36-години от смъртта на Людмила Живкова - ужасното дете на комунизма
Людмила Живкова си отиде преди 36 години, само че легендите и въпросите, свързани с нейната гибел на 21 юли през 1981-ва, не престават да се тиражират.
Въпреки че здравната експертиза е безапелационна - мозъчен кръвоизлив. И в случай че към земния край на първата дама витаят разнообразни версии, мултиплицирани от някогашни доближени и "жълти " медии, то към личността и задачата й няма никакви съмнения.
Защото тя е най-модерният политик в социсторията ни, макар че доста хора се пробват да не помнят този факт от летописа на смутното време.
Принцесата на народа е измежду дребното действителни строители на модерна България. Никога не е била правоверен болшевик. Винаги е била "ужасното дете " на строя. Като всеки интелектуалец Людмила е наясно, че културата ни е артикул номер едно за експорт по първо и второ направление.
По света я одобряват като равна - поради космополитизма и визионерството на плановете й, поради експозицията с тракийското богатство, показвана в десетки страни, поради желязната й отдаденост на идеята да популяризира родината. Някои от нейните хрумвания за развиването на страната ни плашат номенклатурата - в София и Москва.
Людмила безспирно и фанатично работи за отварянето на България към света. Тодор Живков сбито признава, че са го притискали да й окаже въздействие, да стопира нейната динамичност.
Брежнев му загатва, че би трябвало да укроти щерка си. Но има и персони, които чудесно схващат Людмила. Георги Йорданов споделя, че тогавашният министър на културата в Съветския съюз Пьотър Демичев е плакал за първата дама при визитата си у нас след гибелта й.
Ако Горбачов направи Перестройката в Съюз на съветските социалистически републики, то Людмила Живкова направи Перестройката в България. Интелигенцията от втората половина на предишното столетие и до през днешния ден я загатва с положително - поради десетките събития, продуцирани от нея: от "Знаме на мира " до гастрола на първото копие от "Джокондата " на Леонардо.
В персоналния си живот Людмила е строга и дисциплинирана, само че и купонджийка от сой. Никога не се е правела на пуритан. Домашните празненства са същински карнавал. На фотосите от 78-79-а е с цигара в ръка. По това време тя към този момент не пуши, само че пали за компания. Първата дама постоянно е облечена доста елегантно.
Дизайнерите вършат пробите пред огромните огледала във вила "Калина ". Творят специфични национални бродерии върху формалните й тоалети - с тях тя впечатлява и на Изток, и на Запад. По аерогарите постоянно купува списания, с цел да е наясно какво се носи по света.
Дори Ванга не съумява да предвижда края на Людмила. След ужасяващата злополука през 1973-а й носят чантата на Първата дама. Пророчицата е безапелационна: гибел няма. Двете са доста близки. Ванга й гостува в София, само че не с цел да врачува.
Веднъж споделя за Жени: "Това дете ще учи история ", макар че бъдещата дизайнерка с тапия от Алма матер, е единствено на 10. Людмила и Ванга най-често приказват за бъдещето на България.
През 1990-а неповторимата асамблея "Знаме на мира " е закрита, а фондация "Людмила Живкова " е преименувана на "Кирил и Методий ". Целта - да се пресечен всевъзможни връзки сред двете институции със фамилията на някогашния Първи. Жени и вуйчо й Владимир без предизвестие са изключени като членове на фондацията, макар че са нейни учредители.
Жени и Тодор пък са от първите донори - внасят много огромна сума, събрана от възнаграждения на майка им. Центърът "Знаме на мира " е разграбен.
Идеята да се поддържа връзка със света е унищожена, а доста значими интернационалните контакти с политици и интелектуалци от десетки страни - изгубени.
Въпреки че здравната експертиза е безапелационна - мозъчен кръвоизлив. И в случай че към земния край на първата дама витаят разнообразни версии, мултиплицирани от някогашни доближени и "жълти " медии, то към личността и задачата й няма никакви съмнения.
Защото тя е най-модерният политик в социсторията ни, макар че доста хора се пробват да не помнят този факт от летописа на смутното време.
Принцесата на народа е измежду дребното действителни строители на модерна България. Никога не е била правоверен болшевик. Винаги е била "ужасното дете " на строя. Като всеки интелектуалец Людмила е наясно, че културата ни е артикул номер едно за експорт по първо и второ направление.
По света я одобряват като равна - поради космополитизма и визионерството на плановете й, поради експозицията с тракийското богатство, показвана в десетки страни, поради желязната й отдаденост на идеята да популяризира родината. Някои от нейните хрумвания за развиването на страната ни плашат номенклатурата - в София и Москва.
Людмила безспирно и фанатично работи за отварянето на България към света. Тодор Живков сбито признава, че са го притискали да й окаже въздействие, да стопира нейната динамичност.
Брежнев му загатва, че би трябвало да укроти щерка си. Но има и персони, които чудесно схващат Людмила. Георги Йорданов споделя, че тогавашният министър на културата в Съветския съюз Пьотър Демичев е плакал за първата дама при визитата си у нас след гибелта й.
Ако Горбачов направи Перестройката в Съюз на съветските социалистически републики, то Людмила Живкова направи Перестройката в България. Интелигенцията от втората половина на предишното столетие и до през днешния ден я загатва с положително - поради десетките събития, продуцирани от нея: от "Знаме на мира " до гастрола на първото копие от "Джокондата " на Леонардо.
В персоналния си живот Людмила е строга и дисциплинирана, само че и купонджийка от сой. Никога не се е правела на пуритан. Домашните празненства са същински карнавал. На фотосите от 78-79-а е с цигара в ръка. По това време тя към този момент не пуши, само че пали за компания. Първата дама постоянно е облечена доста елегантно.
Дизайнерите вършат пробите пред огромните огледала във вила "Калина ". Творят специфични национални бродерии върху формалните й тоалети - с тях тя впечатлява и на Изток, и на Запад. По аерогарите постоянно купува списания, с цел да е наясно какво се носи по света.
Дори Ванга не съумява да предвижда края на Людмила. След ужасяващата злополука през 1973-а й носят чантата на Първата дама. Пророчицата е безапелационна: гибел няма. Двете са доста близки. Ванга й гостува в София, само че не с цел да врачува.
Веднъж споделя за Жени: "Това дете ще учи история ", макар че бъдещата дизайнерка с тапия от Алма матер, е единствено на 10. Людмила и Ванга най-често приказват за бъдещето на България.
През 1990-а неповторимата асамблея "Знаме на мира " е закрита, а фондация "Людмила Живкова " е преименувана на "Кирил и Методий ". Целта - да се пресечен всевъзможни връзки сред двете институции със фамилията на някогашния Първи. Жени и вуйчо й Владимир без предизвестие са изключени като членове на фондацията, макар че са нейни учредители.
Жени и Тодор пък са от първите донори - внасят много огромна сума, събрана от възнаграждения на майка им. Центърът "Знаме на мира " е разграбен.
Идеята да се поддържа връзка със света е унищожена, а доста значими интернационалните контакти с политици и интелектуалци от десетки страни - изгубени.
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ