Притча за безкрайната любов
Любовта и Раздялата седели в един парк и си говорели. Изведнъж съзрели млади влюбени, които се прегръщат. Това не се харесало на Раздялата и тя се обзаложила с Любовта, че ще ги раздели. Тогава Любовта рекла:
- Добре, стори, каквото искаш, само че ми дай късмет и аз да направя едно последно изпитание.
Раздялата приела ангажимента и Любовта се доближила към двойката. Тя ги докоснала и видяла, че в погледа им гори пламъче. Върнала се при своята познайница и споделила:
-Добре, ти си на ход!
-Грешиш! Сега дейностите ми ще бъдат безсмислени, защото техните сърца са обзети от обич. По-късно ще ги споходя.
Така и станало. След време Раздялата потърсила тогавашните млади влюбени. Открила ги в къща, цялостна с деца. Това я обнадеждило и тя решила да влезе в дома на фамилията. Когато погледнала жителите на дома, в очите им тя видяла Благодарността. Изненадала се неприятно и решила да пристигна различен ден.
Изтъркулили се годините. И ето Раздялата отново се появила на вратата на същия дом. Още от улицата тя можела да дочуе детския смях. Бащата таман се бил прибирал от работа, а майката към момента не можела да успокои палавите деца. Цялата напрегната атмосфера предиздвикала Раздялата да си намерения, че този път ще успее с пъкления си проект. Тя погледнала в очите на двамата родители. За нейна изненада този път там се криели Уважението и Разбирането. И в този момент злосторницата се отчаяла и си отпътувала.
Не след дълго Раздялата отново се озовала в дома. Децата към този момент били огромни и виновни хора. Родителите им изглеждали изтощени и съществени. Поглеждайки в очите им обаче, Раздялата разкрила Доверие и това не ѝ се харесало.
След няколко години тя още веднъж се появила в дома на фамилията. Тук обаче я очаквала измъчена стара жена и внуци. Зарадвала се Раздялата. Време било да извърши своята задача! Понечила зложелателката да надзърне в погледа на старицата, само че тя на часа излязла на открито. Раздялата побегнала след дамата. Тя стигнала до близкото гробище, където спряла пред един гроб. Там лежал нейният сателит в живота.
- Ех, не можах да свърша работата си. Времето ме изпревари! -въздъхнала Раздялата.
Тогава тя въпреки всичко съумяла да огледа старицата в очите. В очите ѝ се таял Споменът. Той напомнял и за Любовта, и за Благодарността, и за Уважението, и за Разбирането и за Доверието…
