“Любовта се издържа казва Буковски с гласа на алтер-егото си

“Любовта се устоя ” споделя Буковски с гласа на алтер-егото си Хенри Чинаски от романа “Жени ”. И продължава: “Но единствено в случай че можеш да се оправиш с психическото напрежение. Когато си влюбен, все едно се опитваш да носиш на тил цялостна кофа с лайна, до момента в който прекосяваш пълноводна река от пикня. ”

Само че Чинаски е издръжливо копеле. Може да носи и по две кофи с лайна във всяка ръка, в случай че се постанова. Същото и с “баща ” му, Чарлз Буковски – може би най-безкомпромисният безсрамен безсрамник на актуалната американска прозаичност. Макар да му е ясно, че “само да живееш, преди да умреш, отново не е елементарно ”, Чарлз не се оплаква от това, което му се случва в годините сред рождението и гибелта. Той е върл безбожник и фен на чашката и, макар искрено мизогинистките му изявления (за които е бил не един път порицаван), той е без подозрение и огромен фен на дамите. Съвсем разумно, измежду основните тематики в прозата и поезията му са любовта и сексът. Само че и двете идват относително късно в живота на младежа Буковски.

В превод от британски това безусловно значи “къснозрейка ”, а метафоричното му значение е “човек, който късно стартира да води сексуален живот ”. Вече се досещате, че Чарлз е тъкмо такава “къснозрейка ”. Младежът се открехва за секса чак на 24-годишна възраст. Понеже възприятието за фамилиарност и произлизащият от него позор са непознати за Буковски, той намерено приказва за първия си полов опит. Който е със 150-килограмова к*рва. Запознават се, естествено, не в градската библиотека, а в бар. Вече солидно накиснат, той я води вкъщи си и го прави за първи път. На сутринта обаче не може да си откри портфейла да й заплати, упреква проститутката, че му го е откраднала и я гони с ритници на улицата. Чак откакто затръшва вратата след нея и си връща разсъдъка, намира портфейла паднал в профил на леглото. Моментално го обзема възприятие за виновност, че по този начин се е отнесъл с дебеланата, тъй като “тя беше първата жена, която в миналото ме е обичала. ”

И двете имена, Бети и Лаура, са на героини от две знакови творби на Буковски – надлежно “Поща ” и “Factotum ”. Малко от почитателите на писателя обаче знаят, че и двете са проекция на първото му огромно влюбване, което напряко му отвява главата. Обектът на неговата обич, трансформирал се по-късно в муза, се споделя Джейн Кууни Бейкър и съгласно биографите на Буковски е най-важното ентусиазъм в живота му. За елементарния човек несъмнено е загадка по какъв начин е могъл да се влюби в 10 години по-възрастна от него непоправима алкохоличка, която живее в долнопробни хотели и поддържа пороците си с мижавите средства, подхвърлени й от богати старчоци. Но защото никой и в никакъв случай не би могъл да влезе в главата и душата на ексцентричния публицист, по тази причина е по-добре просто да приемем обстоятелството, че е видял Джейни една вечер в бара (къде другаде!) и просто се е влюбил в нея. Така стават тия неща…

Джейн Бейкър умира през 1962 година от затруднения след спукана язва.

Тя се споделя Барбара Фрай и двамата с Буковски се срещат около работата й на редактор на лирика. Въпреки че Барбара се е родила с два изчезнали прешлена и леко деформиране на гръбначния дирек, поради което накуцва, писателят мигновено се влюбва в нея. Толкова скоростно се развива връзката им (която първоначално е извънредно в епистоларна форма), че двамата даже не знаят кои са обичаните им цветове и дали обичат пържолата препечена или полусурова, когато се женят в Лас Вегас през 1957-а. Бракът им обаче се оказва тотално крушение и се развеждат две години по-късно, през 1959-а. Най-любопитният подробност в техните връзки е фактът, че макар, че редактира поезията му, Барбара не харесва нито стила му на писане, нито наличието на творбите му. Съпруга номер едно умира при мистериозни условия по време на едно от пътуванията си до Индия.

В последна сметка “мизогинистът ” Буковски се оказва прав: “Не можеш да обичаш някого същински, в случай че не го познаваш задоволително добре. ”

Така, както и “белокосата хипарка ”, Буковски постоянно назовава приятелката си Франсис Смит – поетеса от Лос Анджелис, известна с псевдонима си FrancEye. От връзката му с нея се появява бебето Марина, която пък е петата подред в сбирката от девойки, родени от предходни връзки на майката. Когато Буковски схваща, че гаджето му е бременна от него, й предлага брак, обаче Франсис го отрязва. Майката на единственото дете на Буковски умира на 87-годишна възраст, през 2009 година, от затруднения след строшаване на тазобедрената става.

“Отново се влюбих. Отново бях изгубен. ”

Връзката на Буковски с Линда Кинг, ваятел и поетеса, е може би най-бурната му от всички. Запознават се през 70-те, когато Линда му предлага да извае статуя на главата му. Двамата са дружно в продължение на пет години (с интервали на “почивка ”). Всеки път когато се скарат, Буковски връща главата на Линда с изказването, че не му е притрябвала. Връзката им е толкоз бурна и изпълнена с непридвидими обрати, че от време на време се стига до нападателни прояви и от двете страни. Веднъж Буковски даже й чупи носа, а при друго счепкване Линда е толкоз гневна, че изхвърля през прозореца пишещата си машина и няколко книги.

Връзката завършва без деца, само че с доста рани – физически и душевни.

“Винаги има една жена, която да ви избави от друга. И до момента в който ви избавя, се подготвя да ви унищожи. ”

Бившето гадже на рок-барабаниста Левон Хелм Джоана Бул преспива с Буковски безусловно от досада. По това време либидото на писателя е в извънредно дейна форма. Той се старае да прави колкото се може повече секс, тъй като това е част от “проучването ” му за романа “Жени ”. Джоана обаче е толкоз погнусена от секса с писателя, че откакто завършва, повръща и… повече не желае и да чува за него.

“И въпреки всичко понякога човек има потребност от жена – даже единствено с цел да си потвърди, че е кадърен да си откри. ”

Мдааа, Буковски има навика да кръщава любовниците си с имена, които съгласно него отразяват съвършено външността и характера им. Затова към този момент разбираме логиката му зад този псевдоним поради обстоятелството, че идната хубавица, с която мачка чаршафите, е секси сервитьорка на коктейли и фамозна купонджийка. И пристрастена към хапчетата за намаляване, апропо. Казва се Памела Милър и макар повърхностната й натура писателят рисково хлътва по нея. На “Сладкишчето ” обаче не му дреме изключително за страдащия Чарлз и постоянно изчезва за дни. Което пък изкарва Буковски отвън кожата му от нерви и гняв. И все пак я увековечава в поетичната си стихосбирка “Любовта е куче от пъкъла ”. В последна сметка Пам го напуща поради студент по дентална медицина с надалеч по-хубаво дупе от това на писателя.

“Тя е луда, само че вълшебна. Няма неистина в нейния огън. ”

Такъв псевдоним дава Буковски на следващата си обичана, която се появява като героиня в романа му “Жени ”. А в случай че сте чели романа, значи знаете, че приказва с извънредно неласкателни слова за нея. Обаче Амбър О’Нийл (което също е псевдоним!) се оказва единствената от дамите на Буковски, която отвръща на удара с удар. Тя написва книга, в която приказва искрено за късата си връзка с писателя-бунтар и го разказва в ненадейно нова светлина. Заглавието на творбата й е “Blowing My Hero ”. И защото няма издание на български език, оставям на английско-говорящите сами да си преведат заглавието по метод, който считат за най-подходящ и меродавен.

“Веднъж една жена обърне ли се против теб, не помни! ”

Втората и последна брачна половинка

Буковски се среща с Линда Лий Бейгъл през 1976 година По това време тя е притежател на ресторант за здравословно хранене. Първите трепети на връзката им е разказана в романа “Жени ”. Двамата се женят чак през 1985 година Близки на двамата настояват, че Линда е била индивидът, който с безусловната си обич е съумяла да го “задържи ” на този свят още цели 10 години макар тежкото пиене и сериозните здравословни проблеми.

“Има дами, написа Буковски, които посредством телата и душите си те карат да изпитваш усеща. А има и дами, които пред погледите на всички ще завъртят ножа в раната ти. Разбира се, моите почитания за това, обаче ножът въпреки всичко пронизва дълбоко. ”

Чарлз Буковски умира от левкимия на 9 март 1994 година, на 73-годишна възраст. Съпругата му Линда подарява целия му книжовен списък на библиотеката “Хънтингтън ” в Сан Марино, Калифорния.