Притча за любовта и ревността
Любовта и Ревността не можели да живеят един без различен. Те доста се обичали и били постоянно неразделни. Заедно живели в къща, наречена Душа, където никой различен не стъпвал.
Щастието било цялостно до деня, когато пред прага на техния дом не се появил един мъж. През деня валял мощен дъжд, а на открито било отвратително студено, поради което Любовта и Ревността решили да подслонят мъжа в дома си.
На гостенина била приготвена вкусна храна и мека постелка, като през цялата вечер те си говорели. На другия ден мъжът се приготвил да си отиде, само че Любовта настояла да остане.
С времето Любовта обръщала от ден на ден внимание на мъжа и все по-малко на Ревността. Това карало Ревността да става от ден дневно по-мрачна и недоволна.
Така продължавало, до момента в който Щастието не почукало на тяхната врата. За негова изненада обаче нямало кой да му отвори.
Щастието влезнало единствено и отрило, че тримата жители на къщата Душа са мъртви – Любовта и мъжа били отровени, а на няколко метра от тях висяла обесена Ревността.
Близо до Ревността Щастието разкрило записка с думите: Аз постоянно съм желаел най-хубавото за нея и я обичах повече от живота си. Не можах да понеса възприятието, което Любовта изпитваше към този мъж. Мислите за това, че тя е с него, а не с мен, отровиха моето сърце.
Сега, когато сме в Рая, тя би трябвало да знае, че аз постоянно ще я обичам мощно. По-силно от всички. Никой не може да я обича по този начин. И където и да е в този момент, аз постоянно ще бъда покрай нея. С любов – Ревността.
