Мадрид, Испания – Малко повече от седмица след като шефът на испанския футбол целуна по устните играчка след женския отбор спечели Световната купа за жени, спортът – а може би и испанското общество – са претърпели „сеизмична“ промяна, казват експерти.
Мачо културата, която измъчва испанската женска игра от десетилетия, получи сериозен удар, след като скандалът предизвика протести по целия свят в това, което беше наречено #MeToo момент на испанския футбол.
Президентът на Кралската испанска футболна федерация (RFEF) Луис Рубиалес беше отстранен от ФИФА в събота, докато разследва обвиненията, че той е целунал нападателката Дженифър Ермосо против нейната воля. Играчът каза, че не се е съгласила на целувката и се е чувствала „уязвима и жертва на агресия“.
Рубиалес каза, че ще използва разследването, за да изчисти името си и да докаже, че е казвал истината, че целувката с Ермосо е била по взаимно съгласие.
Но някои експерти в испанския женски футбол настояват, че дори ако Рубиалес никога не се завърне да ръководи националния спорт на страната, са необходими по-дълбоки промени, за да се помогне на жените играчи.
Греъм Хънтър, британски журналист, който пише за испанския футбол и се е срещал с Рубиалес три пъти, каза, че събитията от изминалата седмица представляват „сеизмична“ победа за испанския женски отбор над дълбоко вкоренения сексизъм във футболната върхушка на страната .
Хънтър каза, че всеки, който иска да разбере преобладаващия сексизъм в испанския женски футбол, трябва да погледне как миналогодишният бунт на 15 играчи – които твърдяха, че начинът, по който се провежда играта, вреди на тяхното психическо и физическо здраве – беше обработен от федерацията , което подкрепи треньора пред играчите.
„[Играчите] бяха осветени. В изявлението, публикувано от Луис Рубиалес, се казва, че докато не признаят своята „грешка“, някой от тях няма да бъде избран отново. Всъщност [в изявлението се казва, че това] е тяхна вина“, каза той пред Ал Джазира.
„Допълнително доказателство би било, че Суперкупата на Испания за жени се игра между Барселона и Реал Сосиедад през януари, когато никой от федерацията – включително Рубиалес – не застана в края, за да връчи медалите на жените играчи. Играчите бяха оставени да събират медалите си от кутиите.”
Женският национален отбор на Испания обяви, че няма да играе повече мачове, освен ако Рубиалес не се оттегли, а по-голямата част от треньорския щаб на отбора също предложи оставката си. Междувременно испанското правителство иска отстраняването на Рубиалес от Административния спортен съд на Испания.
Хънтър каза, че борбата на испанския женски отбор за Рубиалес може да се окаже подобна на тази, когато белгийският играч Жан-Марк Босман оспори правилата за трансфер на професионални футболисти. Епохалното решение от 1995 г. на Европейския съд промени начина, по който футболистите са наети, позволявайки на професионалните играчи в Европейския съюз да преминават свободно в други клубове след края на договорите си.
„Бях в предната стая на родителите на Жан-Марк Босман, интервюирайки Босман последния път, когато се случи нещо толкова сеизмично, когато играч или играчи се изправиха срещу международната футболна система“, каза Хънтър.
„Сеизмичност е единствената дума, за да се опише как тези интелигентни, талантливи жени се обединиха, посочиха как отказват да бъдат третирани по този начин и генерираха изключителна подкрепа по целия свят.
„Седмицата беше изключителна не само заради начина, по който изложи Луис Рубиалес и всичко, което сега го прави проклета фигура, но и заради начина, по който тези жени се организираха и комуникираха и спечелиха за кратко време изключителна победа което съвпада с това срещу Англия миналата неделя.”
Педро Роча, временният президент на RFEF, ще проведе „извънредна спешна“ среща в понеделник, за да анализира къде се намира испанският футбол след отстраняването на Рубиалес.
Женските групи ще проведат митинг в Мадрид в подкрепа на Ермосо, който беше част от отбора, който победи Англия с 1-0 в Сидни във финала на Световното първенство на 20 август.
Долорс Рибалта Алкалде, експерт по женски футбол в университета Рамон Лул в Барселона, която също беше играч на РКД Еспаньол, отбор от втора дивизия в Испания, каза, че отстраняването на Рубиалес е добре дошла стъпка, но дълбоко структурна все още са необходими реформи в играта на жените.
„Нуждаем се от равни инвестиции с мъжката игра по отношение на заплати, стадиони, промоция и развитие на таланти“, каза тя пред Al Jazeera.
„Необходима е повече видимост. Медиите и лигите трябва да популяризират повече женския футбол, за да привлекат повече зрители. Жените също трябва да имат равни възможности по отношение на треньори, рефери и ръководители.“
Ribalta Alcalde знае от първа ръка сексизма, от който страдат жените играчи.
„Когато бях момиче през 80-те и 90-те години на миналия век, не можех да играя в детски отбор, защото не беше позволено от закона, така че трябваше да играя неофициално на улицата“, разказва тя.
„Започнах да играя в първия отбор на RCD Espanyol, когато бях на 18. Нямах официално обучение. Когато спечелихме лига, успехът стана второстепенен, защото те искаха да позираме голи в календара, както се случи с австралийския отбор Matildas през 1999 г. Трябваше да тренираме и играем на възможно най-лошите терени и в най-лошите времена.”
Докато първата професионална лига на Испания за жени беше създадена през 2021 г. и има 90 000 жени и момичета, регистрирани като играчи от La Liga Femenina, това е малка част от стотиците хиляди мъже, които са регистрирани да играят.
Професионалните играчки получават средно около $65 000 на година в Испания, докато топ елитните играчи като Алексия Путелас, която играе за Испания и Барселона, получават около $100 000 на година – далеч от сумите в мъжката игра .
След протеста на 15 играчи на испанския национален отбор срещу треньора на женския отбор Хорхе Вилда, условията бяха подобрени, но трима от тях казаха, че никога повече няма да играят за Испания, тъй като не е направено достатъчно за подобряване на условията им на работа и само трима други направиха в състава на Испания за Световното първенство.
Рибалта Алкалде каза, че случаят с Рубиалес е накарал мнозина да кажат „достатъчно е“.
„Събитията от изминалата седмица обединиха много хора да извикат „свърши“, да уважават Дженифър Хермосо, жените играчи, жените и да продължат да напредват в женския спорт и в обществото“, отбеляза тя.
Министърът на труда на Испания Йоланда Диас проведе среща с FUTPRO, синдикатът, който представлява женския национален отбор, и Асоциацията на испанските футболисти в понеделник, за да обсъдят начини да се гарантира, че „злоупотребата и тормозът в женския спорт никога няма да се повторят“.< /p>
След като изборите през юли не успяха да открият ясен победител, Испания остана със служебно правителство, така че усилията за прокарване на дълбоки промени във футбола и спорта може да бъдат спрени.
Междувременно прокурорите от висшия наказателен съд на Испания заявиха по-късно в понеделник, че са започнали предварително разследване дали целувката на Рубиалес може да представлява сексуално посегателство.
Докато движението #MeToo по света предизвика напредък за правата на жените, в Испания поредица от нашумели съдебни дела, включващи сексуални посегателства срещу жени, доведоха до промени в закона и нагласите в страната.
Миналата година законът беше по-строг по отношение на сексуалните престъпления след прословутия случай „Вълча глутница“, при който 18-годишна жена беше групово изнасилена на световноизвестния фестивал за бягане с бикове в Памплона през 2016 г. 2018 г. присъда по по-леки обвинения на петима мъже – които нарекоха своята WhatsApp група „Вълчата глутница“ и я използваха, за да споделят изображения и видеоклипове от нападението – предизвика протести в цялата страна.
Годината по-късно присъдите им бяха увеличени от Върховния съд и те бяха осъдени за по-тежкото престъпление изнасилване.
Мариам Мартинес-Баскунян, политолог, който специализира по феминистки въпроси в Автономния университет в Мадрид, каза, че последните събития показват, че прогресивна Испания е постигнала победа над сексизма.
„Събитията от изминалата седмица ни показаха, че има напредък в прогресивната Испания, която се сблъсква челно с друга Испания, която трябва да се промени“, каза тя пред Al Jazeera.
„Това, което видяхме, е много показателно за това, което виждаме в глобален мащаб. Испания е пионер по отношение на еднополовите бракове и законите срещу домашното насилие. Това е свързано с този напредък и това, което виждаме по отношение на напредъка в други страни.“
Източник: Ал Джазира
