Людмила Томова: Само за година читателите ни са се увеличили девет пъти
Людмила Томова е шеф на Централна здравна библиотека (ЦМБ) към Медицински университет – София от февруари 2021 година Завършила е „ Библиотечно-информационни науки “ в СУ „ Св. Климент Охридски “, където е изучавала също по този начин „ Публична администрация “. Специализирала е „ Информационни системи и мениджмънт “ в Холандия, а през 2019 година получава тапия по мениджмънт от Лондонския университет.
В началото на кариерата си работи като библиотекар в дребната, само че съвременна библиотека на Британския съвет в България, където продължава своето професионално развиване като координатор по изпитната активност, експерт „ Бизнес развиване “ и маркетинг управител до 2021 година
Обича да чете – и за забавление, и за професионално и личностно развиване, само че е и огромен обожател на киното и телевизионните сериали. Едни от обичаните й задгранични създатели са Стивън Кинг, Маргарет Атууд, Тери Пратчет, само че от ден на ден чете и български създатели, измежду които Здравка Евтимова, Людмила Филипова, Георги Господинов.
Не счита, че човек се мери с количеството прочетени книги, а с качеството на наученото от живия живот и това по какъв начин го употребява, с цел да става по-добър човек всеки идващ ден.
Днес беседваме с Людмила Томова за вероятностите в развиването на Централната здравна библиотека като академична конструкция, неразделна част от МУ – София.
Г-жо Томова, дано на първо място да Ви благопожелавам Деня на буквите - 24 май. Само преди дни връчихте премията на ЦМБ „ Читател на годината “. Кой е той?
Честит празник и на Вас и читателите на Zdrave.net! Пожелавам на всички повече време за четене и насърчаване на знанията и кръгозора!
Наградата беше връчена за първи път на потребителя с най-вече визити в библиотеката за последната една година – от май 2021 година, когато отворихме вратите на читалните след месеци затваряне поради COVID-19, до май 2022 година Нашият „ Читател на годината “ е студент в Медицински факултет на Медицински университет – София, споделя се Грегори Вулфсон. През последната година той е прекарал към 20% от времето си в нашата библиотека!
Статистиката ни демонстрира, че има още доста читатели, най-вече студенти, с непосредствен на този брой ежедневни визити, а общо потребителите ни са се нараснали към 9 пъти по отношение на май 2021 година Факторите за това са както външни, по този начин и вътрешни: отпадането на противоепидемичните ограничения беше от огромно значение, само че имам вяра, че и многото усъвършенствания, които въведохме през последните месеци също оказаха позитивно въздействие. Например, това че отворихме новата съвременно образователна зала „ Creative space “, увеличихме читателските места, създадохме нова „ Регистратура “ от вида „ one stop shop” (обслужване на едно гише), предоставихме нови онлайн запаси като бази данни с електронни книги и списания. Успяхме да закупим и нова профилирана машина за стерилизация и обезпрашаване на книгите за по-голяма сигурност на личния състав и потребителите.
Предстои ни още доста работа по отношение на подобряването положението на постройката, мебелите и оборудването, печатния и електронния ни фонд. Мисля, че огромна част от упоритостите ми и задачите, които си сложих от встъпването ми в служба като шеф на ЦМБ се увенчаха с триумф, а това е окуражаващо за мен и екипа ми – това са 35 експерти в библиотечно-информационните и издателски действия.
Какъв е профилът на днешния четец, или, казано по различен метод – консуматор на услугите на ЦМБ?
Най-правилно е да използваме термина „ консуматор “, когато обобщаваме другите групи ползватели на услугите на Централна здравна библиотека. Това е по този начин, преди всичко, тъй като предлагаме разнообразни типове услуги, с изключение на четене на книги и списания. Вратите ни са отворени за студенти, докторанти, специализанти, преподаватели и чиновници на Медицински университет – София, само че и за всички „ външни “ консуматори, без значение от специалността им или това къде работят или учат. Например, нашите услуги и библиотечен фонд се употребяват постоянно от студенти и преподаватели от други университети в България, само че също по този начин и от представители на фармацевтични компании, публицисти и учени от разнообразни области.
Промяната в библиотеката като културен институт в общ проект е явна през последните години. Какви са нейните измерения що се отнася до ЦМБ?
Съвременната роля на всяка библиотека, без значение от профила и типа й (обществена, институционална, академична), е освен да съхранява и дава достъп до писменото завещание. Библиотеките са призвани да бъдат средище за другарство, за образование, за възникване на хрумвания и планове. Затова услугите и ресурсите им би трябвало да са лесно-достъпни, комфортни и бързи.
Едва ли ще е пресилено да кажа, че визията на огромна част от българското общество за библиотеките обаче, е за институции, които са капсулирани, постепенно изменящи се и прекомерно „ обичайни “ в положителния, само че и в неприятния смисъл на тази дума. Причините за това са доста и фундаментални – липса на задоволителна и ясна нормативна база на държавно равнище, прекомерно ниски заплати и субсидиране, липса на квалифицирани фрагменти. Въпреки проблемите в сектора, имам вяра, че с цел да бъдат преборени те, е нужна воля и визия за бъдещи усъвършенствания, за които персонално аз черпя опит и ентусиазъм от положителните български и задгранични практики.
Например, преди малко се върнах от продан в Швеция, където в продължение на седмица работих дружно с група сътрудници от разнообразни страни в Европейски сьюз, с цел да споделим проблеми и хрумвания за общ прогрес. Този опит беше както доста потребен, по този начин и отрезвителен – даде ми голям брой хрумвания за развиване, само че и ми оказа помощ още по-ясно да видя проблемите, които са трупани без решение с години. Например, за неналичието на задоволително бърз софтуерен прогрес. Без въвеждането на интернационално потвърдилите се библиотечно-информационни софтуерни и хардуерни артикули няма по какъв начин да напредваме с темповете, които новото потомство изисква от нас. Да, това е скъпо – и във финансово отношение, и като влагане на време и старания, само че това са действителни вложения в образованието, които ще се отплатят мигновено след въвеждането им.
Затруднява ли дигитализацията използването на фондовете на ЦМБ от читателите от по-възрастното потомство – т.е. хората, които работата с компютър носи известни усложнения?
Действително, съществуват разлики в желанията и уменията на другите генерации консуматори. Често младите студенти са по-запознати с някои интернет приложения и стратегии от чиновниците ни, до момента в който по-възрастните консуматори отхвърлят даже да употребяват онлайн формулярите ни и избират всичко да е на хартия. Затова ролята на библиотекарите и осведомителните ни чиновници като техни съветници и обучители е основна. Всеки наш консуматор е неповторим и надлежно има потребност от характерен метод и информация. Стараем се да разберем и отговорим на потребностите и желанията им допустимо най-добре, а това постоянно значи, че би трябвало да отделим време за самостоятелна консултация и насоки, а от време на време самите ние да научим нещо ново и да го използван в работата си.
Какви характерни услуги предлага ЦМБ?
Както към този момент загатнах, услугите на Централна здравна библиотека са доста и разнородни, като освен това никога не се лимитират единствено до набирането, съхраняването и даването на здравна литература. Фондът ни съдържа над 350 000 тома български и задгранични книги и списания. Освен тях предоставяме също образования, като да вземем за пример неотдавна извършения от нас онлайн курс „ Писане в науката “. Изготвяме информации за цитирания в научни изявления, за импакт фактор или индексиране на списания в интернационалните бази данни. Можем да предложим сформиране на описи с литература по заложена тематика – така наречен Тематична информация. Предлагаме предпечатна подготовка, езикова редакция и промяна на книги и списания. В ЦМБ се изготвят и тиражират 11 научни и медицински списания, в които учените от България или чужбина са добре пристигнали да разгласяват своите писания.
Във вашата стратегия на Националната библиотечна седмица от 9 до 13 май бе включен един забавен курс – по научно писане. Как се роди концепцията, по какъв начин се осъществя тя и какво е нейното бъдеще?
Националната библиотечна седмица се провежда всяка година от Българската библиотечно-информационна асоциация (ББИА).
като застъпническа самодейност, която има за цел да разпространява библиотеките в страната, тяхната активност и триумфи, само че и провокации. Както доста сътрудници в страната, по този начин и ние се включихме в самодейността като организирахме редица събития – онлайн и офлайн (в постройката ни). Проведохме и образования за ефикасното прилагане на електронните ни запаси – репозиториум, бази данни и онлайн платформи с книги и списания. Обучението „ Писане в науката “ обаче, в действителност беше извършено малко по-рано през март и ориентирано особено към учащите се и към чиновниците на Медицински университет – София, които занапред желаят да научат или да опреснят знанията си по отношение на публикуването на публикации в научни списания. Целта ни беше да проследим процеса преди, по време и след публикуването, като обърнем внимание на някои постоянно срещани проблеми като да вземем за пример избора на списание и избягването на така наречен грабителски или подправени списания. Искахме също да внесем повече изясненост по отношение на наукометричните индикатори и значимостта на това всеки академик да води собствен списък на изявленията си, да поддържа авторски профил в онлайн платформите и така нататък Това беше първото сходно онлайн образование, провеждано от библиотеката изцяло гратис. Признавам, че бяхме доста горди от това, че в него се включиха 190 сътрудници от университета, а противоположната връзка беше извънредно положителна. Предвиждаме да продължим образованието в бъдеще, като към този момент работим върху подобряването и развиването на този формат.
Започнахме диалога с най-хубавия четец, дано Ви попитам обаче какъв е най-лошият четец, какви компликации и проблеми основава той?
Няма подобен! Както към този момент загатнах – всеки консуматор е неповторим и метода към него би трябвало също би трябвало да е подобен. Дори в случаите, в които не разполагаме с избран издирван документ или информация, се стараем да намерим различни източници, да издирим наличието посредством междубиблиотечно заемане или да насочим към друга библиотека, като се водим постоянно от това да сме в интерес на читателя.
Има ли измежду Вашите читатели, измежду университетските преподаватели и студентите хора, които Ви оказват помощ със своите познания, подготвеност и положително предпочитание да бъдат потребни на идеята?
Изключително сме признателни на хората, които ни подаряват книги и списания, а те са доста! Сред тях са лекари или техни близки, медицински сдружения, фармацевтични компании като да вземем за пример Рош България, които неотдавна ни предоставиха нови електронни книги и ни подкрепиха да създадем нова образователна зала. Без помощ от такива съидейници нямаше по какъв начин да се оправим с това да поддържаме толкоз богат фонд, от който бъдещите генерации лекари, дентални медици и здравни служащи да се учат и развиват. Ценна за нас е и всяка противоположна връзка по отношение на това по какъв начин можем да подобрим услугите и ресурсите си, по тази причина приканвам всички наши консуматори да бъдат дейни и да ни изпращат своите мнения посредством онлайн каналите ни в обществените медии или по имейл, както и непосредствено посредством чиновниците в библиотеката.
Каква бихте желали да бъде библиотеката през идващото десетилетие?
Мога да приказвам за визията ми за развиване на Централна здравна библиотека доста дълго. На малко, обаче, желая да кажа, че за мен е от изключителна значимост да дам подтик на модернизирането ни във всяко отношение – софтуерно, във връзка с сграден и библиотечен фонд, в метода на обслужване и другарство с потребителите ни. В центъра на това е задачата ни да подкрепяме развиването на Медицински университет – София и цялата научна общественост в България.
В началото на кариерата си работи като библиотекар в дребната, само че съвременна библиотека на Британския съвет в България, където продължава своето професионално развиване като координатор по изпитната активност, експерт „ Бизнес развиване “ и маркетинг управител до 2021 година
Обича да чете – и за забавление, и за професионално и личностно развиване, само че е и огромен обожател на киното и телевизионните сериали. Едни от обичаните й задгранични създатели са Стивън Кинг, Маргарет Атууд, Тери Пратчет, само че от ден на ден чете и български създатели, измежду които Здравка Евтимова, Людмила Филипова, Георги Господинов.
Не счита, че човек се мери с количеството прочетени книги, а с качеството на наученото от живия живот и това по какъв начин го употребява, с цел да става по-добър човек всеки идващ ден.
Днес беседваме с Людмила Томова за вероятностите в развиването на Централната здравна библиотека като академична конструкция, неразделна част от МУ – София.
Г-жо Томова, дано на първо място да Ви благопожелавам Деня на буквите - 24 май. Само преди дни връчихте премията на ЦМБ „ Читател на годината “. Кой е той?
Честит празник и на Вас и читателите на Zdrave.net! Пожелавам на всички повече време за четене и насърчаване на знанията и кръгозора!
Наградата беше връчена за първи път на потребителя с най-вече визити в библиотеката за последната една година – от май 2021 година, когато отворихме вратите на читалните след месеци затваряне поради COVID-19, до май 2022 година Нашият „ Читател на годината “ е студент в Медицински факултет на Медицински университет – София, споделя се Грегори Вулфсон. През последната година той е прекарал към 20% от времето си в нашата библиотека!
Статистиката ни демонстрира, че има още доста читатели, най-вече студенти, с непосредствен на този брой ежедневни визити, а общо потребителите ни са се нараснали към 9 пъти по отношение на май 2021 година Факторите за това са както външни, по този начин и вътрешни: отпадането на противоепидемичните ограничения беше от огромно значение, само че имам вяра, че и многото усъвършенствания, които въведохме през последните месеци също оказаха позитивно въздействие. Например, това че отворихме новата съвременно образователна зала „ Creative space “, увеличихме читателските места, създадохме нова „ Регистратура “ от вида „ one stop shop” (обслужване на едно гише), предоставихме нови онлайн запаси като бази данни с електронни книги и списания. Успяхме да закупим и нова профилирана машина за стерилизация и обезпрашаване на книгите за по-голяма сигурност на личния състав и потребителите.
Предстои ни още доста работа по отношение на подобряването положението на постройката, мебелите и оборудването, печатния и електронния ни фонд. Мисля, че огромна част от упоритостите ми и задачите, които си сложих от встъпването ми в служба като шеф на ЦМБ се увенчаха с триумф, а това е окуражаващо за мен и екипа ми – това са 35 експерти в библиотечно-информационните и издателски действия.
Какъв е профилът на днешния четец, или, казано по различен метод – консуматор на услугите на ЦМБ?
Най-правилно е да използваме термина „ консуматор “, когато обобщаваме другите групи ползватели на услугите на Централна здравна библиотека. Това е по този начин, преди всичко, тъй като предлагаме разнообразни типове услуги, с изключение на четене на книги и списания. Вратите ни са отворени за студенти, докторанти, специализанти, преподаватели и чиновници на Медицински университет – София, само че и за всички „ външни “ консуматори, без значение от специалността им или това къде работят или учат. Например, нашите услуги и библиотечен фонд се употребяват постоянно от студенти и преподаватели от други университети в България, само че също по този начин и от представители на фармацевтични компании, публицисти и учени от разнообразни области.
Промяната в библиотеката като културен институт в общ проект е явна през последните години. Какви са нейните измерения що се отнася до ЦМБ?
Съвременната роля на всяка библиотека, без значение от профила и типа й (обществена, институционална, академична), е освен да съхранява и дава достъп до писменото завещание. Библиотеките са призвани да бъдат средище за другарство, за образование, за възникване на хрумвания и планове. Затова услугите и ресурсите им би трябвало да са лесно-достъпни, комфортни и бързи.
Едва ли ще е пресилено да кажа, че визията на огромна част от българското общество за библиотеките обаче, е за институции, които са капсулирани, постепенно изменящи се и прекомерно „ обичайни “ в положителния, само че и в неприятния смисъл на тази дума. Причините за това са доста и фундаментални – липса на задоволителна и ясна нормативна база на държавно равнище, прекомерно ниски заплати и субсидиране, липса на квалифицирани фрагменти. Въпреки проблемите в сектора, имам вяра, че с цел да бъдат преборени те, е нужна воля и визия за бъдещи усъвършенствания, за които персонално аз черпя опит и ентусиазъм от положителните български и задгранични практики.
Например, преди малко се върнах от продан в Швеция, където в продължение на седмица работих дружно с група сътрудници от разнообразни страни в Европейски сьюз, с цел да споделим проблеми и хрумвания за общ прогрес. Този опит беше както доста потребен, по този начин и отрезвителен – даде ми голям брой хрумвания за развиване, само че и ми оказа помощ още по-ясно да видя проблемите, които са трупани без решение с години. Например, за неналичието на задоволително бърз софтуерен прогрес. Без въвеждането на интернационално потвърдилите се библиотечно-информационни софтуерни и хардуерни артикули няма по какъв начин да напредваме с темповете, които новото потомство изисква от нас. Да, това е скъпо – и във финансово отношение, и като влагане на време и старания, само че това са действителни вложения в образованието, които ще се отплатят мигновено след въвеждането им.
Затруднява ли дигитализацията използването на фондовете на ЦМБ от читателите от по-възрастното потомство – т.е. хората, които работата с компютър носи известни усложнения?
Действително, съществуват разлики в желанията и уменията на другите генерации консуматори. Често младите студенти са по-запознати с някои интернет приложения и стратегии от чиновниците ни, до момента в който по-възрастните консуматори отхвърлят даже да употребяват онлайн формулярите ни и избират всичко да е на хартия. Затова ролята на библиотекарите и осведомителните ни чиновници като техни съветници и обучители е основна. Всеки наш консуматор е неповторим и надлежно има потребност от характерен метод и информация. Стараем се да разберем и отговорим на потребностите и желанията им допустимо най-добре, а това постоянно значи, че би трябвало да отделим време за самостоятелна консултация и насоки, а от време на време самите ние да научим нещо ново и да го използван в работата си.
Какви характерни услуги предлага ЦМБ?
Както към този момент загатнах, услугите на Централна здравна библиотека са доста и разнородни, като освен това никога не се лимитират единствено до набирането, съхраняването и даването на здравна литература. Фондът ни съдържа над 350 000 тома български и задгранични книги и списания. Освен тях предоставяме също образования, като да вземем за пример неотдавна извършения от нас онлайн курс „ Писане в науката “. Изготвяме информации за цитирания в научни изявления, за импакт фактор или индексиране на списания в интернационалните бази данни. Можем да предложим сформиране на описи с литература по заложена тематика – така наречен Тематична информация. Предлагаме предпечатна подготовка, езикова редакция и промяна на книги и списания. В ЦМБ се изготвят и тиражират 11 научни и медицински списания, в които учените от България или чужбина са добре пристигнали да разгласяват своите писания.
Във вашата стратегия на Националната библиотечна седмица от 9 до 13 май бе включен един забавен курс – по научно писане. Как се роди концепцията, по какъв начин се осъществя тя и какво е нейното бъдеще?
Националната библиотечна седмица се провежда всяка година от Българската библиотечно-информационна асоциация (ББИА).
като застъпническа самодейност, която има за цел да разпространява библиотеките в страната, тяхната активност и триумфи, само че и провокации. Както доста сътрудници в страната, по този начин и ние се включихме в самодейността като организирахме редица събития – онлайн и офлайн (в постройката ни). Проведохме и образования за ефикасното прилагане на електронните ни запаси – репозиториум, бази данни и онлайн платформи с книги и списания. Обучението „ Писане в науката “ обаче, в действителност беше извършено малко по-рано през март и ориентирано особено към учащите се и към чиновниците на Медицински университет – София, които занапред желаят да научат или да опреснят знанията си по отношение на публикуването на публикации в научни списания. Целта ни беше да проследим процеса преди, по време и след публикуването, като обърнем внимание на някои постоянно срещани проблеми като да вземем за пример избора на списание и избягването на така наречен грабителски или подправени списания. Искахме също да внесем повече изясненост по отношение на наукометричните индикатори и значимостта на това всеки академик да води собствен списък на изявленията си, да поддържа авторски профил в онлайн платформите и така нататък Това беше първото сходно онлайн образование, провеждано от библиотеката изцяло гратис. Признавам, че бяхме доста горди от това, че в него се включиха 190 сътрудници от университета, а противоположната връзка беше извънредно положителна. Предвиждаме да продължим образованието в бъдеще, като към този момент работим върху подобряването и развиването на този формат.
Започнахме диалога с най-хубавия четец, дано Ви попитам обаче какъв е най-лошият четец, какви компликации и проблеми основава той?
Няма подобен! Както към този момент загатнах – всеки консуматор е неповторим и метода към него би трябвало също би трябвало да е подобен. Дори в случаите, в които не разполагаме с избран издирван документ или информация, се стараем да намерим различни източници, да издирим наличието посредством междубиблиотечно заемане или да насочим към друга библиотека, като се водим постоянно от това да сме в интерес на читателя.
Има ли измежду Вашите читатели, измежду университетските преподаватели и студентите хора, които Ви оказват помощ със своите познания, подготвеност и положително предпочитание да бъдат потребни на идеята?
Изключително сме признателни на хората, които ни подаряват книги и списания, а те са доста! Сред тях са лекари или техни близки, медицински сдружения, фармацевтични компании като да вземем за пример Рош България, които неотдавна ни предоставиха нови електронни книги и ни подкрепиха да създадем нова образователна зала. Без помощ от такива съидейници нямаше по какъв начин да се оправим с това да поддържаме толкоз богат фонд, от който бъдещите генерации лекари, дентални медици и здравни служащи да се учат и развиват. Ценна за нас е и всяка противоположна връзка по отношение на това по какъв начин можем да подобрим услугите и ресурсите си, по тази причина приканвам всички наши консуматори да бъдат дейни и да ни изпращат своите мнения посредством онлайн каналите ни в обществените медии или по имейл, както и непосредствено посредством чиновниците в библиотеката.
Каква бихте желали да бъде библиотеката през идващото десетилетие?
Мога да приказвам за визията ми за развиване на Централна здравна библиотека доста дълго. На малко, обаче, желая да кажа, че за мен е от изключителна значимост да дам подтик на модернизирането ни във всяко отношение – софтуерно, във връзка с сграден и библиотечен фонд, в метода на обслужване и другарство с потребителите ни. В центъра на това е задачата ни да подкрепяме развиването на Медицински университет – София и цялата научна общественост в България.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ