Мирослав Славчев: При ефективно ухапване от змия се появява бързо много силна болка
Любовта ми към влечугите е от най-ранна детска възраст и продължава до ден-днешен, трансформирала се в моя специалност. Много забавни неща можем да научим от влечугите, те имат забавна екология и биология. Следват избрани инстинкти и са много по-предвидими от хората и бозайниците. Това сподели за предаването “Цветовете на България " по Радио " Фокус " херпетологът гл. ас. Мирослав Славчев от екипа на Институт по биоразнообразие и екосистемни проучвания при Българска академия на науките.
Змиите, които обитават България, не са доста рискови. Има отровни типове, само че те не са смъртоносно отровни. Жегите не са приятни за влечугите, тяхната телесна температура се въздейства от температурата на околната среда и те контролират температурата на тялото си с излагане на слънце, а при топло време се скриват на сянка. Змиите не атакуват, само че в случай че бъдат предизвикат, се пазят като бягат или с захапване.
Пепелянките са най-често срещаният тип в България и имат присъща тъмна зигзагообразна шарена линия по гърба, контрастираща с останалата част на тялото им, както и рогче на носа, само че то е мъчно видимо. Използват отровата за хващане на жертвите си. “При дейно захапване от змия се появява бързо доста мощна болежка. И това, което не би трябвало да прави ухапан от пепелянка, е да изсмуква отровата с уста, не би трябвало да се стяга мястото на ухапването също. Ако имаме признаци на гадене, повръщане, болежка, отичане и други ясни знаци за захапване от отровна змия, би трябвало да се насочим към най-близкото лечебно заведение за оказване на помощ. На терен най-важно е да се резервира пулса естествен, без да се забързва, и да не се тича. Когато човек е ухапан от неотровна змия остава единствено уплахата, няма признаците, които загатнах и не е желателно да му се поставя антидот ", изясни Мирослав Славчев.
В природата змията няма потребност от човешка помощ, в случай че тя е слаба и болна ще бъде изядена от див звяр и става част от хранителната верига. Змиите в България са включени в приложенията на Закона за биологично многообразие и са предпазени типове. На територията на България има 17 разнообразни типа змии, измежду тях и извънредно редки типове.
В института работят по няколко плана, само че един от тях е обвързван с червенобузите костенурки, които са известен домакински любим у нас. Те са тип, който идва от Северна Америка. Но с времето порастват и стават нежелани в дома. За да се отърват от тях хората ги носят по паркове, езера, реки, язовири и под дърво и камък. Това е неприятна процедура, защото този тип не е характерен за нашия континент. Те стартират да конкурират типовете, които се срещат в нашата страна. Ние имаме елементарна водна костенурка и южната или каспийска водна костенурка, които не са привикнали с подобен нападателен съперник. “Червенобузите костенурки се аклиматизират доста добре у нас и през последните години имат и дребни, развъждат се и това води до един лавинообразен развой. Европейски Съюз работи по стратегии за понижаване числеността на всички инвазивни типове, в това число и червенобузите костенурки. Имаме образци и за риби, бозайници и растения, които са се аклиматизирали и развиват в нашата страна. Апелът ми към слушателите, в случай че желаят да се освободят от червенобуза костенурка, е да не я пускат в природата, а да я занесат в най-близкия зоопарк, където тя може да продължи да живее, само че да не вреди ", сподели още Мирослав Славчев.
Калина СВЕЖИН
Змиите, които обитават България, не са доста рискови. Има отровни типове, само че те не са смъртоносно отровни. Жегите не са приятни за влечугите, тяхната телесна температура се въздейства от температурата на околната среда и те контролират температурата на тялото си с излагане на слънце, а при топло време се скриват на сянка. Змиите не атакуват, само че в случай че бъдат предизвикат, се пазят като бягат или с захапване.
Пепелянките са най-често срещаният тип в България и имат присъща тъмна зигзагообразна шарена линия по гърба, контрастираща с останалата част на тялото им, както и рогче на носа, само че то е мъчно видимо. Използват отровата за хващане на жертвите си. “При дейно захапване от змия се появява бързо доста мощна болежка. И това, което не би трябвало да прави ухапан от пепелянка, е да изсмуква отровата с уста, не би трябвало да се стяга мястото на ухапването също. Ако имаме признаци на гадене, повръщане, болежка, отичане и други ясни знаци за захапване от отровна змия, би трябвало да се насочим към най-близкото лечебно заведение за оказване на помощ. На терен най-важно е да се резервира пулса естествен, без да се забързва, и да не се тича. Когато човек е ухапан от неотровна змия остава единствено уплахата, няма признаците, които загатнах и не е желателно да му се поставя антидот ", изясни Мирослав Славчев.
В природата змията няма потребност от човешка помощ, в случай че тя е слаба и болна ще бъде изядена от див звяр и става част от хранителната верига. Змиите в България са включени в приложенията на Закона за биологично многообразие и са предпазени типове. На територията на България има 17 разнообразни типа змии, измежду тях и извънредно редки типове.
В института работят по няколко плана, само че един от тях е обвързван с червенобузите костенурки, които са известен домакински любим у нас. Те са тип, който идва от Северна Америка. Но с времето порастват и стават нежелани в дома. За да се отърват от тях хората ги носят по паркове, езера, реки, язовири и под дърво и камък. Това е неприятна процедура, защото този тип не е характерен за нашия континент. Те стартират да конкурират типовете, които се срещат в нашата страна. Ние имаме елементарна водна костенурка и южната или каспийска водна костенурка, които не са привикнали с подобен нападателен съперник. “Червенобузите костенурки се аклиматизират доста добре у нас и през последните години имат и дребни, развъждат се и това води до един лавинообразен развой. Европейски Съюз работи по стратегии за понижаване числеността на всички инвазивни типове, в това число и червенобузите костенурки. Имаме образци и за риби, бозайници и растения, които са се аклиматизирали и развиват в нашата страна. Апелът ми към слушателите, в случай че желаят да се освободят от червенобуза костенурка, е да не я пускат в природата, а да я занесат в най-близкия зоопарк, където тя може да продължи да живее, само че да не вреди ", сподели още Мирослав Славчев.
Калина СВЕЖИН
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ