Мъченията на хора са нещо ужасно, ала не е труднo

Мъченията на хора са нещо извънредно, но не е труднo да се сетим за няколко положителни мотива да измъчваш някого: война, тероризъм, проведена престъпност. В тези случаи си имаш работа с хора, които би трябвало да ти издадат информация, от която зависи оцеляването на другарите ти, предотвратяването на гибелта на цивилни или спасяването на отвлечени деца. Разбира се, всяка една от тези използва на мъчение е официално неразрешена. Американският правосъден департамент след 9/11 си създаде така наречен, юридически упътвания за измъчване на арестувани, които механически заобикалят престъпление. Европейците, несъмнено, като морални максималисти, не позволяват никакви изключения и по тази причина немската полиция беше, похитил 11-годишно дете, единствено тъй като детективът го е заплашил с мъчение, прибягвайки до този блъф, с цел да изкопчи от него местонахождението на момчето, без да знае, че то е към този момент удушено. При все това, имаше и бранители на противоположното мнение - че би трябвало да се легализира Rettungsfolter, (нем.) “спасително мъчение ”, когато залогът е живота на жертвата.

Човек, даже да е честен максималист, би трябвало да признае, че колкото и да е парадоксално, при измъчването и убиването на хора има някакви сиви зони, има място да се спори, до момента в който измъчването на животни е обикновено зло. Защо, не е ли човешкият живот по-ценен? Разбира се, че е по-ценен, по тази причина хората се хранят с животни, до момента в който е недопустимо да храним животни с хора. Работата е там, че един човек може да съставлява доста по-сериозна опасност за другите хора, в сравнение с едно животно. Мъченията по принцип имат за цел да прекършат волята, а човешката воля, защото е свободна, може да бъде и зла, тъй че някои воли е по-добре да бъдат прекършени. На зла круша злобен прът е споделил народът в едни не толкоз хуманни времена. Друг е въпросът кой има право да преценява; по тази причина още веднъж, заради подозрение в добротата на овластения човек, законът постанова и безспорната възбрана за изтезаване на хора, с което вършим цялостен кръг. Но възбраната не е наложена, тъй като липсват почтени хипотези, в които измъчването на хора би било подходящо, а тъй като не желаеме да поемем риска да изтезаваме даже един човек простъпка. Това е единственият рационален мотив за такава възбрана, а не “неотменимото човешко достолепие ” на уродите, който удушават деца. Такива теологични концепции се прокраднаха през последните години в правосъдната процедура на “развитите ” страни, с което дискредитираха правните им системи.

Но стига толкоз, да се върнем на животинките. На тях не може да им бъде вменена зла предумисъл. Те действат инстинктивно и афективно, крадат и убиват единствено за издръжка и не могат да замислят злосторен проекти. Измъчването на едно коте или куче не може да има никаква етична цел и опрощение, защото - доколкото ми е известно най-малко - котаракът ми не членува в терористични организации. През 60-те години Централно разузнавателно управление на САЩ са потрошили 20 млн. $, с цел да научат нещо, за което бих могъл да ги съветвам на по-изгодна цена: че е безсмислено Ако планът беше съумял, може би котките щяха да станат unlawful combatants по интернационалното право, само че те се разсейват и огладняват прекомерно елементарно.

Сигурно сте чували за пословичната сензитивност на Адолф Хитлер във връзка с животните. Законите за тяхната отбрана са едни от първите, които НСДАП вкарва откакто взима властта. Разбира се, посредством някои от наредбите означават индиректно точки против евреите, забранявайки да вземем за пример. След войната то още веднъж е позволено, само че в по-голямата си част тези закони са в действие в Германия и до през днешния ден. Много се хора се питат: по какъв начин може безсърдечните нацистки убийци да са създатели на най-прогресивните закони за правата на животните? Тук би трябвало да се създадат някои ангажименти. Животните са дотолкоз подвластни от индивида, че немските адвокати ги дефинират като “обект на отбрана ”, а не индивид на права. В Германия и до момента се приказва за “защита на животните ” (Tierschutz), както е вярно и съгласно мен, вместо за “права на животните ”, което е много неуместно. Впрочем, либералите, които постановиха това с “правата ” на животните, един път щом окепазиха идеята, през последните години я изоставиха, с цел да се борят за правото на. За разлика от модерното разбиране с англофонски генезис, което е да преглеждаме животните като хора, схващането на немските националсоциалисти е било противоположното - те са гледали на хората като на животни, които имат вътрешновидово многообразие, подчиненост сред породите и впрочем. Според тях има хора като кучетата, котките и конете; има и хора като плъховете и хлебарките. Именно в тази си част тяхното мислене е недопустимо през днешния ден, само че има проучвания, които удостоверяват, че, които пък имат значимо еволюционно значение за морала.

Разглеждайки физиономиите на двукраките, които са измъчвали котки и зайчета на клипове по 100 евро броя за зоо-садистичния си онлифенс, няма по какъв начин да не изпиташ омерзение. Карат те да се чудиш дали в действителност няма по-низши човешки породи, или просто емпатията ни е стеснен запас и по тази причина реагираме на жестокостта към животни като я изключваме и по този начин я “спестяваме ”, с цел да я пренасочим по-целесъобразно. Напоследък из обществените мрежи се върти един спорен колаж с изявлението на Илон Мъск, че несъразмерната емпатия е огромният проблем на Западната цивилизация през днешния ден. Либералите реагират възмутено, опълчват му Хана Аренд: емпатията отличава индивида! Да, само че при стеснен потенциал за емпатиране, безразборната емпатия е нечовечна. Тя би трябвало да се разпределя съгласно някакъв рационален аршин. Нещо повече, даже личната ти емпатия да е неограничена (да кажем, ти си неутолим алтруист-нимфоман), съчувствието за хора, които нямат състрадание, индиректно ще има противоположен на стремежи резултат. Има проучвания, които изрично потвърждават корелацията между; сред ; и разпространяването на. При това състояние, явно не би било хуманно да отделяш емпатията си за хора с 80 IQ, които идват от Субсахарска Африка и Афганистан и които могат да изнасилват деца, тъй като имат когнитивни спънки да изпитват емпатия.

Мой другар във фб, чийто профил не е обществен, беше написал пост във връзка на разкритото закононарушение, в който го сравняваше със сериала Squid Games и изтъкваше догадката, че в тъмния уеб вероятно има такива видеа и с хора (това най-малко е сигурно), представление за богати свръхинтелигентни психопати. Аз няма да се съглася с тази теза или по-скоро ще направя някои ангажименти към нея, тъй като ми е забавна полемиката, а по малкия екран никой не предложи пояснение що за хора, които гледат това. От здравната литература се вижда, че корелацията сред IQ и емпатия е тъкмо в противоположната посока. В езическия Рим, където е имало зрелища с хора и животни на арената, това е било забавлениe за утайката на обществото, която си е давала последните пари за залагания. Патрициите, които са спонсорирали тези занимания и са участвали на тях, са го правили за власт над тълпата, само че това по-скоро им е коствало авторитет в очите на множеството членове на елитната прослойка. Дори преди да навлезе християнството и да постави завършек на най-жестоките игри, за римски патриций или различен повдигнат човек е било непочтено да бъде забелязан на такова събитие. Всеки може да си спомни, че в учебно заведение мачкаха буболечки умствено изостаналите деца. Свръхинтелигентните, изключително в случай че са от заможни фамилии, за жалост, най-вече вредяха на самите себе си.

В умозаключение, поддържам увеличението на наказванията за свирепост по отношение на животни и бих желал да видя отделяне на тази тематика от интерсекционалния дискурс на либералите. Но също така, би трябвало най-накрая една по-сериозна, неутрална и недемократична криминология, която да осветлява научно проблемите на незаконното държание и да се употребява освен в наказателната политика на страната, само че и когато се взимат решения за образованието, медицината и имиграцията.