024 година, само че съгласно оповестения материал сме изнесли 248 т говеждо месо до края на ноември, което обаче е с 42% по-малко спрямо ноември 2023 година. Най-големи количества месо е изнесено за Молдова, Гърция и Румъния.

До ноември 2024 година е са импортирани 8110 тона говеждо месо.

Най-много месо България е внесла от Полша, Италия, Нидерландия и Германия. Най-малко е импортирано месо от Аржентина – 400 кг.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Твърдението, че има проблем по цялата верига за произвеждане на месо, затова България не би могла сама да задоволи потребностите си за изхранване на популацията с месо, е по-скоро ВЯРНО, учредено на статистически данни на локално и европейско равнище. Вероятно българските животновъди се нуждаят от повече тласъци и от по-затегнат надзор, с цел да бъдат по-конкурентоспособни на пазара.

Твърдението, че вносното месо, което българинът употребява, е „ канцерогенно “, отлежало най-малко 15 години, а надзор липсва, е НЕВЯРНО. Самите говедовъди не намират задоволителна аргументация в сигналите на Яне Янев, отправени в народен ефир. Може да се каже, че изказванията не целят осведоменост, а реализират нежелано напрежение.