Лицето на войната в Украйна в покъртителни кадри
Мъчителната година съветска инвазия в Украйна вървеше с безчет покъртителни истории.
Лицата на войната. Белязани от ужаса, който ги връхлетя ненадейно. Стотици истории, които хващат за гърлото. Милиони разрушени човешки ориси. И над 430 убити деца.
Журналистите от Асошиейтед прес, които са на първа линия на фронта, запечатват същинския смут, който съветските бойци донесоха със себе си. Те разпространиха покъртителни фрагменти на умиращи, ранени хора - невръстни деца и бременни дами, тежко потърпевши младежи. Отчаянието на лекарите. Лицето на войната.
Спуснахме се подземен дамите с децата, само че долетя снаряд и се взриви. 2 деца не можаха да ги спасят. Не знаеш къде да бягаш…Кога ще свърши всичко това?
Мариупол и Буча се трансфораха в знаци на зверствата и жестокостта на съветските военни.
Пристанищният град беше съвсем изцяло опустошен, хиляди негови жители починаха или бяха ранени при огромния обстрел, на който той беше подложен седмици наред.
При удара на детската болница с родилно поделение в Мариупол, почина бременна жена и нероденото й бебе. Ужасяващите кадри от атаката срещу най-невинните хора на човечеството обиколиха света.
Лекарите поставиха безчовечен старания да спасят изпадналата в потрес тежко ранена родилка. Извадили бебето с цезарово сечение, само че не съумели да го реанимират. Когато схванала, че губи бебето си, отчаяната майка извикала на лекарите да убият и нея. Въпреки опитите да спасят дамата, тя умряла по-късно от раните си. Медиците не съумяха да сдържат сълзите си и плачеха на глас.
В хаоса след въздушния удар по болницата лекарите не успели да схванат името на дамата, преди близките й да вземат тялото й. Поне някой дойде да я прибере, разказаха те, така че тя не попадна в всеобщите гробове, изкопани за доста от възходящия брой убити хора в Мариупол.
Журналисти на Асошиейтед прес снимаха окървавени, бременни майки, бягащи от взривеното родилно поделение, крещящи медици, и плачещи деца. Истинско изпитание беше друго сполучливо раждане, което се трансформира в знак на съпротивата срещу устрема на съветския президент да смаже Украйна и да преначертае картата на света в своя изгода.
Други покъртителни фрагменти още веднъж от обсадения град Мариупол. Детенце единствено на 18 месеца беше откарано по неотложност в болничното заведение, след като жилищният блок на фамилията му беше ударен от снаряд. Неистовите старания на лекарите със сърдечен масаж и електрошок не съумяха да върнат към живота невръстния Кирил Яцко, който беше ударен в главата от шрапнел в дома си. Съкрушените родители ридаеха безутешно над тялото на детето.
В друго поделение медиците се бореха да спасят 5-годишно момиченце, но тя умря от нараняванията си. Емоциите от гибелта на детето разплакаха целия лекарски екип, а медик, облян в сълзи извика - „ Покажете това на Путин! Очите на това убито дете и плачещите лекари... “
Ужасът, който донесе войната, принуди милиони украинци да бягат. И да търсят избавление отвън рамките на родината си. Само в първата седмица на офанзивата 1 милион потърсиха избавление в Европа. Към момента те към този момент са близо 5 милиона.
Световните организации посочваха всекидневно на света фрагментите на тъгата и страданието. Отчаяни хора, търсещи избавление от съветските ракети, разплакани възрастни и невръстни деца измежду руините на къщите си, татковци, които прегръщат децата си, преди да отидат на фронта.
Имам единствено един въпрос. Защо? Живеехме като естествени хора. И естественият ни живот беше погубен. Загубихме всичко. Нямам към този момент работа, не мога да намеря сина си. Той живееше в друга част на града, навръх фронтовата линия.
Тамила Мазуренко, евакуирана от Мариупол
Освен Маруипол, Буча се трансформира в другата огромна болежка за Украйна.
Светът беше шокиран и ужасяващ от зверствата на руснаците в град Буча, близо до Киев. Ужасяващите фрагменти на всеобщи гробове и избити по улиците цивилни в украинския град, след отдръпването на съветски войски, потресе и най-хладнокръвните. И пристигнаха първите апели, интернационалните организации да проверяват военните закононарушения и тежки на нарушавания на човешките права.
Откритията в Буча и другите ни градове, от които са били изгонени окупаторите са чудовищни. Стотици хора са убити, измъчвани, екзекутирани са цивилни жители. Трупове по улиците. Заложени бомби навсякъде. Руски майки, даже да сте отгледали мародери, по какъв начин те станаха палачи? Те са лишени от всичко човешко. Концентрирано зло е минало през нашата земя. Убийци, палачи, изнасилвачи, мародери, които назовават себе си войска. След това, което направиха, те заслужават единствено гибел.
Володимир Зеленски, президент на Украйна
Гледката на улици осеяни с тела, някои убити в тил, до момента в който карат колело, други вързани и измъчвани, смразяват кръвта. Последваха още по-страшните - всеобщите гробове.
Тези хора просто се разхождаха и те ги гръмнаха без никаква причина. Просто стреляха. В другия квартал беше още по-лошо. Стреляха, без да задават никакви въпроси.
гражданин на Буча
Той беше мирен и почтен човек. Умен човек, който обичаше да работи. Те просто,жестоко и с цялостно схващане го смазаха до гибел с съветски БТР.
Юри, жител на Буча
И до момента в който светът с паника и яд следи военните безчинства на руснаците, други смели мъже не престават да се грижат, да бъде избегната нуклеарната злополука. Заради офанзивите срещу град Запорожие и най-голямата Атомна централа в Европа. Специалистите от АЕЦ-а описват за страховете си, че ще бъдат отвлечени, измъчвани или убити от съветските сили, окупирали оборудването още в първите дни от войната. Руснаците бият и малтретират личния състав. Когато Русия нахлу в Украйна, армията завладява централата в Запорожие, само че резервира украинските експерти, с цел да я ръководят.
Беше мъчно от психическа позиция. Отиваш в станцията и виждаш там окупаторите. Виждаш бронетранспортьора им със признака Z и техниката им. Имаше мъчения, пускаха им електричество. В гората, която заобикаля града, се появиха гробове. Всички схванаха, че се случва нещо извънредно.
Олексий, служащ в Атомната централа в Запорожие
Повече от 1000 души, в това число служащи от завода, са били отвлечени от Енергодар, пресмята кметът в заточение, който избяга, откакто отхвърли да сътрудничи на руснаците.
Руснаците изтезаваха хората в постройките на локалната полиция и службите за сигурност. Използваха изби в града и в индустриалната зона. Случвали са се страшни неща – изтезавали са ги с електричество и са пребивали хора.
Дмитрий Орлов, кмет на Енергодар в заточение
Знаете ли, че към този момент към 200 остават отвлечени. Такива, които са реагирали против руснаците, са били измъчвани и отведени.
Петро Котин, президент на „ Енергоатом “
Надеждата е в бъдещото потомство. Осеммесечният Даниел Юшченко обаче към момента не е срещнал татко си. Младата му майка избягала от ужаса на войната, когато била първоначално бременността си. Така сходно на милиони други бежанци, множеството дами и деца е намерила сигурност в Румъния, с цел да даде късмет за живот на невръстния си наследник. И се моли войната към този момент да свърши и да събере фамилията си.
Много е тежко да гледаш новините и да виждаш цялата тази бедност, ракетните удари, смъртните случаи. Всеки ден се случва нещо и е мъчно да го видиш. Това е една нереална експанзия от страна на Русия. Надяваме се скоро да победим. Да, доста е мъчно, само че ние имаме вяра в положителното.
Влада Юшченко, украинска бежанка
Надежда на Украйна дадоха и големите " Пинк Флойд ". Отвратен от съветската инвазия в самостоятелната страна, Дейвид Гилмор поддържаха украитците като записаха версия на станалата знаменита покрай войната украинска ария " Ой, алена калина на поляна ", близо 30 години след последното им парче на групата.
Лицата на войната. Белязани от ужаса, който ги връхлетя ненадейно. Стотици истории, които хващат за гърлото. Милиони разрушени човешки ориси. И над 430 убити деца.
Журналистите от Асошиейтед прес, които са на първа линия на фронта, запечатват същинския смут, който съветските бойци донесоха със себе си. Те разпространиха покъртителни фрагменти на умиращи, ранени хора - невръстни деца и бременни дами, тежко потърпевши младежи. Отчаянието на лекарите. Лицето на войната.
Спуснахме се подземен дамите с децата, само че долетя снаряд и се взриви. 2 деца не можаха да ги спасят. Не знаеш къде да бягаш…Кога ще свърши всичко това?
Мариупол и Буча се трансфораха в знаци на зверствата и жестокостта на съветските военни.
Пристанищният град беше съвсем изцяло опустошен, хиляди негови жители починаха или бяха ранени при огромния обстрел, на който той беше подложен седмици наред.
При удара на детската болница с родилно поделение в Мариупол, почина бременна жена и нероденото й бебе. Ужасяващите кадри от атаката срещу най-невинните хора на човечеството обиколиха света.
Лекарите поставиха безчовечен старания да спасят изпадналата в потрес тежко ранена родилка. Извадили бебето с цезарово сечение, само че не съумели да го реанимират. Когато схванала, че губи бебето си, отчаяната майка извикала на лекарите да убият и нея. Въпреки опитите да спасят дамата, тя умряла по-късно от раните си. Медиците не съумяха да сдържат сълзите си и плачеха на глас.
В хаоса след въздушния удар по болницата лекарите не успели да схванат името на дамата, преди близките й да вземат тялото й. Поне някой дойде да я прибере, разказаха те, така че тя не попадна в всеобщите гробове, изкопани за доста от възходящия брой убити хора в Мариупол.
Журналисти на Асошиейтед прес снимаха окървавени, бременни майки, бягащи от взривеното родилно поделение, крещящи медици, и плачещи деца. Истинско изпитание беше друго сполучливо раждане, което се трансформира в знак на съпротивата срещу устрема на съветския президент да смаже Украйна и да преначертае картата на света в своя изгода.
Други покъртителни фрагменти още веднъж от обсадения град Мариупол. Детенце единствено на 18 месеца беше откарано по неотложност в болничното заведение, след като жилищният блок на фамилията му беше ударен от снаряд. Неистовите старания на лекарите със сърдечен масаж и електрошок не съумяха да върнат към живота невръстния Кирил Яцко, който беше ударен в главата от шрапнел в дома си. Съкрушените родители ридаеха безутешно над тялото на детето.
В друго поделение медиците се бореха да спасят 5-годишно момиченце, но тя умря от нараняванията си. Емоциите от гибелта на детето разплакаха целия лекарски екип, а медик, облян в сълзи извика - „ Покажете това на Путин! Очите на това убито дете и плачещите лекари... “
Ужасът, който донесе войната, принуди милиони украинци да бягат. И да търсят избавление отвън рамките на родината си. Само в първата седмица на офанзивата 1 милион потърсиха избавление в Европа. Към момента те към този момент са близо 5 милиона.
Световните организации посочваха всекидневно на света фрагментите на тъгата и страданието. Отчаяни хора, търсещи избавление от съветските ракети, разплакани възрастни и невръстни деца измежду руините на къщите си, татковци, които прегръщат децата си, преди да отидат на фронта.
Имам единствено един въпрос. Защо? Живеехме като естествени хора. И естественият ни живот беше погубен. Загубихме всичко. Нямам към този момент работа, не мога да намеря сина си. Той живееше в друга част на града, навръх фронтовата линия.
Тамила Мазуренко, евакуирана от Мариупол
Освен Маруипол, Буча се трансформира в другата огромна болежка за Украйна.
Светът беше шокиран и ужасяващ от зверствата на руснаците в град Буча, близо до Киев. Ужасяващите фрагменти на всеобщи гробове и избити по улиците цивилни в украинския град, след отдръпването на съветски войски, потресе и най-хладнокръвните. И пристигнаха първите апели, интернационалните организации да проверяват военните закононарушения и тежки на нарушавания на човешките права.
Откритията в Буча и другите ни градове, от които са били изгонени окупаторите са чудовищни. Стотици хора са убити, измъчвани, екзекутирани са цивилни жители. Трупове по улиците. Заложени бомби навсякъде. Руски майки, даже да сте отгледали мародери, по какъв начин те станаха палачи? Те са лишени от всичко човешко. Концентрирано зло е минало през нашата земя. Убийци, палачи, изнасилвачи, мародери, които назовават себе си войска. След това, което направиха, те заслужават единствено гибел.
Володимир Зеленски, президент на Украйна
Гледката на улици осеяни с тела, някои убити в тил, до момента в който карат колело, други вързани и измъчвани, смразяват кръвта. Последваха още по-страшните - всеобщите гробове.
Тези хора просто се разхождаха и те ги гръмнаха без никаква причина. Просто стреляха. В другия квартал беше още по-лошо. Стреляха, без да задават никакви въпроси.
гражданин на Буча
Той беше мирен и почтен човек. Умен човек, който обичаше да работи. Те просто,жестоко и с цялостно схващане го смазаха до гибел с съветски БТР.
Юри, жител на Буча
И до момента в който светът с паника и яд следи военните безчинства на руснаците, други смели мъже не престават да се грижат, да бъде избегната нуклеарната злополука. Заради офанзивите срещу град Запорожие и най-голямата Атомна централа в Европа. Специалистите от АЕЦ-а описват за страховете си, че ще бъдат отвлечени, измъчвани или убити от съветските сили, окупирали оборудването още в първите дни от войната. Руснаците бият и малтретират личния състав. Когато Русия нахлу в Украйна, армията завладява централата в Запорожие, само че резервира украинските експерти, с цел да я ръководят.
Беше мъчно от психическа позиция. Отиваш в станцията и виждаш там окупаторите. Виждаш бронетранспортьора им със признака Z и техниката им. Имаше мъчения, пускаха им електричество. В гората, която заобикаля града, се появиха гробове. Всички схванаха, че се случва нещо извънредно.
Олексий, служащ в Атомната централа в Запорожие
Повече от 1000 души, в това число служащи от завода, са били отвлечени от Енергодар, пресмята кметът в заточение, който избяга, откакто отхвърли да сътрудничи на руснаците.
Руснаците изтезаваха хората в постройките на локалната полиция и службите за сигурност. Използваха изби в града и в индустриалната зона. Случвали са се страшни неща – изтезавали са ги с електричество и са пребивали хора.
Дмитрий Орлов, кмет на Енергодар в заточение
Знаете ли, че към този момент към 200 остават отвлечени. Такива, които са реагирали против руснаците, са били измъчвани и отведени.
Петро Котин, президент на „ Енергоатом “
Надеждата е в бъдещото потомство. Осеммесечният Даниел Юшченко обаче към момента не е срещнал татко си. Младата му майка избягала от ужаса на войната, когато била първоначално бременността си. Така сходно на милиони други бежанци, множеството дами и деца е намерила сигурност в Румъния, с цел да даде късмет за живот на невръстния си наследник. И се моли войната към този момент да свърши и да събере фамилията си.
Много е тежко да гледаш новините и да виждаш цялата тази бедност, ракетните удари, смъртните случаи. Всеки ден се случва нещо и е мъчно да го видиш. Това е една нереална експанзия от страна на Русия. Надяваме се скоро да победим. Да, доста е мъчно, само че ние имаме вяра в положителното.
Влада Юшченко, украинска бежанка
Надежда на Украйна дадоха и големите " Пинк Флойд ". Отвратен от съветската инвазия в самостоятелната страна, Дейвид Гилмор поддържаха украитците като записаха версия на станалата знаменита покрай войната украинска ария " Ой, алена калина на поляна ", близо 30 години след последното им парче на групата.
Източник: euronewsbulgaria.com
КОМЕНТАРИ