Лао Дзъ: Знаещият е мълчалив, говорещият не знае
Мъдростта на древнокитайските мислители става все по-интересна за нас европейците. През последните години се следи огромен интерес към трактатите на Сун Дзъ, Лао Дзъ, Су Сюн и други.
" 24 часа " разгласява фрагмент от книгата „ Изкуството на войната ”, който ще ви разкрие мъдростта на Лао Дзъ и ще покаже какъв е неговият метод на приемане на света и войната.
Увод
Древният влъхва (Лао Дзъ – VI в. прочие Хр.), или по-точно – приписваната му книга „ Дао-дъ дзин ” („ Канон на Пътя и Силата ”), пораждат друго обичайно обучение в Китай – даосизъм, оказало надълбоко, може би решаващо въздействие и на обичайна китайска тактика. Лао Дзъ споделя посланието на Конфуций за неразривното единение на „ Пътя на индивида ” и „ Пътя на Небето ”, само че преглежда това единение не толкоз в честен, колкото в философски план; за него задачата на човешкото съвършенство е във връщането към първозданната цялост на битието, още неразрушено от празното философстване. Мъдрецът съгласно Лао Дзъ наподобява на „ още неродено дете, което интуитивно и по тази причина безметежно се храни от „ майката Небе и Земя ”, т.е. от Великия път на мирозданието. Да презреш светското познание и условностите на обществото, да се оприличиш на неродено дете и да получиш самодоволство в личното заслепение – всички тези завещания на даоския патриарх са предопределени сякаш не за междинните мозъци. Лао Дзъ самичък признава, че елементарните хора ще се смеят на неговите думи, и съгласно легендата в края на краищата напуща Китай и отпътува на Запад, без да откри съидейници. Напускайки Китай, той оставя на хората своята популярна книга – неголямо съчинение, колкото дълбокомислено, толкоз и комплицирано афористично.
Не приемайки цивилизацията, Лао Дзъ отхвърля и най-вярната й спътница – войната. Войната за него е най-печалното от събитията. „ Яростните сражения и многото победи са правилен път към гибелта на страната ” – се твърди в античния даоски етюд „ Вън дзъ ”. Мъдростта на пацифиста Лао Дзъ се оказва с времето извънредно плодотворна за китайската стратегическа просвета. Ние откриваме тук още една страна на този абсурд на китайската тактика, с който към този момент се срещнахме с образци от конфуцианството: способността да не желаеш нищо за себе си най-добре обезпечава триумфа в света. „ Метафизическите ” качества на даоските мъдреци сякаш неусетно, напълно ненасилствено се трансформират в правила на практическата политика; неговото свещенодействие в „ утробата на Пътя ” е потребна прокристост на стратега, неговото престояване в „ началата на нещата ” му дава заложба за предугаждане, неговото „ безучастие ” му разрешава да извлече оптималната изгода от естествения ход на събитията, а неговият „ чист покой ”, закърмен с помощта на „ опустошеното сърце ”, го прави изключително сензитивен към измененията на външния свят. Лесно е да видим, че всички тези черти на даоските мъдреци е било съдено да станат крайъгълен камък на китайската тактика, която напълно изхожда от съществуването на неопределимата граница сред стратега (който постоянно е по едно и също време влъхва и управляващ) и „ елементарните хора ”, неспособни да схванат дълбочината на мъдростта на техния лидер. Подобно на конфуцианските мъже, даоският влъхва (мъдрият държател преди всичко) не разрешава в битката на персоналните ползи да се помрачи „ великото единение ” на Пътя, с нищо не се акцентира и влияе на своите жители опосредствано, дори неусетно от тях самите. Той „ нищо не прави ” – в света „ не остава нищо несвършено ”. Класическо предписание за всеки китайски пълководец. По-късно то е породило учението, че шефът, въплъщавайки в себе си центъра на международния кръговрат, е задължен да бъде неподвижен, а служителите, назад, следва старателно да се трудят за богатството на страната. Почитателите на Лао Дзъ измежду китайските стратези изключително ценят неговите препоръки: пълководецът да бъде извънредно деликатен, по всякакъв начин да заобикаля откритото опълчване и като че ли директно волята си да отива на война.
Остава фактът, че „ тъмната ” мъдрост на Лао Дзъ, апологет на детската доверчивост и уверен съперник на интригите и войните, въодушевява най-хитрите и дори най-коварните похвати на китайската тактика. Даосизмът като резултат става не просто едно от „ ученията ” в Китай, само че и същински фокус на китайската цивилизация, побрал в себе си и духовното съвършенство, и политиката, и културното творчество, и митинга против условността на културата, фантазията за безконечен живот и вярата за триумф във всяко дело.
По-долу се привеждат определени мисли на Лао Дзъ, засягащи въпросите на политиката и тактиката. Някои от тях са съпроводени с коментар на Ван Чжън (IХ в.), създател на книгата „ Основи на военното изкуство по Дао-дъ цзин ”. Непосредствено по-късно е поместен фрагмент от даоския етюд „ Хун-ди съндзи ” – „ Четири канона на Жълтия държател ”, открит през 1972 година в заравяне от II в. пр.Хр. Този текст демонстрира по какъв метод „ непросветената ” метафизика на Лао Дзъ е преосмислена в сходство с потребностите на практическата политика.
8. Висшата добродетел е като водата.
Водата, давайки на всички същества изобилна изгода, не се съпротивлява на нищо. Тя се намира там, където не се вижда, по тази причина е сходна на Дао. Да живееш добре е за земята; сърцето – за глъбината; съюзът – за любовта; словото – за доверието; ръководството – за благоденствието; делото – за умението; придвижването – за живота.
Несвадливия не го съдят.
Коментар на Уан Джън: „ Този, който умее да употребява войската сходно на водата, който с нищо не се бори, е близо до Праведния път. При потреблението на войската е нужно да се улови удобният миг, по тази причина споделят: „ При градежа на жилище е значимо мястото ”. Сърцето на пълководеца би трябвало да бъде чисто и умерено, по тази причина се споделя: „ В сърцето е значима глъбината ”. Оръжието носи неизброими беди, по тази причина се споделя: „ Във войната е значима човечността ”. Ако войската не се подчинява, ще настъпи ужас, по тази причина се споделя: „ В ръководството на войската е необходим порядък ”. На война всичко би трябвало в детайли да се премисли, по тази причина се споделя: „ В делата е значимо умеенето ”. Войската би трябвало да се подвига на поход съгласно дейностите на неприятеля и за попречване на беди. Тук е нужно да се знае точното време, по тази причина се споделя: „ При маневрите е значимо времето ”. В същността на тези правила е заключена добродетелта да не воюваш.
13. Почитта и позорът от мощните на света са еднообразно странни.
Собственото тяло тежи като огромно задължение. Какво значи: почитта и позорът от мощните на света са еднообразно странни?
Почит от мощния в този свят е оскърбление, по тази причина, когато тя се дава, към нея би трябвало да се отнасяш като към нещо напълно измамно; когато тя се лишава, към нея би трябвало да се отнасяш с пренебрежение.
Какво значи: личното тяло тежи като огромно задължение? Аз по тази причина имам велика тъга, тъй като имам тяло. Когато бъда лишен от тялото, няма да имам тъга.
Затова, когато мъдрецът се бои да ръководи вселената, може да му я предложиш; когато той съжалява, че ръководи вселената, можеш да му я повериш.
22. От несъвършеното произлиза цялото.
От кривото – правото.
От задълбоченото – гладкото.
От остарялото – новото.
Ако е малко, елементарно се реализира, в случай че е доста, елементарно ще се уплетеш.
Затова мъдрият има единствено едно, само че става образец на целия свят.
Той не изрича мислите си намерено, по тази причина в никакъв случай не се заблуждава. Той в никакъв случай не демонстрира себе си, по тази причина постоянно е прочут. Той в никакъв случай не води война, по тази причина има заслуги.
Той с нищо не се гордее, по тази причина го превъзнасят. Той с никого не се кара, по тази причина цялата галактика не му се съпротивлява.
Коментар на Уан Джън: „ Нужно е единствено да се откажеш от съперничеството в света и никой няма да може да ти съперничи. А в случай че в света няма съревнование, войната ще изчезне от единствено себе си. Казано е: „ Това, което в древността са наричали погрешно, е било изцяло. Нима това са празни думи? Когато искреността следва пътя на „ цялостната извивка ”, „ правата кривина ”, тогава може да се върнеш към истинността и покоя. Такова е основното предписание за ръководство на войската или страната ”.
31. Благоустроената армия е нечестиво оръдие, нещо зло по своята същина.
Мъдрецът избира лявата страна пред дясната, а ръководещите войската избират дясната страна пред лявата. Войската е нечестиво оръдие, по тази причина не може да бъде оръдие на мъдрия. Затова то се употребява в крайни случаи. Когато стане известна успеха, тази новина следва да се посрещне с погребален ритуал, тъй като на война умират мнозина. Когато войната приключва с победа, следва да се разгласи повсеместен печал.
33. Който познава другите, е рационален, а който познава себе си, е проникновен.
Доволстващият самичък от себе си е богат. Твърдият в своите планове има твърда воля. Неотстъпващият от своето предопределение е дълговечен. Неунищожимият след гибелта е безконечен.
Коментар на Уан Джън: „ Да мери дълбочината, да слуша словата и да следи държанието на хората – това е налично на всеки, и по тази причина тук се приказва, че „ да познаваш другите – това е да знаеш доста ”. Да пречистваш сърцето си, да гледаш във вътрешността – там, където няма разлика сред „ аз ” и „ другите ” – значи „ да познаваш себе си ”. Такива ги назовават „ безмълвни мъдреци ”, само че да достигнеш такова неизповедимо познание е прекомерно мъчно.
Онзи, който е станал владетел на света, безусловно е постигнал победа. Онзи, който е постигнал победа, безусловно е мощен. Онзи, който е мощен, безусловно умее да употребява мощ против хората, безусловно умее да покорява сърцата на хората. Онзи, който покорява сърцата на хората, безусловно умее да владее себе си. Онзи, който владее себе си, безусловно умее да бъде мирен и слаб ”.
36. Онова, което се свива, ще се уголемява.
Онова, което отслабва, ще се усили. Онова, което от всичко се лишава, получава всичко. Мекото побеждава твърдото, слабото – мощното.
Както рибата не може да напусне дълбините, по този начин страната не може да остане без оръдие. Силното оръдие на ръководството не би трябвало да бъде показвано на народа.
Коментар на Уан Джън: „ Владетелите в древността са имали сиятелна нравственост и не са употребявали оръжие. Оръжието – това са острите оръдия на страната, то не трябва да се разкрива. Оръжието – това са такива оръдия, с които можеш да се сражаваш, само че чиято приложимост не трябва да желаеш. То би трябвало да се пази и да не се изхвърля. С негова помощ можеш тихомълком да се подготвяш за защита, само че не трябва да го използваш непрекъснато ”.
56. Знаещият е безмълвен, а говорещият не знае.
Пребиваващият в Дао зазижда отвори, затваря порти, притъпява остриета, омекотява светлината, събира дреболии. Това се назовава съкровено сходство.
Да се сродиш с Дао е невъзможно; да го пренебрегваш не бива; да се възползваш от него е непозволено; никой не може да го повреди; да го почиташ няма основание; да го презираш също няма аргументи. Оттук се вижда, че Дао е по-благородно от всичко същестуващо в света.
Коментар на Уан Джън: „ Праведният път при потреблението на войската е в това, че знаещият, несъмнено, не издава претекстовете на своите дейности, а оня, който приказва за тях, несъмнено, не употребява основите на военното изкуство. „ Зазиждането на отвори и затварянето на порти ” е най-дълбокият извор за военни дейности. „ Да притъпиш острието си, да развържеш своите възли и да пуснеш каруцата по отъпкан път ” – това са основите на военното изкуство. Невъзможно е да ги определиш с думи. Това се назовава „ съкровено сходство ”. Мъдрецът няма врагове в целия Поднебесен свят, само че не смее да се отнася надменно към своите съперници ”.
68. Опитният боец не наподобява враждебен.
Опитният боец в никакъв случай не изпада в яд. Победителят в никакъв случай няма да помоли непознатия за подпомагане. Умеещият да употребява хората с готовност заема ниско място. Това се назовава добродетел, непредизвикваща противодействие.
Коментар на Уан Джън: „ Опитният боец не наподобява враждебен. Опитният войник в никакъв случай не изпада в яд ”. Онзи, който е умел в сраженията, не бърза да води война. Онзи, който е умел в потреблението на своите подчинени, се държи с тях непретенциозно. Това се назовава добродетел на отхвърли за съревнование, за потребление на другите и за реализиране на тайните на Небето.
69. Военното изкуство гласи, че на война не трябва да си деен, а е нужно да бъдеш въздържан.
Но в случай че не направи крачка напред, а се върне с критерий обратно – значи да отстъпи на врага противоречивото без опозиция. Когато няма врагове, няма и война. Няма по-голяма неволя от това, да презираш врага. Да презираш врага е все едно да захвърлиш благосъстоянието си, без да е належащо. Плачещият за увеличение на войската си постоянно ще бъде победител.
Коментар на Уан Джън: „ Онзи, който подвига първи войската, е собственик. Този, който отвръща по-късно – е посетител. Мъдрият държател употребява войската си единствено при нужда и при потребност отвръща на дейностите на съперника, по тази причина той постоянно е в ситуацията на „ посетител ”. Той не смее да се придвижи напред даже и малко, избира мъничко да отстъпи обратно. Тайната в потреблението на „ свитата пружина ” (дзи) във войната е в това, да следиш деликатно неприятеля. Затова дори когато съперникът настава, той не строява войската, а не подреждайки войската, не отива в нахлуване. Затова се и споделя, че той „ се движи, без да се придвижва ”. Ако той не потегля в нахлуване и умее да се отбранява без старания, за какво му е да запретва ръкави? От това неговите съперници от единствено себе си изчезват. Няма по-голяма неволя от лекомисленото отношение към съперника. От двете воюващи страни ще победи онази, която повече се опечалява от войната ”.
Из „ Изкуството на войната ”
" 24 часа " разгласява фрагмент от книгата „ Изкуството на войната ”, който ще ви разкрие мъдростта на Лао Дзъ и ще покаже какъв е неговият метод на приемане на света и войната.
Увод
Древният влъхва (Лао Дзъ – VI в. прочие Хр.), или по-точно – приписваната му книга „ Дао-дъ дзин ” („ Канон на Пътя и Силата ”), пораждат друго обичайно обучение в Китай – даосизъм, оказало надълбоко, може би решаващо въздействие и на обичайна китайска тактика. Лао Дзъ споделя посланието на Конфуций за неразривното единение на „ Пътя на индивида ” и „ Пътя на Небето ”, само че преглежда това единение не толкоз в честен, колкото в философски план; за него задачата на човешкото съвършенство е във връщането към първозданната цялост на битието, още неразрушено от празното философстване. Мъдрецът съгласно Лао Дзъ наподобява на „ още неродено дете, което интуитивно и по тази причина безметежно се храни от „ майката Небе и Земя ”, т.е. от Великия път на мирозданието. Да презреш светското познание и условностите на обществото, да се оприличиш на неродено дете и да получиш самодоволство в личното заслепение – всички тези завещания на даоския патриарх са предопределени сякаш не за междинните мозъци. Лао Дзъ самичък признава, че елементарните хора ще се смеят на неговите думи, и съгласно легендата в края на краищата напуща Китай и отпътува на Запад, без да откри съидейници. Напускайки Китай, той оставя на хората своята популярна книга – неголямо съчинение, колкото дълбокомислено, толкоз и комплицирано афористично.
Не приемайки цивилизацията, Лао Дзъ отхвърля и най-вярната й спътница – войната. Войната за него е най-печалното от събитията. „ Яростните сражения и многото победи са правилен път към гибелта на страната ” – се твърди в античния даоски етюд „ Вън дзъ ”. Мъдростта на пацифиста Лао Дзъ се оказва с времето извънредно плодотворна за китайската стратегическа просвета. Ние откриваме тук още една страна на този абсурд на китайската тактика, с който към този момент се срещнахме с образци от конфуцианството: способността да не желаеш нищо за себе си най-добре обезпечава триумфа в света. „ Метафизическите ” качества на даоските мъдреци сякаш неусетно, напълно ненасилствено се трансформират в правила на практическата политика; неговото свещенодействие в „ утробата на Пътя ” е потребна прокристост на стратега, неговото престояване в „ началата на нещата ” му дава заложба за предугаждане, неговото „ безучастие ” му разрешава да извлече оптималната изгода от естествения ход на събитията, а неговият „ чист покой ”, закърмен с помощта на „ опустошеното сърце ”, го прави изключително сензитивен към измененията на външния свят. Лесно е да видим, че всички тези черти на даоските мъдреци е било съдено да станат крайъгълен камък на китайската тактика, която напълно изхожда от съществуването на неопределимата граница сред стратега (който постоянно е по едно и също време влъхва и управляващ) и „ елементарните хора ”, неспособни да схванат дълбочината на мъдростта на техния лидер. Подобно на конфуцианските мъже, даоският влъхва (мъдрият държател преди всичко) не разрешава в битката на персоналните ползи да се помрачи „ великото единение ” на Пътя, с нищо не се акцентира и влияе на своите жители опосредствано, дори неусетно от тях самите. Той „ нищо не прави ” – в света „ не остава нищо несвършено ”. Класическо предписание за всеки китайски пълководец. По-късно то е породило учението, че шефът, въплъщавайки в себе си центъра на международния кръговрат, е задължен да бъде неподвижен, а служителите, назад, следва старателно да се трудят за богатството на страната. Почитателите на Лао Дзъ измежду китайските стратези изключително ценят неговите препоръки: пълководецът да бъде извънредно деликатен, по всякакъв начин да заобикаля откритото опълчване и като че ли директно волята си да отива на война.
Остава фактът, че „ тъмната ” мъдрост на Лао Дзъ, апологет на детската доверчивост и уверен съперник на интригите и войните, въодушевява най-хитрите и дори най-коварните похвати на китайската тактика. Даосизмът като резултат става не просто едно от „ ученията ” в Китай, само че и същински фокус на китайската цивилизация, побрал в себе си и духовното съвършенство, и политиката, и културното творчество, и митинга против условността на културата, фантазията за безконечен живот и вярата за триумф във всяко дело.
По-долу се привеждат определени мисли на Лао Дзъ, засягащи въпросите на политиката и тактиката. Някои от тях са съпроводени с коментар на Ван Чжън (IХ в.), създател на книгата „ Основи на военното изкуство по Дао-дъ цзин ”. Непосредствено по-късно е поместен фрагмент от даоския етюд „ Хун-ди съндзи ” – „ Четири канона на Жълтия държател ”, открит през 1972 година в заравяне от II в. пр.Хр. Този текст демонстрира по какъв метод „ непросветената ” метафизика на Лао Дзъ е преосмислена в сходство с потребностите на практическата политика.
8. Висшата добродетел е като водата.
Водата, давайки на всички същества изобилна изгода, не се съпротивлява на нищо. Тя се намира там, където не се вижда, по тази причина е сходна на Дао. Да живееш добре е за земята; сърцето – за глъбината; съюзът – за любовта; словото – за доверието; ръководството – за благоденствието; делото – за умението; придвижването – за живота.
Несвадливия не го съдят.
Коментар на Уан Джън: „ Този, който умее да употребява войската сходно на водата, който с нищо не се бори, е близо до Праведния път. При потреблението на войската е нужно да се улови удобният миг, по тази причина споделят: „ При градежа на жилище е значимо мястото ”. Сърцето на пълководеца би трябвало да бъде чисто и умерено, по тази причина се споделя: „ В сърцето е значима глъбината ”. Оръжието носи неизброими беди, по тази причина се споделя: „ Във войната е значима човечността ”. Ако войската не се подчинява, ще настъпи ужас, по тази причина се споделя: „ В ръководството на войската е необходим порядък ”. На война всичко би трябвало в детайли да се премисли, по тази причина се споделя: „ В делата е значимо умеенето ”. Войската би трябвало да се подвига на поход съгласно дейностите на неприятеля и за попречване на беди. Тук е нужно да се знае точното време, по тази причина се споделя: „ При маневрите е значимо времето ”. В същността на тези правила е заключена добродетелта да не воюваш.
13. Почитта и позорът от мощните на света са еднообразно странни.
Собственото тяло тежи като огромно задължение. Какво значи: почитта и позорът от мощните на света са еднообразно странни?
Почит от мощния в този свят е оскърбление, по тази причина, когато тя се дава, към нея би трябвало да се отнасяш като към нещо напълно измамно; когато тя се лишава, към нея би трябвало да се отнасяш с пренебрежение.
Какво значи: личното тяло тежи като огромно задължение? Аз по тази причина имам велика тъга, тъй като имам тяло. Когато бъда лишен от тялото, няма да имам тъга.
Затова, когато мъдрецът се бои да ръководи вселената, може да му я предложиш; когато той съжалява, че ръководи вселената, можеш да му я повериш.
22. От несъвършеното произлиза цялото.
От кривото – правото.
От задълбоченото – гладкото.
От остарялото – новото.
Ако е малко, елементарно се реализира, в случай че е доста, елементарно ще се уплетеш.
Затова мъдрият има единствено едно, само че става образец на целия свят.
Той не изрича мислите си намерено, по тази причина в никакъв случай не се заблуждава. Той в никакъв случай не демонстрира себе си, по тази причина постоянно е прочут. Той в никакъв случай не води война, по тази причина има заслуги.
Той с нищо не се гордее, по тази причина го превъзнасят. Той с никого не се кара, по тази причина цялата галактика не му се съпротивлява.
Коментар на Уан Джън: „ Нужно е единствено да се откажеш от съперничеството в света и никой няма да може да ти съперничи. А в случай че в света няма съревнование, войната ще изчезне от единствено себе си. Казано е: „ Това, което в древността са наричали погрешно, е било изцяло. Нима това са празни думи? Когато искреността следва пътя на „ цялостната извивка ”, „ правата кривина ”, тогава може да се върнеш към истинността и покоя. Такова е основното предписание за ръководство на войската или страната ”.
31. Благоустроената армия е нечестиво оръдие, нещо зло по своята същина.
Мъдрецът избира лявата страна пред дясната, а ръководещите войската избират дясната страна пред лявата. Войската е нечестиво оръдие, по тази причина не може да бъде оръдие на мъдрия. Затова то се употребява в крайни случаи. Когато стане известна успеха, тази новина следва да се посрещне с погребален ритуал, тъй като на война умират мнозина. Когато войната приключва с победа, следва да се разгласи повсеместен печал.
33. Който познава другите, е рационален, а който познава себе си, е проникновен.
Доволстващият самичък от себе си е богат. Твърдият в своите планове има твърда воля. Неотстъпващият от своето предопределение е дълговечен. Неунищожимият след гибелта е безконечен.
Коментар на Уан Джън: „ Да мери дълбочината, да слуша словата и да следи държанието на хората – това е налично на всеки, и по тази причина тук се приказва, че „ да познаваш другите – това е да знаеш доста ”. Да пречистваш сърцето си, да гледаш във вътрешността – там, където няма разлика сред „ аз ” и „ другите ” – значи „ да познаваш себе си ”. Такива ги назовават „ безмълвни мъдреци ”, само че да достигнеш такова неизповедимо познание е прекомерно мъчно.
Онзи, който е станал владетел на света, безусловно е постигнал победа. Онзи, който е постигнал победа, безусловно е мощен. Онзи, който е мощен, безусловно умее да употребява мощ против хората, безусловно умее да покорява сърцата на хората. Онзи, който покорява сърцата на хората, безусловно умее да владее себе си. Онзи, който владее себе си, безусловно умее да бъде мирен и слаб ”.
36. Онова, което се свива, ще се уголемява.
Онова, което отслабва, ще се усили. Онова, което от всичко се лишава, получава всичко. Мекото побеждава твърдото, слабото – мощното.
Както рибата не може да напусне дълбините, по този начин страната не може да остане без оръдие. Силното оръдие на ръководството не би трябвало да бъде показвано на народа.
Коментар на Уан Джън: „ Владетелите в древността са имали сиятелна нравственост и не са употребявали оръжие. Оръжието – това са острите оръдия на страната, то не трябва да се разкрива. Оръжието – това са такива оръдия, с които можеш да се сражаваш, само че чиято приложимост не трябва да желаеш. То би трябвало да се пази и да не се изхвърля. С негова помощ можеш тихомълком да се подготвяш за защита, само че не трябва да го използваш непрекъснато ”.
56. Знаещият е безмълвен, а говорещият не знае.
Пребиваващият в Дао зазижда отвори, затваря порти, притъпява остриета, омекотява светлината, събира дреболии. Това се назовава съкровено сходство.
Да се сродиш с Дао е невъзможно; да го пренебрегваш не бива; да се възползваш от него е непозволено; никой не може да го повреди; да го почиташ няма основание; да го презираш също няма аргументи. Оттук се вижда, че Дао е по-благородно от всичко същестуващо в света.
Коментар на Уан Джън: „ Праведният път при потреблението на войската е в това, че знаещият, несъмнено, не издава претекстовете на своите дейности, а оня, който приказва за тях, несъмнено, не употребява основите на военното изкуство. „ Зазиждането на отвори и затварянето на порти ” е най-дълбокият извор за военни дейности. „ Да притъпиш острието си, да развържеш своите възли и да пуснеш каруцата по отъпкан път ” – това са основите на военното изкуство. Невъзможно е да ги определиш с думи. Това се назовава „ съкровено сходство ”. Мъдрецът няма врагове в целия Поднебесен свят, само че не смее да се отнася надменно към своите съперници ”.
68. Опитният боец не наподобява враждебен.
Опитният боец в никакъв случай не изпада в яд. Победителят в никакъв случай няма да помоли непознатия за подпомагане. Умеещият да употребява хората с готовност заема ниско място. Това се назовава добродетел, непредизвикваща противодействие.
Коментар на Уан Джън: „ Опитният боец не наподобява враждебен. Опитният войник в никакъв случай не изпада в яд ”. Онзи, който е умел в сраженията, не бърза да води война. Онзи, който е умел в потреблението на своите подчинени, се държи с тях непретенциозно. Това се назовава добродетел на отхвърли за съревнование, за потребление на другите и за реализиране на тайните на Небето.
69. Военното изкуство гласи, че на война не трябва да си деен, а е нужно да бъдеш въздържан.
Но в случай че не направи крачка напред, а се върне с критерий обратно – значи да отстъпи на врага противоречивото без опозиция. Когато няма врагове, няма и война. Няма по-голяма неволя от това, да презираш врага. Да презираш врага е все едно да захвърлиш благосъстоянието си, без да е належащо. Плачещият за увеличение на войската си постоянно ще бъде победител.
Коментар на Уан Джън: „ Онзи, който подвига първи войската, е собственик. Този, който отвръща по-късно – е посетител. Мъдрият държател употребява войската си единствено при нужда и при потребност отвръща на дейностите на съперника, по тази причина той постоянно е в ситуацията на „ посетител ”. Той не смее да се придвижи напред даже и малко, избира мъничко да отстъпи обратно. Тайната в потреблението на „ свитата пружина ” (дзи) във войната е в това, да следиш деликатно неприятеля. Затова дори когато съперникът настава, той не строява войската, а не подреждайки войската, не отива в нахлуване. Затова се и споделя, че той „ се движи, без да се придвижва ”. Ако той не потегля в нахлуване и умее да се отбранява без старания, за какво му е да запретва ръкави? От това неговите съперници от единствено себе си изчезват. Няма по-голяма неволя от лекомисленото отношение към съперника. От двете воюващи страни ще победи онази, която повече се опечалява от войната ”.
Из „ Изкуството на войната ”
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ