За обидата – мисли от Учителя Беинса Дуно
Любовта изключва всякаква засегнатост. Сърденето, обидата приказват за неявяване на обич сред хората. Те имат свое несъмнено място за живеене, само че не в Любовта. Следователно вие би трябвало да разглеждате Любовта и в най-малките ѝ прояви като свещено нещо, като Божествени прояви
В любовта няма никакво подозрение, никаква засегнатост, никакво обезсърчение. В любовта всичко е позитивно. Там негативните сили не виреят. Те изгарят в нея като на огън. Тя ги кани на посетители при себе си, угощава ги, възпитава ги и те остават в нейното царство като послушни прислужници, за безконечни времена.
Туй, което към този момент се изисква от нас, то е приложението на Христовото обучение, в дадения случай – да осъществим волята Божия – да извиним! Но знаете ли какъв брой е мъчно да извиним? Не е задоволително единствено да простиш, само че така да простиш, че да не помниш, да забравиш всичко, да не остане в душата ти никакво зложелателство. Тази засегнатост, която ти е нанесена, на мястото ѝ да посадиш най-хубавите растения; от туй зло да изкараш най-хубавите плодове. Този човек, който те обидил, един ден да го направиш най-хубавия си другар. Ами че по този начин е! Двама души, които се убиват, които са си създали най-голямото зло, Господ един ден ще ги направи най-хубави другари. Ще им смеси кръвта. Не мислете, че вие можете да се избавите по някакъв метод, да не си простите. Не, по хилядите съчетания, този човек, който ви е направил най-голямото зло, Господ един ден ще го направи ваш брат, ваш стопанин ще го направи, ваш прислужник ще го направи, ще ви сложи при всичките благоприятни условия и условия да си простите. Ще ви накара да признаете, че този човек, колкото и да е неприятен, и той си има положителни качества.
Всяко нещо, изказано без Любов, това е обида; всяко деяние, направено без Любов, това е засегнатост. И затова първото нещо при новия морал: хората би трябвало да се стремят да приказват на новия език на Любовта. Как бихте желали да си приказваме? – По-добре ръката на Любовта да ми удари две шамари, в сравнение с да ме целуне устата на лицемерието.
…когато дойдем до състояние да приказваме Истината, някои хора се наскърбяват. Обиждането демонстрира едно мъчително положение на човешкото сърце, или на човешкия разум, или на човешката душа.
Волята е осъществен израз на човешкия разум и на човешкото сърце. Тя е изразител на два свята — света на мозъка и света на сърцето. На актуалните хора, както и на окултните възпитаници липсва мощна воля. Всички хора би трябвало да работят за увеличаване, за приучване на своята воля. В индивида има вложени сили от години, които могат да се употребяват за работа, за увеличаване на волята. За образец, някой е афектиран от някого и държи тази засегнатост в себе си с десетки години. Обидата не е нищо друго, с изключение на сила, която седи в застой. Волята би трябвало да се впрегне на работа, да преработи тази сила, да я употребява рационално. Човек, у който честолюбието е мощно развито, елементарно се наскърбява. Мястото на честолюбието е в задната част на главата. Когато някой ви обиди, в задната част на главата, където е мястото на този център, става сгорещяване. По това ще познаете мястото на честолюбието в себе си. Когато се уплашите, ще изпитате известно напрежение горе, от двете страни на главата. По това ще познаете къде се намира центърът на страха в индивида. Когато някаква външна причина разсъни милосърдието ви, в горната част на главата ви, дето се намира центърът на милосърдието, ще изпитате известно напрежение.
Когато се натъквате на негативни мисли или преживявате негативни положения, бъдете деликатни да не ги задържате дълго време в организма си, тъй като те внасят токсини в кръвта, от които би трябвало да се освобождавате. Тези токсини са сходни на отровите, които бацилите образуват при размножаването си. За да пристигна организмът в своето обикновено положение, лекарите предлагат разнообразни медикаменти, които имат за цел да свържат тия токсини в безвредни за организма съединения и след това да ги изхвърлят на открито. В такива случаи ние предлагаме пиянство на гореща вода. Болният би трябвало да изпие няколко чаши гореща вода, която да разреди серума, в който бацилите се развъждат. По този метод тяхната размножителна мощ се понижава и организмът дохожда до своето обикновено положение.
Всяка засегнатост коства 10 милиона лв.. Тъй щото, кажат ли ви една обидна дума, благодарете за благосъстоянието, което сте придобили. Следователно негативните мисли и усеща са киселини, които чистят човешкия темперамент и дават повод, подтик в живота на индивида.
Защо човек би трябвало да прости? — Защото всяка засегнатост, която някой ви е нанесъл, умишлено или неумишлено, има за цел да ви защищити от някакво зло, което следва да минете.
И така, би трябвало да знаете, че в морално отношение всяка мисъл упражнява въздействие върху бъдещите форми, които ще се основат. Ето за какво, каквито мисли и да дойдат в мозъка ви, стремете се да бъдете вътрешно спокойни. Колкото негативни мисли да ви посетят, не се смущавайте. Човек би трябвало да придобие такова хладнокръвие, че и с игла да се боде, да не трепва, да седи спокоен и спокоен, като че нищо не става с него. В това отношение животът благоприятства на актуалните хора. Условията им са толкоз променчиви, че без да желае човек ще развие хладнокръвие. Днес срещате един богат човек, удовлетворен от ситуацията си — на следващия ден го виждате безпаричен, трагичен. Днес е ситуиран, с огромен подтик за работа — на следващия ден го срещате нерадушен, обезсърчен, не намира смисъл в живота. Тези смени в изискванията стават за да се изпита човек, да се познае, да види доколко на развиване е достигнал. Ако ненапълно е придобил хладнокръвие, той ще огледа на живота трезво, със успокоение. Ако не е придобил хладнокръвие, ще се уплаши, ще се отчае от живота. Изкуство е, откакто изгуби човек всичко, което е придобил в живота си, да се опре на своите качества и усеща и да каже: Щом имам разум, сърце и воля, от нищо не се багра. Това значи мощен човек. Това значи човек с разбиране.
Да кажем, обидил ви някой. Да може да превърнеш тази засегнатост. Че това е воля!
Сега вие имате най-хубавите условия за преобразяване на силите. Обиди ли ви някой кръвно, постарайте се да видите за какъв брой минути, часове, дни или седмици ще можете да превърнете тази засегнатост в положително. Ако я обърнете за един час, за два, за един ден или повече, както и да е, само че в случай че отидат повече от 30 дни, волята ви е слаба.
Например имате опитността, когато сте се разгневили на някой ваш остарял, 20-годишен другар, с който сте живели доста другарски, и за една дребна причина вие се скарвате, не желаете да се срещнете. И вие в този момент би трябвало да кажете: „ Заради Любовта на моя Господ, в която пребивавам, аз ще отстрани, ще се помъча да победя тия горчивини. “ Заради тази Любов ще се постараете да превърнете тази засегнатост, тия горчиви усеща в сладки. То е една просвета. Вие ще кажете: „ Аз не мога, той ме обиди кръвно. “ Ама че там е всичката мъчнотия, че той не разбираше; в случай че разбираше, не щеше да ви обиди. Ако разбирате законите, ще знаете по какъв начин да превръщате тия сили, пък в случай че не знаете, не ще можете да ги превръщате.
За оня, който не схваща закона на Любовта, засегнатост има. Онзи, който схваща закона на Любовта, няма засегнатост. Обидата постоянно демонстрира, че ние сме в един свят на безлюбие. Тогава всичките обиди нямат никакво наличие. Там, гдето е Любовта, няма нищо ненужно.
