Маестро Скар за турнето на “Йохан Щраус Виртуозен Оркестра”:...
Маестро Дейвид Скар - диригент на турнето на „ Йохан Щраус Виртуозен Оркестра “ ще гостува в България при започване на август. Престижният оркестър ще изнесе концерти в 6 града във връзка 200-годишнината от рождението на Краля на валса. Незабравима вечер с “Йохан Щраус Виртуозен Оркестра ” на 5 август в летен спектакъл “Бунарджика ”
Дирижирате елитния оркестър „ Йохан Щраус Виртуозен Оркестра “ по време на концертите в България. Какво ви въодушевява в работата с музикантите?
Развълнуван съм и чакам с неспокойствие да дойда на турне в България с „ Йохан Щраус Виртуозен Оркестра “. Не съм бил там от няколко години, тъй че е отлично да се върна още веднъж. Работата с оркестъра е вдъхновяваща, тъй като това са прелестни, добре образовани, опитни виенски музиканти. Те познават добре музиката на Щраус - от вътрешната страна и извън. Съпреживяват я ден след ден. Обичам да работя с тях.
Как се построява доверие и синхрон с другите оркестри, които дирижирате?
Винаги съм започвал с настройката, че би трябвало да изградя добра атмосфера. Постига се, като почитаме музикантите, с които работим. Всички те са извънредно висококвалифицирани хора, с дългогодишно образование. Както и аз. Не съм по-добър от тях. Всички те са равни и моята задача е да ги обединя, да ги причисля, да им дам чувството за обща цел. Искаме да представим музиката допустимо най-красиво и най-добре. Мисля, че това е методът, по който спечелвам и се веселя на уважението на музикантите и сътворявам вярната атмосфера, доверие и естетика.
И също по този начин е доста значимо като диригент постоянно да си квалифициран, да познаваш своята част от музиката. Всички имаме неприятни дни, аз също съм имал доста сложни моменти. Ако диригентите не са готови, музикантите схващат незабавно.
Преподавали сте на млади музиканти – какво е най-важното, което се стремите да предадете на новото потомство диригенти?
Обучавал съм доста възпитаници по разнообразни предмети, несъмнено, и на диригентство. Мисля, че най-важното нещо, което би трябвало да предадем, е да бъдем почтени музиканти. Ние не сме тук, да дирижираме поради егото си, да бъдем герои и велики богове или каквото и да е. Когато подготвяте музиката, би трябвало да бъдете почтени по отношение на посланието ѝ. Като диригент би трябвало да почитате музиката, която имате достойнството да подготвите и визиите на публиката. Това е може би най-важното нещо - да бъдеш почтен с музиката и със себе си.
Какво е специфичното в музиката на Йохан Щраус-син за вас?
Той обгръща доста красиви аспекти в музиката, формирайки характери, създавайки атмосфера, дълбоки или безгрижни страсти. Музиката му постоянно е и занимателна, както за музикантите, по този начин и за публиката. Може би повече от доста други композитори, той съумява да съобщи толкоз огромно многообразие от настроения и усеща. И по тази причина творчеството му е толкоз особено за мен. Във Виена съм от към 30 години, и това е нещо, което в този момент е в кръвта ми. Когато става въпрос за музиката на Йохан Щраус, се считам съвсем напълно за виенчанин.
А кое негово произведение ви допира най-дълбоко?
В фамилията ми имахме традиция всяка година на 31 декември да гледаме оперетата „ Прилепът “ във Виенската опера. Най-трогателна за мен е прелестната сцена с целия актьорски състав, който пее „ Братя и сестри “. Тази част носи и надълбоко обръщение за връзката сред народите по света, за това, че всички ние сме братя и сестри. Усещам музиката необикновено дълбока, красива и прочувствена, без значение какъв брой постоянно съм я свирил, дирижирал или слушал.
Смятате ли, че музиката на Щраус-син звучи настоящо през днешния ден и за какво?
Мисля, че музиката е безконечна. Няма значение дали е Бах, Моцарт, Бетовен, Шуберт. Вероятно музиката на Йохан Щраус-син ще остане настояща епохи наред. Заради метода, по който я е писал, и това, което е давал посредством нея на публиката си - огромна част от нея е била, да не забравяме, и танцувална музика. Навършват се 200 години от рождението му и ние към момента свирим творбите му по целия свят. Те носят обръщение за хубост, грижа, сексапил, прелест, грациозност. Да слушаш прелестно осъществяване на Щраус, може единствено да те възвиси и мисля, че това го прави безконечен. Не стопира да бъде красиво и в никакъв случай няма да спре.
Има ли разлика в метода, по който публиката възприема Щраус в Европа, Южна Африка или Австралия?
Не. Това е по този начин, тъй като имам вяра, че цялата аудитория се любува на хубавата музика и Щраус е обичан на всички места. Музиката на Йохан Щраус-син и на братята му, Йозеф и Едуард Щраус, е обичана по целия свят. Винаги е било по този начин, постоянно ще бъде по този начин. Реакцията на публиката към едни и същи творби, изпълнявани в разнообразни страни, като цяло е постоянно една и съща. Имах щастието да изсвирвам Щраус по целия свят - в Англия, Испания, Германия, Румъния, България, Южна Африка, Австралия и в Австрия, несъмнено. Ако музиката приказва и хората са отворени за това, няма значение къде сме.
Какво бихте желали да почувства българската аудитория след последния акомпанимент на концерта?
Бих желал българската аудитория да си тръгне въодушевена, заредена с позитивна сила и откровено разчувствана. Да изоставен концерта с усмивка и чувство за наслада, че са претърпели нещо красиво и стойностно. Вярвам, че музиката на Йохан Щраус има силата освен да забавлява, само че и да облагородява духа. Най-важното за мен е хората да се прибират вкъщи по-щастливи, с чувството, че са били същински допрени.
Кой е Дейвид Скар
Роден в Южна Африка, Дейвид Скар стартира музикалното си образование като валдхорнист там. По-късно приключва с отличие Виенската консерватория през 1994 година, където учи диригентство при Райнхард Шварц. От 1994 година е валдхорнист във Виенския камерен оркестър, с който концертира по целия свят – в Carnegie Hall (Ню Йорк), Kennedy Center (Вашингтон), Concertgebouw (Амстердам) и други огромни подиуми. Работи с известни диригенти и музиканти като сър Невил Маринър и Хайнц Холигер. Бил е диригент на ансамбли като Wiener Residenz Orchestra, Johann Strauss Kapelle, St Augustine’s Chamber Orchestra, като се концентрира върху симфоничен репертоар, опери и хорови композиции.
Дирижирал е продукции в Испания, Португалия, Словакия, Южна Африка и Австралия (Опера в Сидни), режисира редица международни министър председатели и записва творби за Австрийското радио, Южноафриканското радио и други
От 2002 до 2007 година заема длъжността професор и началник на Музикалния отдел на Университета Родс, Греъмстаун, Южна Африка. Провежда постоянно майсторски класове, в това число годишния валдхорнов симпозиум в Дросендорф, Австрия.
През 2009 година се завръща във Виена, където е диригент на Оркестъра на двореца Шьонбрун, с който прави към 50 концерта годишно и турнета из Европа, в това число и новогодишни концерти
През 2019 година дирижира Free State Symphony Orchestra в Южна Африка с стратегия от Бетовен, Менделсон и Хайдн.
Дейвид Скар е извънредно деен музикант – виртуозен валдхорнист, почитан диригент и предан възпитател. Съчетава африканските си корени с традициите на Виенската школа, като продължава да твори и преподава в Европа и Южна Африка.
Интервю на Елица Пенова
Дирижирате елитния оркестър „ Йохан Щраус Виртуозен Оркестра “ по време на концертите в България. Какво ви въодушевява в работата с музикантите?
Развълнуван съм и чакам с неспокойствие да дойда на турне в България с „ Йохан Щраус Виртуозен Оркестра “. Не съм бил там от няколко години, тъй че е отлично да се върна още веднъж. Работата с оркестъра е вдъхновяваща, тъй като това са прелестни, добре образовани, опитни виенски музиканти. Те познават добре музиката на Щраус - от вътрешната страна и извън. Съпреживяват я ден след ден. Обичам да работя с тях.
Как се построява доверие и синхрон с другите оркестри, които дирижирате?
Винаги съм започвал с настройката, че би трябвало да изградя добра атмосфера. Постига се, като почитаме музикантите, с които работим. Всички те са извънредно висококвалифицирани хора, с дългогодишно образование. Както и аз. Не съм по-добър от тях. Всички те са равни и моята задача е да ги обединя, да ги причисля, да им дам чувството за обща цел. Искаме да представим музиката допустимо най-красиво и най-добре. Мисля, че това е методът, по който спечелвам и се веселя на уважението на музикантите и сътворявам вярната атмосфера, доверие и естетика.
И също по този начин е доста значимо като диригент постоянно да си квалифициран, да познаваш своята част от музиката. Всички имаме неприятни дни, аз също съм имал доста сложни моменти. Ако диригентите не са готови, музикантите схващат незабавно.
Преподавали сте на млади музиканти – какво е най-важното, което се стремите да предадете на новото потомство диригенти?
Обучавал съм доста възпитаници по разнообразни предмети, несъмнено, и на диригентство. Мисля, че най-важното нещо, което би трябвало да предадем, е да бъдем почтени музиканти. Ние не сме тук, да дирижираме поради егото си, да бъдем герои и велики богове или каквото и да е. Когато подготвяте музиката, би трябвало да бъдете почтени по отношение на посланието ѝ. Като диригент би трябвало да почитате музиката, която имате достойнството да подготвите и визиите на публиката. Това е може би най-важното нещо - да бъдеш почтен с музиката и със себе си.
Какво е специфичното в музиката на Йохан Щраус-син за вас?
Той обгръща доста красиви аспекти в музиката, формирайки характери, създавайки атмосфера, дълбоки или безгрижни страсти. Музиката му постоянно е и занимателна, както за музикантите, по този начин и за публиката. Може би повече от доста други композитори, той съумява да съобщи толкоз огромно многообразие от настроения и усеща. И по тази причина творчеството му е толкоз особено за мен. Във Виена съм от към 30 години, и това е нещо, което в този момент е в кръвта ми. Когато става въпрос за музиката на Йохан Щраус, се считам съвсем напълно за виенчанин.
А кое негово произведение ви допира най-дълбоко?
В фамилията ми имахме традиция всяка година на 31 декември да гледаме оперетата „ Прилепът “ във Виенската опера. Най-трогателна за мен е прелестната сцена с целия актьорски състав, който пее „ Братя и сестри “. Тази част носи и надълбоко обръщение за връзката сред народите по света, за това, че всички ние сме братя и сестри. Усещам музиката необикновено дълбока, красива и прочувствена, без значение какъв брой постоянно съм я свирил, дирижирал или слушал.
Смятате ли, че музиката на Щраус-син звучи настоящо през днешния ден и за какво?
Мисля, че музиката е безконечна. Няма значение дали е Бах, Моцарт, Бетовен, Шуберт. Вероятно музиката на Йохан Щраус-син ще остане настояща епохи наред. Заради метода, по който я е писал, и това, което е давал посредством нея на публиката си - огромна част от нея е била, да не забравяме, и танцувална музика. Навършват се 200 години от рождението му и ние към момента свирим творбите му по целия свят. Те носят обръщение за хубост, грижа, сексапил, прелест, грациозност. Да слушаш прелестно осъществяване на Щраус, може единствено да те възвиси и мисля, че това го прави безконечен. Не стопира да бъде красиво и в никакъв случай няма да спре.
Има ли разлика в метода, по който публиката възприема Щраус в Европа, Южна Африка или Австралия?
Не. Това е по този начин, тъй като имам вяра, че цялата аудитория се любува на хубавата музика и Щраус е обичан на всички места. Музиката на Йохан Щраус-син и на братята му, Йозеф и Едуард Щраус, е обичана по целия свят. Винаги е било по този начин, постоянно ще бъде по този начин. Реакцията на публиката към едни и същи творби, изпълнявани в разнообразни страни, като цяло е постоянно една и съща. Имах щастието да изсвирвам Щраус по целия свят - в Англия, Испания, Германия, Румъния, България, Южна Африка, Австралия и в Австрия, несъмнено. Ако музиката приказва и хората са отворени за това, няма значение къде сме.
Какво бихте желали да почувства българската аудитория след последния акомпанимент на концерта?
Бих желал българската аудитория да си тръгне въодушевена, заредена с позитивна сила и откровено разчувствана. Да изоставен концерта с усмивка и чувство за наслада, че са претърпели нещо красиво и стойностно. Вярвам, че музиката на Йохан Щраус има силата освен да забавлява, само че и да облагородява духа. Най-важното за мен е хората да се прибират вкъщи по-щастливи, с чувството, че са били същински допрени.
Кой е Дейвид Скар
Роден в Южна Африка, Дейвид Скар стартира музикалното си образование като валдхорнист там. По-късно приключва с отличие Виенската консерватория през 1994 година, където учи диригентство при Райнхард Шварц. От 1994 година е валдхорнист във Виенския камерен оркестър, с който концертира по целия свят – в Carnegie Hall (Ню Йорк), Kennedy Center (Вашингтон), Concertgebouw (Амстердам) и други огромни подиуми. Работи с известни диригенти и музиканти като сър Невил Маринър и Хайнц Холигер. Бил е диригент на ансамбли като Wiener Residenz Orchestra, Johann Strauss Kapelle, St Augustine’s Chamber Orchestra, като се концентрира върху симфоничен репертоар, опери и хорови композиции.
Дирижирал е продукции в Испания, Португалия, Словакия, Южна Африка и Австралия (Опера в Сидни), режисира редица международни министър председатели и записва творби за Австрийското радио, Южноафриканското радио и други
От 2002 до 2007 година заема длъжността професор и началник на Музикалния отдел на Университета Родс, Греъмстаун, Южна Африка. Провежда постоянно майсторски класове, в това число годишния валдхорнов симпозиум в Дросендорф, Австрия.
През 2009 година се завръща във Виена, където е диригент на Оркестъра на двореца Шьонбрун, с който прави към 50 концерта годишно и турнета из Европа, в това число и новогодишни концерти
През 2019 година дирижира Free State Symphony Orchestra в Южна Африка с стратегия от Бетовен, Менделсон и Хайдн.
Дейвид Скар е извънредно деен музикант – виртуозен валдхорнист, почитан диригент и предан възпитател. Съчетава африканските си корени с традициите на Виенската школа, като продължава да твори и преподава в Европа и Южна Африка.
Интервю на Елица Пенова
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ