Мадарският конник не е портрет на тракийски воин или езическо

Мадарският конник не е портрет на тракийски боец или езическо провидение, както се смяташе до момента. Не е и ловна сцена, а изобразява български държател, възраждащ българската страна на Балканите. Това е изводът на проф. Добрин Денев, разгласил неотдавна ново свое проучване, отдадено на паметника: „ Мадара – отразената история ". Глава след глава ученият усърдно потвърждава, че монументът крие сложни, само че въпреки всичко разгадаеми кодове и че в него са заложени най-малко няколко „ информационно-познавателни пласта ", съхранили за вечността една доста значима, само че оставаща едва позната част от историята ни.

След култивиране на огромен размер материали и научни писания, отдадени на тематиката, и въз основата на солидни причини, професорът стига до извода, че конникът най-вероятно носи в ръката си контракта сред Атила и император Теодосий II (408-450 г.), с който се отстъпва на хунския водач Мизия – в териториите, обрисувани на картата на св. Йероним.

Атила бил завещан във властта в това число и във връзка с въпросния документ от своя наследник Ирна/Ирник - втори в Именника на българските владетели. Години по-късно съглашението става владеене на потомците му от рода Дуло – на Кубрат и на неговите синове Аспарух и Кубер.

„ Оттук следва, че конникът е Аспарух, който държи нещо цилиндрично в ръка - Договора на Атила, документа, който му дава наследствени права - споделя проф. Денев пред „ 24 часа - 168 истории ". – С него той демонстрира правото на българите върху остарялата Мизия. Тоест българите на Аспарух не са били нито елементарни завоеватели, нито молители, опитващи се да се подслонят на византийска територия. " Според учения те идват тук със самочувствие, че са стъпили на своята изконна земя.

Макар че професорът дава обширна доказателствена база за хипотезата си, тук ще се спрем единствено на някои от най-интересните му находки.

„ Конят е с дръпнати мотиви, т.е. той съвсем е спрял " – изяснява проф. Денев. – „ Главата му е обърната перпендикулярно на придвижването, а не е естествено животно да се движи напред, в случай че главата му е мощно обърната настрана. Дясната ръка на конника, която държи мотивите, е изтеглена обратно, т.е. показано е, че конят е трябвало да спре. Поводите обаче са леко отпуснати, от което се схваща, че не ни е показано „ внезапно ", а „ умерено " прекъсване. Затова при коня няма вложена динамичност, той наподобява даже неподвижен - сякаш върви, само че в действителност към този момент е спрял – по-точно, той като че ли се пробва да направи още една крачка, само че е спрян. Това събитие има значително тълкувателно значение към концепцията на целия монумент, тъй като няма по какъв начин да заявиш „ Тая земя е моя ", в случай че си в придвижване. Спираш, забиваш меча или копието и по този начин демонстрираш самочувствието, че си притежател на земята, на която си застанал. " Още повече, ръцете на конника са заети, което значи, че копието към този момент е било забито в гърба на Лъва преди воинът да дойде. 

[Проф. Добрин Денев със солидна доказателствена база аргументира тезата, че Мадарският конник е кан Аспарух. СНИМКА: ВАСИЛ ПЕТКОВ]
Проф. Добрин Денев със солидна доказателствена база аргументира тезата, че Мадарският конник е кан Аспарух. СНИМКА: ВАСИЛ ПЕТКОВ 

„ Копието носи знака на Митра (източния господ на договорите), което ще рече, че лъвът (императорът) е ударен по-рано - посредством „ оня " от дълго време подписан контракт сред сина на Атила и Византия " – споделя проф. Денев. - Същевременно е трябвало да се подскаже, че лъвът е още жив, т.е. че дава някакви признаци на живот. Затова виждаме по какъв начин „ опашката " му е навирена нагоре. Работата обаче е в това, че тя може да се схване и като Змия, както към този момент е споделил откривателят Димитър Хайдутов. Следователно на Мадара имаме превъзходен образец на съвместяване на няколко хрумвания в една многосказателна картина – първата е звездната настройка, в която участва съзвездието Дилом (Змия), във втората и богът на договорите, третата е отдадена на „ тракийската връзка ", а четвъртата е знак на териториалните разширения на българската страна. " Тук откривателят попада на още един забавен подробност.

„ Кракът на Конника е към момента в стремето, освен това стремето е с очебийно удебелена основа, с цел да не остане неусетно от наблюдаващия – отбелязва професорът. - Тази детайлност е знак, че той, конникът, може всеки миг да продължи напред. Сякаш към момента е в действие командата „ У Стрем! " Историческият миг и историческата персона, запечатани на паметника, са точно такива, че абсолютно на Мадара е изобразен портрет на Аспарух. "

Но ученият отива още по-нататък и демонстрира, че мадарската комбинация е освен „ звездна ", само че и че силуетът на конника е ситуиран сред няколко забавни съзвездия, които и в този момент виждаме на небето.

„ Главата му, респективно короната, съответствува с една от звездите на съзвездието Вер, т.е. Дракон – споделя проф. Денев. – Самата дума, в случай че я представим разчленено, е Дра (означаващо в античния Изток държател, господар) и кон, което не е належащо да разясняваме. "

За него това е още един „ пласт ", който също подсказва, че изобразеният на Мадарската канара е Аспарух – държател на кон.

„ В това той припомня осезаемо и тракийските оброчни плочки, където най-често е изобразяван един различен конник - богът Херос ", добавя откривателят.

Ученият вижда още един забавен колорит – владетелят е дългокос, т.е. не е изгубил косите си като небесния змей. С други думи, той не е „ плешив ", каквото е гръцкото значение на Мадара.

Нещо повече, професорът открива, че на барелефа „ участват " съзвездия от тогавашния Кръг на непрекъснатата видимост и те като фигури дават отговор на животинските типове от Българския календарен кръг.

От всичко това той прави извода, че конникът не може да е нито господ Митра, нито тракийският Херос, само че че той в действителност е изобразен като тях.

„ Аспарух – Есперих, Есперерих, Испюриг, Испор – записван е още и като Батий, е българският стопанин, чийто непокътнат знак е знакът на Дракона – Вер, символизиращ годината на неговото възшествие – 668 година, само че подобаващ и на годината на успеха в Унгъла – 680-а ", споделя още проф. Денев.

На въпрос за какво съзвездието Вер е толкоз значимо в доказването на тезата, че това е Аспарух, професорът показва, че в Именника на българските владетели той е биографично детерминиран: „...РОД ЕМОУ ДОУЛО. А ЛЂТЪ ЕМУ ВЕР ЕНИАЛЕМЪ ".

„ Автентичното име на владетеля може би е било и Аспар-ук, като окончанието „ ук " се явява късата форма на „ Указ " („ Закон " ) - дума, която носи „ аромата на Древна Месопотамия " и присъствайки в лично име, е давала смисъл на законник или на законодател – добавя ученият. - Следователно Аспарух идва тук като притежател на нов закон и като приемник, т.е. идва на лична земя - нещо, за което можем да съдим и по думите на Паисий Хилендарски - той „ одобри българското царство ". "

Ученият напомня още един доста любопитен подробност - че преди 20-ина години арх. Диляна Икономова вижда, че над целия паметен комплекс има великански орел, като че ли изсечен в скалите, с цел да бди над Мадарския конник. Според професора това надали е естествен феномен, по-скоро птицата е завършена в най-горната част, с цел да „ закриля " ездача, народа му и земята му. Ученият показва, че горните пластове на скалата са мощно нарушени, тъй като са най-слаби и по тази причина във времето художествената мощ на този облик се е позагубила. „ Независимо от това орелът към момента е впечатляващо изпъкнал и мощно очебиен на фона на цялата гледка – разсъждава проф. Денев. - Той стои гордо изправен и сякаш излиза от скалата. Е, не е изключено като цяло да е бил естествено създание, да си е бил поначало там и да е бил добре прочут още преди построяването на Мадарския паметен комплекс. "

„ Все отново формата и пропорциите на Мадарския орел евентуално в допълнение са били изсечени, защото са прекомерно сходни с тези на сребърния орел от погребението на Аспарух в Нова Вознесенка – добавя още той. - Разликата е само, че този над Мадара е с разперени криле и носи в клюна си объл предмет, наподобяващ яйце – съвсем сигурен знак, че птицата се реалокира на ново място. " За учения това напълно не е инцидентно, тъй като при траките, в Древен Египет и Рим орелът е бил знак на власт, на великолепие, а при фараоните постоянно съставлява знак за божествена протекция.

С други думи, без значение че на мадарския монумент са отдадени стотици проучвания и значително книги, през днешния ден учените не престават да го преоткриват и проф. Денев потвърждава, че той съдържа още най-малко няколко информационно-познавателни пласта, за които не сме подозирали.

Какъв контракт носи мадарският конник и по какъв начин е обвързван със сина на Атила, четете в идващ брой.