Доц. Даниел Вачков: Какво да кажем на децата - комунизмът е насилие, но има и добри страни?
Лют конфликт в пленарната зала сред Българска социалистическа партия и ГЕРБ провокира новата образователна стратегия по история за 10-и клас. Софийските социалисти желаеха оставката на просветителния министър Красимир Вълчев. Групата на ГЕРБ обаче го изслуша късно във вторник и го поддържа.
Българска социалистическа партия има проблем с отношението си към демокрацията, прочете в декларация Галя Захариева от ГЕРБ. “Когато чух за оставката, помислих, че е неприятна смешка. Как е допустимо тези, които сталинизираха българското обучение през ХХ век, в този момент да се прокламират за борци за деполитизация”, попита тя. А Българска социалистическа партия шумно напусна залата.
Искат оставката на министъра, тъй като е отстоял справедливото решение - “кървавата история” на комунизма да бъде изучавана от децата ни, възмути се Захариева.
В отговор Валери Жаблянов от Българска социалистическа партия предложи на ГЕРБ да минат през “вътрешен катарзис”.
Facebook група “България За проучване на комунизма в училище” пък събира от ден на ден членове. Идеята това да влезе в гимназиалния курс среща отпор “от тези, в чиито буквари на първа страница бе Тодор Живков и рисунка на Партийния дом”. “Ние помним, тъй като знаем какво беше. Трябва да знаят и децата ни. Затова дано се съберем оптимално доста хора в тази група и покажем, че България желае да се учи комунизмът в междинното учебно заведение!”, споделят админите и.
Интеврвю с доцент Даниел Вачков, шеф на Института за исторически проучвания при Българска академия на науките, пред "24 часа ":
- Доц. Вачков, Българска социалистическа партия изиска оставката на министъра на образованието поради програмата по история за 10-и клас, където е планувано проучване на комунизма. Вие като историк какво бихте им дали отговор?
- Програмата е уравновесена. Тя съумява да сервира една дълга история, която учениците би трябвало да учат по добре спретнат метод, като се има поради, че е от Античността до XXI в. От друга страна, програмата би трябвало да отговори и на естествените в актуалните общества трендове - по-близката история да се учи в по-голяма степен, тъй като тя е най-близко до настоящите проблеми и поуките от нея са най-преки. Имаше и много основателни рецензии, че последните интервали на българската история не се учат задоволително добре. Програмата дава добра опция тези дефицити да се преодолеят. Основните рецензии пристигнаха основно от тематиките, отнасящи се за интервала на комунизма. Не споделям рецензиите, че програмата не е уравновесена.
- Какво тъкмо имате поради?
- Има няколко вида отговори. Единият е чисто механически. Програмата не може да влезе в елементи. Тя единствено дефинира главните характерности - политически, стопански, публични, на комунизма. Уточнява съществени понятия. Останалото е въпрос на вижданията на създателите на учебници. По-важният проблем е чисто честен за балансирането на представянето на този интервал. От една страна, всички са съгласни, че става дума за тоталитарен режим, който се характеризира главно с политическо принуждение. Хора се пращат в лагери. Преследвани са за политическите им хрумвания. При опит да изоставен страната без позволение са вкарвани в пандиза или безусловно убивани на границата, т.е. тотална несвобода. Това надали някой оспорва като характерност на режима. Същевременно ни се споделя: добре, дано се посочат и положителните страни. Искам да попитам какво обръщение да дадем към децата. Това е учебник, не е просвета. Какво да им кажем: това е принуждение, само че то въпреки всичко има и положителни страни. Да кажем, че насилието е задоволително, по този начин ли? Че може да бъде целесъобразно? Историята си е присвоила правото въз основа на доста претегляния на положителното и на неприятното да дава безапелационни оценки за някои режими. Когато приказваме за тоталитарните режими, на всички места по света в модерното обучение, където се възпитава ненасилие, изрично са наказани. Историците би трябвало да помислят и решат кои страни може да определим като трайни триумфи. Но това е теоретичен спор. Не мога да схвана офанзивите, сюрпризиран съм, че партия, която желае да се дефинира като съвременна и демократична, потегля да спори по оценките на тоталитарен режим. Ако погледнем социалдемократическото придвижване в международен проект, то доста съществено осъжда тоталитаризма. Той компрометира социалистическите хрумвания със своята насилническа процедура.
- Всъщност в програмата оценки няма, има понятия.
- Там са понятията и тематиките. От единствено себе си оценките се постановат, само че това не е проблем на програмата, а проблем на времето. Като сложите концлагери, възродителен развой, изселвания... какво се постанова? Няма за какво някой да се сърди на програмата, по-скоро би трябвало да се сърди на предишното, в случай че въобще това е допустимо.
- Аргументират се с неналичието на понятието фашизъм.
- Категорично за всички учени е, че в България фашистка система не се открива Нямаме главния детайл - фашистка партия, която да се слее с страната. Особено през 1941 година, когато повече или по-малко наложително ставаме съдружници на Германия, приема външни фасадни белези на националсоциализъм, само че същността на режима никой академик не може да дефинира като фашистки. В България има фашистки или фашизоидни организации, само че те не са на власт, дори някои от тях са съществено маргинализирани. Съгласен съм, че се приема закон за отбрана на нацията, който е антисемитски. Има белези, които приказват за приемане на фашистка идеология, само че не може да приказваме за тоталитарна фашистка система. Никога в България тя не се открива.
- А по какъв начин се преподава този интервал от историята в останалите страни от някогашния соцлагер?
- Хвърлял съм едно око на някои учебници. Много съм впечатлен от учебниците в Румъния. Там от доста време на власт са социалдемократите. Учебниците им са написани извънредно отрицателно и сериозно към комунизма. Те са цялостни единствено с образци за политически преследвания, за убийства, за лагери, за гнет. Нищо не е спестено. Не мога да кажа какви са трендовете в последно време в Русия, само че мисля, че в останалите някогашни социалистически страни този режим е изрично наказан в учебниците.
- Вие по какъв начин бихте го преподавали?
- От много време преподавам в Националната гимназия за антични езици и култури. Там главното, на което акцентирам, е да покажа основните характерности на режима, да покажа това, което го прави безусловно подтиснически. Разбира се, би трябвало да имаме и друго нещо поради. Да, след Втората международна война настъпват модернизационни процеси. Никой не може да ги отхвърли. Но незабавно ще ви кажа, че това е международна наклонност. Както текат модернизационни процеси в комунистическите страни, с още по-голяма степен и доста по-успешно текат и в страни като Испания, Португалия, Финландия, Гърция. Никой не е подминат от тези международни трендове. От тази позиция аз по-скоро бих споделил, че в случай че има постижения, а то има, те са по-скоро не поради, а макар режима Големият проблем с преподаването е поради дългия интервал. Много от учителите не съумяват да докарат нещата до края на годината, че да имат задоволително време за социализма. Отделят много време за Средновековие, за Възраждане, за следосвобожденската ни история и за социализма остава малко време. Това от време на време беше и целесъобразно, защото социализмът не влиза в кандидатстудентските изпити по история. Това не основава и чисто прагматичния интерес при завършващите. И в матурите този интервал е алегорично обиден. Досега никой не желае да вкара въпрос за насърчаване за социализма. Учителите би трябвало да имат задоволително часове, с цел да се прегледат най-малко главните характерности. Няма какво да се лъжем, в фамилната памет има носталгично отношение за времето, когато са били млади, мощни. Сега си на 80 година, всичко те нервира. Тогава даже и да седиш на опашка, ти е кеф, тъй като си млад. Така младите научават за социализма от спомените на бабите и дядовците и това изкривява нещата.
Българска социалистическа партия има проблем с отношението си към демокрацията, прочете в декларация Галя Захариева от ГЕРБ. “Когато чух за оставката, помислих, че е неприятна смешка. Как е допустимо тези, които сталинизираха българското обучение през ХХ век, в този момент да се прокламират за борци за деполитизация”, попита тя. А Българска социалистическа партия шумно напусна залата.
Искат оставката на министъра, тъй като е отстоял справедливото решение - “кървавата история” на комунизма да бъде изучавана от децата ни, възмути се Захариева.
В отговор Валери Жаблянов от Българска социалистическа партия предложи на ГЕРБ да минат през “вътрешен катарзис”.
Facebook група “България За проучване на комунизма в училище” пък събира от ден на ден членове. Идеята това да влезе в гимназиалния курс среща отпор “от тези, в чиито буквари на първа страница бе Тодор Живков и рисунка на Партийния дом”. “Ние помним, тъй като знаем какво беше. Трябва да знаят и децата ни. Затова дано се съберем оптимално доста хора в тази група и покажем, че България желае да се учи комунизмът в междинното учебно заведение!”, споделят админите и.
Интеврвю с доцент Даниел Вачков, шеф на Института за исторически проучвания при Българска академия на науките, пред "24 часа ":
- Доц. Вачков, Българска социалистическа партия изиска оставката на министъра на образованието поради програмата по история за 10-и клас, където е планувано проучване на комунизма. Вие като историк какво бихте им дали отговор?
- Програмата е уравновесена. Тя съумява да сервира една дълга история, която учениците би трябвало да учат по добре спретнат метод, като се има поради, че е от Античността до XXI в. От друга страна, програмата би трябвало да отговори и на естествените в актуалните общества трендове - по-близката история да се учи в по-голяма степен, тъй като тя е най-близко до настоящите проблеми и поуките от нея са най-преки. Имаше и много основателни рецензии, че последните интервали на българската история не се учат задоволително добре. Програмата дава добра опция тези дефицити да се преодолеят. Основните рецензии пристигнаха основно от тематиките, отнасящи се за интервала на комунизма. Не споделям рецензиите, че програмата не е уравновесена.
- Какво тъкмо имате поради?
- Има няколко вида отговори. Единият е чисто механически. Програмата не може да влезе в елементи. Тя единствено дефинира главните характерности - политически, стопански, публични, на комунизма. Уточнява съществени понятия. Останалото е въпрос на вижданията на създателите на учебници. По-важният проблем е чисто честен за балансирането на представянето на този интервал. От една страна, всички са съгласни, че става дума за тоталитарен режим, който се характеризира главно с политическо принуждение. Хора се пращат в лагери. Преследвани са за политическите им хрумвания. При опит да изоставен страната без позволение са вкарвани в пандиза или безусловно убивани на границата, т.е. тотална несвобода. Това надали някой оспорва като характерност на режима. Същевременно ни се споделя: добре, дано се посочат и положителните страни. Искам да попитам какво обръщение да дадем към децата. Това е учебник, не е просвета. Какво да им кажем: това е принуждение, само че то въпреки всичко има и положителни страни. Да кажем, че насилието е задоволително, по този начин ли? Че може да бъде целесъобразно? Историята си е присвоила правото въз основа на доста претегляния на положителното и на неприятното да дава безапелационни оценки за някои режими. Когато приказваме за тоталитарните режими, на всички места по света в модерното обучение, където се възпитава ненасилие, изрично са наказани. Историците би трябвало да помислят и решат кои страни може да определим като трайни триумфи. Но това е теоретичен спор. Не мога да схвана офанзивите, сюрпризиран съм, че партия, която желае да се дефинира като съвременна и демократична, потегля да спори по оценките на тоталитарен режим. Ако погледнем социалдемократическото придвижване в международен проект, то доста съществено осъжда тоталитаризма. Той компрометира социалистическите хрумвания със своята насилническа процедура.
- Всъщност в програмата оценки няма, има понятия.
- Там са понятията и тематиките. От единствено себе си оценките се постановат, само че това не е проблем на програмата, а проблем на времето. Като сложите концлагери, възродителен развой, изселвания... какво се постанова? Няма за какво някой да се сърди на програмата, по-скоро би трябвало да се сърди на предишното, в случай че въобще това е допустимо.
- Аргументират се с неналичието на понятието фашизъм.
- Категорично за всички учени е, че в България фашистка система не се открива Нямаме главния детайл - фашистка партия, която да се слее с страната. Особено през 1941 година, когато повече или по-малко наложително ставаме съдружници на Германия, приема външни фасадни белези на националсоциализъм, само че същността на режима никой академик не може да дефинира като фашистки. В България има фашистки или фашизоидни организации, само че те не са на власт, дори някои от тях са съществено маргинализирани. Съгласен съм, че се приема закон за отбрана на нацията, който е антисемитски. Има белези, които приказват за приемане на фашистка идеология, само че не може да приказваме за тоталитарна фашистка система. Никога в България тя не се открива.
- А по какъв начин се преподава този интервал от историята в останалите страни от някогашния соцлагер?
- Хвърлял съм едно око на някои учебници. Много съм впечатлен от учебниците в Румъния. Там от доста време на власт са социалдемократите. Учебниците им са написани извънредно отрицателно и сериозно към комунизма. Те са цялостни единствено с образци за политически преследвания, за убийства, за лагери, за гнет. Нищо не е спестено. Не мога да кажа какви са трендовете в последно време в Русия, само че мисля, че в останалите някогашни социалистически страни този режим е изрично наказан в учебниците.
- Вие по какъв начин бихте го преподавали?
- От много време преподавам в Националната гимназия за антични езици и култури. Там главното, на което акцентирам, е да покажа основните характерности на режима, да покажа това, което го прави безусловно подтиснически. Разбира се, би трябвало да имаме и друго нещо поради. Да, след Втората международна война настъпват модернизационни процеси. Никой не може да ги отхвърли. Но незабавно ще ви кажа, че това е международна наклонност. Както текат модернизационни процеси в комунистическите страни, с още по-голяма степен и доста по-успешно текат и в страни като Испания, Португалия, Финландия, Гърция. Никой не е подминат от тези международни трендове. От тази позиция аз по-скоро бих споделил, че в случай че има постижения, а то има, те са по-скоро не поради, а макар режима Големият проблем с преподаването е поради дългия интервал. Много от учителите не съумяват да докарат нещата до края на годината, че да имат задоволително време за социализма. Отделят много време за Средновековие, за Възраждане, за следосвобожденската ни история и за социализма остава малко време. Това от време на време беше и целесъобразно, защото социализмът не влиза в кандидатстудентските изпити по история. Това не основава и чисто прагматичния интерес при завършващите. И в матурите този интервал е алегорично обиден. Досега никой не желае да вкара въпрос за насърчаване за социализма. Учителите би трябвало да имат задоволително часове, с цел да се прегледат най-малко главните характерности. Няма какво да се лъжем, в фамилната памет има носталгично отношение за времето, когато са били млади, мощни. Сега си на 80 година, всичко те нервира. Тогава даже и да седиш на опашка, ти е кеф, тъй като си млад. Така младите научават за социализма от спомените на бабите и дядовците и това изкривява нещата.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ