Любовта не задължава. Страхът е изпълнен със задължения. По пътя

Любовта не задължава. Страхът е изпълнен със отговорности. По пътя на страха, каквото и да вършим, то е тъй като би трябвало да го създадем и чакаме другите да създадат нещо, тъй като би трябвало да го създадат. Имаме задължението и незабавно откакто то се появи, ние започваме да му се съпротивляваме. Колкото повече опозиция оказваме, толкоз повече страдаме. Рано или късно се опитваме да избягаме от отговорностите. От друга страна, любовта не има опозиция. Каквото и да вършим, то е тъй като желаеме да го вършим. То става наслаждение, то е сходно на игра и ние изпитваме наслаждение от него.

При любовта няма упования. Страхът е цялостен с упования. Посредством страха ние вършим нещата, тъй като би трябвало да ги създадем и чакаме и другите да създадат същото. Ето за какво страхът наранява, а любовта не наранява. Ние чакаме нещо и в случай че то не се случи, се усещаме засегнати. Обвиняваме другите, че не извършват нашите упования. Когато обичаме, нямаме упования – вършим нещо, тъй като по този начин желаеме и другите хора постъпват по избран метод по същата причина – тъй като по този начин желаят или не желаят и в това няма нищо персонално. Когато не чакаме нещо да се случи, в случай че нищо не се случи, това не е значимо. Не се усещаме засегнати, тъй като всичко, което става е О.К. Ето за какво съвсем нищо не ни наранява, когато обичаме. Ние не чакаме, че нашият обичан би трябвало да направи нещо, и надлежно нямаме отговорности.

Любовта почива върху уважението . Страхът не почита нищо, в това число себе си. Ако аз скърбя за вас, това значи, че не ви почитам. Означава, че не можете да вършиме личен избор. Когато би трябвало да върша изборите вместо вас, в тази позиция аз не ви почитам. Ако не ви почитам, тогава аз се пробвам да ви управлявам. През множеството време, когато споделяме на децата си по какъв начин да живеят техния си живот, това е тъй като не ги почитаме. Съжаляваме ги и се опитваме да създадем за тях това, което те самите би трябвало да създадат за себе си. Когато не почитам себе си, аз се скърбя, коства ми се че не съм задоволително добър за този живот. Как да разберете по кое време не почитате себе си. Когато казвате: “Горкият аз, не съм задоволително мощен, задоволително образован, задоволително хубав, не мога да го направя. ” Самосъжалението произтича от неналичието на почит.

Любовта е безжалостна . Тя не изпитва страдание към никой, само че е състрадателна. Страхът е изпълнен със страдание, той изпитва страдание към всеки. Вие ме съжалявате, когато не ме почитате, когато не смятате, че съм задоволително мощен с цел да се оправя. От друга страна любовта респектира. Обичам те – зная, че можеш да се оправиш. Зная, че си задоволително мощен, задоволително добър и образован, с цел да направиш собствен личен избор. Не е належащо да върша избор вместо теб. Ти можеш да го направиш. Ако паднеш, аз ще ти подам своята ръка, мога да ти оказа помощ да станеш. Мога да кажа: “Ти можеш, продължавай напред. ” Това е съчувствие, само че то не е същото като да изпитваш страдание. Състраданието произтича от уважението и любовта, а възприятието на страдание е резултат от страха и неналичието на почитание.

Любовта е изцяло виновна . Страхът заобикаля отговорността, само че това не значи, че няма отговорност. Като се опитваме да избегнем отговорността, ние вършим една от най-големите неточности, тъй като всяко деяние има следствие. Всичко, което мислим, всичко, което вършим, има последици. Когато вършим избор, ние имаме резултат или реакция. Ако не създадем избор, отново имаме резултат или реакция. Ние ще преживеем следствията от нашите дейности по един или различен метод. Ето за какво всяко човешко създание е изцяло отговорно за своите дейности, даже и да не желае да носи тази отговорност. Другите хора може да се пробват да платят за вашите неточности, само че вие по този начин или другояче ще си платите за грешките и тогава като цяло плащате двойно. Когато другите се пробват да поемат вашата отговорност, това единствено основава по-голяма драма.

Любовта постоянно е блага, страхът не е . Поради страха ние сме изпълнени със отговорности и упования, не демонстрираме почит, заобикаляме отговорността и изпитваме страдание. Как да се почувстваме добре, когато толкоз ни е боязън. Чувстваме се жертва на всичко. Чувстваме се ядосани, тъжни, ревностни или предадени.

Гневът не е нищо друго с изключение на боязън с маска. Тъгата, също е боязън с маска, ревността също. С всички тези страсти, идващи от страха и предизвикващи страдалчество, ние единствено претендираме, че сме благи. Ние не сме благи, тъй като не се усещаме добре, не сме щастливи. Ако вие сте на пътя на любовта, нямате отговорности, нямате упования. Не съжалявате себе си или колегата си. Всичко върви добре за вас и по тази причина усмивката е постоянно на лицето ви. Чувствате се добре със себе си, и защото сте благополучен, вие сте благ. Любовта постоянно е добра и тази добрина ви прави великодушен и отваря всички порти. Страхът е себелюбив – това е единствено за мен. Егоизмът затваря всички порти.

Любовта е безусловна . Страхът изобилства от условия. На пътя на страха, аз ще те обичам, в случай че ми позволиш да те управлявам, в случай че си добър към мен, в случай че подхождаш на облика, който съм си построил за теб. И тъй като ти в никакъв случай няма да постигнеш този облик, аз те съдя за това и те разгласявам за отговорен. Много пъти аз даже се срамя от теб, тъй като не си това, което желая. Ако не подхождаш на този облик, ти ме смущаваш, дразниш ме, не мога да демонстрирам никакво самообладание към теб. Аз просто изисквам за добрина. На пътя на любовта няма в случай че, няма условия. Обичам те без причина, без никакви оправдания. Обичам те подобен какъвто си и ти давам свободата да бъдеш подобен. Ако не те обичам подобен, тогава по-добре да бъда с някой различен, който дава отговор на моите условия. Нямаме право да променяме, който и да било и никой няма право да трансформира нас. Ако решим да се променяме, това би трябвало да е тъй като ние по този начин желаеме, тъй като не желаем повече да страдаме.

Повечето хора изживяват целия си живот, вървейки по пътя на страха. Те се обвързват, тъй като усещат че би трябвало да бъдат обвързани. В тази връзка демонстрират всички свои упования към колегата си и към себе си. Цялата тази драма и страдалчество съществуват, тъй като ние използваме канали за връзка, които са съществували още преди да се родим. Хората съдят и стават жертви, клюкарстват се взаимно, клюкарят с другари, клюкарят в бара. Карат членовете на фамилията да се ненавиждат един различен. Натрупват прочувствена отрова и я предават и на децата си. “ Виж татко си – какво ми направи. Не бъди като него. Всички мъже са такива, всички дами са такива. ” Ето какво вършим с хората, които обичаме толкоз доста – със личните си деца, другари и сътрудници.

На пътя на страха имаме толкоз доста условия , упования и отговорности, че сътворяваме безчет правила да защитим себе си от прочувствената тъга. А истината е, че не трябва да има никакви правила. Тези правила повлияват върху качеството на каналите за връзка сред нас, тъй като когато се опасяваме, ние лъжем. Ако ти имаш упования какъв да бъда, тогава аз се усещам задължен да бъда подобен. Истината е, че не съм това, което искаш. Когато съм почтен и съм това, което съм, ти се чувстваш засегнат, ти се ядосваш. Тогава аз те неистина, тъй като се опасявам от твоята присъда. Страхувам се, че ще ме обвиниш, че ще ме осъдиш и ще ме накажеш. И всякога, когато си спомниш, ти ме наказваш още веднъж и още веднъж за същата неточност.

На пътя на любовта има правдивост . Ако извършите неточност, плащате единствено един път за нея и в случай че вие същински обичате себе си, вие се учите от тази неточност. На пътя на страха няма правдивост. Карате себе си да плащате хиляди пъти за една и съща неточност. Карате приятеля или колегата си да заплаща хиляди пъти за същата неточност. Това основава възприятие за неправда и отваря доста прочувствени рани. След това, несъмнено, смятате, че си сте се провалили. Хората драматизират всичко, даже напълно елементарни и дребни неща . Виждаме тези драми в нормалните взаимоотношения…, тъй като те са на пътя на страха…

Във всяка връзка има две половини. Едната половина сте вие, а другата половина е вашият наследник, вашата щерка, вашата майка, татко или вашия сътрудник. От тези две половини, вие сте виновни единствено за вашата половина и не носите никаква отговорност за другата половина.
Няма значение какъв брой близки смятате, че сте или какъв брой мощно обичате, няма метод, по който да поемете отговорността за това, което е в главата на другия човек. Никога не можете да разберете какво усеща този човек, в какво има вяра той, догатките, които прави. Вие нищо не знаете за този човек.

Това е истината, само че какво вършим ние? Опитваме се да поемем отговорността за другата половина и по тази причина взаимоотношенията в пъкъла се основават на страха, драмата и битката за надзор. Ако ние сме във война за надзор, то е тъй като не изпитваме почитание. Истината е, че ние не обичаме. Това е нарцисизъм, а не обич, това са просто дребните дози, които ни карат да се усещаме добре. Когато липсва почитание е налице война за надзор, тъй като всеки се усеща виновен за другия. Трябва да те управлявам, тъй като не те почитам. Трябва да давам отговор за теб, тъй като каквото и да ти се случи, ще ме нарани, а аз желая да избегна тъгата. Следователно, когато аз видя, че ти не си виновен, ще те подлагам на критика от самото начало, с цел да те накарам да бъдеш виновен, само че виновен от моята персонална позиция. Това не значи, че аз съм прав. Ето какво се случва, когато изхождаме от пътя на страха.

Тъй като не те почитам, аз работя като че ли ти не си задоволително образован, с цел да видиш какво е положително и какво не за теб. Допускам, че не си задоволително мощен да влезеш в избрани обстановки и да се грижиш за себе си. Аз би трябвало да те управлявам и споделям: “Нека го направя вместо теб ” или “Не прави това ”. Опитвам се да подтискам твоята половина от връзката и поемам контрола за всичко. Ако аз управлявам цялата връзка, тогава къде е твоята част? Тя не работи.

С другата половина ние може да споделяме, да се забавляваме, да творим най-прекрасния сън дружно. Но другата половина постоянно има собствен личен сън, лична драма, лични стремежи и ние в никакъв случай не можем да направляваме този сън, без значение какъв брой настойчиво се опитваме да го създадем. Следователно имаме избор: Можем да създадем спор и война за надзор или да станем другари в играта или отборни играчи. Играчите в тим играят дружно, а не един против различен.

Ако играете тенис, вие имате сътрудник, вие сте тим и в никакъв случай не вървите един против различен – в никакъв случай. Дори да играете друго, вие имате една и съща цел – да се забавлявате, да играете дружно. Ако имате сътрудник, който желае да управлява вашата игра и ви споделя “Не, не играй по този начин, играй по този начин. Не, не го правиш добре ”, вие въобще няма да се забавлявате. В последна сметка вие няма да желаете да играете повече с този сътрудник. Вместо да сте тим, вашият сътрудник желае да управлява играта Ви. А без концепцията за тим вие постоянно ще имате спор. Ако разглеждате вашата връзка, вашата сантиментална връзка като тим, всичко ще стартира да се усъвършенства. Във връзката, както и в играта, не става въпрос за загуба или облага. Играете, тъй като желаете да се забавлявате.

По пътя на любовта, вие давате повече в сравнение с взимате. И несъмнено, обичате себе си задоволително, че да позволявате на егоистични хора да се възползват от вас. Вие няма да си отмъщавате, само че сте наясно във вашите общувания. Може да кажете: “Не одобрявам, когато се опитваш да се възползваш от мен, когато не ме уважаваш, когато не си добър с мен. Не се нуждая от някой, който да злоупотребява с мен с думи, прочувствено или физически. Нямам потребност да слушам ругатните ти от самото начало. И не, тъй като съм по-добър от теб, а тъй като обичам хубостта. Обичам да се дръзвам, обичам да се развличам, обичам да обичам. И не тъй като съм лакомец, аз просто не желая огромна жертва край мен. Това не значи, че не те обичам, само че аз не мога да поема отговорност за твоя сън. Ако имаш взаимоотношения с мен, ще бъде прекомерно тежко за твоя паразит, тъй като няма да отвръщам на твоя отпадък изобщо. ” Това не е егоизъм; това е обич към себе си. Егоизмът, контролът и страхът ще разрушат съвсем всяка връзка. Великодушието, свободата и любовта ще основат най-красивата връзка: продължаваща любовна история.

Да овладеете взаимоотношенията зависи напълно от вас. Първата стъпка е да станете съзнателни, да разберете, че всеки сънува своя личен сън. Веднъж откакто разберете това, вие можете да поемете отговорността за своята половина от връзката, която сте вие. Ако знаете, че вие сте виновни единствено за вашата половина от връзката, елементарно можете да контролирате тази половина. Не зависи от нас да направляваме другата половина. Ако почитаме, ние знаем, че сътрудникът ни, майка ни, синът ни са изцяло виновни за своята половина. Ако ние почитаме другата половина, постоянно в тази връзка ще царува успокоение. Няма война.

След това, в случай че вие разберете какво е любовта и какво е страха, вие ставате осъзнати за метода, по който влизате във връзка със съня на другите. Качеството на тази връзка зависи от изборите, които вършиме във всеки един миг, дали настройвате прочувственото си тяло на вълните на любовта или на страха. Ако се хванете, че сте на пътя на страха, единствено посредством осъзнаването на този факт, вие може да преместите вашето внимание на пътя на любовта. Просто като видите къде се намирате, единствено променете вниманието си и всичко в близост ще се промени.
Накрая, в случай че вие разберете, че никой различен не може да ви направи щастливи, и че щастието е резултат на любовта, която извира от вас, тогава сте овладели великото майсторство на Толтеките, Изкуството на Любовта.

Можем да приказваме за любовта и да изпишем хиляди книги за нея, само че любовта ще е друга за всеки от нас, тъй като би трябвало персонално да я преживеем. Любовта няма нищо общо с визиите, тя е обвързвана с действието. Любовта в деяние може да донесе единствено благополучие. Страхът в деяние може да провокира единствено премеждия.

Единственият метод да овладеете любовта е да я практикувате. Не е належащо да оправдавате любовта си, да я обяснявате, належащо е единствено да се упражнявате в обич.

Инфо: https://amaranthp.wordpress.com