Любовта не е за страхливци
Любовта не е цветя и рози. Не се случва от единствено себе си. Ако си мислим, че постоянно би трябвало да бъде лесна, елементарна и ясна, значи не сме познали любовта. Тя има доста лица. Спокойната и уравновесена обич. Дивата и буйна обич. Хармоничната и постоянна обич. Зрялата и мъдра обич.
Любовта се трансформира във времето – също като нас. Хората се променяме, не оставаме едни и същи. Любовта пораства дружно с нас и ние би трябвало да сме подготвени да я отгледаме и да я опазим.
Любовта сред мъжа и дамата може да бъде смисъл и живот. Може да бъде тестване и инспекция на нашата зрялост.
Любовта сред приятелите е мощна и великодушна. Тя постоянно се отблагодарява, в случай че е откровена и двустранна. Трудно е да назовем някого другар, тъй като тази купа я заслужават тези, които откровено биха освен съчувствали на болките ни, само че най-много – биха се радвали на триумфите ни. Да цъкаш с език на непознатото злощастие го може всеки. Реалната помощ и подадената ръка е привилегия на мощните и достойните. Искрената наслада за непознатото благополучие и непознатите триумфи я умеят единствено духовно извисените и необятно скроените души.
Любовта към децата ни е всичко. Това е най-себеотрицателната и алтруистична обич. Разбираме какво значи да обичаме някого повече от себе си, да сме подготвени да умрем за различен и за неговото благополучие.
Любовта е мъдрост и светлина. Тя е предпочитание индивидът, който обичаме, да бъде добре, да бъде благополучен.
Любовта е грижа. Любовта е живот и животът е обич.
Цветелина Велчева
