Людмила Тодорова Живкова (1942 – 1981), наричана още бялата птица

Людмила Тодорова Живкова (1942 – 1981), наричана още „ бялата птица на българската просвета “, а в задграничната преса: „ принцесата на българския комунизъм “ е български политик от Българската комунистическа партия (БКП), щерка на Генералния секретар на Централен комитет на Българска комунистическа партия Тодор Живков и Мара Малеева, виновна за културната политика на тоталитарния режим от края на 70-те години до гибелта си. Живкова става проводник на нова квазиидеология, представляваща еклектично комбиниране на обичайна комунистическа изразителност с азиатски религиозни учения, като Агни Йога, и парапсихология. Според нейни близки, като Любомир Левчев, тези възгледи били възприемани като „ неправоверни “ и даже рискови, само че по-късно ревизирани като социалистическа модерност в Народна република България (в края на 70-те и началото на 80-те), като второто е предмет на спор и полемика. Тя е и един от основателите на потреблението на Възродителния развой като средство за стабилизиране на намаляващата известност на режима. От 17 юли 1979 до 21 юли 1981 година е член на Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия, а от 3 юли 1975 до 21 юли 1981 година е ръководител на Комитета за просвета, с сан министър на културата. Между 1976 и 1981 година е депутат в VII и VIII Обикновено Народно заседание. В Комитета за изкуство и просвета Людмила Живкова притегля като свои заместници своите близки Александър Фол и Любомир Левчев. Свързаният с нея Александър Лилов става секретар на Централния комитет по идеологическите въпроси, а след неочакваното премахване на Борис Велчев през 1977 година заема неофициалната позиция на втори човек в йерархията на режима. Живкова си слага за цел популяризирането на българската просвета и историческо завещание в чужбина. Комитетът провежда изложбата „ Тракийското изкуство и просвета по българските земи “, която е показана в 25 страни по света, а през 1974 година самата Живкова пази докторска дисертация на тематика „ Казанлъшката гробница “. Възползвайки се от протекциите на татко си, който ѝ обезпечава нужните финансови и организационни запаси, в последните години от живота си Людмила Живкова провежда няколко огромни пропагандни акции. Тя е основател на основаването на придвижването „ Знаме на мира “ и обвързваните с него Международни детски асамблеи, провеждани през 3 години интернационалните детски фестивали с пацифистка устременост. Людмила Живкова умира на 21 юли 1981 г.