Мъдруваха бащите вкъщи:Така било е и ще бъде...“А ние плюехме

Мъдруваха бащите у дома:
„ Така било е и ще бъде... “
А ние плюехме намръщено
на оглупялата им мъдрост.

Зарязвахме софрите троснато
и търтвахме на открито, където
една вяра ни докосваше
със нещо хубаво и ярко.

О, по какъв начин сме чакали с напрежение
в задръстените кафенета!
И късно през нощта си легахме
с последните официални съобщения.

О, по какъв начин се люшкахме в очакванията!...
А тегнеше небето ниско,
свистеше въздуха нагорещен...
Не мога повече! Не желая!...

Но в многотомните трудове,
под буквите и редовете
ще вика нашето страдалчество
и ще се зъби неприветно. –

Защото би ни безпощадно
живота с тежките си лапи
напряко по устата гладни.
Затуй езика ни е неравен.

И стиховете, дето пишем,
когато краднем от съня си,
парфюмен мирис не дишат,
а са навъсени и къси.

За тъгата - не щем награди,
не ще дотегнем и с клишета
на томовете ти грамади,
насъбрани през вековете.

Но разкажи със думи елементарни
на тях - на бъдещите хора,
които ще поемат поста ни,
че ние безстрашно сме се борили.

НИКОЛА ВАПЦАРОВ
(7.12.1909 - 23.07.1942)