Маестро Григор Паликаров пред Виолета Тончева за структурирането на цикъла

Маестро Григор Паликаров пред Виолета Тончева за структурирането на цикъла " Петите симфонии “, умислен от него и осъществен под неговата диригентска палка със Симфоничния оркестър на Държавна опера Варна; за предопределения край на цикъла с Петата симфония от Бетовен и нейния прославен претекст от четири ноти, разкодиран от самият композитор като " Така ориста чука на вратата “; за прогресивната глухота на Бетовен и нейното отражение; уникалността на Петата симфония, линията " от мрак към светлина “ в първата част, минорната тоналност, характерната сантиментална багра и потреблението за пръв път в симфонично произведение на три нови инструмента; за великите композитори и разликата в тъгата на Бетовен и Моцарт; още за Концерта за цигулка и оркестър на Сибелиус със солист Лора Маркова, идния концерт с хореографските поеми на Равел и водещия принцип в креативния път на известния диригент.

- В симфоничната палитра на концертите във Варна през последните години има един хубав връх, един хубав симфоничен празник с продължение, който чакахме с неспокойствие и който постоянно пълнеше залите. Това е цикълът " Петите симфонии “. Замислен и осъществен под Ваше управление със Симфоничния оркестър на Държавна опера Варна, този план ни накара да усетим силата на петите симфонии на Малер, Чайковски, Шостакович и Прокофиев, а в този момент на 20 март ни следва среща с Петата симфония на Бетовен. Бихте ли споделили оценката си за целия план и оправда ли той първичните Ви показа?

- Когато човек желае да сътвори един симфоничен цикъл, той търси сплотяваща концепция. Това, което ме притегли на първо време в съответния случай беше цифрата 5 като следващ номер на симфония, основана от разнообразни композитори. На човек незабавно му хрумват най-малко три-четири образеца на ярки симфонии с номер 5, които елементарно могат да се обединят в един цикъл. Не знам за какво се случва по този начин, само че петите симфонии в творчеството на определени композитори някак се открояват от близките преди и след тях и стават знакови. Не че има някаква причинност, тъй като Брамс да вземем за пример има единствено четири симфонии и всички те са страхотни, т.е. някои създатели въобще не стигат до петите симфонии, до момента в който за други петата симфония е в самото начало на креативния им път, както това е при Моцарт примерно.

- Или Хайдн.

- Да. Замисляйки цикъла, имах поради също, че (по мои наблюдения) във Варна не са звучали дълго време такива огромни симфонични опуси, като Петата симфония на Малер или Петата симфония на Шостакович и взех решение, че може би ще бъде добре да ги обединя в един цикъл. Това беше първичната ми концепция, само че когато тя се роди в главата ми, още не знаех тъкмо какъв брой творби ще съдържа планът. Истината е, че цикълът заживя собствен личен живот и някак си доста елементарно и бих споделил органично се оформи цикъл от пет пети симфонии. В един миг се колебаех дали да не прибавя и Петата симфония на Сибелиус, Петата симфония на Брукнер или Петата симфония на Шуберт, само че най-после взех решение да останат единствено огромните опуси на Малер, Чайковски, Шостакович, Прокофиев и Бетовен, които по собствен личен метод имат блестящо изразено значение в творчеството на всеки от тези композитори. Така тази петица от пети симфонии ми се стори най-подходяща за цикъла. Иначе още първоначално бях решил, че ще приключим точно с Петата симфония на Бетовен. Все отново тя е исторически първата и може би най-известната симфония с този номер. Надявам се, концертът, в който ще я осъществим, ще бъде също толкоз прекрасен, колкото и предходните концерти от " Петите симфонии “.

- Както е известно, Бетовен работи дълго над своите произведения и това негово възприятие за съвършенство постоянно му носи неприятности. Петата симфония композира в продължение на четири години, само че пък какво влияние реализира! Гьоте го дефинира като " потресаващо “. На какво най-много се дължи това влияние?

- Дължи се на доста фактори, на да вземем преди всичко оня прославен претекст " та-та-та-та-там “, който всички знаем, разпознават го даже хора, неангажирани с класическата музика. Мисля, че всеки на тази земя може да изтанананика този претекст.

- Вярно ли е, че претекстът, прочетох някъде, е въодушевен от птича ария?

- Не съм уверен. Целият креативен развой на Бетовен може да се наблюдава в неговите тетрадки. В тях той е записвал и оформял своите композиционни хрумвания и там ясно се вижда по какъв начин той ги развива и скулптурира във времето. Той стартира доста отдалеко развиването на този претекст, до момента в който го почисти единствено в четири ноти. Трудно ми е да обмислям по какъв начин един талант стига до своите велики хрумвания, само че той в действителност е полагал старания. И в случай че някой счита, че музиката просто се е изливала върху празния лист както при Моцарт, при Бетовен напълно не е по този начин. При него всички старания в креативния развой могат да се проследят. Но крайният резултат е изумителен! Според мен това е най-въздействащият претекст изобщо в международната музика. Интересното е, че когато попитали Бетовен какво е желал да изрази с него, той дал отговор малко " Така ориста чука на вратата “. По-ясно не може да бъде обяснено. Известна е и неговата персонална покруса – прогресиращата глухота, която, несъмнено, няма по какъв начин да не се отрази върху творчеството му. Но методът, по който Бетовен съумява да формулира това съдбовно блъскане на вратата, е разтърсващ.

- Надмогването на болката, превъзмогването на страданието, духовното издигане над ориста в музиката е допустимо.

- Да, в музиката всичко е допустимо. Затова този Бетовенов опус би трябвало да звучи и аз се веселя, че точно с него ще сложим последната точка на цикъла " Петите симфонии “.

- Коя част от творбата най-вече Ви подхожда?

- Първата част, естествено. Макар че Петата симфония на Бетовен е една цялостна музикална драма, в която всяка обособена част има своята значима роля. Само в границите на цялата творба може да се наблюдава линията на развиване " от мрак към светлина “, както някои я формулират. Разбира се, всеки е свободен да пояснява по този начин, както го усеща, само че за мен, отново дублирам, първата част е най-вълнуваща, таман тъй като цялата музикална тъкан е подчинена на един претекст и методът, по който това се случва, е неповторим в композирането на музика изобщо. Петата симфония е неповторима, с изключение на всичко останало, и с това, че е първата минорна симфония на Бетовен, предходните четири симфонии са написани в мажорни тоналности.

- Някои считат, че Петата симфония е емблема за целия симфоничен жанр на Бетовен.

- Бетовен е симфоник надълбоко в душата си. С всяка своя творба той основава обособени симфонични вселени. Петата и Шестата симфония, които той композира едновременно като цялостни антиподи по смисъл, образност и наличие, даже са изпълнени за пръв път дружно в един голям концерт в една и съща вечер. Лично аз не мога да кажа, че Петата симфония ми е обичана, тъй като всяка симфония на Бетовен е сама по себе си прелестна. Седмата и Осмата да вземем за пример са в сходни образни сфери, само че всяка по собствен личен метод. По този мотив описват (усмихва се), че на въпроса за какво въпреки всичко Осмата симфония не споделя известността на Седмата, Бетовен отвърнал, " тъй като просто Осмата е по-добра “. В този смисъл аз не бих правил разделяне сред симфониите на Бетовен.

- В композиционно отношение обаче Петата симфония се отличава от останалите, поради трите нови инструмента – тромбони, контрафагот и пиколо, които се появяват за пръв път в симфонична творба.

- Да, Бетовен включва за пръв път в своя симфонична творба тромбони и то единствено в четвъртата част. Дотогава тромбони са били употребявани най-вече в кантатно-ораториални творби, с цел да дублират партиите на хора или в някои опери. В интерес на истината дано да прибавя, че в едни малко известни симфонии на Клементи също са употребявани тромбони. Контрафаготът и пиколото са другите два инструмента, чиито характерен тембри и регистри са нужни на Бетовен, с цел да разшири палитрата на изразните си средства, сходно на художника, който търси най-вярната багра за своята картина.

- Навярно може още дълго да анализирате творчеството на Бетовен, само че въпреки всичко за какво той е популярен?

- Гениите не трябва да се съпоставят, само че в случай че сравним Бетовен и Моцарт, Моцарт композира по-лесно, творчеството му като че ли идва свише. Двамата са се познавали, а Бетовен да вземем за пример е свирел на драго сърце ре-минорния клавирен концерт на Моцарт и до ден сегашен в 90% от случаите този концерт се извършва с каденцата, написана от Бетовен. Но когато Моцарт показва горест, това е като обективната есенция на тъгата, това е тъгата като такава в най-чист, безспорен тип, а когато Бетовен разказва тъгата, това е неговата персонална горест, която всеки може да схване и като своя персонална горест, своя персонална драма. И даже по тази причина някои музиковеди назовават Бетовен първия романтик, само че аз мисля, че това не е тъкмо по този начин. При Бетовен личният Аз, който се бори и възприятията, които този Аз изпитва, са ясно дефинирани, само че това към момента не го прави романтик. Просто персоналният детайл, който кара всеки да усеща в душата си музиката на Бетовен, предопределена като че ли персонално за него, а не за цялото човечество, внася характерната багра в творчеството на този музикален колос. Имало е интервали, когато съм считал Бетовен за собствен обичан композитор, само че с годините съм схванал, че всеки композитор би трябвало да бъде обичан, тъй като всички композитори, чиито произведения са издържали инспекцията на времето и чиито творби ние непрестанно изпълняваме, са велики.

- Със сигурност ще изразя общото страдание на феновете на симфоничното изкство във Варна, че цикълът " Петите симфонии “ приключва и ни се желае срещите с високата музика под Вашата диригентска палка да продължат. Ше ни изненадате ли със симфонична вест?

- Винаги съм казвал, че оперният оркестър би трябвало да се развива и като симфоничен. За страдание, в интервала на Оперно-филхармоничните сдружения филхармониите бяха претопени и в огромните градове останаха единствено оперните театри. Но един оперен оркестър не трябва да извършва единствено опери, а наложително да има и симфонични концерти. Това е значимо! В този смисъл аз имам цялостното подпомагане на управлението на Държавна опера Варна, тъй че – да, симфоничните стратегии ще продължат и отсега нататък. Така първият концерт след " Петите симфонии “ планираме за есента на 2025-та, когато във връзка годишнишнина на Морис Равел, ще осъществим двете му най-известни хореографски поеми – фамозното “Болеро “ и " Валсът “ - другата хореографска поема на Равел, която се свири по-рядко, а за мен тя даже е по-интересната. Ще се стремя да подкрепям симфоничната просвета във Варна, като всяко полугодие сервирам на публиката най-малко един симфоничен концерт.

- Нека не пропущаме и Концерта за цигулка и оркестър на Ян Сибелиус, който с изключение на Петата симфония на Бетовен, ще прозвучи на 20 март.

- Концертът на Ян Сибелиус за цигулка и оркестър е специфичен за мен, тъй като това беше първият концерт, който преди 15 години направих с Варненския оркестър и цигуларката Мила Георгиева. Сега за този хубав, лиричен, на моменти необработен и постоянно изпълняван от цигуларите концерт поканих обещаващата млада цигуларка Лора Маркова. Познавам я като изявен гений още от Софийското музикално учебно заведение, свирила е с мен, сега учи в Берлин, печели състезания. Следя стремителното ѝ развиване и в случай че то продължава със същите темпове, сигурно я чакат още триумфи. Вярвам, че ще се показа отлично и във Варна.

 Наред с преподавателската активност в НМА " Проф. Панчо Владигеров “, при започване на 2025-та дирижирахте в Софийската опера четирите премиерни концерта на " Фалстаф “, следва финалният концерт от цикъла " Петите симфонии “ във Варна, следва концерт със Софийската филхармония, през лятото Ви чакаме в Опера в Летния спектакъл, несъмнено ще дирижирате, както всяка година, и в обичаната си Италия. Как се справяте с толкоз натоварваща стратегия?

- Дисциплина, самоподготовка и жертване на свободното време, това е методът за мен да се оправям. Опитът идва с годините и натрупванията. Няма лесни стратегии, всяка стратегия има своите провокации и диригентът би трябвало да балансира доста добре сред изявите си и подготовката за тях. Не бива да се позволява нито една изява, която да не е авансово добре премислена и направена, а аз мога да кажа самоуверено, че задълбочено се сготвям за всяка своя изява, без значение дали става дума за нещо, което ръководя постоянно или за пръв път.

- Предполагам, че се случва да отказвате задължения. Кога и за какво го вършиме? Кой е водещият принцип на този стадий от Вашия креативен път?

- Имам водещ принцип и той е – да си коства. Да работя с добър оркестър, с който може да се реализира първокласен и въздействащ резултат. Държа творбите да са хубави, вълнуващи и персонално за мен забавни. Така че музикалните критерии идват преди всичко. Стремя се диригентската ми стратегия да не е свръхнатоварваща и да се съчетава с работата ми като учител в Музикалната академия. Когато не се получава, отхвърлям предложения да ръководя. Гледам да не отбивам тъкмо тези задължения, които са най-интересни за мен, само че от време на време и това се постанова. Във всичко това няма някаква регулярност, тъй че жонглирането е мъчно. Но това е ориста на диригента. Той би трябвало да умее да се оправя, да преценя доста тъкмо, да приема или отхвърля и то най-много на база музикални критерии.

- Григор Паликаров би ли могъл да бъде нещо друго, с изключение на диригент?

- О, сигурно. Много неща можех да бъда, да вземем за пример водач или математик. Имах разнообразни разновидности, само че съм избрал този... и не скърбя (усмихва се).

- Благодаря за пространния диалог, Маестро!