Мадлен Чолакова: Живея в Ню Йорк и съм от България
Мадлен Чолакова е измежду дребното българи, безусловно получили късмет да живеят в Ню Йорк. Зрителите вероятно я помнят от филмите “Последната дума”, “Дубльорът”, “Роялът”, “Игра на любов”, “Ешелоните на смъртта”, “Иван Кондарев ”, „ Хора отдалече”, от телевизионната режисура „ Взех те, Радке ” или участията й в телевизионни филми и сериали през годините.
Днес Мадлен Чолакова живее в Манхатън, където дава частни уроци по актъорско майсторство и други помощни театрални дисциплини, като работа с източноевропейски акценти да вземем за пример. Понякога съветва постановки по съветска и славянска драматургия, изнася лекции и семинари на тематика „ Източноевропейски театър до 1989 ”. Никога не е била на непрекъсната работа като учител и не се е явявала на кастинг за актьорска работа на сцена или пред камера, занимава се с писане или просто се радва на златната възраст в огромния град. „ С
Театър с основно „ Т ”
е мъчно да се занимаваш на всички места по света. Това е скъпоструващо и най-много безусловно непечелившо изкуство. Тетралната сцена тук, в Ню Йорк, е в действителност голяма и включва 41 театъра на Броудуей, 40 „ ъф Бродуей ” и 300 самостоятелни, пръснати в петте региона на града, без да се считат университетските театри и тези към актьорските школи “, споделя Мадлен.
Родена е в София през 1953 година и мечтае за сцената от дете. „ Всички деца желаят да обличат костюми, да се преобличат, да се преправят, да пеят и танцуват, не бях изключение ”, усмихва се на загатна си тя. Това схващане й оказва помощ в съвсем десетте години театрална работа с децата в българското учебно заведение в Ню Йорк.
В НАТФИЗ я приема в класа си Апостол Карамитев, само че насладата на десетината му избраници не трае дълго. Техният кумир си отива още когато са в първи курс. Завършва като студентка на проф. Енчо Халачев.
Тя не помни кой, по кое време и за какво пръв я назовава Мадлен Лудата глава, само че признава, че прякорът може би е сполучлив. „ В живота си постоянно съм била отстояваща себе си, мощна и опърничава, упорита и дебелоглав, както аз желая, по този начин да е, по моя метод, с моя честен ориентир, с моя почерк, без значение от цената. Такъв избор постоянно те оставя въобще без функции – смее се тя. – Но пък сходна луда роля по този начин и в никакъв случай не играх. На режисьорите им изглеждах нежна и слаба, а не огън и жупел. Най-точното определение за мен в ония години беше на Христо Бойчев. Надраска го върху плакат на негова пиеса, която играхме в театъра: „ Ах, МадлеД, Ах, МадлеД, ти си горещ лед”.
Мадлен се снима в киното още преди академията, до момента в който следва и по-късно до 1997 година – също и в студията за телевизионни филми, в телевизионния спектакъл и в студентски работи, в реклами. Сега тя признава, че някои от тези кино участия даже не помни. Навярно тъй като
не одобрявам напълно нито една своя роля
споделя актрисата. След завършването, още напълно млада, цели 8 години е помощник по актьорско майсторство и постановка в НАТФИЗ, само че през 1987 година напуща, много разочарована от системата. Междувременно приключва специализация в Лондон със стипендия от Британския съвет. Избира си да учи британска просвета след 1940 година, тъй като съдържа създатели и драматурзи, непознати или забранявани до тогава в България. „ Този курс промени мисленето ми. Учехме дисциплини като литература и драматургия на митинга, феминизъм, история на рок и поп музиката, позията на ЛГБТ придвижванията – все неща, за които тогава не бях и чувала”, споделя тя.
През 1990 година Мадлен е една от вдъхновителките и основателките на първите частни театри у нас – първо на „ Свободен театър”, а по-късно се влива и в спектакъл „ Алтернатива”. „ Разпаднахме се през паметната 1997-а. Тогава от 37 дребни недържавни театри през 1990 година към този момент бяхме останали едвам 3″, споделя актрисата.
През 2013 година Лудата глава Мадлен още веднъж се връща на театралната сцена в София и отново в дребна самостоятелна групировка – VOX POPULI. Въпреки премиите, получени за “Дом ”, един вербатим театър на театърa, тя намира за отчайващо, че младите неформали в театъра и до ден сегашен имат същите проблеми, които са имали каките и батковците им през 90-те години; че в страната промените в театъра се застъпват една друга, само че към момента няма първокласен и добре работещ сценичен закон. Няма съществени и уважавани съсловни организации, нито развъртян културен пазар, включващ театралната продукция. Липсва мотивация за разрастване на продуцентство и за набиране на стредства, нито има съществени дивиденти за спомагащите и даряващите за спектакъл персони или компании, възмущава се Мадлен.
Казва, че преди 1997-а не е мислила да емигрира. „ През първите години след ноември 1989-а
вярата ни за ново начало беше голяма, чиста и доста наивна
От това и разочарованието в края на 90-те болеше още повече. Изразихме тъгата и разочарованията си в един незабравим филм на Илиян Симеонов “Имам концепция ”, споделя Мадлен. Но тогава, през 1997-а с изключение на себе си и специалността, тя има семейство и дете и при започване на 1998-а стартира да изследва дали и по какъв начин ще може ли да заживее в Америка.
Най-напред опитва измежду българи в Чикаго. За да се устоя, работи като продавачка в магазин за ски съоръжение. По-късно в Ню Йорк това ще й помогне да продава скъпи вечерни тоалети в магазина Блумингдейл. За малко работи в огромна корпорация на Уолстрийт, обслужваща държавния бранш, в постройка, прилежаща на Нюйоркската борса. Но гибелта на татко й в София и грижите за майка й неработоспособен я връщат в родината. Това е и краят на работата й там, която, въпреки и добре платена, по този начин или другояче я изпълва с досада и скука.
В първите години наученото в Лондон и в Академията в София й дава кураж да опита да си откри работа и с преподаване на спектакъл. „ Бързо разбрах, че академична кариера в театралните учебни заведения и университети в Ню Йорк се реализира по-трудно от контракт за роля на Броудуей – споделя тя. – Започнах с лекции по източноевропейски спектакъл, за тях ми оказа помощ Томас Де Тита от университета в Джорджия, където и сложих първото си театрално предствление “Бяла приказка ” на Валери Петров. Много съм признателна и на към този момент починалия Младен Киселов. Замествах го в университета „ Карнеги Мелън ” за един летен учебен срок и по-късно ми подаде ръка за работа в Нюйоркския университет. ”
Издържала съм се с всевъзможни комбинации
– споделя тя. Два семестъра в Тексас и режисура на “Бернарда Алба ”. Парите стигат за известно време и докато върнеш задълженията си, след това отново започваш на заем, до момента в който пристигна нова работа, учебен срок в Денвър и след това отново и пак… Постоянна неустановеност. Частните уроци и по този начин нареченият сценичен тренинг са непрекъснатото избавление. Това е непрестанна битка, само че свикваш с нея. Казат, че се наричала живот…
През 2013 година Неда Соколовска кани Мадлен за присъединяване като актриса в спектакъл VOX POPULI за вербатим постановката „ Дом”. „ По това време си мислех, че от тук нататък ще сея цветя и ще оплитам – споделя с усмивка Мадлен. – Всъщност постоянно ще съм признателна за шанса още веднъж, на 60-годишна възраст и след 17 години пауза, отново да преживея театрална тръпка, да работя с екип, с другари. Радвах се, че създадохме театър с идея – за ориста на бездомните хора в София, че помогнахме на поета Борис да си откри дом. В София обаче не знаех по какъв начин да изразя това, което изпитвах, усещах се все по-самотна и изолирана. В края на 2014 година по пътя назад за Ню Йорк усетих, че за пръв път се връщам както човек се връща вкъщи. ”
През 2015 година Мадлен старателно оказва помощ и взе участие във „ Вода ” (Water) – зрелище, основано от съдействието на VOX POPULI и дребната самостоятелна театрална натрупа от Ню Йорк BUILD FOR COLAPSE. Създаден с поддръжката на DRAMA LEAGUE NY и „ Арт София ”, България, спектакълът е роман за родното село на татко й, за странната му орис, свързваща двете страни и култури.
Една от най-болните тематики на Мадлен е, че в международната културна столица Ню Йорк няма формален български културен център, с развят трикольор начело. Такъв, каквито са институтът „ Сервантес ”, „ Гьоте институт ”, „ Алианс дьо Франсез ”. Място, което да показва и разнася достиженията, уменията и гения на българските създатели, художници и скулптори, поети и писатели, учени и философи, артисти и актьори, историята и археологията, езика и традициите на страната ни.
Живот в магията на мегаполиса
Днес Мадлен продължава да бори живота и да оцелява както всеки един от нас на дребната ни планета. В Ню Йорк, в случай че има шанс, се занимава с възпитаници или приключени експерти с нужда от тренинг. Сесиите са по 2 часа, само че постоянно не престават и повече от 4. За повече от две години тя беше и нюйоркският сътрудник на телевизия Би Ай Ти. „ Златно време да се учиш на нов поминък, и то с Ралица Василева за наставник ”, споделя тя. Пишe, и то на драго сърце, публикации за български печатни и онлайн издания.
Днес дните на Мадлен минават от ден на ден в четене и разходки. Отделя 2 часа на компютъра и фейсбук, заран с кафето. После прави дълга разходка в парковете към дома си в Upper West Side, приказва си с хората, познати или не напълно, уличните продавачи от квартала, гледачки на деца, инвалиди, старци. Обича да прекарва часове в музеите, да върви на кино, на спектакъл и изключително доста в Метрополитън Опера. Старае се да не пропуща по-важно или забавно културно събитие. „ Ако нещо ме държи постоянно в тонус, това е безкрайното ми любознание за новото, за особеното, за нещата вън от общоприетото, от предстоящото и предвидимото”, признава тя.
Дъщерята на бръснаря
В чужбина нормално никой не идва наготово. Мадлен има дребна преднина с това, че в града има заслон за себе си и след това за фамилията си през цялото време, а това е убийствено значимо в Америка. Тя дължи това на татко си, Христо Чолаков. Емигрирал, когато тя е дете, той прекарва 35 години от живота си в Ню Йорк като коафьор в дребен салон за козметични и фризьорски услуги в града. „ В първите години след `89-а в София – спомня си Мадлен – една моя колежка беше споделила: „ А бе Ню Йорк, доста значимо, на Мадлен татко й е бръснар в Ню Йорк.”
“Да, аз съм дъщерята на бръснаря и съм горда с това – споделя Мадлен. – Горда съм с живота на татко си, с живота на дядо му и на неговите синове, първи дръзнали и прекосили океана в далечната 1904-а и след това върнали се в родината си, с цел да се бият в Балканските войни. Върнали се с още стотина други българи, със лични пушки, купени в Америка, от спестените в гурбетлъка пари, и оставили костите си за България. Горда съм с чистия и почтено изживян живот на татко си и не ме наскърбява това название. „ Дъщерята на бръснаря ” – седи ми! ”, споделя тя, смеейки се.
Днес Мадлен Чолакова живее в Манхатън, където дава частни уроци по актъорско майсторство и други помощни театрални дисциплини, като работа с източноевропейски акценти да вземем за пример. Понякога съветва постановки по съветска и славянска драматургия, изнася лекции и семинари на тематика „ Източноевропейски театър до 1989 ”. Никога не е била на непрекъсната работа като учител и не се е явявала на кастинг за актьорска работа на сцена или пред камера, занимава се с писане или просто се радва на златната възраст в огромния град. „ С
Театър с основно „ Т ”
е мъчно да се занимаваш на всички места по света. Това е скъпоструващо и най-много безусловно непечелившо изкуство. Тетралната сцена тук, в Ню Йорк, е в действителност голяма и включва 41 театъра на Броудуей, 40 „ ъф Бродуей ” и 300 самостоятелни, пръснати в петте региона на града, без да се считат университетските театри и тези към актьорските школи “, споделя Мадлен.
Родена е в София през 1953 година и мечтае за сцената от дете. „ Всички деца желаят да обличат костюми, да се преобличат, да се преправят, да пеят и танцуват, не бях изключение ”, усмихва се на загатна си тя. Това схващане й оказва помощ в съвсем десетте години театрална работа с децата в българското учебно заведение в Ню Йорк.
В НАТФИЗ я приема в класа си Апостол Карамитев, само че насладата на десетината му избраници не трае дълго. Техният кумир си отива още когато са в първи курс. Завършва като студентка на проф. Енчо Халачев.
Тя не помни кой, по кое време и за какво пръв я назовава Мадлен Лудата глава, само че признава, че прякорът може би е сполучлив. „ В живота си постоянно съм била отстояваща себе си, мощна и опърничава, упорита и дебелоглав, както аз желая, по този начин да е, по моя метод, с моя честен ориентир, с моя почерк, без значение от цената. Такъв избор постоянно те оставя въобще без функции – смее се тя. – Но пък сходна луда роля по този начин и в никакъв случай не играх. На режисьорите им изглеждах нежна и слаба, а не огън и жупел. Най-точното определение за мен в ония години беше на Христо Бойчев. Надраска го върху плакат на негова пиеса, която играхме в театъра: „ Ах, МадлеД, Ах, МадлеД, ти си горещ лед”.
Мадлен се снима в киното още преди академията, до момента в който следва и по-късно до 1997 година – също и в студията за телевизионни филми, в телевизионния спектакъл и в студентски работи, в реклами. Сега тя признава, че някои от тези кино участия даже не помни. Навярно тъй като
не одобрявам напълно нито една своя роля
споделя актрисата. След завършването, още напълно млада, цели 8 години е помощник по актьорско майсторство и постановка в НАТФИЗ, само че през 1987 година напуща, много разочарована от системата. Междувременно приключва специализация в Лондон със стипендия от Британския съвет. Избира си да учи британска просвета след 1940 година, тъй като съдържа създатели и драматурзи, непознати или забранявани до тогава в България. „ Този курс промени мисленето ми. Учехме дисциплини като литература и драматургия на митинга, феминизъм, история на рок и поп музиката, позията на ЛГБТ придвижванията – все неща, за които тогава не бях и чувала”, споделя тя.
През 1990 година Мадлен е една от вдъхновителките и основателките на първите частни театри у нас – първо на „ Свободен театър”, а по-късно се влива и в спектакъл „ Алтернатива”. „ Разпаднахме се през паметната 1997-а. Тогава от 37 дребни недържавни театри през 1990 година към този момент бяхме останали едвам 3″, споделя актрисата.
През 2013 година Лудата глава Мадлен още веднъж се връща на театралната сцена в София и отново в дребна самостоятелна групировка – VOX POPULI. Въпреки премиите, получени за “Дом ”, един вербатим театър на театърa, тя намира за отчайващо, че младите неформали в театъра и до ден сегашен имат същите проблеми, които са имали каките и батковците им през 90-те години; че в страната промените в театъра се застъпват една друга, само че към момента няма първокласен и добре работещ сценичен закон. Няма съществени и уважавани съсловни организации, нито развъртян културен пазар, включващ театралната продукция. Липсва мотивация за разрастване на продуцентство и за набиране на стредства, нито има съществени дивиденти за спомагащите и даряващите за спектакъл персони или компании, възмущава се Мадлен.
Казва, че преди 1997-а не е мислила да емигрира. „ През първите години след ноември 1989-а
вярата ни за ново начало беше голяма, чиста и доста наивна
От това и разочарованието в края на 90-те болеше още повече. Изразихме тъгата и разочарованията си в един незабравим филм на Илиян Симеонов “Имам концепция ”, споделя Мадлен. Но тогава, през 1997-а с изключение на себе си и специалността, тя има семейство и дете и при започване на 1998-а стартира да изследва дали и по какъв начин ще може ли да заживее в Америка.
Най-напред опитва измежду българи в Чикаго. За да се устоя, работи като продавачка в магазин за ски съоръжение. По-късно в Ню Йорк това ще й помогне да продава скъпи вечерни тоалети в магазина Блумингдейл. За малко работи в огромна корпорация на Уолстрийт, обслужваща държавния бранш, в постройка, прилежаща на Нюйоркската борса. Но гибелта на татко й в София и грижите за майка й неработоспособен я връщат в родината. Това е и краят на работата й там, която, въпреки и добре платена, по този начин или другояче я изпълва с досада и скука.
В първите години наученото в Лондон и в Академията в София й дава кураж да опита да си откри работа и с преподаване на спектакъл. „ Бързо разбрах, че академична кариера в театралните учебни заведения и университети в Ню Йорк се реализира по-трудно от контракт за роля на Броудуей – споделя тя. – Започнах с лекции по източноевропейски спектакъл, за тях ми оказа помощ Томас Де Тита от университета в Джорджия, където и сложих първото си театрално предствление “Бяла приказка ” на Валери Петров. Много съм признателна и на към този момент починалия Младен Киселов. Замествах го в университета „ Карнеги Мелън ” за един летен учебен срок и по-късно ми подаде ръка за работа в Нюйоркския университет. ”
Издържала съм се с всевъзможни комбинации
– споделя тя. Два семестъра в Тексас и режисура на “Бернарда Алба ”. Парите стигат за известно време и докато върнеш задълженията си, след това отново започваш на заем, до момента в който пристигна нова работа, учебен срок в Денвър и след това отново и пак… Постоянна неустановеност. Частните уроци и по този начин нареченият сценичен тренинг са непрекъснатото избавление. Това е непрестанна битка, само че свикваш с нея. Казат, че се наричала живот…
През 2013 година Неда Соколовска кани Мадлен за присъединяване като актриса в спектакъл VOX POPULI за вербатим постановката „ Дом”. „ По това време си мислех, че от тук нататък ще сея цветя и ще оплитам – споделя с усмивка Мадлен. – Всъщност постоянно ще съм признателна за шанса още веднъж, на 60-годишна възраст и след 17 години пауза, отново да преживея театрална тръпка, да работя с екип, с другари. Радвах се, че създадохме театър с идея – за ориста на бездомните хора в София, че помогнахме на поета Борис да си откри дом. В София обаче не знаех по какъв начин да изразя това, което изпитвах, усещах се все по-самотна и изолирана. В края на 2014 година по пътя назад за Ню Йорк усетих, че за пръв път се връщам както човек се връща вкъщи. ”
През 2015 година Мадлен старателно оказва помощ и взе участие във „ Вода ” (Water) – зрелище, основано от съдействието на VOX POPULI и дребната самостоятелна театрална натрупа от Ню Йорк BUILD FOR COLAPSE. Създаден с поддръжката на DRAMA LEAGUE NY и „ Арт София ”, България, спектакълът е роман за родното село на татко й, за странната му орис, свързваща двете страни и култури.
Една от най-болните тематики на Мадлен е, че в международната културна столица Ню Йорк няма формален български културен център, с развят трикольор начело. Такъв, каквито са институтът „ Сервантес ”, „ Гьоте институт ”, „ Алианс дьо Франсез ”. Място, което да показва и разнася достиженията, уменията и гения на българските създатели, художници и скулптори, поети и писатели, учени и философи, артисти и актьори, историята и археологията, езика и традициите на страната ни.
Живот в магията на мегаполиса
Днес Мадлен продължава да бори живота и да оцелява както всеки един от нас на дребната ни планета. В Ню Йорк, в случай че има шанс, се занимава с възпитаници или приключени експерти с нужда от тренинг. Сесиите са по 2 часа, само че постоянно не престават и повече от 4. За повече от две години тя беше и нюйоркският сътрудник на телевизия Би Ай Ти. „ Златно време да се учиш на нов поминък, и то с Ралица Василева за наставник ”, споделя тя. Пишe, и то на драго сърце, публикации за български печатни и онлайн издания.
Днес дните на Мадлен минават от ден на ден в четене и разходки. Отделя 2 часа на компютъра и фейсбук, заран с кафето. После прави дълга разходка в парковете към дома си в Upper West Side, приказва си с хората, познати или не напълно, уличните продавачи от квартала, гледачки на деца, инвалиди, старци. Обича да прекарва часове в музеите, да върви на кино, на спектакъл и изключително доста в Метрополитън Опера. Старае се да не пропуща по-важно или забавно културно събитие. „ Ако нещо ме държи постоянно в тонус, това е безкрайното ми любознание за новото, за особеното, за нещата вън от общоприетото, от предстоящото и предвидимото”, признава тя.
Дъщерята на бръснаря
В чужбина нормално никой не идва наготово. Мадлен има дребна преднина с това, че в града има заслон за себе си и след това за фамилията си през цялото време, а това е убийствено значимо в Америка. Тя дължи това на татко си, Христо Чолаков. Емигрирал, когато тя е дете, той прекарва 35 години от живота си в Ню Йорк като коафьор в дребен салон за козметични и фризьорски услуги в града. „ В първите години след `89-а в София – спомня си Мадлен – една моя колежка беше споделила: „ А бе Ню Йорк, доста значимо, на Мадлен татко й е бръснар в Ню Йорк.”
“Да, аз съм дъщерята на бръснаря и съм горда с това – споделя Мадлен. – Горда съм с живота на татко си, с живота на дядо му и на неговите синове, първи дръзнали и прекосили океана в далечната 1904-а и след това върнали се в родината си, с цел да се бият в Балканските войни. Върнали се с още стотина други българи, със лични пушки, купени в Америка, от спестените в гурбетлъка пари, и оставили костите си за България. Горда съм с чистия и почтено изживян живот на татко си и не ме наскърбява това название. „ Дъщерята на бръснаря ” – седи ми! ”, споделя тя, смеейки се.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ