Магали Авиньон реализира отдавнашната си мечта – да вдъхва нов

Магали Авиньон осъществя отдавнашната си фантазия – да вдъхва нов живот на изоставени провансалски къщи и да ги трансформира в кей за посетители. Нарича плана си Enamoura, което на провансалски значи „ влюбена “.Изпълненото с сантиментално звучене название Enamoura сплотява къщи за посетители в Южна Франция. Между тях откриваме Селската къща, Градската и Малката, както Ателието и Параклиса. Пет същински бижута, изоставени от предходните си притежатели, само че преоткрити, реставрирани, реновирани и готови гостоприемно да одобряват за къс или по-дълъг престой влюбените в Прованс туристи. Вижте ги в ни. Създателка на концепцията е Магали Авиньон, французойка, родена в селцето Тор (департамент Воклюз) и влюбена в района. Всичко в нея припомня за юга – фамилното име, прелестният, целунат от слънцето загар, златните отражения в косите, необятната непринудена усмивка…Професионалният ѝ път я води в Централна Франция, и по-специално в Гренобъл, където се занимава с маркетинг в областта на спорта. Привързаността към Южна Франция обаче надвива и дружно със брачна половинка си и двете си деца се връща, с цел да осъществя отдавнашната си фантазия – да бъде хазаин на къщи за посетители, отразяващи провансалския дух и метод на живот.Всички къщи от сбирката се отличават с достоверност, елементарност, с внимание към най-малкия подробност и имат самобитен различим жанр. „ Израснах в обичайната провансалска къща, заобиколена от  мебели и предмети, принадлежали на фамилията от генерации. Запазила съм чувствителността си към тази среда и към естествените материи. Винаги съм била привлечена от места, богати на истории “,  стартира описа си Магали.Името, под което французойката сплотява къщите за посетители, не е инцидентно. Enamoura („ влюбена “ на провансалски) отразява любовта ѝ към района, към историята му и към философията му за живота.

Всяка от къщите е плод на инцидентна среща и обич от пръв взор. Така е открита и Градската къща, с помощта на незадълбочен взор през оградата. „ Беше същинско знамение да открия изцяло изоставена къща в доста оживения квартал Вобан в Марсилия.След като я видях, съвсем не спах, до момента в който не съумея да схвана кои са притежателите. Оказа се, че напълно скоро е била наследена и към момента даже не е оповестена за продажба. “ Късметът е на нейна страна и не след дълго прибавя къщата към сбирката си. Постройката е в неприятно положение и реновацията е представлявала същинско предизвикателство.Магали и брачният партньор ѝ резервират всичко, което могат – вратите, рамките и капаците на прозорците, дяланите камъни… Внимателно почистени и реставрирани, те стават част от новия живот на къщата. Платото на масата в дневната да вземем за пример е от остарялата врата на градинската колиба. Стълбите и някои от мебелите са осъществени също от рециклирани материали. Обзавеждането е спестовно, както и в останалите къщи. Част от мебелите са фамилни, други са от антикварни или битпазари, има и такива, донесени от пътешествия.„ Селцето, в което съм родена, се намира напълно покрай Л’ил-сюр-ла-Сорг, град, прочут с пазарите си за антикварни предмети. От дребна съм обикаляла с джобните си пари щандовете в търсене на съкровища.

Разбира се, с времето и познанията ми по история, и усетът ми се усъвършенстваха. Интересувам се от предназначението на предметите, от майсторството, с което са направени.Наблюдавам доста, постоянно бъркам, само че не преставам да се изучавам. Във всеки случай одобрявам по-семплите мебели, „ към които не би трябвало да се суетиш “, както споделяше баба ми “, споделя Магали. Животът в Прованс среща Магали с изкусни занаятчии, запазили обичайните техники за направа на мебели, украса, козметика. Заедно с тях основава разнородни предмети за дома, които намираме в интериорите на къщите. Те се и продават в лимитирани серии, а забележимата, по-сурова структура и опростените форми отразяват средиземноморска просвета.Най-новото от асортимента са абажурите, основани в съдействие с Франс Боконяни и Каролин Бартоли, керамички от Марсилия и основателки на Franca Atelier, които са модерна интерпретация на емайлираните полилеи, присъстващи в провансалските къщи от генерации. Аплиците Rosario Terracotta пък са въодушевени от провансалските керемиди, окачвани по стените на селските къщи като украса. Чиниите „ Годишните месеци “ са декорирани със подиуми, свързани със сезоните и скицирани с гвоздей – също старинна техника, публикувана в района.В къщите от сбирката Enamoura непрестанно се случва нещо. Освен че се дават чартърен през цялата година, Магали провежда в тях срещи, семинари на актьори и занаятчии от района, които намират тук съвършена среда за бъдещи съдействия и за опазване на креативното провансалско завещание.