Любовта към родината е изключително лично чувство. То не се

Любовта към родината е извънредно персонално възприятие. То не се тиражира от учебници, президентски решения или партийни конгреси. Но в съветските учебни заведения ще вкарват точно " патриотично образование на младежта ".

" Държавата може да даде урок по национализъм като престане да краде и стартира да служи на хората "  - тези думи се отнасят за модерна Русия, само че и в България биха били на мястото си. Както и останалите размисли на Лев Шлосберг, народен представител от Псковското регионално заседание. Те са озаглавени " Пристъп на държавен национализъм "  и бяха оповестени от радио " Эхо Москвы " във връзка предлагането в съветските учебни заведения да се вкара в допълнение стратегия за " патриотично образование на младежта ". Развълнуваното слово на Шлосберг откри огромна аудитория в обществените мрежи. Публикуваме го със съкращения.

" Когато в учебните заведения стартират да вкарват стратегии по държавен национализъм, това значи, че в самата страна нещо не е наред. Ако би трябвало децата да се учат да обичат родината си, това значи, че родината не обича децата си. Патриотизмът - това е обич към родината. Това е персонално възприятие, персонално прекарване на обособения човек. А родината - това не е страната и властта. Родината е " това кътче земя ", с което всеки човек свързва изворите на своя живот.

Когато стартират да учат децата на обич към страната и към властта, това към този момент не е национализъм - това е образование в преданост и смирение. А в основни моменти, когато се взема решение ориста на отечеството, възпитаният по този метод човек би трябвало да избира сред любовта към родината и лоялността към страната - и по този начин елементарно може да промени на родината. Защото любовта към родината от време на време постанова да тръгнеш срещу страната и срещу властта.
Редакцията предлага
Патриотизмът постоянно се смесва с военната история, с историята на пролятата кръв и дадените жертви. Живите властници се укриват зад починалите, които не могат да им възразят.

Когато на децата им описват за Гражданската война, дали ще им кажат, че това е била не победа на " алените "  над " белите "  или " зелените ", а общонационална покруса?

Когато приказват на децата за национализъм и им дават за образец Великата отечествена война, дали ще им кажат за цената на успеха? За унищожаването още преди войната на командирите и военните експерти, за пакта Молотов-Рибентроп, за смъртоносните неточности на Сталин, за милионите към момента неоткрити и непогребани бойци, за спечелилите, изпратени по концлагери след успеха, за инвалидите, скрити някъде в дивата пустота, за дечицата на войната, за многоетажните блокове, издигнали се над общите гробове в концлагерите?

Дали ще им опишат за милионите доноси, за " черните врани ", за " тройките ", за ГУЛАГ, за смъртните санкции против деца над 12-годишна възраст? Това ще бъде ли част от патриотичното образование, с която би трябвало да се гордеем? Или най-малко да помним, с цел да не се повтаря?

И дали горчивата истина за страданията на народа ще влезе в часовете по държавен национализъм?

Защо патриотичното образование в нашата страна преди всичко е военно-патриотично? Защо не е мирно-патриотично?

Кого тъкмо възпитава един национализъм, възхваляващ насилията и кръвопролитията? За какво би трябвало да са готови децата, научили тези уроци? За това да убиват със личните си ръце?

За война или за мир готвим децата си? Искаме да ги научим да ненавиждат и да враждуват или пък да обичат и да бъдат състрадателни?

Дали на нашата страна й е необходим патриотизмът на омразата или патриотизмът на любовта?

Искаме ли да научим децата да ценят човешкия живот?

Принудителното патриотично образование е предвестител на държавния политически фалит. Във всяка ера, във всяка страна.

Любовта към родината - това е извънредно персонално възприятие. То не се тиражира от учебниците, от президентските решения, от парламентите и държавните управления или от партийните конгреси.

Патриотизмът покълва от свободата, от правата и свободите на обособения човек, от материалната му удовлетвореност, от любовта му към близък и към далечния. Патриотизмът не покълва от бедността и нищетата, от униженията и оскърбленията, от пренебрежението към обособения човек, от неправдата и лъжата.

Държавата може да даде урок по национализъм като престане да краде и стартира да служи на хората. Тогава никому няма да пристигна мислено да преподава в учебните заведения държавен национализъм. Просто тъй като децата ще знаят, че родината ги обича.

Вижте и това видео от Дъждовни води:
" Трябва да възпитаме съответни деца. А не... "