Магарешки опашки, прилепи и билки: Как са се лекували българите

Магарешки опашки, прилепи и билки: Как са се лекували българите преди появяването на актуалната медицина
Векове наред лечителите по нашите земи са употребили билките, с цел да церят хората, само че са разчитали и на по-чудати от модерна позиция похвати с прилепи и магарешки опашки, сподели за Българска телеграфна агенция Ели Маринова –
историк и организатор в Музея по история на медицината във Варна.
Културната институция е част от Медицинския университет в крайморския град и показва разнообразни артефакти, разкриващи обстоятелства за опазването на здравето от Античността до началото на ХХ век.
Медицината се трансформира внезапно с идването на християнството,
лимитират се част от интервенциите, уточни Маринова. След покръстването се появява така наречен манастирска медицина, която е годна до Освобождението. Монасите преписват и популяризират текстове с лечебни практики, въпреки че малко на брой са можели да прочетат какво е написано в книгите.
По нашите земи, където доста дълго време нямаме страна,
нямаме университети, лечебни заведения, лекари, зъболекари, хората са се лекували както могат, уточни Маринова. По думите ѝ изключително ниското равнище на хигиената през тези епохи в допълнение е влошавало ситуацията и са се появявали епидемии.
За детско опазването на здравето въобще не е можело да става и дума.
На този декор се намесва националната медицина, към която би трябвало да демонстрираме огромен почит, тъй като лечителите, познаващи билките, са спасявали животи, бе безапелационна Маринова. По думите й билките, които се срещат у нас, са над 400, като 7 от тях са ендемични. Най-респектиращото е, че старите българи са имали задълбочени познания
за лечебните растения, кое защо оказва помощ, по какъв начин да вършат комбинации, сподели още Маринова. 
Докато страната ни е в границите на Османската империя, лечителите стартират да се срещат и с арабските способи. В арабската литература се срещат доста забавни „ предписания “ за преследване на зли духове, джинове, змейове.
Така се появяват баянията и наричанията, добави Маринова.
Тя акцентира, че и към тях не трябва да се подхожда с подигравка, тъй като и до през днешния ден има дами, които леят патрон. През тези епохи е имало по-холистично разбиране за индивида – като цялост от дух, душа и тяло, добави историкът. По думите й, когато човек се изплаши, настава „ пробив “ на прочувствено равнище и страхът би трябвало да се изкара,
с цел да не докара до същинска болест – това е и задачата на дамата, която лее патрон.
В Средновековието нашите прародители са имали знанието, че когато има инфектиране на тялото, нечистата кръв би трябвало да се изведе. Познавали и другите типове прилепи и са употребили някои от тях за кръвопускане. Почти всяко село е имало баба – мъдра жена, която се е занимавала с акушерство, а и с лекуване.
Българите не са ги горили на клади, а са ги уважавали и търсели за помощ, напомни Маринова.
В музея е разказана и историята на зъболечението, което в действителност се е свеждало до директното премахване на проблематичния зъб. В ролята на лечители нормално са влизали берберите (бръснарите) и ковачите, които са разполагали с керпедени т.е. с клещи.
Анестезията и облекчаването на болките след процедурата най-вероятно са се свеждали до жабурене с ракия.
Лечителите са обръщали внимание и на контрацепцията. Против зачеване е препоръчван нарът. По всяка възможност изстискан сок от плода се е употребил като спермицид. Живак и арсен с разнообразни билки са получавали болните от сифилис, въпреки през днешния ден да е ясно, че лекуването
на тази болест по този метод е в областта на положителните пожелания, с усмивка уточни историкът.
Редом с тези екзотични способи обаче лечителите по нашите земи са познавали и употребили опциите на лечебната тиня, лугата, вендузите и гривните от метал за контролиране на кръвното.
Тъй като през тази година Музеят е осъвременен
с нови осведомителни табла на български и на британски език, отделът за национална медицина е провокирал съществено фантазията и знанията на преводачите. „ Влязла е Донка в уроки, в уроки и почудица… “ е много мъчно да се изясни на западен екскурзиант, уточни Маринова.
По думите й гостите от Западна Европа, които нямат визия от арабската просвета,
доста се чудят на лечебните практики, за които им описват експонатите. Посетителите от другите Балкански страни не са толкоз изумени от магарешката опашка, космите от разнообразни животни и конците за изработка на амулети срещу уроки и неприятна сила, с усмивка показва уредничката. 
В музея е показана и цяла реставрирана аптека от средата на XIX – началото на XX век.
Тя е била благосъстоятелност на варненеца Петър Апостолидис. По време на Възраждането се стига до концепцията, че единствено със счукани билки няма по какъв начин да се лекуват тежки болести и епидемии, по тази причина стартира импорт на лекарствени препарати, най-вече от Германия и Франция, уточни Маринова.
 Аптекарите са приготвяли всички медикаменти в действително време
и е нямало по какъв начин пациентът да влезе, да каже, че го боли главата, и да си вземе блистер с хапчета. Затова и в аптеката от края на XIX век има голям набор дървени, керамични и стоманени хавани, калъпи, внушително многообразие от ограничения и теглилки. Всички буркани във витрините са прецизно надписани, а доста от наименованията на веществата са познати и през днешния ден. Сред тях попадат опиат и кокаин, само че те са се слагали като съставки в медикаментите,
а не са се продавали, с цел да се дрогират подвластни, уточни Маринова.
Макар и съвременни и напредничави за този интервал, аптекарите също са имали странности, добави уредникът на музея. По думите й за помощници тогавашните фармацевти са назначавали с преимущество левичарите. Обяснението е, че при счукването и стриването на билки в хаваните с лявата ръка, се употребяват по-малко мускули и индивидът се уморява по-бавно.
Така помощникът можел да свърши повече работа за същата отплата.
През този интервал у нас навлизат към този момент и първите подготвени хапчета на таблетки, импорт от Германия и Франция, сподели още Маринова. Музеят разполага с доста опаковки, които всяка година изправят студентите, бъдещи фармацевти, пред съществено тестване.
Те получават задача от преподавателите си да посетят културната институция,
да си изберат един от препаратите и да проучат защо се е употребил, през кои години се е появил, дали има аналог към днешна дата и кой е той. В интернет и в Уикипедия обаче няма информация, уточни Маринова. Затова младежите би трябвало да намерят нужните им данни в библиотеката на музея, която съхранява над 5 хиляди заглавия здравна литература на разнообразни езици.