Емил Табаков и Светлин Русев откриват сезона на Софийската филхармония на 15 септември
Маестро Емил Табаков и виртуозният български цигулар Светлин Русев откриват новия сезон на Софийската филхармония с две обичани от всички фенове на класиката произведения: Концерт за цигулка и оркестър в ре мажор от Чайковски и Симфония №4 от Бетовен.
„ Няма нищо по-естествено двама български виртуозни музиканти, които имат богата история със Софийската филхармония да дадат началото на сезона “ - стимулира избора си шефът на филхармонията Найден Тодоров.
Маестро Табаков и Светлин Русев обичат да споделят компанията си на сцената, а взаимната им работа доставя откровено наслаждение на публиката. В дългогодишната им обща креативна биография изключително значимо място заемат концертите на Международния фестивал „ Мартенски музикални дни “ в родния им град Русе и в зала „ България “. През миналия креативен сезон точно Светлин Русев имаше привилегията да показа за първи път пред аудитория Концерта за цигулка, написан от големия български диригент.
Ограничено количество билети са налични нa касата на зала „ България “ и в.
Kонцертът може да се наблюдава онлайн тук:
Из историята на творбите:
Пролетта на 1878 е показателен интервал за Чайковски. Той последователно стартира да излиза от душевната рецесия, провокирана от сватба през 1877 с Антонина Милюкова, и последвалата я дълбока меланхолия. Композиторът си почива в швейцарския курорт Кларенс и работи над сол-мажорната соната за цигулка и пиано, само че работата върви мъчно. Компания му прави неговият възпитаник, Йосиф Котек, към който Чайковски изпитва сърдечна обвързаност. Двамата музицират дружно. По това време композиторът към този момент е създател на няколко творби в концертния род, включително и за цигулка и оркестър. Вдъхновен от „ Испанската симфония “ на Лало, Чайковски взема решение да напише за Котек Концерт за цигулка и оркестър. Работата върви бързо и единствено след месец творбата е приключена, без значение от обстоятелството, че втората част е съвсем напълно модифицирана. Тъй като Чайковски не е цигулар, той се поучава с Котек за соловите цигулкови моменти на творбата. „ Колко драговолно взема той моя концерт “, написа козпозиторът на своя брат Анатоли в деня, в който привършва работата над втората част. „ Той го свири възхитително! “. Чайковски счита да посвети концерта на Йосиф Котек, само че се въздържа поради разнеслите се клюки, че двамата с младежа са в интимни връзки. През 1881 той скъсва с Котек, откакто цигуларят отхвърля да изсвири концерта, опасявайки се, че това може да съсипе начеващата му кариера.
В последна сметка първото осъществяване на творбата е поверено на цигуларя Адолф Бродски. Премиерата на цигулковия концерт е на 4 декември 1881 във Виена, под палката на Ханс Рихтер.
Четвъртата симфония заема изключително място в музикалното завещание на Лудвиг ван Бетовен. Тя е едно от редките му лирични творби в региона на огромната симфонична форма. Изпълнена с идилични картини и топли откровени усеща, тази симфония е огряна от ярко благополучие и неслучайно е толкоз обичана на композиторите-романтици, които черпят от нея източник на ентусиазъм. Роберт Шуман я назовава „ стройна елинска госпожица сред двама исполини – Третата и Петата симфонии “.
Месеците, предшестващи появяването на Четвъртата симфония, в действителност са от най-щастливия интервал в живота на Бетовен. Композиторът прекарва лятото на 1806-а в замъка на унгарските графове Брунсвик. Там той дава уроци по пиано на сестрите Тереза и Жозефина, които са прелестни пианистки, а техният брат Франц по думите на Бетовен е „ негов най-хубав другар и брат “.
Именно на Франц е отдадена приключената по това време популярна клавирна соната опус 57, наречена „ Апасионата “. Любовта към Жозефина и Тереза откривателите отнасят към най-сериозните усеща, които в миналото е изпитвал Бетовен. С Жозефина той споделя най-съкровените си мисли, бърза да й покаже всяко ново нещо, което е написал. По-голямата й сестра Тереза счита, че Жозефина и Бетовен просто са основани един за различен. От друга страна, икономката на Тереза споделя за любовта сред нея и композитора и даже за несъстоял се техен скришен годеж. Във връзка с това, Бетовен признава: „ Когато мисля за нея, сърцето ми бие по този начин мощно, както в оня ден, когато я срещнах за първи път “. Година преди гибелта му, Бетовен е забелязан да плаче над портрета на Тереза, който той целува с думите: „ Ти беше по този начин прелестна, по този начин съвършена, че приличаше на ангел “. Тайният годеж, в случай че подобен въобще се е състоял, е в края на май 1806. Точно по това време Бетовен работи над своята Четвърта симфония.
Творбата носи посвещение: „ На благородния силезиец – Граф декор Оперсдорф “. Но въпреки графът да е платил извънредните права на симфонията за първите шест месеца, на премиерата тя не е изпълнена от неговия оркестър. Симфонията проехтява за първи път през 1807 година във Виена, на частен концерт в дома на различен настойник на Бетовен – Принц Лобковиц. А формалната премиера е година по-късно – през месец април 1808 във Виенския „ Бургтеатър “. На идната година са оповестени и оркестровите щимове, само че цялата партитура излиза от щемпел едвам през 1821. Ръкописът, който по това време е бил владеене на Феликс Менделсон-Бартолди, през днешния ден се съхранява в Берлинската държавна библиотека и може да бъде забелязан онлайн.
Пълната стратегия на Софийската филхармония може да намерите на:
Следете Фейсбук страницата на филхармонията:
Twitter:
Instagram:
Намерете ни и в Youtube:
„ Няма нищо по-естествено двама български виртуозни музиканти, които имат богата история със Софийската филхармония да дадат началото на сезона “ - стимулира избора си шефът на филхармонията Найден Тодоров.
Маестро Табаков и Светлин Русев обичат да споделят компанията си на сцената, а взаимната им работа доставя откровено наслаждение на публиката. В дългогодишната им обща креативна биография изключително значимо място заемат концертите на Международния фестивал „ Мартенски музикални дни “ в родния им град Русе и в зала „ България “. През миналия креативен сезон точно Светлин Русев имаше привилегията да показа за първи път пред аудитория Концерта за цигулка, написан от големия български диригент.
Ограничено количество билети са налични нa касата на зала „ България “ и в.
Kонцертът може да се наблюдава онлайн тук:
Из историята на творбите:
Пролетта на 1878 е показателен интервал за Чайковски. Той последователно стартира да излиза от душевната рецесия, провокирана от сватба през 1877 с Антонина Милюкова, и последвалата я дълбока меланхолия. Композиторът си почива в швейцарския курорт Кларенс и работи над сол-мажорната соната за цигулка и пиано, само че работата върви мъчно. Компания му прави неговият възпитаник, Йосиф Котек, към който Чайковски изпитва сърдечна обвързаност. Двамата музицират дружно. По това време композиторът към този момент е създател на няколко творби в концертния род, включително и за цигулка и оркестър. Вдъхновен от „ Испанската симфония “ на Лало, Чайковски взема решение да напише за Котек Концерт за цигулка и оркестър. Работата върви бързо и единствено след месец творбата е приключена, без значение от обстоятелството, че втората част е съвсем напълно модифицирана. Тъй като Чайковски не е цигулар, той се поучава с Котек за соловите цигулкови моменти на творбата. „ Колко драговолно взема той моя концерт “, написа козпозиторът на своя брат Анатоли в деня, в който привършва работата над втората част. „ Той го свири възхитително! “. Чайковски счита да посвети концерта на Йосиф Котек, само че се въздържа поради разнеслите се клюки, че двамата с младежа са в интимни връзки. През 1881 той скъсва с Котек, откакто цигуларят отхвърля да изсвири концерта, опасявайки се, че това може да съсипе начеващата му кариера.
В последна сметка първото осъществяване на творбата е поверено на цигуларя Адолф Бродски. Премиерата на цигулковия концерт е на 4 декември 1881 във Виена, под палката на Ханс Рихтер.
Четвъртата симфония заема изключително място в музикалното завещание на Лудвиг ван Бетовен. Тя е едно от редките му лирични творби в региона на огромната симфонична форма. Изпълнена с идилични картини и топли откровени усеща, тази симфония е огряна от ярко благополучие и неслучайно е толкоз обичана на композиторите-романтици, които черпят от нея източник на ентусиазъм. Роберт Шуман я назовава „ стройна елинска госпожица сред двама исполини – Третата и Петата симфонии “.
Месеците, предшестващи появяването на Четвъртата симфония, в действителност са от най-щастливия интервал в живота на Бетовен. Композиторът прекарва лятото на 1806-а в замъка на унгарските графове Брунсвик. Там той дава уроци по пиано на сестрите Тереза и Жозефина, които са прелестни пианистки, а техният брат Франц по думите на Бетовен е „ негов най-хубав другар и брат “.
Именно на Франц е отдадена приключената по това време популярна клавирна соната опус 57, наречена „ Апасионата “. Любовта към Жозефина и Тереза откривателите отнасят към най-сериозните усеща, които в миналото е изпитвал Бетовен. С Жозефина той споделя най-съкровените си мисли, бърза да й покаже всяко ново нещо, което е написал. По-голямата й сестра Тереза счита, че Жозефина и Бетовен просто са основани един за различен. От друга страна, икономката на Тереза споделя за любовта сред нея и композитора и даже за несъстоял се техен скришен годеж. Във връзка с това, Бетовен признава: „ Когато мисля за нея, сърцето ми бие по този начин мощно, както в оня ден, когато я срещнах за първи път “. Година преди гибелта му, Бетовен е забелязан да плаче над портрета на Тереза, който той целува с думите: „ Ти беше по този начин прелестна, по този начин съвършена, че приличаше на ангел “. Тайният годеж, в случай че подобен въобще се е състоял, е в края на май 1806. Точно по това време Бетовен работи над своята Четвърта симфония.
Творбата носи посвещение: „ На благородния силезиец – Граф декор Оперсдорф “. Но въпреки графът да е платил извънредните права на симфонията за първите шест месеца, на премиерата тя не е изпълнена от неговия оркестър. Симфонията проехтява за първи път през 1807 година във Виена, на частен концерт в дома на различен настойник на Бетовен – Принц Лобковиц. А формалната премиера е година по-късно – през месец април 1808 във Виенския „ Бургтеатър “. На идната година са оповестени и оркестровите щимове, само че цялата партитура излиза от щемпел едвам през 1821. Ръкописът, който по това време е бил владеене на Феликс Менделсон-Бартолди, през днешния ден се съхранява в Берлинската държавна библиотека и може да бъде забелязан онлайн.
Пълната стратегия на Софийската филхармония може да намерите на:
Следете Фейсбук страницата на филхармонията:
Twitter:
Instagram:
Намерете ни и в Youtube:
Източник: glasove.com
КОМЕНТАРИ