Люси Елеазар или как изгря българската Сандра Браун
Люси Елеазар е първият български създател, който съумя да завладее сполучливо родните почитатели на известния сантиментален род. Тя има към този момент зад тила си над 10 романа, вярна публика и прави смела и уверена поръчка да споделя истории в литературно поле наред със международни колоси. Признава почтено, че харесва да бъде наричана „ българската Сандра Браун “. Има и ясни доказателства, че се оправя сполучливо в компанията на огромните имена в жанра - нейните любовни романи са измежду най-слушаните във водещата платформа за аудио и е-книги Storytel.Именно по тяхна покана Люси Елеазар основава извънредно в аудиоформат и последната си история – „ “. От юни тя може да бъде слушана с гласа на актрисата Биляна Петринска. 
Елеазар е креативен псевдоним. Това е старобиблейско име и носи смисъла „ Божия помощ “. Знаехте ли това, когато го избрахте и смятате ли, че с него в действителност имате някаква поддръжка за историите, които разказвате? Люси Елеазар: Да, считам, че името Елеазар ми оказва помощ. Но когато го измислих, не знаех за смисъла му. Бях на 15-16 години и си го представях като изгрев над морето. „ Елеа " ми създаваше асоциация за разлетите талази, а „ зар “ – за заревото над хоризонта. Значението на думата от староеврейски – „ господ оказва помощ “ или „ господ е с нас “, което научих по-късно, единствено ме убеди, че изборът ми е бил верен. „ По ръба “ е първият Ви разказ, който ще заживее първо в аудиоформат. Кое беше особеното и кое си остава непроменено в основаването му по този метод? Люси Елеазар: Различното беше работата с издател и крайните периоди. За мен това беше нещо ново, тъй като всекидневно работя сама и разгадавам за всичко единствено на себе си. Иначе самата история написах, както всички останали. Аз не работя с прелиминарен проект, по-скоро оставям героите да ме водят. Всичко се развива в главата ми като филм и аз го разказвам, епизод по епизод. Разбира се, това, което постоянно знам през цялото време е, че ще има благополучен край. В „ По ръба “ героите още веднъж са „ елементарни “, такива каквито всеки от нас може да каже, че е срещал или познава. И тъкмо това може би ги прави близки до слушателите. Тяхната история обаче е невероятна, минава през разнообразни премеждия и още веднъж се развива измежду хубостта на България. 
Какво е възприятието да слушаш личната си история? С какво е друго от това да я прочетеш? Прекрасно е. „ По ръба “ звучи с гласа на актрисата Биляна Петринска, а други мои романи в Storytel са озвучени от Гергана Стоянова, Силвия Петкова и още надарени актриси. Удивително е като създател да усетиш същинска естетика с артист. Той може да добави живот към героите, когато прочете репликите им, описанията им. Признавам, че доста обичам да чувам личните си истории с прочит в Storytel и може би откогато имат аудио версии, в случай че желая и аз самата да се потопя в някоя от историите, най-вече я чувам и доста по-рядко я чета. Има ли Ваш воин, с който се отъждествявате най-вече? Много ми е мъчно да кажа. Всички герои носят парченце от мен и няма по какъв начин да е по различен метод. Тук не става въпрос единствено за дамите, а и за мъжете. Тъй като жанрът е подобен, героите би трябвало да работят „ вярно “. Не, не става дума да са идеални. Идеален човек няма, само че дейностите и решенията им следва да дават отговор на морала или най-малко подобен, какъвто аз го разбирам. В този смисъл всеки от тях носи част от мен и решенията, които взимат героите като верни, са в действителност мои решения. Защо хората четат сантиментални книги? Какво им дават те? По принцип сантименталният род е по-популярен измежду дамите, само че аз имам и своите пояснения тъй като мъжете се „ дърпат “ от него. Първо, мъжете по принцип много по-малко четат романи. Те са хора на действието, на изобретението, на настоящите тематики. В този смисъл по-рядко биха протегнали ръка към разказ въобще. Освен това в тях има убеждението, че любовните романи са нещо „ немъжко “. Сега, несъмнено, зависи от романа. От какво зависи в действителност положителната любовна история? Признавам, че има някои откровени глупости в жанра, в които нито историята е безапелационна, нито героите претърпяват някакво развиване в отношението си един към различен. Надявам се, че моите не са от тях. Но в действителност имам много положителни мнения и от мъже, които по някаква причина са протегнали ръка към моите книги. Мисля, че всички обичаме интригата, тръпката на любовта, „ розовите очила “ на влюбването, които може би ни се случва да сложим не повече от 2-3 пъти в живота. И отново, персоналното ми мнение е, че доста по-добре е да я претърпяваме през героите от книга или филм, в сравнение с да разрушавам живота си и този на хората към нас, изключително пък на по-напреднали години. Защото, за жалост, има и доста хора, които единствено с цел да изпитат тази тръпка, са склонни да разрушат семейство, да обрекат дете на страдалчество.
Елеазар е креативен псевдоним. Това е старобиблейско име и носи смисъла „ Божия помощ “. Знаехте ли това, когато го избрахте и смятате ли, че с него в действителност имате някаква поддръжка за историите, които разказвате? Люси Елеазар: Да, считам, че името Елеазар ми оказва помощ. Но когато го измислих, не знаех за смисъла му. Бях на 15-16 години и си го представях като изгрев над морето. „ Елеа " ми създаваше асоциация за разлетите талази, а „ зар “ – за заревото над хоризонта. Значението на думата от староеврейски – „ господ оказва помощ “ или „ господ е с нас “, което научих по-късно, единствено ме убеди, че изборът ми е бил верен. „ По ръба “ е първият Ви разказ, който ще заживее първо в аудиоформат. Кое беше особеното и кое си остава непроменено в основаването му по този метод? Люси Елеазар: Различното беше работата с издател и крайните периоди. За мен това беше нещо ново, тъй като всекидневно работя сама и разгадавам за всичко единствено на себе си. Иначе самата история написах, както всички останали. Аз не работя с прелиминарен проект, по-скоро оставям героите да ме водят. Всичко се развива в главата ми като филм и аз го разказвам, епизод по епизод. Разбира се, това, което постоянно знам през цялото време е, че ще има благополучен край. В „ По ръба “ героите още веднъж са „ елементарни “, такива каквито всеки от нас може да каже, че е срещал или познава. И тъкмо това може би ги прави близки до слушателите. Тяхната история обаче е невероятна, минава през разнообразни премеждия и още веднъж се развива измежду хубостта на България. Какво е възприятието да слушаш личната си история? С какво е друго от това да я прочетеш? Прекрасно е. „ По ръба “ звучи с гласа на актрисата Биляна Петринска, а други мои романи в Storytel са озвучени от Гергана Стоянова, Силвия Петкова и още надарени актриси. Удивително е като създател да усетиш същинска естетика с артист. Той може да добави живот към героите, когато прочете репликите им, описанията им. Признавам, че доста обичам да чувам личните си истории с прочит в Storytel и може би откогато имат аудио версии, в случай че желая и аз самата да се потопя в някоя от историите, най-вече я чувам и доста по-рядко я чета. Има ли Ваш воин, с който се отъждествявате най-вече? Много ми е мъчно да кажа. Всички герои носят парченце от мен и няма по какъв начин да е по различен метод. Тук не става въпрос единствено за дамите, а и за мъжете. Тъй като жанрът е подобен, героите би трябвало да работят „ вярно “. Не, не става дума да са идеални. Идеален човек няма, само че дейностите и решенията им следва да дават отговор на морала или най-малко подобен, какъвто аз го разбирам. В този смисъл всеки от тях носи част от мен и решенията, които взимат героите като верни, са в действителност мои решения. Защо хората четат сантиментални книги? Какво им дават те? По принцип сантименталният род е по-популярен измежду дамите, само че аз имам и своите пояснения тъй като мъжете се „ дърпат “ от него. Първо, мъжете по принцип много по-малко четат романи. Те са хора на действието, на изобретението, на настоящите тематики. В този смисъл по-рядко биха протегнали ръка към разказ въобще. Освен това в тях има убеждението, че любовните романи са нещо „ немъжко “. Сега, несъмнено, зависи от романа. От какво зависи в действителност положителната любовна история? Признавам, че има някои откровени глупости в жанра, в които нито историята е безапелационна, нито героите претърпяват някакво развиване в отношението си един към различен. Надявам се, че моите не са от тях. Но в действителност имам много положителни мнения и от мъже, които по някаква причина са протегнали ръка към моите книги. Мисля, че всички обичаме интригата, тръпката на любовта, „ розовите очила “ на влюбването, които може би ни се случва да сложим не повече от 2-3 пъти в живота. И отново, персоналното ми мнение е, че доста по-добре е да я претърпяваме през героите от книга или филм, в сравнение с да разрушавам живота си и този на хората към нас, изключително пък на по-напреднали години. Защото, за жалост, има и доста хора, които единствено с цел да изпитат тази тръпка, са склонни да разрушат семейство, да обрекат дете на страдалчество. Източник: eva.bg
КОМЕНТАРИ